29 декември 1941 г.
ЗА ПЪЛЕН БОЙКОТ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ ПЕЧАТ
Не само правителството, но малко или много и по-влиятелните кръгове около правителството знаят, че видни общественици и хора, които заемат отговорни постове и имат възможност отблизо да следят международните събития, които особено отблизо са запознати с положението в Германия, неведнаж вече са предупреждавали правителството, че следваната от него политика на пълно и безрезервно изпълнение на германските искания е крайно опасна за България. Тия хора са предупреждавали правителството да не вярва нито за грош на журналистите, които ходиха на Източния фронт и които след това се заеха да лъжат наляво и надясно. Тия хора са предупреждавали, че положението на Германия започва да става отчаяно, че Съветският съюз представлява непреодолима сила.
Въпреки тия трезви гласове, правителството продължава своята предателска германска политика. То е напълно в ръцете на Германия. Редакторите на вестник “Слово” сигурно знаят за посочените предупреждения.
Тодор Кожухаров е един от посетителите на Източния фронт. Той вече показа на какво е способна фантазията на един закоравял германофил и враг на руския народ. Но “Слово” иска още. Той предлага да се създадела у нас още нарочна пропаганда против Русия.
Самозабравилите се клеветници и проститутки на перото не са доволни от обстоятелството, че цялото правителство, целият държавен апарат е поставен на позор-
397
ната служба да хули нашите освободители в угода на хитлеристите — те ратуват още за някаква си нарочна пропаганда срещу Русия. Ами вие какво сте, господа?
Знаем де е работата. Работата е в това, че вие сте принудени да признаете, че въпреки всичко нашият народ не ви слуша и няма да ви слуша. Шест месеца изливате вие дене и ноще потоци от лъжи, провокации, клевети — какво ли не измислихте вие за тия шест месеца против руския народ в най-тежко за него време И не помогна! Нашият народ вие не смутихте, душата му, любовта му към руските братя вие не покрусихте, не отнехте. Това е голям плюс за нашия признателен народ и голям минус за предателите като вас. Но както виждате и знаете, на вас не ви вярва не само народът. Даже из средата на вашите хора започват да не ви вярват.
Господин Кожухаров, времената се менят. Източният фронт днес изглежда иначе отколкото вчера. Руският народ ще потърси сметка от всички, които в най-тежкия за него исторически час лазеха по корема си пред хитлеристките джелати.
Пълен бойкот на правителствения печат — ето достойния отговор на народа срещу чуждите агенти.
НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, А НЕ НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ ОСЪЩЕСТВЯВЯ ЦАРБОРИСОВАТА КЛИКА
Въстанието в Драмско през октомври месец тази година и извършените от правителството зверства над населението в Драмско са една от ярките илюстрации на така нареченото обединение на България, с което родоотстъпниците от царбориссвата шайка искат да заблудят нашия народ и да го тикнат да пролива кръвта си за Хитлер.
Повече от 15 села в Драмско, в това число и български, въстанаха против золумлъците на нашите чиновници и полицаи и в продължение на няколко дена водиха сражения с изпратените срещу тях войски. Както се знае, беше изпратена германска авиация, която срина
398
до основите всички въстанали села. Цялото население беше избито без милост — без оглед на пол, на възраст. Освирепелите правителствени катили, заедно с германците, заляха с кърви драмските полета, по примера на най-черните джелати от историята на колониалните завоевания. Това на езика на филовци и на царборисовци се нарича “национално обединение” на България.
Но в 1916 година национално обединение на България германските агенти наричаха масовото клане на сръбските беззащитни жени, деца и старци в долината на река Морава. Какво излезе от тази позорна за българското име касапница всички у нас знаят. Тоя път обаче кървавите подвизи на хитлеристките орди у нас носят още по голямо, още по-позорно национално тегло за българите.
След Драма, сега се нижат едно след друго позорните дела на царборисовата шайка в окупираните югославски области, дето по искането на Берлин са изпратени наши войскови части да се бият срещу славните югославски и гръцки борци за своята свобода. За какво национално обединение може да става дума, когато наши войски помагат на Хитлер да души, да разпокъсва и избива балканските народи? Когато нашите войски се превръщат в палач за гърците и сърбите? За какъв ред на Балканите може да се мисли, когато Хитлер с помощта на своите български лакеи разпалва братоубийствената война на Балканите? Не е ли повече от ясно, че тая братоубийствена война не е в интереса на българския народ, че тя е в интереса само на хитлеристките разбой ници, които действуват по старото империалистическо правило “разделяй и владей”. Нима три катастрофални войни не показаха това с всичката очевидност за нашия народ?
Днес при режима на хитлеристките агенти у нас няма и не може да има национално обединение на България. Има окупация на части от Гърция и Югославия, извършена от германските насилници. Има позорно и трижди проклето предателство към интересите на българския народ и спекулация с неговите национални идеали. Жандармската роля на България на Балканите под диктовката на Хитлер цар Борис и филовци искат да представят за национално обединение на българите, за
399
да измамят народа и го тикнат да пролива кръвта си за интересите на фашистка Германия. Но тая измама ще рухне и ще се разнесе като дим.
Истински патриот-българин днес е оня, който подава братска ръка на югославяните, гърците, който зове към беззаветна борба на живот или смърт против хитлеристките узурпатори и техните български агенти. Националното развитие на България е възможно само в съюз и в мирно разбирателство с балканските народи, в общата борба за разгрома на хитлеризма.
ПОЖЕЛАНИЯТА НА ФИЛОВ
Филов завчера, като се обръщаше към работниците, вместо хляб и дрехи за нова година и коледа им приподнесе министерската покана да участвували през 1942 година в създаването на “нова” Европа.
Друга манджа Филов не ще.
Филов е доволен от 1941 година, защото му се удаде да извърши своето черно предателство с интересите на целия наш народ и в това число с интересите на работниците, като замъкна България във водите на хитлеризма и пусна германците у нас.
Но 1942 година няма да бъде така щастлива за него и за неговите берлински господари.
Нашите работници не се нуждаят от приветствията на родоотстъпниците и чуждите агенти. Те нямат никакво намерение да работят и да мрат за хитлеристка Европа.
Те искат сносни заплати, хляб, гориво, облекло. Те искат премахването на скъпотията, издръжката на семействата на мобилизираните. Те искат мир и братство със свободолюбивите народи.
Новогодишните пожелания на Филов нямат нищо общо с пожеланията на работниците.
Мили очи Филов може да не прави към работниците. Няма да хванат дикиш.