Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
140
16 февруари 1943 г.
 

В. Червенков

ДЖИДРОВЦИ АПЕЛИРАТ КЪМ АНГЛИЯ

Вероятно доктор Джидров има сериозни основания да се надява на министерски пост, та с такова усърдие напоследък се мъчи да „убеди” англичаните, че „собствено нищо такова непозволително не била извършила България, като пуснала германските войски, че нещо повече даже — сами англичаните уж били съгласни с този акт на българските предатели”.

Ние обръщаме вниманието на нашите патриоти върху опита на управниците пред лицето на започналия се разгром на хитлеристка Германия да търсят начини да умаляват престъпленията си към нашия народ и улеи да се измъкнат от отговорност пред него. Защото докторджидровите разсъждения във вестник „Слово” за „нашите жизнени интереси” нито са случайни, нито са само докторджидрови.

„Можеше ли малка България — пита Джидров — да противостои на германската армия?”— И отговаря: „Стана онова, което ние не можехме да предотвратим, и англичаните, които най-добре от всички разбират положението на „окастрена и наказана” България ... не могат да поискат от нас да преживеем трагедията на Сърбия”.

Колкото думи, толкова извъртания на истината.

„Малка България”, според Джидров, не могла да противостои срещу германската армия! Но ако царборисовци през зимата на 1940 година бяха приели предложението на Русия за сключване на пакт за дружба и ненападение, ако те останеха верни на сключения още през

141
 

1937 година пакт за вечно приятелство с Югославия, хитлеристка Германия сто пъти щеше да помисли дали да нападне Балканите, а ако все пак нападнеше, щеше да срещне могъщата съпротива на обединените балкански народи.

Царборисовци обаче отблъснаха протегнатата братска руска ръка, вероломно забиха нож в гърба на Югославия и Гърция, отвориха сами границите на България за германските пълчища.

Сега, когато приближава грозният час на разплатата с хитлеристките разбойници и с техните съучастници, царборисовци се мъчат да се представят за „невинни гълъбици”, изнасилени от „стечението на обстоятелствата”.

Ще имате да взимате, господа джидровци! Милите очи, които се опитвате да правите, няма да ви помогнат, защото престъпленията ви са велики и нашият народ няма да ви позволи да се изплъзнете от неговия безпощаден съд.

Сега едва царборисовци си „припомнят”, че Англия изказала одобрение на спогодбата с Румъния, по силата на която към България беше присъединена Южна Добруджа. „Припомнят” си това, за да кажат:

„Ние получихме Южна Добруджа при помощта на Германия. Германците ни дадоха и Македония и Тракия. Значи англичаните трябва и сега да ни признаят правото на Македония и Тракия.”

Ето какза песен пеят джидровци сега, когато всички здравомислещи хора разбират, че Хитлер ще проиграе войната и че хитлеристката армия ще бъде разгромена.

Но когато към България се присъединяваше Южна Добруджа, България още не беше въвлечена в разбойническия лагер на Германия и Италия. Тогава, както е известно, Съветският съюз подкрепи исканията на България спрямо Румъния. Царборисовци искат да теглят знак на равенство между присъединението към България на Южна Добруджа и разбойническото заграбване от германците на Македония и Тракия — между мирното урегулиране на добруджанския въпрос в съгласие и разбирателство с другите държави и съучастничеството в

142
 

кървавите злодеяния на хитлеристките и италиански грабители на Балканите.

Няма да мине тоя калпав грош. И във всеки случай няма да мине той пред нашия народ.

Дошло е времето да бъдат хванати за гушата предателите от царборисовската клика, за да не тровят повече българския въздух и за да не навлекат на България непоправима национална катастрофа.


[Previous] [Next]
[Back to Index]