16 февруари 1943 г.
В. Червенков
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ПРОДЪЛЖАВА
Стремително и неудържимо върви Червената армия напред — на запад. Скоро ще станат три месеца, откато на 19 ноември миналата година се започна руското настъпление. А настъплението не само че не проявява никакви признаци на отслабване, но, наопаки, от ден на ден става все по-мощно, ударите, които нанася Червената армия върху хитлеристките войски, от ден на ден стават все по-силни и все по-застрашителни за хитлеристка Германия. Червената армия посреща своя четвъртвековен юбилей с бележити, знаменателни победи. Правилно заяви в събота московското радио, че „не такава зима очакваха хитлеристите”. Не такава зима очакваха и хитлеристките глашатаи у нас — царборисовите управници. Хитлеристите си правеха сметката: ще прекарат криво-ляво германските войски зимата, ще съберат нови сили и отново ще тръгнат през лятото да продължат разбойническото си нашествие в Русия. Но не би. И няма да го бъде! Напразно правителствените вестникари въздишат по миналата зима и искат да мамят тонковците с идващата пролет! Червената армия разби на пух и прах хитлеристките планове. Германо-фашистките орди не издържаха и не издържат могъщия устрем на руското настъпление. Червената армия изтласква и гони на запад хитлеристките завоеватели, като се вклинва дълбоко в тяхната отбрана, като обкръжава укрепените им пунктове, сломява съпротивата и унищожава или пленява обкръжените вражески гарнизони.
137
Кой не помни как Хитлер с надменното самохвалство на един вманиачен ефрейтор, самопроизвел себе си за главнокомандуващ на германската армия, на тридесети октомври миналата година се тупаше в гърдите и заявяваше, че дето е стъпил германски крак, германско ще си остане, че нямало в света сила, която може да застави хитлеристките войски да отстъпят? Агентите на Хитлер у нас на път и кръстопът повтаряха тази шумна хвалба на своя чорбаджия, на тоя най-голям в историята човекомразец и авантюрист.
Е, добре! Миналогодишните тактически успехи на германо-фашистките завоеватели, спечелени с цената на грамадни загуби, днес принадлежат към областта на възпоминанията. Съветските войски ликвидираха тия миналогодишни тактически успехи на германците. На редица места съветските войски напредват сега значително по на запад от линията, до която те достигнаха през пролетта на миналата година. Съветското знаме победоносно се развява над такива градове и много важни железопътни центрове като Курск, Велики Луки, Шлиселбург, Белгород, Фатеж, Чугуев, Щигри и редица още места. Германски комуникации от най-съществено значение на Украйна са вече прерязани от съветските войски. Хитлеристкото командуване напряга всички сили, предприема отчаяни контраатаки, но не може да спре настъплението на Червената армия. През зимата на 1941—1942 година Червената армия застави германската армия да отстъпи на редица места на едно разстояние до 400 километра. Тая зима обаче мащабът на руското настъпление е друг. И ударите на Червената армия върху хитлеристките войски са много по-могъщи. Порасте, още повече укрепна, възмъжа, обогати се с още по-големи и по-съвършени технически средства, по-добре наточи своето оръжие, стана много по-опитна Червената армия отколкото миналата зима. Порасте военното изкуство на съветските генерали, които „съумяха да противопоставят на самодоволните фашистки стратези точен анализ, далнозоркост, прозорливост, истинско изкуство да обкръжават и да унищожават врага”, както заявява радио Москва. Червената армия се научи да бие врага съвсем сигурно. При сегашното руско настъпление друг е и руският тил — много по-крепък отколкото миналата
138
зима. Ако миналата зима много и много заводи преживяваха още периода на евакуация и възстановяване, то сега всички съветски заводи с пълна пара работят и изобилно снабдяват фронта с оръжие и бойни припаси.
Сегашното настъпление на Червената армия не е сезонно настъпление, както се мъчи да го представи хитлеристката пропаганда. И особено след съобщенията за последните победи на Червената армия на Украйна и на Северния Кавказ, след известието за завземането от Червената армия на Ростов на Дон, на Ворошиловград, на Красний Сулин не е трудно да се схване и разбере това. Пълни с дълбоко значение са новите победи на Червената армия. Северен Кавказ е почти очистен вече от хитлеристките завоеватели. Петролните полета, прекрасните кавказки планини, богатите кубански поля, яркото кавказко слънце са отнозо съветски!
Освобождението на Краматорск, на Шахти, на Ворошиловск, на Красноармейское, на Новочеркаск, на Ворошиловград, на Ростов на Дон означава, че са създадени предпоставките за освобождението на целия Донбас. Уверено и смело върви славната Червена армия напред — на запад. Уверено и смело гони тя хитлеристките грабители от своята родна земя, изтребва вражеските дивизии, унищожава тяхното въоръжение. Хитлеристите отчаяно се съпротивяват, прилагат невероятни усилия да се задържат, но под съкрушителните удари на закалената и укрепнала в пламъците на сраженията Червена армия те са принудени да отстъпват, да изоставят едно след друго много важни позиции, градове и комуникации.
Стремително и мощно — настъплението на Червената армия продължава.
Такава е истината за сегашното настъпление на Червената армия. И тая истина преизпълва с велика гордост и скриля с надежда всички честни и свободолюбиви сърца по цялата земя. Тая истина и пред нашия народ поставя безотлагателната за него необходимост да събере час по-скоро всички свои национални сили и да се избави от хитлеристката зависимост, от всякакви връзки с обречената на разгром хитлеристка Германия, за да се спаси от войната и катастрофата, за да се при-
139
общи и той към семейството на свободолюбивите народи, на които принадлежи утрешният ден.
Малко е обаче да се радваме само на успехите на Червената армия. Нужно е сами да вложим своите собствени усилия, за да се отървем от хитлеристката напест. Никой няма да ни помогне, ако сами не си помогнем, ако не стоварим и своя български юмрук върху заклетите врагове на човечеството — хитлеристките завоеватели, — и именно сега.
Такъв е дългът на нашия народ към върховните интереси на нашата родина.