28 декември 1941 г.
ВЕЛИКОБРИТАНСКИЯ ОТГОВОР
Снощи английското радио предаде отговора на Великобритания по повод предателския акт от 13 декември тази година, с който царборисовата шайка обяви война на Англия и Америка.
Нашият народ до последния човек трябва да узнае великобританския отговор. Правителството се бои от истината. Затова не ще посмее да обнародва този отговор. А той съдържа цялата и жестока за нашия народ истина.
Великобритания заявява, че цар Борис, без да държи сметка за нееднократните предупреждения от разни страни, без ни най-малък повод от страна на Англия и Америка, тикна България в състояние на война с тия две държави. Великобритания е принудена, поради това, да определи своето поведение към България в зависимост от тоя непредизвикан акт на царборисовото правителство. Великобритания обявява, че от 13 декември тази година насам тя се намира в състояние на война с България.
Царборисовите управници, обявявайки война на Великобритания и Америка, първо, тикат България и към война с всички техни съюзници, в това число и Русия, т. е. с четири пети на цялото човечество; второ, предадоха напълно българската армия в ръцете на Хитлер.
Накрая английското радио напомня на хитлеровите васали у нас, че главната цел на съюзниците в днешната, подпалена и раздухана от германските грабители,
393
война е разплатата с хитлеризма и с неговите поддръжници.
Отговорът на Великобритания изтъква по такъв начин тия съдбоносни и гибелни за нашата страна престъпления на царборисовата шайка, които тикат България пряко в пропастта и срещу които нашият народ все по-смело и по масово се бори.
Никакви извъртания на царборисовата мафия няма да помогнат. Пред народите от целия свят тая мафия е разобличена вече като пълно и сляпо оръдие на хитлеристките разбойници, като жандарм и джелат на балканските народи.
Гибел чака нашия народ, ако в последния момент той не събере сили и не обезвреди хитлеристкото гнездо на цар Борис. А към народите на Великобритания и Америка нашият народ изпитва само чувство на уважение и доброжелателство за тяхната борба срещу хитлеристката тирания. Нашият народ не е обявявал война на Англия и Америка. Нашият народ от цялата си душа и от все сърце желае победата на Русия, Англия и Америка в днешната война. И той ще съдействува с всички сили и средства за тая победа.
“ВОЙНИШКИ ВЕСТИ” И СЪБИТИЯТА НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ
“Войнишки вести” във вчерашния си брой беше поместил статия за събитията на Източния фронт. Както заглавието на статията, така и нейното съдържание са един много нескопосан опит да се отклони вниманието от ония въпроси, които сега вълнуват нашето офицерство и нашето войнство изобщо във връзка с германското поражение и сериозните победи на Червената армия в Русия.
Спирането на германското настъпление и започналото се след това германско отстъпление на Източния фронт несъмнено са събития от най-голямо значение, причините и последствията на които дълбоко засягат днес всички народи и държави. Интересът към тия събития е толкова по-голям у нас, дето, както знаем, от шест месеца насам
394
правителственият печат не престава денонощно да втълпява идеята за “непобедимостта” на германската армия и “безсилието” на Съветите.
При Ростов унищожената уж Червена армия изведнаж, тъкмо когато германците се наканиха да нахлуват в Кавказ, унищожи ударните дивизии на генерал Клайст и ги отхвърли на запад към Таганрог. След това дойдоха големите победи на Червената армия при Елец, при Тихвин. Пропадна с много тежки за германците загуби тяхното генерално и гигантско по своята военна сила настъпление срещу Москва. Германската грмия по най-важните посоки на фронта беше разбита и обърната в бягство. Германските дивизии сега отстъпват, като захвърлят въоръжение, като оставят на полесражението десетки хиляди трупове, ранени и пленници.
Червената армия на много места изтръгна инициативата на боя от противника и премина в решително контранастъпление. Червената армия започна да освобождава от германската окупация един след друг важни съветски пунктове и градове. В Германия настъпи забъркване. Изникна сериозна криза във върховното командуване. Фон Браухич бе заставен да си подаде оставката. Даже Хитлер и Гьобелс бяха принудени да признаят опасността от надигащата се катастрофа за хитлеристите на Източния фронт.
Тия големи събития вестник “Войнишки вести” се опитва да заобиколи и притули с банални и плиткоумни обяснения.
Оказва се, болшевиките страшно се “боели” от германското настъпление напролет, та затова сега усилили действията си. А вие как бихте желали, господа? Да скръстят ръце и да чакат пролетта? Ами ако болшевиките имат възможност и сили сега да разбият и разгромят германците, защо да не го сторят? Вие обаче ни обяснете, защо на Източния фронт германците сега не могат да действуват настъпателно, а отстъпват, и защо болшевиките могат да действуват настъпателно и настъпват? Ако германците са толкова силни, колкото искате да ни ги представите, какво им не достига, за да продължат настъплението си, какво ги кара да отстъпват? Вие сами пишехте по-рано, че генерал “Зима” за германските блиндирани дивизии е просто безпредметен. А сега се
395
мъчите да обяснявате всичко със същата. Но зимата изобщо още не е встъпила в пълните си права в Русия. Пък и известно е, че германското настъпление беше спряно още преди зимата. Но защо зимата пречи на германците, а на Червената армия не пречи?
Вместо да отговарят на тия именно въпроси, защото те са в устата на всички у нас, особено на военните, редакторите на “Войнишки вести” правят нескопосани опити да убеждават читателите си, че успешните действия на Червената армия сега били в полза на ... германците. Но нима читателите на “Войнишки вести” са пеленачета, та трябва да повярвет на тая глупост? С такива залъгалки дълго не ще може да се поддържа баснята за “непобедимостта” на германската армия. На тая басня песента е вече изпята.
Колкото се отнася до военните потенциали на Русия, редакторите на “Войнишки вести” също оперират с пожелание, а не с фактите. Фактите говорят за наличието на неизчерпаеми резерви на Червената армия, за наличието на грамадни, недосегаеми за врага индустриални бази зад Волга, на Урал, в Сибир. Военните потенциали на Русия тепърва ще има да покажат себе си.
Червената армия, която издържа гигантския натиск на чудовищната по своята сила всенна машина на Германия, съумя да събере в същото време нови грамадни сили и днес преминава в контранастъпление, като не само спря германците, но и като ги заставя да отстъпват. Ето истината. Позиционна война на Източния фронт не може и няма да има. Започнали са да се развиват решаващите военни победи на Червената армия.
Играта на криеница, господа редактори на “Войнишки вести”, е недостойна за военните хора. Но тя показва, че в средата на свързаните с хитлеристка Германия военни кръгове у нас пораженията на германците на Източния фронт са внесли голямо смущение и забърканост. Нашите офицери, подофицери и войници имат отечествения дълг особено днес да бъдат нащрек. Защото хитлеристката катастрофа неминуемо ще завлече в пропастта и българската армия, ако овреме не се вземат решителни мерки.