Аромѫне, етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре
Густавъ Вайгандъ

 

Глава V. ПРОЛѢТЬ 1890 г.

 

1. Отъ Атина прѣзъ Тива и Халкисъ за Воло  188

2. Воло и околностьта му  192

3. Велестино и Лариса  194

4. Тоивашъ и долината Темпе  196

5. Чаричена и Еласона  198

6. Сервия (Селидже)  200

7. Ксероливадонъ и Вериа  205

8. Солунъ  210

 

1. Отъ Атина прѣзъ Тива и Халкисъ за Водо. (8—13 мартъ)

 

Слѣдъ тримѣсечно стоене въ Атина радвахъ се, че пролѣтъта ми позволяваше да се спусна пакъ въ странствувание, което, чрѣзъ постоянното промѣнение на мѣсноститѣ, чрѣзъ сношението ми съ проститѣ хора, чрѣзъ освобождението отъ градското общество, възбуждаше въ мене голѣма наклонность.

 

Вечерьта на 8 мартъ отидохъ въ единъ ханъ на Атинската улица, отдѣто тръгва пощата за Тива. Бѣхъ изпратилъ единъ голѣмъ сандъкъ багажъ за Германия, но все пакъ оставаше доста още съ мене, което ми прѣчеше. Въ часа 8 1/2 тежката пощенска кола, теглена отъ четире коня, тръгна. Въ тѣсното ѝ купенце сѣдѣхме шестима души, но много притиснати. Врѣмето бѣше ясно, та виждахме доста на далеко.

 

Отъ Дафне нататъкъ пѫтьтъ се спуща покрай морето къмъ елойзинската равнина, която прѣминахме скоро и слѣдъ това почнахме да се изкачваме по планината. При Вилари слѣзохме отъ колата, защото пѫтьтъ бѣше много стръменъ и вървѣхме пѣши до хана Кундура, дѣто стигнахме малко по-късно слѣдъ полунощь. Слѣдъ 1/4 часъ пристигна и колата.

 

Въ низкия и укаденъ ханъ лежаха прострени на земята нѣколко лица, които се събудиха съ голѣма мѫка. Запали се огъньтъ и почнаха да ни готвятъ. Дадоха ни ядене и вино, което отначало не е толкозъ вкусно, но отпослѣ човѣкъ навиква, както и на маслинитѣ.

 

Въ часа 2 потеглихме нататъкъ съ други коне. Въ околностьта на развалинитѣ отъ Елефтерае трѣбваше пакъ да слѣземъ и походимъ пѣши, което не ми бѣше неприятно, макаръ и да бѣше доста хладно, замѣнявахъ ... ... ... [[ липсващ ред ]]

 

 

189

 

една развалена караулница се качихме пакъ на колата и бързо слѣзохме въ равнината на Беоция. Бѣше вече видѣло, когато минахме прѣзъ албанското село Крюекуки и въ 6 1/2 часа колата влѣзе шумливо въ Тива.

 

Слѣзохъ въ скромния хотелъ Беоция, който бѣше доста прѣпълненъ, защото по това врѣме имаше много инжинери и други майстори по желѣзницата и Копайското езеро. Азъ трѣбваше да сподѣлямъ една стая съ единъ италианецъ, инжинеръ отъ Венеция, а Наки се задоволи съ потона. Близо до хотела се намира единъ ресторантъ, отдѣто се получава малко ядене за много пари.

 

На обѣдъ се срѣщнахъ съ нѣколко америкапци, дошли тукъ отъ ближната Платеа, дѣто правяха разкопки. Заедно съ тѣхъ посѣтихме забѣлѣжителнитѣ мѣсности въ Тива. Остатъци отъ старини има съвсѣмъ малко и сѫ събрани въ единъ зимникъ. Нѣкои части се намиратъ въ гробищата, дѣто е и гробътъ на евангелиста Лука, а други се намѣрватъ въ кулата на венецианцитѣ и сѫ изградени като украшение на чешмата.

 

Този градъ се състои отъ три отдѣлни части. Най-голѣмата часть отъ града е построена на височината, дѣто е билъ и старин градъ — тази часть е много красива отъ къмъ западната страна. Другитѣ двѣ части сѫ построени въ низкостьта.

 

По-голѣмата часть отъ жителитѣ сѫ албанци, какта и околнитѣ жители изъ селата. Слѣдъ тѣхъ по численность идатъ аромѫнетѣ. Изъ главната улица говорихъ съ нѣколко души аромѫне и тѣ ми потвърдиха, че половината отъ жителитѣ на главната улица сѫ аромѫнско потекло. Тѣ сѫ повечето отъ горния Аспропотамосъ, отъ Котури, Лепиница, Пира и отъ други мѣста. Повечето отъ тѣхъ знаятъ своето родно мѣсто само отъ слушане, защото сѫ прѣселени тука още въ началото на това столѣтие. Младото поколѣние до нейдѣ разбира още майчиния си езикъ, но не говори на него. Чужденци, които не познаватъ аромѫнския типъ, ще ги считатъ за гърци. Истинскиятъ гръцки елементъ е слабо застѫпенъ въ Тива.

 

 

190

 

Възползувахъ се пакъ отъ пощата, за да отида въ Халкисъ. Този пѫть бѣхне само двоица въ колата, но тя нѣмаше прозорецъ отъ къмъ дѣсната страна, защото бѣше затуленъ съ една тенекия, а пъкъ отъ прѣднята страна духаше свободно вѣтърътъ и дъждътъ ни пръскаше въ лицето. Единственото добро на тази пощенска кола бѣ, че тя вървѣше бързо, и слѣдъ 3 часа изминахме 35 клм.

 

Слѣзохъ въ хотела Etranger, наредата на който никакъ не отговаряше на горделивото му име. За една малка стая съ два мръсни и кални кревата поискаха 4 франка, цѣна твърдѣ висока за тѣзи мѣста. Подътъ бѣше отъ прости дъски, помежду които можаше да се гледа въ долния етажъ и се угъваха подъ краката ни. Наки казваше смѣешкомъ, че това е потонъ а ла Франца съ пружини. Колкото се отнася до храната, то тя не бѣ лоша за човѣкъ, който е навикналъ на гръцкото ядене.

 

Тукашното население възлиза на 18,000 души и е чисто гръцко. Аромѫне намѣрихъ само нѣколко като златари, тѣ бѣха отъ Невска. Тѣзи хора ми се оплакаха, че работата имъ не вървѣла добрѣ, защото европейскитѣ работи биле по-ефтени.

 

Населението отъ селата се придържа още къмъ старитѣ обичаи и момичетата се считатъ щастливи, когато се понакитатъ и излѣзатъ тъй въ празднични и недѣлни дни. Цѣната на едни панти е отъ 100—150 лева, а прѣди, когато се е употрѣбявало чисто срѣбро, тогава сѫ стрували 500—1000 лева. Освѣнъ пантитѣ тѣ носятъ и верижки около шията, парчетата на които сѫ излѣни. Тукъ чухъ на пръвъ пѫть, че аромѫнетѣ сѫ прѣнесли своя занаятъ въ Венеция. Не зная кое е истината въ това, да ли тѣ сѫ го прѣнесли тамъ, или пъкъ тѣ сѫ се научили отъ тѣхъ. (Вижъ Аромѫне II, стр. 62 и таблица I).

 

Въ Халкисъ бѣ интересно да се види водопровода, оставената крѣпость още отъ врѣмето на венецианцитѣ и прѣди всичко мостътъ върху тѣсната морска ивица, между острова Елбел и сушата, подъ който водата се

 

 

191

 

ту издига или ту намалява, споредъ това да ли е приливъ или отливъ. Мостътъ се състои отъ двѣ части, които се отдѣлятъ, когато минава нѣкой параходъ.

 

Мостъ върху морската тѣснина при Халкисъ  //  Brücke über die Meetenge bei Chalkis

 

 

Интересенъ изгледъ има главното мостово украшение съ своитѣ голѣми кули, съединени посрѣдствомъ пѫтьтъ и покрити отгорѣ съ назѫбени и отчасти разрушени дрѣвни стѣни, които ни напомнятъ за венецианското величие, когато сѫ владѣели Адриатическото море.

 

Модерното име на Халкисъ „Негропонте" навѣрно произлиза отъ тъмния изгледъ на главното мостово укрепление. Находящитѣ се още обкопи по укрѣплението даватъ да се разбере до колко здраво е билъ укрѣпенъ градътъ и какъ е било възможно на храбритѣ венецианци да противостоятъ на 12,000 турска войска и 300 кораби флота отъ 15 юни до 12 юли 1470 год.

 

Съ голѣма загуба отъ 5,000 души турцитѣ сѫ сполучили

 

 

192

 

най-послѣ и навлѣзли въ града, като изклали всички италиянци, безъ разлика на жени и дѣца.

 

Въ 10 часа сутриньта на 13 мартъ се качихъ на парахода, но той тръгна едвамъ въ 2 часа, защото не можаше да устои на противното течение. Въ каютата имахъ за съпѫтникъ единъ полковникъ отъ Лариса. Сношението между пасажеритѣ бѣ твърдѣ живо и свободно. Всички безъ разлика говоряха върху политиката и вземаха еднакво участие въ разговора както занаятчията, тъй и капитанина, и офицерина, и селенина, и студента. Това е добра черта и се срѣща само на изтокъ.

 

Въ врѣме на пѫтуванието се наслаждавахме на прѣкрасното врѣме. Главнитѣ планини се спущатъ стръмно къмъ морето, но върховетѣ имъ се забѣлѣзваше снѣгъ, а по политѣ имъ бѣха се разцъвтѣли дърветата прѣкрасно. Въ часа единъ слѣдъ полунощь пристигнахме въ Воло.

 

 

2. Воло и околностьта му. (14—19 мартъ)

 

Още при първото посѣщение на града се запознахъ съ младия господинъ Д-ръ Николаидисъ Пердикисъ, свършилъ наукитѣ си въ Мюнхенъ, и той се радваше, че му се дава случай да бѫде водачъ въ родното си мѣсто на единъ нѣмецъ. Баща му е богаташъ търговецъ, аромѫнинъ отъ Добриново въ Загори и има търговски кантори въ Триесъ и Пиреусъ. Аромѫнскиятъ елементъ тукъ е слабо застѫпенъ. Прѣзъ зимата има по-много аромѫне, но тѣ живѣятъ повечето изъ околностьта, а се срѣщатъ само изъ пазаритѣ. Тука намѣрихъ аромѫне отъ Периволи, Самарина и отъ Загори да продаватъ своитѣ хубави вълнени черги и чорапи.

 

Въ околностьта на Воло има и много аромѫнски фамилии, които сѫ се заселили тука и се занимаватъ съ земледѣлие. За да се принуди аромѫнинътъ да се занимава съ земледѣлие накарала го е много голѣмата нужда, инакъ той по никакъвъ начинъ не би промѣнилъ жилището си въ планината. Посѣтихъ ближното селце Бахче,

 

 

193

 

Свободностоящи скални стѣни при Калабака. (На по-ниската стѣна въ срѣдата се забѣлѣзва единъ манастиръ.)

Freistehende Felswände bei Kalabaka. (Auf der niederen Felswand in der Mitte ist ein Kloster zu bemerken.)

 

 

194

 

което е отдалечено 20 минути къмъ сѣверо-изтокъ отъ Воло и въ което сѫ се заселили 50 фамилии, повечето отъ Периволи. Тѣ сѫ захванали турскитѣ кѫщи, защото турцитѣ, слѣдъ като се отстѫпи Тесалия на Гърцитѣ, са се изселили. Тѣзи хора сѫ запазили езикътъ и носията си, но при това не забравятъ и родното си мѣсто.

 

Половинъ часъ на изтокъ отъ Воло е разположено друго едно село Алимерия или Лавлахлу, което сѫщо тъй посѣтихъ. Тукъ сѫ се заселили аромѫнетѣ по-отдавна. Единъ възстаричъкъ човѣкъ ми разправи, че тѣ сѫ дошли тукъ въ врѣмето на Али паша. Тукъ има 60 фамилии аромѫне, а другитѣ сѫ гърци и тѣ сѫ задържали езикътъ и носията, макаръ и да живѣятъ между гърци. Трето едно село къмъ западъ е Шеску съ 40 фамилии, всички почти отъ племето фарсериоти и ги наричатъ тукъ въ Тесалия Качаунъ или Качунъ. Занимаватъ се съ земледѣлие и скотовъдство, но оставатъ тука и прѣзъ лѣтото.

 

 

3. Велестино и Лариса. (20—22 мартъ)

 

По-голѣмата часть отъ багажа си изпратихъ съ парахода за Солунъ до германското консулато. Господинъ Пердики ме придружи до Велестино, дѣто се бавихме до подиръ обѣдъ. И управлението по желѣзницата е обхванато съ идеята за погърчвание. Поискахъ билетъ за Велестино и получихъ такъвъ съ надписъ „Ферае."

 

Като пристигнахме тамъ, посѣтихме разни ханища, но пакъ не получихме хубаво ядене. Тукъ посѣтихъ и бащата на моя приятель Василаки, съ когото се запознахъ въ Атина, а баща му прѣкарваше тука зимата съ цѣлата си фамилия. Тѣзи хора, макаръ и да сѫ богати, живѣятъ сѫщо тъй бѣдно и въ прости кѫщи, както и слугитѣ имъ аромѫне. Прѣзъ зимата три четвърти отъ населението въ Велестино е аромѫнско, а прѣзъ лѣтото оставатъ само 60 фамилии, които се занимаватъ съ земледѣлие. И тѣзи аромѫне произхождатъ повече отъ Периволи. Единъ отъ прочутитѣ поети на модерна Гърцин Гига (Фереосъ) е роденъ тукъ отъ аромѫнска фамилия.

 

 

195

 

Подиръ обѣдъ тренътъ ме отнесе къмъ Лариса, дѣто се спрѣхъ въ хотела на Ери Чами отъ Влахо-Ливадонъ. Този хотелъ е чистъ и се посѣщава доста отъ офицери, които се и хранятъ тука.

 

Съ съдържателя на хотела се разговаряхъ върху неговото родно мѣсто Влахо-Ливадонъ, дѣто въ първото си пѫтувание се бавихъ 4 недѣли. Той говорѣше Влахо-Ливадонски диалектъ, който, поради особенното изговаряне на ш, изглежда малко смѣшенъ за другитѣ аромѫне. Той ми каза, че е билъ войвода въ врѣме въстанието прѣзъ 1878 година и получилъ пари за въорѫжение и поддърѫка отъ Гърция, съ цѣль да възбуди въстание въ турска страна. Това е фактъ, но до сега не бѣхъ се срѣщалъ съ лица, които да ми дадатъ по-вѣрни свѣдения върху това. Че тѣзи сурови хора сѫ ставали често разбойници и вмѣсто да употрѣбятъ своята сила срѣщу турскитѣ войници, употрѣбявали сѫ я, за жалость, срѣщу христианетѣ и това се е случвало твърдѣ често. Имуществото на Чели се взело отъ турцитѣ и той слѣдъ това се заселилъ въ Лариса, но се оплакваше много отъ гръцкото правителство, за дѣто не билъ възнаграденъ толкозъ, колкото му се падало. Той чрѣзъ своята енергия и интелигентность се е издигналъ твърдѣ скоро.

 

Лариса не стои тъй добрѣ, както Воло или Трикала, но очевидно градътъ се повдига постоянно и вмѣсто турскитѣ глинени бордеи се издигатъ хубави кѫщи. Калнитѣ и тѣсни улици отстѫпатъ на по-широки, застроени съ голѣми магазии. Населението е около 15,000 души, числото на турцитѣ е твърдѣ малко, понеже всички почти сѫ се изселили въ Македония и Мала Азия. Въ вѫтрѣшностьта на града живѣятъ нѣщо 20 аромѫнски фамилии, а въ прѣградиего отвъдъ рѣката има цѣлъ кварталъ, който се завзема прѣзъ зимата отъ овчаритѣ аромѫне, които се връщатъ отъ планинитѣ.

 

Посѣщението ми въ онази часть на града, както и по дюкянитѣ, накара единъ господинъ, съ когото се запознахъ въ парахода, да распръсне слухътъ, че съмъ синъ

 

 

196

 

на Апостолъ Маргаритя, водителя на ромѫнската пропаганда въ Турция, а сега съмъ дошелъ и тукъ въ гръцка почва да пропагандирамъ. Слѣдствието бѣ, че полицията ме слѣдеше на всѣка стѫпка и веднага запитваше хората за какво съмъ имъ говорилъ. И моя домакинъ сѫщо не вѣрваше, че съмъ Германецъ. Това шпионирание ме угорчи доста много и затова дадохъ паспортитѣ да се визиратъ при турския консулъ и отпѫтувахъ.

 

 

4. Тоивашъ и долината Темпе. (23 и 24 мартъ)

 

Отъ Лариса бѣхъ принуденъ да ездя пакъ и понеже нѣмахъ вече свои собствени коне, то за нѣколко днв до границата взехъ подъ кирия двѣ мулета. Тѣ бѣха стари и слаби животни, та прѣдпочитахъ повечето да хода пѣша, отколкото да ездя. Вървѣхме къмъ сѣверо-изтокъ по равнината около Лариса. Тази страна е била населена нѣкога повече съ турци, а сега сѫ останали съвсѣмъ малко. Страната е много плодородна, но всѣки петь години се наводнява отъ находящиятъ се на югъ воденъ басеинъ. Има изработенъ планъ да се отстрани тази опасность и блатистата страна да се спечели за нивя.

 

По това врѣме подкачи да вали силенъ дъждъ, така щото не можахме да вървимъ по глинестата почва. Намѣрихме подслонъ, до като прѣстане дъждътъ, подъ единъ мостъ. Слѣдъ това продължихме пѫтуванието си, изкачихме се по една височина и навлѣзохме слѣдъ това въ една котловина, въ която се намираше и селото Тоивашъ.

 

Жителитѣ на това село сѫ аромѫне и нѣщо 50 фамилии. Повечето оставатъ въ селото, но мѫжетѣ, по-голѣмитѣ момчета и нѣкои жени отиватъ прѣзъ лѣтото подъ рѫководството на челника въ колибитѣ, между Охрида и Ресенъ, покрай които минахъ миналото лѣто, като прѣминавахъ планинския възелъ. Попитахъ въ хана нѣколко момчета за разбойницитѣ въ онази опасна страна, а тѣ ми казаха: „теби не би се случило нищо, защото те познаваме като нашъ приятель."

 

 

197

 

Тѣзи хора сѫ отъ Периволи и сѫ купили това мѣсто отъ турцитѣ, когато сѫ се изселили отъ тукъ. По-голѣмата часть отъ мѣсностьта е купилъ челника, като е платилъ 1500 лири. Общината за сега има процесъ съ гръцкото правителство върху границитѣ на землището. Половинъ часъ къмъ юго-изтокъ се намира едно друго аромѫнско село Суфлари съ 35 кѫщи. Ханджията ме прие въ кѫщата си, която бѣше една бѣдна колиба и не можаше да ме закрили отъ студа. Най-послѣ увихъ се хубаво въ чергата и можахъ така да се поуспокоя.

 

На сутриньта, слѣдъ като се поочисти мъглата, потеглихме къмъ сѣверъ по долината, която лежи между Кисаво (Осса) и една по ниска планинска верига. Тази долина е обработена добрѣ и има доста голѣми села изъ нея, а пъкъ аромѫнетѣ завзематъ тукъ своитѣ зимни квартири распръснато. Слѣдъ единъ часъ бѣхме въ селото Боюкъ Кисерли, чието население се състои отъ албанци, българи и гърци, а още слѣдъ единъ часъ пѫтуване стигнахме въ Кючюкъ Кесерли. Слѣдъ 3 1/2 часа отъ тръгванието ни стигнахме въ селото Баба, което лежи при започванието на долината Темпе.

 

Обѣдъ направихме въ хана, съдържатель на който бѣ единъ аромѫнинъ отъ Добриново. По-послѣ тръгнахме съ Наки изъ тази въспѣта и много пѫти описвана долина. Тя бѣше покрита сега съ жълта утайка и при всичко че хубавия ѝ сезонъ бѣше прѣминалъ, азъ бидохъ изненаданъ.

 

Долината Темпе е тѣсна, отъ околнитѣ склонове пада шумно много вода, па и политѣ не сѫ бѣдни отъ извори; тази нейна тѣснина, усамотеность и сѫщеврѣменно и нейното минало омайватъ всѣки образованъ човѣкъ. Оставихъ Наки съ апарата въ срѣдъ долината, а азъ самъ се покатерихъ по височината къмъ развалинитѣ на Ореасъ. Стигнахъ до източния изходъ на пукнатината и по-нататъкъ не можахъ да вървя, защото почна да се здрача. Бѣше се стъмило хубаво, когато ме посрѣщна Наки, който се бѣше загрижилъ за дългото ми отсѫтствие,

 

 

198

 

та бѣ тръгналъ да ме дири. Двамата заедно стигнахме съвсѣмъ уморени въ хана.

 

 

5. Чаричена и Еласона. (25—27 мартъ)

 

На слѣдующия день вървѣхме на горѣ по дѣсния брѣгъ на Саламвриа; слѣдъ 1 1/4 часа минахме селото Башларъ, което се населява отъ аромѫне изъ Смикси. Слѣдъ други 3/4 часа минахме втѣснената рѣка между скалитѣ по единъ камененъ мостъ, който се намира 2 клм. по-нагорѣ, отколкото е означенъ въ Кипертовата карта — Епиръ и Тесалил.

 

Държахме се по политѣ на планинския възелъ, който служи за граница между Турция и Гърция. При една рѣкичка съ студена вода си отпочинахме нѣщо единъ часъ и слѣдъ това продължихме пѫтуванието си и минахме прѣзъ селото Караджало. Въ това село аромѫне отъ Аспропотамосъ прѣкарватъ зимата, а нѣкои сѫ се и заселили тукъ и слѣдъ половинъ часъ стигнахме въ селото Лигари, прѣзъ което село минава пѫтьтъ отъ Тирнова. Този пѫть се извива на високо къмъ пограничната станция, която стигнахме за 6 1/2 часа, смѣтайки отъ Баба.

 

При гърцитѣ се изпълниха скоро формалноститѣ, а при турцитѣ трая дълго врѣме. Трѣбваше да послѣдвамъ офицерина въ кѫщата му и да пия съ него кафе, при което трѣбваше и да му разкажа отдѣ ида, на кѫдѣ отивамъ, съ каква цѣль, съ една дума имахъ пакъ изслѣдвание, каквито съмъ ималъ много въ Турция. Притърсванието на багажа ми трая дълго врѣме, защото повидимо бакшиша, които Наки даде отъ своя страна на чаушина, не бѣ го задоволилъ. Азъ нѣмахъ нищо за облагане съ мито и затова си оставихъ багажа да го прѣтърсятъ.

 

Кираджията, когото взехъ отъ Лариса, испратихъ назадъ заедно съ мулетата му, защото случайно намѣрихъ едно момче съ два коня, което отиваше сѫщо за Царичена. Азъ бѣхъ благодаренъ, че слѣдъ дългото пѫтувание можахъ сега да поездя.

 

Бързо вървяхме нагорѣ по долината и бѣше се вече

 

 

199

 

смръчило, когато стигнахме въ Царичена, което село не е много далече отъ гранидата. Тукъ въ това село слѣзохъ у единъ познатъ отъ по-прѣди аромѫнинъ отъ Самарина. Той ме прие много радостно и ми услужи.

 

Царичена има 500 кѫщи, повечето отъ жителитѣ сѫ аромѫне. Тукъ прѣзъ лѣтото живѣятъ само 50 фамилии, а другитѣ сѫ пръснати изъ планинитѣ. Останалитѣ жители гърци, но и аромѫнетѣ сѫ надѫхани съ гръцки духъ. Че жителитѣ сѫ съ такъвъ духъ е испиталъ моя домакинъ Папаянъ. Той дошелъ тукъ прѣзъ есенъта и искалъ да отвори аромѫнско училище. Никой го не приемалъ въ кѫщата си, най-послѣ една вдовица, синътъ на която билъ умрѣлъ наскоро, се съжелила и го приела въ кѫщага си, но затова пъкъ всички я доста много намразили. Младиятъ енергиченъ човѣкъ сполучилъ да събере доста бѣдни дѣца, но наскоро родителитѣ на дѣцата сѫ биле принудени чрѣзъ заплашвание и уговаряне да си оттеглятъ дѣцата отъ аромѫнското училище. Но тѣ не сполучили съ всички дѣца, затова клеветитѣ се започнали и то главно отъ владиката, който е албанецъ. Обвинявали учителя, че е въ свръзка съ разбойницитѣ, че имъ помагалъ и билъ откаранъ затова въ затвора, но го пуснали слѣдъ една недѣля, понеже не сѫ могли да докажатъ вината му. Цѣльта се постигнала, защото всичкитѣ ученици напуснали аромѫнското училище.

 

На слѣдующия день по обѣдъ дойде единъ мой познатъ отъ ближната Еласона и ме покани да му ида на гости. Този човѣкъ се казваше Адамъ Котула и е родомъ отъ Влахо-Клисура. Ний тръгнахме пѣши и стигнахме за 3/4 часа, а Наки идѣше подиръ насъ на конь съ багажа.

 

И въ Еласонъ, който градъ е главния центръ на окрѫга и сѣдалище на каймакаминъ, има доста аромѫни, които сѫ повече отъ Влахо-Ливадонъ. Тукъ има и гърци, но главната маса образуватъ турцитѣ. Тука има и доста голѣмъ гарнизонъ, защото границата е наблизо. Положението на града е много хубаво: разположенъ по политѣ на

 

 

200

 

една стръмна височина, а на самия върхъ се намира единъ старъ манастиръ. Къмъ юго-западъ има една равнина, заобиколена отъ планини. Въ тази равнина е станало сражението прѣзъ 1885 год. между турци и гърци.

 

Този пѫть тукъ е единствения между Македония и Тесалия и затова движението е доста голѣмо. Тука въ града има и гръцки консулъ, единъ твърдѣ любезенъ господинъ. Азъ посѣтихъ и каймакамина, за да му покажа книжата си, а той отказа да ги прѣгледа съ забѣлѣжката, че моитѣ ясни очи и чисто чело иматъ по-голѣмо значение, отколкото паспорта ми; но пакъ не забрави да изпрати полицията, която затова пъкъ ме изпита много по-изтънко. Каймакаминътъ, заедно съ главнокомандующиятъ на войскитѣ и съ шефа на полицията, повърна ми визита и азъ по тѣхно желание ги фотографирахъ, което единъ фанатикъ турчинъ нѣма да направи никога. Слѣдъ това ги придружихъ до една градина, дѣто свирѣше военната музика и то повечето нѣмски маршове.

 

Посѣтихъ и манастира Св. Мария, лежащъ на височината, за да разгледамъ библиотеката, която, както слушахъ, имала черковни книги и рѫкописи. За съжеление, ключътъ отъ библиотеката билъ въ града и бѣше вече късно да се испрати да го взематъ.

 

 

6. Сервия (Селидже). (28—29 мартъ)

 

Единъ господинъ отъ Смирна пѫтуваше отъ тука за Сервия и биде тъй добъръ, че ме покани въ своята кола, което приехъ съ блотодарность. За отплащание на услугата му погрижихъ се за полицейска охрана, тъй като тази мѣсность бѣ прѣпълнена съ разбойници. Отначало дойде съ насъ само единъ стражарь, а послѣ по заповѣдь на каймакамина ни застигнаха още 6 души конни стражари, така щото можахме да пѫтуваме съвсѣмъ покойно. Наки вървѣше подиръ насъ съ натоварения конь. Пѫтьтъ за Сервия, като воененъ, е доста добъръ,

 

 

201

 

всички мостове бѣха добри, което нѣщо е голѣма рѣдкость въ Турция.

 

Ний прѣминахме скоро Еласонската височина и вървѣхме по вълнообразенъ теренъ, отдѣто свободно виждахме покритин съ снѣгъ Олиинъ, въ политѣ на който лежи голѣмото аромѫнско село Кокинонло, а по склоноветѣ на планината Чапка се виждаше селото Влахо-Ливадонъ, дѣто прѣзъ лѣтото на 1886 год. прѣкарахъ 4 недѣли, занятъ съ изучвание на езика.

 

Отпочинахме си само веднажъ въ единъ ханъ и си похапнахме отъ студеното ядене, което ми бѣше далъ любезния гръцки консулъ въ Еласона. Отъ хана нататъкъ пѫтьтъ се издига почти близо до Сервия и отдалече се вижда съборения замъкъ въ града. Напослѣдъкъ изоставихме шосето и за понаправо тръгнахме изъ една пѫтека и стигнахме въ града доста рано.

 

Бидохъ приетъ радостно отъ Д-ръ Атанасъ, старъ мой познайникъ, аромѫнинъ отъ Солунъ, членъ на една Ливадонска фамилия. Интересно е съждението на този човѣкъ върху неговата собственна нация. Д-ръ Атанасъ, като има прѣдъ видъ, че едни отъ аромѫнетѣ се гърчеятъ и не искатъ да знаятъ нищо за своята националность, други пъкъ, отъ народната партия, като се мислятъ, че сѫ милиони, изпадатъ въ илюзия и си прѣдаватъ значение, че нѣкога ще играятъ важна роля измежду народитѣ въ Бълканския Полуостровъ, казва: „Ний аромѫнетѣ сме родени подъ лоша звѣзда." Съ това той е узналъ истинското положение на аромѫнетѣ. Сѫдбата е била лоша за тѣхъ, дѣто сѫ се отдѣлиди отъ своитѣ братя, отъ своитѣ съплеменници, защото и тѣ ще се изгубятъ, както власитѣ въ Моравия или пъкъ както онѣзи въ Истрия, които сѫ близо на издъхванието си. Той не отрича националностьта си, а се гордѣе съ това. Аромѫнетѣ въ тѣзи мѣста сѫ по-развити и по-богати, както отъ славянетѣ, тъй и отъ албанцитѣ, но понеже живѣятъ между гръцки народъ, затова прѣдпочитатъ да се

 

 

202

 

[[ липсващи редове ]]

... ... гръцката партията защото е напраздно да се ... ...

 

Въ тритѣ села около ... : Влахо-Ливадонъ, Ко... и ..., аромѫнетѣ сѫ всецѫло прѣдадени на гърцизма и това се вижда отъ участието, което те сѫ ... въ освободителната войната, като Георгиосъ Олим... , аромѫнинъ отъ Фтери, наричанъ отъ турцитѣ влашка ..., Андручу (?) и синътъ му Одисеусъ отъ Влахо-Ливадонъ — всичко това доказва какво е било тѣхното въодушевление.

 

Населението въ Сервия е повечето турско, има 100 гръцки и 50 аромѫнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забѣлезвание е тука, че и гърцитѣ говорятъ аромѫнски или поне го разбиратъ и то се обяснява съ туй, че като по-бѣдни, усланятъ се на аромѫнете.

 

На другия день ни посѣтихѫ четирма разбойници и ги нахраниха тъй, като да бѣха порядъчни хора. Тѣзи хора, слѣдъ като сѫ разбойничествували дълго врѣме, отрѣкли се отъ занаята си и се прѣдали на турцитѣ. Намѣсто да бѫдатъ наказани за злинитѣ, които сѫ правили, тѣ ходятъ сега свободно, плаща имъ се и ги употрѣбяватъ понѣкога като потера противъ разбойницитѣ, съ това имъ се дава случай да се захванатъ пакъ за занаята си, щомъ се затѫжатъ за него. Тѣзи хора бѣха снажни и силни, съ голѣми коси и дълги бради, съ фустанели и произвеждаха страхъ у човѣка. Тѣхния капитанъ ми каза съ най-голѣмо спокойствие, че ме видѣли и знаели, чч ще дойда, но съ мене имало доста конници, така че нападението било мѫчно.

 

— Какво щѣхте да искате, ако ме бѣхте хванали? ... ги азъ

— Хиляда лири.

— Но азъ нѣмамъ толкозъ пари.

— Вий френцитѣ носите панталони, вий имате много пари, каза ми той.

 

Като какъ се отплащатъ онѣзи хора, които иматъ

 

 

203

 

злощастието да попаднатъ въ разбойнически рѫцѣ, показватъ слѣдующитѣ примѣри:

 

Г-нъ Д-ръ Атанасъ, моя домакинъ, е билъ хванатъ отъ разбойници, които биле повечето аромѫне, и сѫ го отпуснали срѣщу 500 лири, сѫщо и жена му е била хващана и оцѣнена за 400 лири. Разбойницитѣ сѫ се отнасяли добрѣ спрямо тѣхъ, па даже и жената на доктора не се оплакваше. Мухамеданитѣ албанци и геги никогажъ не хващатъ жени, неучтиви сѫ въ това отношение само гърцитѣ и аромѫнетѣ.

 

Д-ръ Зиси Папанастасъ въ Гребена е билъ хванатъ съ много други още, но сполучилъ да избѣга съ помощьта на единъ отъ разбойницитѣ.

 

Въ единъ праздниченъ день въ Влахо-Клисура сѫ биле откарани много жени и всички послѣ сѫ биле отпуспати, но съ тѣхъ не се отнели учтиво.

 

Отъ сѫщото мѣсто било хванато едно момче и изисквали за него голѣма сума. Бащата на дѣтето отъ изискваната сума имъ изпратилъ само една часть и ги молилъ да се задоволятъ само съ нея, защото нѣмалъ повече. Тѣ повърнали паритѣ назадъ, а главата на дѣтето турили въ една торба и му я изпратили. Самъ бащата съ сълзи ми разказа това злодѣйство, което станало прѣзъ 1886 година. И въ двата случая разбойницитѣ биле аромѫне, които не взематъ никакъ въ внимание дали иматъ работа съ сънародници или не.

 

Господинъ Герасимосъ Кириасъ въ Битоля е билъ хванатъ отъ албански разбойници и цѣли 5 мѣсеци съ голѣми мѫки и оскѫдности е билъ влачанъ отъ мѣсто на мѣсто, до дѣто най-послѣ е билъ откупенъ отъ английското библейско общество за 700 лири.

 

Както спомѣнахъ по-напрѣдъ, билъ е хванатъ и аромѫнския учитель отъ Низополе и трѣбвало да плати една сума, за да го пуснатъ. Той билъ сиромахъ и като не можалъ нищо да заплати, отрѣзали му ухото, но и това като имъ не помогнало нищо, слѣдъ три недѣли го отпуснали.

 

 

204

 

Въ всичкитѣ тѣзи случаи имаме работа съ разбойници, на които това имъ служи като занятие. Тѣ гледатъ да хващатъ по-богати хора и да изискватъ по възможности по-голѣми суми. Отнасятъ се спрѣмо хванатитѣ изобщо добрѣ и гледатъ да ги хранятъ по-добрѣ, отколкото себе си; но много изморяватъ съ ходенето и по нѣкой пѫть не липсува и боятъ за да накаратъ човѣка да върви заедно съ тѣхъ. Животътъ на уловенитѣ е само тогазъ въ опасность, когато ги прѣслѣдватъ; въ такъвъ случай тѣ не съжеляватъ. Живѣятъ въ чети по 6—100 човѣка, по нѣкой пѫть се срѣщатъ и такива до 300 души. Всички сѫ юначни хора и не се боятъ отъ смърть. Gustav Meyer, въ своитѣ Essays und studien II, стр. 195, се произнася така върху разбойницитѣ: „Прѣзимуванието на тѣзи хора по студенитѣ планински склонове, които се напущатъ отъ жителитѣ имъ, е доказателство за тѣхната устойчивость." Това не може да се каже за разбойницитѣ по Пиндъ, защото тѣ живѣятъ зимно врѣме изъ градоветѣ, съвсѣмъ рѣдко по селата. Много малко се усмѣляватъ да продължаватъ занаята си по крайбрѣжието. Зимѣ всѣки пѫтува прѣзъ планината безъ да се страхува, защото знае, че нѣма разбойнически шайки. Пъкъ и съ какво ще се хранятъ тѣзи хора, когато планинитѣ сѫ напуснати отъ жителитѣ и сѫ покрити съ снѣгъ? Тѣхния прѣстѫпенъ животъ се продължава съ години, додѣто нѣкой куршумъ тури най-послѣ край на живота имъ. Има още единъ видъ разбойници: тѣ сѫ такива, които убиватъ своята жертва отъ засада и слѣдъ това я ограбватъ. Това сѫ повече случайни разбойници, като овчари, селени и кераджии, която слѣдъ убийството, за да ги не подозиратъ, хващатъ се веднага пакъ у занаята си.

 

Между различнитѣ разбойнически шайки на различни страни сѫществуватъ или добри сношения или пъкъ неприятелски. Ако има между такива шайки приятелство, ...въ случай на нужда тѣ прѣдаватъ заробенитѣ хора на ... и, които не сѫ притеснени; ако ли пъкъ се гонятъ, ... щомъ се срѣщнатъ въ гората, често пѫти ставатъ и

 

 

205

 

кървави сражения по между имъ. Тѣ не прѣставатъ до тогазъ, додѣто не паднатъ и двамата водители и слѣдъ това, при нови водачи, тѣ се примиряватъ. Разбира се, че разбойницитѣ аромѫне иматъ своитѣ ятаци между овчаритѣ по планинитѣ и тѣ срѣщу пари имъ даватъ храна, а пъкъ измежду кираджиитѣ иматъ шпиони, които имъ съобщаватъ, кога е врѣме за плячка. Разбира се, че мнозина сѫ принудени да имъ помагатъ, особенно отъ овчаритѣ, защото сѫ всѣкога въ рѫцѣтѣ имъ. Всѣка измѣна заплащатъ съ живота си. Че разбойничеството може да се уничтожи въ Турция, доказалъ е това Рифатъ паша, като битолски валия. Чрѣзъ мѣркитѣ, които той взе, цѣлиятъ вилаетъ се очисти за кратко врѣме отъ разбойницитѣ. Това е една явна тайна, па и управлението знае това нѣщо, че нѣкои високопоставени лица си служатъ съ шайки отъ албански разбойници. Особенно прочути сѫ въ това отношение Али бей въ Корча и Изетъ бей въ Флорина, който, навѣрно, за заслугитѣ си спрямо населението въ послѣдно врѣме, е произведенъ паша (!?). Гърция е почти свободна отъ разбойници, защото голѣми шайки не могатъ да се удържатъ. Но въ Тесалия, въ Аграфа, особенно въ областьта на Аспропотамосъ, даже и въ околностьта на Трикала, се случватъ доста често обири.

 

 

7. Ксероливадонъ и Вериа. (30 мартъ — 2 априлъ)

 

Понеже моя съпѫтникъ отъ Смирна искаше да остане още за нѣколко дни въ Сервия, затова азъ продължихъ пѫтуванието си. Намѣрихъ единъ кираджия съ два коня за 4 1/2 турски меджидии (нѣщо 25 лева), който се съгласи да ме откара прѣзъ планината за Вериа. Наки и кираджията тръгнаха въ 5 часа сутриньта, а азъ съ единъ стражарь ги послѣдвахъ слѣдъ два часа. Слѣдъ като заплатихме опрѣдѣлената такса при голѣмия мостъ, който се затваря съ рашетка, оставихме шосето, което води за Кожани и нататъкъ за Битоля въ сѣверо-източно

 

 

206

 

направление потеглихме нагорѣ по единъ тѣсенъ и каменистъ пѫть. При турското село Оджакъ излѣзохме въ една прѣкрасна долина и най-голѣмото тукъ село се казва Акшала. При тѣзи села нѣма много вода. Минахме въ една височина покрай единъ кладенецъ, който бѣ заобиколенъ отъ много жени и слѣдъ това слѣзохме въ Егрибуджанската равнина, въ която сѫ разположени 24 турски села. Тука застигнахме Наки съ кираджията и се спряхме срѣдъ равнината, за да отпочинемъ и ний и конетѣ прѣди изкачването на планинския гребенъ.

 

Ний изпуснахме да се снабдимъ съ храна, защото мисляхъ, че ще минемъ достатъчно села, което и наистина стана, но понеже бѣха мухамедански, затова и нищо не намѣрихме. Стражаринътъ ни достави малко хлѣбъ, а отъ единъ албанецъ си купихме малко халва. За щастие, имахъ още малко хайверъ отъ Атина и той ми служаше доста въ подобни случаи. Нашия стражарь принадлѣжеше къмъ една мухамеданска секта и бѣше почти оплюскалъ шишего съ ракия, — той трѣбваше на всѣки половинъ часъ да му смукне. Той имаше повече отъ 60 годишенъ, прѣди е билъ офицеринъ, но, по нѣкакви си причини, билъ е разжалванъ. Щомъ излѣзохме отъ Сервиа, той си свали феса и го не тури на главата си, до каго не влѣзохме въ Вериа. Прѣзъ лѣтото и зимата, при дъждъ и слънце, изключая въ гарнизона, той ходи всѣкога гологлавъ, безъ да му прѣчи старостьта или пъкъ да му поврѣди нѣщо, макаръ и да имаше лиса глава.

 

Слѣдъ като прѣминахме селото Дйортали, навлѣзохме въ една долина и наскоро почнахме да вървимъ нагорѣ. Додѣто да дойдемъ до височината на прохода, минахме на двѣ мѣста покрай караулни домове, въ които имаше само по нѣколко войника. По височината имаше още много снѣгъ, който сѫщеврѣменно се и топѣше и тамъ, дѣто се бѣ вече стопилъ, израснало бѣше и цвѣте, което разхубавяваше природата, а пъкъ хиацинитѣ цъвтяха нѣколко стотини стѫпки по-долѣ. Като слѣзохме

 

 

207

 

по източната страна на гѫсто обраслата планина, намѣрихме сѫщо иглика, кокиче и още по-долу и теменуга.

 

Въ три часа слѣдъ обѣдъ стигнахме въ лѣтното село Ксеро-Ливадонъ. Бѣше твърдѣ рано, затова овчаритѣ ги нѣмаше още. Освѣнъ нѣколко души войници и ханджията други хора нѣмаше тука. И тука неможахме да получимъ нѣщо за ядене, нѣмаше даже и сухъ хлѣбъ, защото по-напрѣдъ сѫ биле минали войници и го изѣли.

 

Това село съ своитѣ 100 едноетажни колиби, които иматъ остри покриви, прави особенно впечатлѣние. Видѣхъ много лѣтни села, кѫщитѣ на които бѣха съ здрава направа и добра нареда, повечето двуетажни, но видѣхъ и колиби, съградени отъ плѣтъ и слама. Тукъ всичкитѣ кѫщи сѫ съградени отъ камъкъ, но не сѫ измазани съ хоросанъ. За да не влиза вѣтърътъ въ стаитѣ, тѣ сѫ измазани съ глина. Стѣнитѣ не сѫ по високи отъ единъ човѣшки ръстъ, а покривитѣ, напротивъ сѫ твърдѣ високи. Тѣзи аромѫне произхождатъ отъ Периволи и Авдела, дѣто сѫ прѣвикнали на здравичко. Тѣзи имъ згради за да не бѫдатъ твърдѣ здрави, причината е, може би, тази, че тѣ принадлѣжатъ на двама души: единия турчинъ, а другия гъркъ отъ Вериа, а не сѫ собственность на самитѣ аромѫне. Така че това лѣтно село прилича повече на чифликъ, само съ тази разлика, че жителитѣ се занимаватъ само съ скотовъдство, а не и съ земледѣлие.

 

Слѣзохме скоро долу и вървѣхме повечето пѣши, защото мѣсностьта бѣше много страшна и около часа 7 стигнахме въ Вериа, който градъ е разположенъ сѫщо както Воденъ въ една тераса, но е по низка отъ воденската. Тукъ има добра вода. Въ източната страна се виждатъ още остатъци отъ нѣкогашното укрепление, а въ управлението се е запазила още една голѣма кула. Улицитѣ сѫ тѣсни и ѫглести, кѫщитѣ съ своитѣ дълги стрѣхи придаватъ староврѣмененъ изгледъ. Въ тази часть, дѣто живѣятъ евреитѣ, е мръсно и пълно съ всѣкакви вони, човѣкъ мисли, че се намира въ нѣкогашнитѣ еврейски

 

 

208

 

квартали изъ нѣмскитѣ градове. Като излѣзе човѣкъ изъ еврейската мръсотия и тръгне къмъ западъ, навлиза се въ едно много прѣкрасно мѣсто. Една рекичка се спуща пѣнливо въ една клисура, а брѣговетѣ ѝ сѫ обрасли съ дървета и храсталакъ. Въ тази тука часть турцитѣ иматъ своитѣ кафенета. Турчинътъ пие тукъ съ кефъ кафето си, смучи тютюня близо до града, но пакъ всредъ хубавата природа, къмъ която той е много чувствителенъ.

 

Еврейска часть въ Вериа  //  Judenviertel in Verria

 

 

Населението на Вериа се състои почти отъ еднакво число гърци и турци и то по 2500 души. При това трѣбва да прибавимъ нѣщо по 100 еврейски, български и аромѫнски фамилии. Въ турскитѣ фамилии се говори чисто гръцки, когато пъкъ гръцкитѣ фамилии не говорятъ чисто, защото иматъ много славянски думи. Причината

 

 

209

 

на това е, че турцитѣ сѫ дошли тукъ въ послѣднитѣ десетки години отъ Тесалия и Мореа, дѣто се говори на чисто гръцки езикъ.

 

Въ този градъ има и трикласно аромѫнско училище съ 150 дѣца, но човѣкъ ще се излъжи, ако мисли, че тѣзи дѣца сѫ отъ града Вериа. Тѣ сѫ дѣца на аромѫнскитѣ овчари, които прѣкарватъ тукъ зимата. Прѣзъ лѣтото живѣятъ въ планинскитѣ села на югъ отъ Воденъ до Бистрица. Тамъ сѫ разположени всичкиосемь села: 1) Селя съ 400 фамилии; 2) На западъ отъ него фарсериотското Селя съ 200 фамилии; 3) Волода съ 50 фамилии; 4) Маруша съ 130 фамилии; 5) Доляни съ 90 фамилии; 6) Ксеро-Ливадонъ съ 150 фамилии; 7) Кастаня съ 70 фамилии; 8) Чарковианъ съ 50 фамилии. За забѣлѣзвание е, че до сега само Ксеро-Ливадонъ, което е единъ чифликъ, е спомѣнвано отъ пѫтници, а другото аромѫнско население изъ Нягушъ планина никакъ не е спомѣнвано. Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста.

 

Въ послѣдния градъ населението е българско, сѫщински гърци има много малко, а околнитѣ села сѫ чисто български. Тукъ трѣбва да забѣлѣжа, че българетѣ въ Ниауста сѫ на пѫть къмъ пълно погърчвание, понеже въ много фамилии се говори гръцки. Какъ се простира границата между гърци и българе, нека се види въ третата притурка.

 

Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.

 

Моето пристигание въ Вериа възбуди много злъчката на владиката, попа, лѣкаря и изобщо на цѣлата гръцка партия, особенно пъкъ съ посѣщението, което направихъ на аромѫнското училище. Тѣ закроиха своитѣ планове и не закъсняха да ме наклеветятъ прѣдъ каймакамина като аромѫнски агитаторъ. Като посѣтихъ каймакамина

 

 

210

 

и му прѣдставихъ книжата си, той ми каза, че съмъ ромѫнинъ и изискваше да отпѫтувамъ веднага за Солунъ. Почна се припирня по между ни и азъ не можахъ да остана равнодушенъ. До сега запазвахъ всѣкога хладнокръвие къмъ турцитѣ, но въ този случай излѣзохъ отъ търпѣние, а моитѣ придружвачи се загрижиха за сигорностьта ми. Не стана нищо, защото на слѣдующия день напуснахъ мѣстото.

 

 

8. Солунъ. (2—18 априлъ)

 

На слѣдующия день въ 6 часа сутриньта отпѫтувахъ въ една кола съ Наки. Врѣмето се бѣше влошило. Духаше студенъ вѣтъръ и ни принуди да се угънемъ въ покривкитѣ си. При прѣминаванието на рѣката Карасмакъ, оттока на езерото при Яница, видѣхъ малки морски ладии, които дохождаха до тукъ по рѣката и ги натоварваха — това ме изненада. При хана на вардарския мостъ се спрѣхъ, отпочинахъ си доста и въ 6 часа вечерьта стигнахме въ Солунъ (този градъ европейцитѣ го изговарятъ Салоникъ, българитѣ — Солунъ, а аромѫнетѣ — Съруна), който ми бѣше познатъ отъ едно прѣдишно прибивание въ него.

 

Европейцитѣ посѣщаватъ много прочутия хотелъ Коломбо, но понеже той е въ вѫтрѣшностьта на града, затова прѣдпочетохъ хотела Тракали, принадлѣжащъ на единъ гръкъ, отдѣто можахъ да се наслаждавамъ на морския изгледъ, на Олимпъ и на множеството хора.

 

За чужденеца е полезно, ако знае гръцки езикъ, защото е много разпространенъ и се говори и отъ евреитѣ, които образуватъ тукъ болшинството. Солунъ има 120,000 души и 2/3 отъ населението му е еврейско; евреитѣ се чувствуватъ много добрѣ подъ турското управление. Тѣ сѫ тука голѣми търговци, бакали, занаятчии отъ всѣкакъвъ сортъ и хамали. Като лодкаджии и рибаритѣ се рѣшаватъ да навлѣзатъ въ морето и въ най-бурно врѣме, а като занаятчии никой не смѣе да конкорира съ тѣхъ.

 

 

211

 

Едно посѣщение изъ еврейската часть, дѣто живѣатъ по-бѣднитѣ евреи, е голѣма смѣлость. Четире и петь етажни кѫщи, прѣпълнени съ хора, вонѣятъ извънмѣрно много, построени сѫ една срѣщу друга толкозъ на близо, щото улицитѣ сѫ непроходими за вола, вслѣдствие на което тѣ сѫ тъмни, влажни и прѣпълнени съ нечистотии. Женитѣ, съ разгърдени пазви и немирни дѣца, лежатъ по портитѣ или на улицитѣ, облѣчени съ кални и изпокъсани дрѣхи и изглеждатъ чужденеца неприятно, за дѣто е посмѣялъ да тръгне изъ тѣхнитѣ улици. Еврейската часть е и за самата полиция особенна область, дѣто тя се промъква въ голѣми групи и само въ врѣме на нужда. Прѣзъ лѣтото на 1891 год. тази ужасна часть се подпалила и повечето изгорѣла, защото, както се говори, властитѣ не сѫ се грижили много за потушвание на пожара, а сѫ гледали да се запазятъ другитѣ части на града.

 

Гръцкиятъ елементъ въ този градъ се състои отъ погърчени аромѫне и българе. Първитѣ сѫ забравили до негдѣ майчинин си езикъ, но, при все това, въ частитѣ Св. Никола, Св. Атанасъ и Св. Тодоръ отчасти пакъ се говори. Тукъ прѣкарахъ Великдена и видѣхъ много лица съ аромѫнски типъ. Тукашнитѣ аромѫне сѫ повечето отъ Влахо-Ливадонъ, Мускополе и Влахо-Клисура. Опитаха се да отворятъ едно аромѫнско училище, но не сполучиха, защото всичкитѣ аромѫне сѫ съ гръцката партия.

 

Българетѣ, напротивъ, иматъ една уредена гимназия, но ученицитѣ сѫ повечето вънкашни. Въ града нѣма повече отъ 250 български фамилии, които да се признаватъ за такива. Слѣдъ евреитѣ по численость идатъ турцитѣ. Търговцитѣ турци се славятъ по това, че сѫ най-честни отъ всички.

 

И нѣмската колония въ Солунъ не е сѫщо незначителна. Тѣ си иматъ и училище и мислятъ да повикатъ наскоро и другъ нѣкой учитель. Въ хотелъ Коломбо има единъ кегелбанъ и прѣкарватъ опрѣдѣлени вечери много весело. Нѣмската бира повдига още повече духътъ имъ,

 

 

212

 

пъкъ и туземцитѣ признаватъ особенния вкусъ на нѣмската бира. Въ градината на хотела се виждатъ често ефендета и кирии (господа) да сѣдатъ и слушатъ пѣснитѣ на едно ческо общество, изпразновайки една слѣдъ друга криглитѣ, подъ това название въ г. Солунъ е извѣстна баварската бирена чаша. Членоветѣ на нѣмската колония сѫ повечето висши чиновници отъ желѣзната линия, които си служатъ и въ официалнитѣ книжа съ нѣмския езикъ, а долнитѣ чиновници, водителитѣ на трена, както и началницитѣ на по-малкитѣ гари, сѫ левантинци и употрѣбяватъ при рапортитѣ си француския езикъ. Нѣмски търговци и занаятчии има съвсѣмъ малко. Много приятни часове прѣкарахъ съ нашия германски консулъ господина Д-ръ Мордтманъ и съ господина Хайнце, директоръ на банката.

 

И двамата тѣзи господа, които чрѣзъ дългото имъ прибивание въ Ориеята сѫ го изучили добрѣ, съгласяватъ се въ това, че турцитѣ сѫ единственнитѣ между другитѣ народи въ Балканския Полуостровъ, които иматъ най-симпатиченъ характеръ, които се отличава съ рицарство и правдолюбие и който чрѣзъ спокойствието и учтивостьта си правятъ впечатлѣние на другитѣ, а тѣзи чърта при другитѣ народи отсѫтствуватъ. Обратната страна на тѣхния характеръ не се забѣлѣзва отъ чужденцитѣ, които живѣятъ въ градоветѣ; но ако тѣ тръгнатъ както мене съ мѣсеци изъ селата и се запознаятъ по-отблизо съ притѣснения народъ, ще узнаятъ тогазъ други работи, които хвърлятъ една съвършенно друга свѣтлина върху този прѣхваленъ характеръ. Азъ не мога да се оплаквамъ отъ малкото неприятности, които срѣщнахъ, напротивъ, мене сѫ ме приемали много любезно. Че сѫ се показвали много пѫти недовѣрчиви, това е твърдѣ естественно. Но пръснатитѣ изъ провинцията по-долни чиновници мѫчатъ и притискатъ бѣдниятъ народъ съ нечути данъци и рушвети, пристраснитѣ сѫдии обръщатъ често пѫти очевидното право въ криво, стражаритѣ и солдатитѣ се установяватъ въ селата па взематъ и послѣдния залъкъ отъ

 

 

213

 

хората, а въ случай на противене, тѣ биятъ немилостиво и убиватъ. Това сѫ работи, които можи да извърши само единъ свирепъ характеръ, и единственното имъ извинение е това, че имъ се било плащало лошо и че съ мѣсеци не получаватъ никаква заплата. Ако на единъ чиновникъ се плаща лошо, или пъкъ не му е дадено нищо, то той търси да извади хава си отъ христианетѣ. Ако да бѣше финансиалното положение друго, ако вишитѣ чиновници и бейове да не завличаха голѣма часть отъ доходитѣ, тогазъ и христианетѣ нѣмаше да се оплакватъ и да вопнѣятъ за друго управление. Сега отношенивта сѫ така лоши, че много селени сѫ достигнали до тамъ, че казватъ: „за насъ е съвсѣмъ безразлично, кой ще управлява страната, ний искаме да се освободимъ отъ турцитѣ, защото другото управление нѣма да бѫде въ никакъвъ случай по-лошо, отколкото сегашното при тѣхъ."

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]