Аромѫне, етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре
Густавъ Вайгандъ

 

Глава IV. ЗИМА 1889/90 ГОДИНА

 

1. Аромѫне и Албанци въ Атина  171

2. Разходка къмъ аромѫнетѣ на Маняна въ Акарнания  176

3. Суровели  180

4. Охту. Кацаросъ. Куцобина и завръщане  184

 

1. Аромѫне и албанци въ Атина

 

Цѣли три мѣсеци присѣдѣхъ въ столицата на Гърция, не считайки врѣмето, което употрѣбихъ за разходка при аромѫнетѣ въ Акарнания. Първитѣ нѣколко дни прѣкарахъ въ хотела „Атина," а послѣ се прѣмѣстихъ въ кѫщата на г-на Доктора Хризикопулосъ. Нѣколко дни слѣдъ това пристигна и Наки, той бѣше продалъ конетѣ на добра цѣна.

 

Нека ми е позволено да не дамъ никакво описание на града Атина, нито да съобща моитѣ наблюдения върху жителитѣ му. Моята книга е посвѣтена на аромѫнетѣ и една отъ задачитѣ ми бѣ да ги прослѣдя и въ Атина. Наки намѣри твърдѣ скоро своитѣ съотечественници. Тѣ бѣха продавачи на печени кестени и шекерджии, които крастосваха изъ улицитѣ или пъкъ се събираха по кюшетата имъ, дѣто кавардисваха на мангалчета своитѣ кестени. Колкото души запитахъ отъ тѣхъ, всички почти бѣха отъ горний Аспропотамосъ; тѣ бѣха мръсни, съ лукави погледи, водятъ единъ много мизеренъ животъ, свиратъ се и спятъ въ нищо и никакви дупки и се хранятъ само съ хлѣбъ и маслини, за да могатъ да спечелятъ нѣкоя пара. Най-горещитѣ мѣсеци прѣкарватъ въ своитѣ планини. Занаятчии има много малко и то като обущари, шивачи и златари. Търговци не намѣрихъ никакъ. Измежду студентитѣ има много аромѫне отъ Тесалия и Македония.

 

Самò по себе си се разбира, че тѣзи господа сѫ вписани въ официалнитѣ списъци за гърци. Единъ отъ тѣзи студенти отъ Вовуса, Васили Василаки, съ когото се запознахъ доста отблизо и на когото длъжа за нѣкои скѫпи съобщения, като е билъ запитанъ върху народностьта си, той казалъ, че е влахъ; вслѣдствие на туй виканъ билъ нѣколко пѫти и най-послѣ го заставили да

 

 

172

 

се признае за гъркъ. Азъ бихъ съвѣтвалъ господата при управлението на университета да направятъ едно посѣщение на кафенето „Ἡ Ἀνάπαυσις" въ околностьта на Лаурионската станция. Тука ще могатъ да чуятъ съ каква приятность говорятъ на своя майчинъ аромѫнски езикъ тѣзи καθαροὶ Ἑλληνες отъ Битоля, Крушево, Невеска, Клисура и други мѣста. Азъ направихъ тука въ това кафене повече отъ 40 запознанства съ аромѫне, но, както увѣряватъ студентитѣ, тѣ биле повече отъ 200. Разбира се, че всичкитѣ сѫ прѣдадени на гърцизма и сѫ огънь и пламъкъ за него.

 

Измежду професоритѣ има само двама аромѫне: едина отъ тѣхъ е филолога господинъ Пантесидисъ отъ Крушево и е доста влиятеленъ въ университета, той е билъ учитель по гръцки езикъ и на сестрата на нашия императоръ, — другия професоръ е господинъ Спиридионъ Лампросъ — историкъ, роденъ въ Корфу, дѣто билъ забѣгналъ баща му отъ Каларитесъ. И двамата тѣзи господа сѫ получили образованието си въ Германия и благодарение на таланта на аромѫнетѣ къмъ чуждитѣ езици, изучили бѣха прѣвъсходно нѣмския.

 

Въ камарата, Вули, има само двама депутати аромѫне: Хаджи Гаки изъ Пертули и Таки Янушъ изъ Вендища.

 

Ако аромѫнския елементъ въ Атина изчезва, то толкозъ по-нагледно свидѣтелствуватъ нѣколко паметници за въодушевлението и самопожертвованието отъ страна на аромѫнетѣ за еленизма, а сѫщо и за богатството на нѣколко куцовласи — название, което гърцитѣ даватъ за присмѣхъ на аромѫнетѣ.

 

"Най-напрѣдъ трѣбваше да спомѣнемъ прѣкрасното здание на Академията, което е подаръкъ отъ многозаслужившия на гърцитѣ баронъ Сина въ Виена, който произхожда отъ Мускополе; само това е за съжеление, че заедно съ зданието не подарилъ и академицитѣ. Зданието за Политехниката е сѫщо съградено отъ нѣколко аромѫнски търговци отъ Мецово; тѣ сѫ, както показва единъ надписъ: Стурпара, Михаилъ и Елена Тошица и

 

 

173

 

Георги Аверовъ. Отъ братята Аверовъ сѫ и паметницитѣ на патриарха Арига и филолога Кораисъ, както и богатото завѣщание за офицери въ техническото училище. На благодетеля Тошица е издигнатъ единъ великолѣпенъ мряморенъ памятникъ въ гробищата и при туй родното му мѣсто Мецово е означено тукъ по единъ недостоенъ начинъ „Месовонъ" само и само да се даде на тази дума гръцка физиономия.

 

И албанцитѣ сѫ направили доста завѣщания на града Атина. Дѣвическото училище Арсакионъ е подаръкъ отъ Арсаки, палата на изложението е подаръкъ отъ Джапиа. Албанския елементъ е доста многочисленъ въ нѣкои части въ Атина и Беоция, пъкъ и въ Атина се е задържалъ още къмъ сѣверната страна на Акрополисъ. Въ тази часть старитѣ жителя и сега си служатъ съ албанския езикъ. Нѣколко пѫти се опитахъ да заговоря на албански и съ малкитѣ дѣца, които играеха по пѫтя, а тѣ мя отговаряха на гръцки, макаръ и да разбираха какво ги питамъ.

 

Споредъ изчислението въ 1879 година въ Кралство Гърция има само 58,858 души, които не знаели гръцки. Какво искатъ да кажатъ съ това, менѣ ми е неизвѣстно. Ако мислятъ, че само 58,000 поданници не знаятъ да говорятъ гръцки, то това число е твърдѣ голѣмо, но ако подъ това число разбиратъ албанцитѣ и аромѫнетѣ, която се ползуватъ още съ майчиния си езикъ, то тогава това число е твърдѣ малко. Споредъ изслѣдванията на Филипсона, въ Петерманновитѣ съобщения 1890 г. частъ I, само въ Пелопонесъ има 90,000 албанци, които още говорятъ на майчиния си езикъ.

 

Има и доста много албански студенти отъ Корча, Бератъ и Елбасанъ. Подновихъ познанството съ Ефремъ Гинисъ отъ Елбасанъ, който ме придружи при дупката (пещерата) при Бидцула, съ цѣль да науча деалекта на гегитѣ отъ околностьта на Елбасанъ. Чрѣзъ него се запознахъ съ студенческия животъ по-отблизо, до колкото е възможно на повечето пѫтници.

 

 

174

 

Ний нѣмцитѣ изучаваме гръцкитѣ студенти но нашитѣ университети, които студенти се срѣщатъ почти при всички по-голѣми университети, само отъ къмъ добрата страна. Тѣ сѫ хора, взети изобщо, твърдѣ прилѣжни и жадни за наука. Чрѣзъ дружението ми съ студентитѣ аромѫне и албанци, запознахъ се по-отблизо съ студенческия животъ въ обществото и кафенетата. Туй, което видѣхъ и чухъ отъ тази студенческа младежъ, не ме твърдѣ въодушевлява. Тукъ не се пиянствува много, но пъкъ затова се играе на карти и табла доста късно прѣзъ нощъта. Този кумарджилъкъ се простира върху всички крѫгове на обществото и всѫдѣ се чуватъ разговори върху него, като напр. тѣзи: „Добъръ день, какъ сте?" „Благодаря, добрѣ." „Какъ се забавлявахте при г-нъ X?" „Добрѣ, твърдѣ добрѣ." „Играхте ли малко?" „Разбира се." „Спечелихте ли?" „120 драхми изгубихъ, завчера спечелихъ 200, оставатъ ми печалба още 80." Това се чува отъ хора, които по вънкашность никакъ не изглеждатъ, че спомѣнатата сума е ничтожна работа за тѣхъ. И студентитѣ играятъ твърдѣ много.

 

Ако се подкачи нѣкакъвъ разговоръ измежду студентитѣ, то бѫдѣте увѣрени, че той е върху политиката или пъкъ върху женитѣ. Обичаятъ на нѣмскитѣ студенти да дрънкатъ постоянно по специалностьта си тукъ е съвършенно непознатъ. Най-много, което може да се чуе, е повърхностна критика за нѣкой отъ професоритѣ.

 

За да не бѫда едностранчивъ рѣшихъ да ги посѣтя въ врѣме на лекция, затова избрахъ лекцията на познатия професоръ класикъ Кондосъ. Като влѣзохъ въ доста голѣмичката аудитория, която бѣше прѣпълнена съ доста слушатели, съ очудвание видѣхъ, че повечето отъ студентитѣ стояха съ шапкитѣ си, други пушеха, а трети се разговаряха доста високо. Професорътъ влѣзе въ 11 ч. и 12 минути и се мина доста, врѣме, до дѣто се възтанови тишината до тамъ, щото да се чуватъ твърдѣ високо изговарянитѣ думи на почтения старецъ; но забѣлѣжкитѣ на моитѣ съсѣди и тѣхното безпокоително

 

 

175

 

сѣдене прѣчеше да се разбере нѣщо. Вмѣсто да станатъ по-мирни и да улеснатъ задачата на стареца, тѣ, напротивъ, нѣколко пѫти му извикваха да повтори, защото го не разбрали. Нѣколко млади студенти бѣха се натрупали много близо около него, за да не изпуснатъ нѣкоя негова дума. Нѣкои отъ тѣхъ той извикваше по имена и тѣ отговаряха на въпроситѣ му, които повечето пѫти съдържаха и отговорътъ съ „да" и „не," Нѣкои студенти си държаха бѣлѣжки, а повечето стояха твърдѣ безучастни. Измежду студентитѣ имаше и много момчета по около 16 годишни. Отдѣ ще се вземе тогазъ сериозностьта, която сѫществува въ нѣмскитѣ аудитории? Двайсеть минути прѣди 12 часа стана шумъ отъ чукането на бастунитѣ, съ които бѣха въорѫжени повечето студенти. Азъ попитахъ придружвача какво означава това тропане. „Искатъ да излѣзатъ," бѣ лаконическия отговоръ. Професорътъ извади твърдѣ хладнокръвно часовника си и каза: „имаме още 20 минути врѣме." Шумътъ се прѣостанови за малко врѣме, така че той можá да чете още 5 минути, слѣдъ това трѣбваше да сключи лекцията си. Съвсѣмъ наскърбенъ оставихъ салона, който стои върху сѫщата почва, дѣто нѣкога ученицитѣ на Сократа съ въодушевление сѫ поглъщали думитѣ му.

 

Отъ що зависи това печално явление? отговорътъ е далъ господинъ професора Пантелидисъ прѣзъ 1890 год. въ камарата. До колкото мога да си припомня, споредъ изложението на вѣстницитѣ, тамъ професора е забѣлѣжилъ, че въ Гърция има много малки и лоши гимназии, които даватъ твърдѣ много неприготвени и незрѣли ученици. Да, незрѣли сѫ студентитѣ, но който си издигне гласътъ, той бива усмиванъ и се напада отъ вѣстницитѣ.

 

Много е напрѣднало младото Кралство и се мисли още много да се направи за неговото подобрение; търговията и индустрията сѫ добрѣ развити, науката брои нѣколко прочути прѣдставители, но неограничения и свободния парламентаризмъ, цѣльта на много адвокати къмъ

 

 

176

 

придобиване на народната обичь и стрѣмлението имъ къмъ политическо влияние заплашватъ здравото развитие на държавата.

 

 

2. Разходка къмъ аромѫнетѣ на Маняна въ Акарнания. (20—27 януари 1890 г.)

 

Първата новина, че въ Акарнания има аромѫне, научихъ отъ стария челникъ Буламаче въ Корча (Албания), който е дохаждалъ по тѣзи мѣста и знаеше, че тѣ принадлѣжатъ къмъ плѣмето фарсериоти. Pouqueville (II, 208) пише за влашки овчари, които прѣкарватъ зимата въ Акарнания и сѫ извѣстни подъ името Пистики. За това нѣщо питахъ много гърци въ Атина да ли има въ Акарнания аромѫнски села, но не можахъ нищо да науча, а само въ Bädecker'овата Гърция намѣрихъ писано за едно влашко село Суровели, което било построено върху развалинитѣ на Стратосъ. Азъ рѣшихъ да отида най-напрѣдъ тамъ. Едно обстоятелство ми откри случайно адреса на единъ чиновникъ по тютюня въ Патросъ, който всѣка година е купувалъ тютюовь отъ нѣкой си господинъ Челингасъ въ едно аромѫнско село въ околностьта на Врахори. Отъ тукъ влѣзохъ въ слѣдитѣ имъ.

 

Въ понедѣлникъ на 20 януари отпѫтувахъ, придружавайки ме Ефремъ Гинисъ. На Наки не се искаше да остане въ Атина. Съ себе си взехъ съвсѣмъ малко багажъ, който ми бѣше нуженъ и можахъ да го нося на гърба си, така щото Наки не ми бѣше потрѣбенъ. Желѣзницата ни носѣше изъ хубавата мѣстность покрай прѣкрасно разположената Мегара, покрай морския брѣгъ къмъ Каламака, отдѣто тренътъ се изкачва съ мѫка по височинитѣ на Истмусъ.

 

Въ Коринтъ искахме да дочакаме слѣдующия тренъ, а прѣзъ това врѣме мисляхме да посѣтимъ Акрокоринтъ, но хубавото вино на станцията ни задържа повече, отколкото трѣбваше, така щото ний прѣдпочетохме да посѣтимъ постройката на ближния каналъ, който по причина

 

 

177

 

на безпаричието не се работѣше по това врѣме и изглеждаше много печално.

 

Картината стана по-хубава, когато пѫтувахме изъ лозята на Коринтъ, дѣто всѫдѣ се забѣлѣзваше едно усилно трудолюбие. Измежду работницитѣ имаше и много геги отъ сѣверна Албания, особенно отъ Шамри (Св. Мария), които, за да спечелятъ пари, не се плашатъ отъ дългия пѫть. Въ Патрасъ се установихме въ хотела съ сѫщото име, съдържатель на който бѣше единъ холандецъ и останахме много доволни. Още сѫщата вечерь сполучихъ да взема една прѣпорѫка отъ господинътъ, до когото бѣхме пратени за нея. Тази прѣпорѫка бѣ за господина Челингасъ въ Суровели.

 

На другата сутринь потеглихме съ парахода за Мисолонги. Въ него имаше и арестанти, и пасажеритѣ се отнасяха доста довѣрчиво къмъ тѣхъ. По причина, че крайбрѣжието е плитко, параходътъ спрѣ доста далеко, една голѣма ладия откара всичкитѣ пасажери по близо и оттамъ на по-малки лодки излѣзохме на брѣга. Оттука пѫтувахме почти цѣлъ часъ съ кола по насипа и стигнахме въ родното мѣсто на Трикуписъ.

 

Слѣдъ обѣдъ, веднага слѣдъ яденето, потеглихме още съ двама хора, които отиваха за сѫщото мѣсто, въ едно ландо за Врахори. Пѫтьтъ води въ сѣверо западно направление покрай политѣ на планината Цигосъ, по склоноветѣ на която забѣлѣзахъ бѣднитѣ колиби на овчаритѣ аромѫне отъ племето фарсериоти, които прѣкарватъ тукъ зимата въ мекия климатъ съ своитѣ стада. Това сѫ пистикитѣ, за които Pouqueville съобщава. Слѣдъ това въ сѣверно направление минахме прѣзъ една широка и къмъ срѣдата малко възвишена тѣснина, наречена клисура, която се образува отъ скалисти стѣпи. Въ срѣдата на тази клисура се намѣрва единъ ханъ и параклисъ. Въ този параклисъ е живѣлъ единъ пустинникъ, който е указалъ въ освободителната война доста услуги на града Мисолонги.

 

Градътъ е билъ заобиколенъ отъ къмъ морето отъ

 

 

178

 

турски параходи, а отъ къмъ сушата отъ дивитѣ орди на Омеръ паша Верионъ. Но въодушевенитѣ гърци, особенно Марко Бочари, съ своитѣ юнаци отъ Сули, сѫ се защищавали като лъвове и затова обсадата е траяла дълго врѣме. Напослѣдъкъ се подкачили прѣговори само и само да се спечели врѣме. За щастие, въ това врѣме пристига гръцката флота, изгоня турската и донесла храна и припаси на града. При тѣзи обстоятелства Омеръ паша се отказалъ да прѣвземе крѣпостьта съ сила, а почналъ чрѣзъ хитрина. Той се оттеглилъ съ всичката си войска. Прѣзъ нощьта на връхъ Коледа, когато христианетѣ празнували за освобождението си отъ неприятеля, турцитѣ сѫ се върнали внезапно назадъ, за да нападнатъ града и тѣ щѣли да сполучатъ, ако монахътъ отъ параклиса не бѣ забѣлѣзалъ тѣхното връщане. Той се завтекълъ въ града колкото му силитѣ държели и обадилъ на хората, че турцитѣ се връщатъ. По такъвъ начинъ градътъ се е избавилъ отъ голѣмата опасность прѣзъ 1822 година [1].

 

Като се достигне най-високото мѣсто въ Клисурата, прави се едно завивание и пѫтьтъ бързо се спуща въ равнината до единъ ханъ, отдѣто чрѣзъ една блатиста нискость полегка пакъ се издига и извива къмъ Врахори.

 

Ний слѣзохме въ единъ голѣмъ ханъ, който се държеше отъ единъ албанецъ. Съдържательтъ се погрижи да ни намѣри лѣгла въ една близка кѫща. Азъ подкачихъ веднага да запитвамъ за аромѫнетѣ отъ Суровели и се научихъ, че тамъ имало много села и тѣхнитѣ притежатели сѫ извѣстни подъ името „Челингасъ" и трѣбва да сѫ тѣхни еднородци. Азъ знаяхъ какво можеше да се извлече отъ това съобщение. Гърцитѣ сѫ направили отъ думата „челникъ," която не сѫ разбирали, „Челингасъ" и считамъ тази дума за собственно име, а пъкъ

 

 

1. Заслугата на монаха е възпѣта въ едно стихотворение отъ единъ Сиракуски аромѫнинъ. Ὁ Καλόγηρος τῆς Κλεισούρας του Μεσολογγίου отъ Константинъ Кристали, Атина 1890. Езикътъ въ това стихотворение е интересенъ за филолозитѣ, понеже е народенъ. За съжаление е, че младиятъ и талантливъ съчинитель неотдавна е умрѣлъ.

 

 

179

 

тя означава кметъ на общината. Тази дума е отъ славянско проозхождение, въ Македония се чува турската дума „кехая."

 

Тази система на управление е била распростраиена нѣкога при всички овчари власи, но за сега все повече и повече отстѫпва за въ полза на фамилийната самостоятелность. За сега тя се е задържала само до нѣкѫдѣ при скитающитѣ се овчари фарсериоти. Сѫщо и селата, които посѣтихъ въ Акарнания, намѣрихъ ги съ сѫщитѣ обичаи, както и при фарсериотитѣ.

 

Челникътъ има подъ свое управление 20—200 фамилии и е тѣхенъ неограниченъ господарь. Богатството имъ се състои въ стадата, които се скитатъ лѣтно врѣме изъ планинитѣ, а зимѣ изъ равнината и то не въ едно мѣсто, защото тѣ нѣматъ свои паши, а трѣбва да си откупуватъ. Това племе поради това нѣма солидни кѫщи даже и прѣзъ зимата, а живѣе въ мизерни колиби, сплѣтени отъ пръти и покрити съ слама, наречени каливе. Тѣ вървятъ на кѫдѣто имъ посочи челника. Той плаща всичкитѣ данъци, погранични мита и за други нужди, а членоветѣ на общината му плащатъ за всѣка овца по 20 пари. Който нѣма повече отъ 20 овце, той не плаща нищо. Главната часть на стадото принадлѣжи на челника и нѣкои челници иматъ до 10,000 овце. Овчаритѣ пасятъ овцитѣ и козитѣ отдѣлно отъ агнетата и яретата. Всѣкой овчарь получава отъ 3—5 лири и единъ чифтъ царвули отъ Гергйовдень до Димитровдень. Освѣнъ това всѣкой овчарь добива прѣзъ есеньта и една гуня (тумбаръ) отъ козина, която не пропуща вода и съ нея могатъ да спятъ на открито безъ поврѣда. Брашно имъ се дава по една ока на день. Всѣки двама овчари получаватъ по 6 кози и млѣкото имъ се пада тѣмъ. На всѣки 14 дни, или повече, получаватъ едно ягне; ако овчаритѣ искатъ да ядатъ месо и прѣзъ другитѣ дни, тѣ трѣбва да си откраднатъ, което често се случва, така щото овчаритѣ отъ разнитѣ сюрии често пѫти се съгласяватъ и крадятъ заедно, та не тѣ, а челникътъ

 

 

180

 

страда. Придобивката отъ вълната се пада изключително на челника, отъ която той събира нуждната сума за данъцитѣ и ако тази сума не достигне, остатъка се плаща отъ сирене и масло, но въ това отношение условията при разнитѣ общини сѫ различни. Ако се нородатъ незадоволства, то тѣ се изглаждатъ отъ челника, неговата дума е била прѣди законъ. Въ ново врѣме овчаритѣ не се подчиняватъ на наказанията на челника, а пъкъ прѣди той е можалъ да осѫжда и на смърть. Върху сегашния отпадъкъ на благосъстоянието на тѣзи овчари и неговитѣ причини спомѣнахъ по-прѣди на стр. 130.

 

 

3. Суровели [*]

 

Въ срѣда сутриньта подкачихме странствуванието, за водачъ имахме единъ гръкъ, запознатъ съ мѣстностьта. Слѣдъ 2 1/2 часа усиленъ ходъ стигнахме до моста върху рѣката Аспропотамосъ. Този мостъ е желѣзенъ, доста скѫпъ и е близо до селото Сполайто. Слѣдъ ката си отпочинахме малко при военната станция, продължихме пѫтуванието си къмъ югъ. Единъ войникъ ни придружаваше и ни отведе по една пѫтека за Суровели, първото аромѫнско село, което лежи на единъ часъ разтояние отъ моста.

 

Суровели брои 90 фамилии и принадлѣжи на челника Янкасъ. Този човѣкъ е притежатель на кѫщитѣ, на мѣстностьта и на стадата, съ които една часть отъ младитѣ хора отиватъ прѣзъ лѣтото нагорѣ по Аспропотамосъ, но безъ да прѣминатъ турската граница; а другата часть остава съ челника въ селата и обработватъ доста обширното землище. Тукъ се сѣе доста много тютюнъ и тозъ, който излиза отъ Влахори, е най-добрия въ цѣла Гърция. Въ Суровели се добива годишно 15,000 оки тютюнъ, въ близкото село Охту 6,000 оки,

 

 

*. Вижъ топографическата скица, която прибавихъ при „Едно посѣщение при власитѣ на Маняна въ Акарнания." Globus, томъ 63 стр. 88.

 

 

181

 

разбира се, че това е достатъчно количество, доходътъ на което се пада на челника, който макаръ и да живѣе доста скромно, но все пакъ е богатичъкъ човѣкъ.

 

Кѫщитѣ сѫ повечето ниски колиби; нѣкои сѫ съградени отъ камъкъ, а кѫщата на челника е двуетажна. Близо до челниковата кѫща се намира една продълговата, ниска, съ дъсчанъ подъ кѫща, въ която ни приеха. Наредата е много проста. Окачената на стѣната софра е едничката мобелъ, която краси стаята. Когато иматъ гости, постилатъ келими, които се изработватъ отъ женитѣ и сѫ доста хубави. Особенностьта на аромѫнскитѣ келими е тази, че едната имъ страна е покрита гъсто съ осемь сантиметра дълги рѣсни, които съ разноцвѣтностьта си образуватъ праволинейнитѣ или квадратни юрнеци. Покрай стѣнитѣ турятъ тѣсни и дебели възглавници, които заедно съ келимитѣ служатъ и за креватъ. Въ стаята се намира и камина, но служи малко на употрѣбление, защото климата е мегкъ и рѣдко става нужда за огънь, а пъкъ готвенето става вънъ на отворено мѣсто.

 

Готварскитѣ принадлѣжности сѫ тѣзи: перостия, нѣколко гърнета, тиганъ, шишъ и скара.

 

Слѣдъ вечерята, която се състоеше отъ едно опечено на шишъ агне, останахме насѣдали въ крѫгъ. Пѣха се аромѫнски пѣсни, които ми бѣха повечето извѣсни, а непознатитѣ си записахъ. (Вижъ Аромѫне II, стр. 174, дѣто указвамъ и на особенностьта на диалекта). Слѣдъ това челника заповѣда да повикатъ двѣ момичета: едното на 12 годишна възрасть, а другото на 14, за да ни изпѣятъ нѣколко пѣсни.

 

Едното момиче подкачи да пѣе съ по-високъ тонъ, а другото съ по-нисъкъ и слѣдъ това тонътъ постепенно се сниши, та двата гласа образуваха терца, въ който интервалъ тѣ продължиха пѣнието, до дѣто едното въ една сричка взе пакъ високъ тонъ, а другото пѣеше много бързо текста и въ обикновенъ снишенъ говоримъ тонъ

 

 

182

 

по-нисъкъ тонъ и то безъ разлика да ли хармонираше съ солото или не. Пѣението ми направи добро впечатлѣние, но съжелявамъ, че го не записахъ, това бѣ твърдѣ мѫчно за мене като не специалистъ, пъкъ и за специалиститѣ не би била лесна работа да схванатъ всичкитѣ потънкости, защото по отношение на ритма царува пълна свобода; освѣнъ туй случватъ се и по-малки интервали, като полутонове, които прѣдизвикватъ въ слушателитѣ едно особно възхищение и възбуждатъ едно безпокобно, но все пакъ приятно настроение.

 

Момичетата ни изпѣха три различни пѣсни и ги заставихъ да ги повторятъ нѣколко пѫти, въ което врѣме сполучихъ да си образувамъ нотната скала, която, както ми се струва, има прилика съ онази на циганитѣ, понеже се срѣщатъ два извънмѣрни интервали. Тя е такава: g, a, b, cis, d, es, fis, g. За забѣлѣзване е това, че като имъ изпѣхъ нашата естественна moll скала, тѣ подкачиха не съ основния тонъ, а съ квинта, така че скалата имъ бѣше: d, es, fis, g, a, b, cis, d. Въ тѣзи пѣсни чудното бѣ и това, че текста бѣ непонятенъ, както на пѣвцитѣ, тъй и на слушателитѣ. Въ тѣзи пѣсни имаше много албански думи, но както азъ, тъй и Ефремъ Гинисъ, като албанецъ, не можахме да отгатнемъ съдържанието имъ. Нѣма съмнение, че когато тѣзи хора напуснали срѣдня Албания въ врѣмето на Али паша, тѣ сѫ знаяли още добрѣ своя езикъ, но тъй като не сѫ се завръщали отъ десятки години въ отечеството си, тѣ си забравили езика, но пѣсеньта, макаръ и измѣнена, останала запазена.

 

Хората не могатъ да укажатъ точно на своитѣ първи жилища, но знаятъ, че сѫ дошли тука отъ къмъ сѣверъ. Въ всѣки случай, тѣ сѫ се прѣселили тука много по-рано, имали сѫ сношение съ първитѣ си жилища, а тука сѫ прѣкарвали зимата съ стадата си. И въ народнитѣ пѣсни, които съмъ събралъ въ Албания, се споменува областьта Ксиромери, къмъ която принадлѣжатъ тамкашнитѣ села. (Вижъ Аромѫне II, стр. 64 и 101).

 

 

183

 

Облѣвлото на женитѣ е старо и е подобно на онова, както при фарсериотитѣ. Тѣ носятъ и фесъ (чупаре) съ „чичероана," едно бѣло, обвито около него платно и сини шигуне съ бѣли рѣзки, но при все това се отличава отъ онова на фарсериотитѣ съ тази часть, която се спуща върху плѣщитѣ и покрива рамѣнѣтѣ, тя се нарича „чипа." Вслѣдствие на тази „чипа" на сѣверъ такива аромѫне ги наричатъ „Чипанъ," но това име при самитѣ тѣхъ не чухъ. Тѣ се наричатъ на своя си диалектъ „Арѫменъ," а отъ околнитѣ гърци се наричатъ Карагунидесъ; по облѣкло и по обичаи аромѫнетѣ отъ тази страна стоятъ най-близо до фарсериотитѣ.

 

На слѣдующата сутринь посѣтихъ развалинитѣ на Стратосъ, всрѣдъ които е построено селото. Пространството е доста голѣмо и отчасти е очистено за ниви. Никакви здания не сѫ се запазили освѣнъ въ западната страна високата и широка градска стѣна. Поискахъ да се покатеря по стѣната, но изведнажъ се спрѣхъ. Въ единъ ѫгълъ между стѣната и нѣкогашния изходъ стояха нѣщо 20 боси и лошо облѣчени дѣца, а прѣдъ тѣхъ единъ човѣкъ съ фустанела, фесъ и съ единъ дълъгъ въ рѫцѣ прътъ. Имахъ прѣдъ себе си училището, което прѣзъ януари си вършеше на открито своята работа между развалинитѣ на античния този градъ.

 

Приближихъ доста прѣдпазливо къмъ мѣстото, за да чуя обучението на това интересно училище. Учителя се занимаваше съ десеттѣхъ заповѣди на гръцки, и понеже не разбираше аромѫнски, дѣцата се шигуваха съ него, а той биеше съ пърта по-палавитѣ отъ тѣхъ. За жалость, въ туй врѣме се търкули единъ камъкъ отъ стѣната и откри присѫтствието ми. Най-напрѣдъ ме забѣлѣза едно момче и подиръ това всички си обърнаха главитѣ на горѣ, па и учителя прѣкрати бързо обучението. Той дойде при мене и ми се оплака отъ ленивостьта на ученицитѣ и за лошата заплата, която бѣ 4 наполеона годишно. Освѣнъ това, той трѣбваше да се храни всѣки ... ... ... [[ липсващ ред ]] не се

 

 

184

 

грижаше, защото спѣше на открито, па и кѫдѣто искаше, безъ нѣкой да му прѣчи. Въ лошо врѣме заниманието ставаше въ кѫщата на челника.

 

Слѣдъ това той ме отведе въ друго мѣсто на развалината, дѣто се намираха момичетата. Тѣ подъ рѫководството на една жена се занимаваха прилежно съ рѫкодѣлие, везание и плетение върху ленено платно и говоряха само аромѫнски. Спряхъ се само малко врѣме, защото тамъ наблизо бѣше изсипанъ торъ и смърдѣше много, а пъкъ, както се виждаше, никакъ не смущаваше носоветѣ на момичетата.

 

Останалитѣ тамошни аромѫнски села иматъ сѫщо такива лоши училища или пъкъ никакви. Бѣднитѣ аромѫне! ако да бѣха въ Македония, то силогоса щѣше да имъ изпрати учители и учителки повече, отколкото трѣбваше, за да ги прѣвърнатъ по-скоро въ чисти гърци, а сега, като живѣятъ въ Гърция, никой не се грижи за тѣхъ, нека се грижатъ сами за обучението на своята младежь!

 

 

4. Охту. Кацаросъ. Куцобина и завръщание

 

По-късно отидохме съ нашия домакинъ Янкасъ къмъ Охту, което е разположено единъ часъ на югъ въ равнината и брои 70 фамилии. Това село принадлѣжи на челника Нику Пангу, който ни прие сѫщо тъй приятелски и ни нагости съ печено агне.

 

Слѣдъ обѣдъ пакъ тръгнахме, прѣминахме една рѣкичка при една воденица и вървѣхме по едно поле, посѣто съ тютюнъ. Слѣдъ това минахме прѣзъ една гора, въ която бѣха изпопадали много дървета, оставихме на дѣсно малкото езеро Лигувица и се изкачихме по една не много висока височина, но доста стръмна, на която 1 1/2 часъ отъ Окту лежи селото Кацаросъ, наречено по името на челника. Той не бѣше въ кѫщи, та затова отидохме въ хана. Около насъ се събраха мѫжетѣ, които ни забѣлѣзали още когато сме идѣли по полето и искаха

 

 

185

 

да се научатъ кои сѫ тѣзи чужденци. Говорихъ съ тѣхъ само на гръцки, а съ Ефремъ Гинисъ албански, който езикъ тѣ считаха за французки и така ги оставихъ да говорятъ за мене на майчиния си езикъ, безъ да подозиратъ, че ги разбирамъ. Нѣкои мислѣха, че съмъ чиновникъ при строящата се желѣзница, други, че щѣло да се строи шосе, а трети, че съмъ дошелъ за нови данъци и върху послѣднйото се ядосваха най-много и изпущаха заплашителни думи по мой адресъ.

 

Но това врѣме дойде челника, поздравихъ го на аромѫнски и прѣдадохъ му поздравления отъ Суровели и Охту и го помолихъ за квартира. Онѣзи, които викаха около мене и се заканваха да ме изгонятъ отъ селото съ камъни, уфейкаха веднага, а другитѣ, които ме защищаваха, се приближиха радостно около мене.

 

Кацаросъ брои 90 фамилии, на западъ отъ него е разположено селото Буша съ 50 фамилии; то е отдалечено отъ Кацаросъ 1 1/2 часъ, а половинъ часъ по-нататъкъ се намира селото Нушасъ съ 30 фамилии. Понеже тука не научихъ нищо ново, затова на следующия день потеглихъ нататъкъ за Куцобина. Моя придружвачъ отъ Влахори повърнахъ назадъ, защото незнаеше по-нататъкъ пѫтя и послѣ узнахъ, че той ми задигналъ единъ приборъ отъ торбата за възпоминание. Съ мѫка намѣрихъ едно момче, което щѣше да ни показва пѫтя прѣзъ гората. Молихъ ги много, но тѣ не искаха, защото ги мързеше, макаръ и да имъ обѣщавахъ подаръкъ. Слѣдъ 1 3/4 часа стигнахме въ Куцобина, което е разположено на сѫщата височина, както и Кацаросъ.

 

Куцобина е най-голѣмото отъ тѣзи села и брои 150 кѫщи. То носи още и названието Мàняна и по това цѣлата тази страна се нарича Маняния. За забѣлѣзвание е, че тука на чело на общината не е мѫжъ, а една вдовица е „челникоаня," която ще владѣе селото до тогава, додѣто синъ ѝ порастне.

 

На сѣверъ отъ тази община такова нѣщо е невъзможно, защото въ такъвъ случай мѣстото ѝ ще се завземе

 

 

186

 

отъ най-близкия роднина на умрѣлия челникъ, додѣто синътъ порастне и се признае отъ общината за пълнолѣтенъ. При аромѫнетѣ овчари жената има съвсѣмъ малко влияние и гърцитѣ сѫ повлияли съвсѣмъ малко върху имъ, съ изключение на това, че сега момичетата не ходятъ закрити, както прѣди. Мѫжетѣ се лентѣятъ по цѣлъ день и се припичатъ на слънце, а пъкъ женитѣ извършватъ повече работа; азъ видѣхъ съ очитѣ си какъ женитѣ беряха дърва и оряха нивитѣ.

 

Единъ часъ къмъ западъ отъ Куцобина лежи селото Гакия Пипа, съ 54 кѫщи и принадлѣжи на зетя на челникоанята.

 

Като се подкрѣпихме съ една закуска отъ яйца и сирене, опържени въ тиганъ, продължихме пѫтьтъ си безъ водачъ, минахме покрай черквата Св. Никола и слѣдъ два часа стигнахме на рѣката Аспропотамосъ, която прѣминахме съ лодка. Вървѣхме по-добъръ пѫть и слѣдъ 2 1/2 часа стигнахме въ Етолико, дѣто, по причина на моя уморенъ придружвачъ, наехъ една кола и стигнахме привечерь въ Мисолонги.

 

Слѣдъ вечерята излѣзохме и посѣтихме памѣтника на Лордъ Байрона, който се намира въ гробищата. Вратитѣ бѣха затворени и на нашето почуквание се отзова единъ войникъ, комуто дадохме подаръкъ, за да ни введе прѣзъ една малка вратичка. Наблизо при този памятникъ се намира и единъ другъ по-малъкъ на храбрия сулиотинъ Марко Бочари.

 

Въ 7 часа на другата сутринь бѣхме на пристанището и чакахме пристиганието на парахода, но понеже бурята му прѣпятствуваше, затова и закъсне. Чакахме до 9 часа, но пакъ напразно и не се забѣлѣзваше нищо даже и съ дълекогледа.

 

Слѣдъ това прѣдложихъ на петдесетѣхъ присятствующи, че е по-хубаво да наемемъ една гимия и да отпѫтуваме; 20 души веднага приеха прѣдложението ми, между които имаше и двама души работници италианци съ фалимиитѣ си. Гимията взе 30 клм. (?) пространство за

 

 

187

 

2 часа, но пакъ на повечето пасажери се стори дълго това врѣме, защото ги бѣше хванала морската болесть.

 

Като пристигнахъ въ града, разходихъ се изъ него и намѣрихъ много аромѫне, които вмаха своя работа и ми казаха, че тукъ имало повече отъ 20 фамилии отъ Епиръ (Сираку, Баларитесъ и Мецово). Спомѣнвамъ това, защото Филипсонъ въ Petermann-овитѣ съобщения 1890 г., часть I, стр. 19 прави бѣлѣжката: „нѣма никакъвъ човѣкъ въ Пелопонесъ, които да говори влашки." Кѫдѣ привечерь отидохъ съ Ефрема въ високо разположения замъкъ и оттука имахме прѣкрасенъ изгледъ както въ околностьта, тъй и въ залива.

 

На другия день желѣзницата ни откара обратно за Атина, остриятъ и прашенъ въздухъ на която ми се видѣ неприятенъ въ сравнение съ мегкия и влаженъ климатъ на Акарнания.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]