Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
143
17 февруари 1943 г.
 

В. Червенков

ИМА ДУМАТА НАРОДЪТ

Вчерашната реч на министър Радославов пред железничарите изтъква оная линия на поведение, която са избрали хитлеристките агенти у нас в настоящия момент и която усърдно изтъкват напоследък правителствените вестници.

Коя е тая линия и за какво свидетелствува тя?

„Ние се обединихме — заявява министър Радославов, — от никого нищо не искаме. Но и никому няма да позволим да прекрачи границите на велика и обединена България.”

Такава е сегашната правителствена теза. Такава е тя в един момент, когато хитлеристка Германия търпи едно след друго тежки поражения, и поражения съдбоносни за нея. Управниците у нас по-рано, когато германците печелеха временни военни успехи, имаха друга теза. Тогава те приказваха за „незавършеното още обединение на България”, те аспирираха за „справедливост” и недвусмислено поглеждаха към Цариград, считаха за „свой” Солун, шумно и надменно сочеха себе си като прусаци на Балканите, „призвани” от историята да владичествуват над балканските народи. И изведнаж тия открито агресивни вълци намятат сега овчите кожи на смирението и се кълнат и божат, че „повече нищо от никого не искат, никого не предизвикват, никакви повече аспирации нямат — оставете им само заграбването, не търсете от тях сметка за извършеното, не ги считайте за съучастници на хитлеристките злодеи”!

144
 

Ето новата песен на предателите, когато техните господари от Берлин не само се намират на тясно, но когато става очевидно, че те проиграха войната.

Крясъкът за „болшевишката” опасност, измислиците за руска окупация на България, изтърканите басни за „стремежа” на русите към проливите е припев към тая нова песен, с която царборисовци мислят да измамят народа ни и да осигурят престъпната си власт.

Много си изпатихме обаче ние, българите, от хитлеристката агентура, много видяхме и научихме ние от първи март 1941 година насам, за да се оставим да бъдем измамени тъкмо тогава, когато е нужен само нашият единодушен удар, за да паднат веригите на германската зависимост от нашите български плещи и да бъде избавена земята ни от позора и съсипията на хитлеристката война.

Родоотстъпниците-управници заявяват, че нищо повече не искали! Вижте ги вие! Оставете ги тях спокойно да служат на хитлеристките разбойници, да държат наши гарнизони в Белград и Босна, в североизточна Гърция, да изпращат наши работници и селяни като роби в Германия, да хрантутят германците с нашия собствен хляб, като обричат на глад и немотия българите, да превръщат черноморското и беломорско крайбрежия в хитлеристка крепост, да готвят армията ни да пролива кръвта си и да мре за спасението на тънещия хитлеристки кораб — не ги закачайте, те са се „обединили” и „от никого нищо повече не искат”!

Вие не искате от никого нищо, но от вас искат, господа хитлеристки наемници и предатели на българския народ! Сметка иска и ще получи от вас преди всичко нашият народ!

Сметка търси и ще получи от вас нашият народ:

— задето вие измамнически говорите и действувате от негово име;

— задето вие компрометирате и убивате истинските национални идеали и интереси на българите, като обявявате за „национално обединение” оплячкосването на Македония и Тракия от германците, жестоките издевателства над сърби, гърци и македонци от страна на понемчената българска администрация, нейните грабежи, золумлъци и убийства;

145
 

— задето вие, като хитлеристки жандарми, потискате сръбските наши братя;

— задето без всяко предизвикателство, само защото сте слуги на чужденците, на Хитлер и Мусолини, обявихте война на Англия и Америка. Вие обявихте война на Англия и Америка, а сега излизате да апелирате към българите да проливат кръв — защо? Де и с какво англичаните и американците ни заплашваха?

— задето две години вече водите гнусна провокаторска кампания против великите наши руски братя, които бранят с невижден героизъм своята родна земя от кръвожадните орди на хитлеристките разбойници и с това помагат и за нашето спасение от хитлеристкото иго;

— задето превърнахте България в база на хитлеристката разбойническа война;

— задето заедно с гестаповските бандити избивате доблестните български патриоти и държите под зверски фашистки терор нашия народ.

За тия и за много още ваши престъпления нашият народ ще ви хване за гушата, за да му дадете сметка — пълна сметка!

Но сметка искат и не могат да не поискат братските балкански народи, за които вие сте такива също разбойници, каквито и хитлеристите. Вие искате, щото югославският и гръикият нерод да ви простят вероломно забития нож в техния гръб през април на 1941 година? О, не! И в нашия народ сърбите и гърците имат верни съюзници в общата разплата с вас! В тая обща разплата виждаме ние, българските патриоти, залога за бъдещото бретсгво на балканските народи, за мира и спокойствието на Балканите.

Овчите кожи, които намятате сега, не могат и няма да прикрият нито престъпленията ви, нито вълчите ви зъби, господа царборисови управници.

Както и да се извивате — песента ви е изпята. Дошло е онова време, когато с пълна сила трябва да се каже:

Има думата нашият народ.

Отечественият фронт ще се погрижи, щото тая властна дума да бъде хазана и скоро, и както се следва.


[Previous] [Next]
[Back to Index]