Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
44. СРЕЩАТА МИ С ИВАН МИХАЙЛОВ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ. ПРЕДСТОЕШЕ НИ СВИКВАНЕ НА ОБЩИЯ КОНГРЕС. ВРЪЩАНЕТО МИ В БЪЛГАРИЯ. СРЕЩАТА МИ СЪС ЗАДГРАНИЧНОТО ПРАВИТЕЛСТВО И АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ И РАЗМЯНА НА МИСЛИ ПО КОНГРЕСА
 

В Берат, Албания прекарахме, както казах, почти два месеца интернирани. Най-после албанците се решиха да ни препратят в Италия, след като бяха направени многократни постъпки за нашето освобождаване. На сам ден Коледа 1928 година ние бяхме на път за Бриндизи и благополучно всички 11  души пристигнахме на пристанището. Оттам аз и П. Шанданов заминахме за Рим, а другите с параход потеглиха за Бургас, България. От Рим Наум Асенков беше ни съобщил, че там е дошъл Ив. Михайлов с Менча, жена му, и чакал да се срещнем. Аз и Шанданов докато се оправим с полицейските врасти в Бриндизи, закъсняхме. Ив. Михайлов отпътувал за Флоренция, като беше оставил дума на Асенков и Наум Томалевски, котй беше по това време в Рим, да отида непременно там и да се видим. Просто изненадан останах, като разбрах, че Ив. Михайлов е дошъл в Рим, защо е дошъл, как се е решил, нищо не ми беше известно за неговото пътуване от по преди. Още на другия ден след пристигането ми в Рим заедно с Асенков заминах за Флоренция. намерихме се на посочения от него адрес. Двамата се отбихме в едно кафене и водихме дълъг разговор по общото положение и най-после по предстоящия конгрес на ВМРО. Още преди да започнем разговора аз го попитах дали знае за неговото излизане в странство нашия другар Ал. Протогеров. Той ми казва” Не, даже не намерих за нужно да му се обадя, знаят само Георги Баждаров и Кирил Пърличев”. Аз, без да зная за последните им отношения, му казвам: „не си сторил добре, като не си му се обадил, трябваше той да знае къде заминаваш и за какво, нали е член на ЦК. Мисля, макар и късно, да му се обадиш непременно, не бива така”.  Той нещо смънка и казва: „Ще се обадя оттук”. В мое отсъствие те толкова са охладнели помежду си, щото не могли даже да се търпят, разменили са си и остри думи. Ив. михайлов в срещата ни нещо загатна за техните взаимоотношения, но съществените причини майсторски ги замълча и укри. Той пред мен неговото излизане го мотивира, че рекъл да излезне  и той да се разходи за почивка, тъкмо бил мъртъв сезон за работа. Впоследствие се разбра, че не това е била причината за неговото излизане в странство, а е било за подготовка измежду свои хора почва за конгреса. На времето аз със своята прекалена доверчивост нищо не можах да подозря какво става около мен, защото бях откровен и искрен спрямо делото, далеч бяха всякакви задни мисли. Не съм допускал, че хората са имали намерение да гонят и постигат свои лични цели покрай общото дело. винаги съм мислил и работил доколкото са ми позволявали силите искрено и честно и желанието ми е било щото делото да върви в правилен и самостоятелен път. Абстрахирал съм се от всякакви лични амбиции, над всичко за мен е било делото. Още докато бяхме в Албания и вътре в Македония въпросът за конгреса ни занимаваше с другарите Петър Шанданов, Крум Петишев, Петър Трайков, Ал. Стефанов и др., разменяли сме мисли, но все си казвахме, като се видим и срещнем с другарите от другите окръзи още по-обстойно ще обмислим предварително някои положения по общия конгрес да се запази единството на ВМРО. тъй ни беше традицията от миналото. При срещата с Ив. Михайлов въпроса за общия конгрес и двамата ни интересуваше. Повечко от разговорани беше посветен по конгреса, какви изменения да се направят в устава, как да стане избора на делегатите, кои могат да бъдат членове на ЦК в бъдеще. Аз бях почти напълно съгласен Протогеров не бива да остане за в бъдеще член на ЦК. Съображенията ми бяха същите, които бях изтъкнал още по-рано, преди той да бъде избран за член на ЦК в конгреса в с. Сърбиново, Г. Джумайско през 1925г. Първо – той е стар. Второ – Генерал от българската армия и като такъв винаги ще се хвърля подозрение в делото като върховиско и ще се счита от неприятелите, че то се дирижира от България и пр. Далеч бях от някаква лична омраза и егоистични подбуди, както изтъкваше пред мен Ив. Михайловд, даже той още тогава ми каза: „Мразя го, просто не мога да го търпя”, защо, не ми обясни повече. Михайлов веднага ми зададе въпроса: „Евентуално ти на кого се спираш за бъдещи членове на ЦК, кои ти се рисуват в главата като най-подходящи”. Този въпрос малко странен ми се видя, но намерих за нужно да му отговоря. Аз смятам най-добре в бъдещия ЦК да влезат млади хора, ние старите ще отстъпим, обаче най-подходящи ще са: ти, Перо Шанданов и Йордан Гюрков. Аз не мога, нямам достатъчно сили за работа, чуствам се изтощен. Тогава Михайлов каза: „Не, ти ще бъдеш и трябва да останеш непременно, защото има нужда от един по-стар човек”. За самия него нищо не каза, но се разбираше, че той ще бъде и оставаше за третия, което най-много го интересуваше кой да бъде. За Гюрков се изказа категорично против, даже той каза: Аз не мога по никой начин с него да работя, а колкото до Шанданов друг е въпроса, ще видим, донякъде ще може с него”. Втория важен въпрос за Михайлов беше числото на делегатите и как да стане избора им. Той се изказа , че само онези околии могли да избират делегати, които са проявили дейност, а другите не. Как и ское право да лишаваме онези околии, които не са проявили дейност, може би и не по тяхна вина. Този въпрос ми се струва не е от наша компетентност, във всеки случай когато се видим с другарите от ЗП ще обмислим и както е по-добре така ще направим. Той мми казва: „Не, ние тук не вземаме решение, а просто нахвърляме мисли за всеки случай”. Михайлов правел такива сондажи и с другите наши другари, наверно да си скрои по подир своята сметка, т. е. да може да наложи своите разбирания. Третия въпрос, който тъй беше важен за Ив. Михайлов бе правата на ЗП. Той изтъкна, че трябва за в бъдеще да се премахне окончателно института на ЗП, защото той спъвал дейността на ЦК и пр. И по това аз му отговорих, че саво конгреса има думата. За ограничение на правата на ЗП и аз споделях мнението на Михайлов, но както по този въпрос, тъй и по другите оставахме и двамата да се обмислят в общата ни другарска среща в София. По същите въпроси михайлов е говорил и с Наум томалевски и спорили са надълго и широко без обаче да дойдат до някакво разбирателство. Преди мен говорил и с П. Шанданов по същите въпроси в Рим. Разделихме се във Флоренция, той продължи обиколсата из Европа, а аз заедно с Перо Шанданов се върнахме в София на 18 януари 1928 година. След като отпочинах от дългия път, видях се най-напред с Баждаров и Пърличев и разменихме мисли с тях по свикване на общия конгрес. Те ми се видяха, като че ли не са толкова склонни да се свиква конгрес. Ив. Михайлов при тръгване им се обадил, но друго нещо особено не им казал. Те нещо ми загатнаха за влошените отношения между Ал. Михайлов и Ал. Протогеров, но точно в подробности в какво се състоят не можах да разбера. По свикването на общия конгрес аз си изказах своите съображения, вън от туй, което ни дава право правилника те одобриха те одобриха това наше предложение с Ив. Михайлов за свикването на конгреса. След няколко дни пристигна и се обади Ал. Протогеров и с него се срещнах. Той ми описа цялото положение на работите в Петричко как стоят и тук в София със ЗП, също тъй ме осветли подробно за отношенията му с Ив. михайлов. Разправи ми много неприятни работи, как се скарали и какви остри думи са си разменили. Оплака ми се Протогеров как Ив. Михайлов му писал, че го презира и пр. Много далеч са отишли в своите нападки, прекъснали са и връзката помежду си, едва ли не са стигнали до конспирации един срещу други. Настроили са зле и хората около тях. Създало се едно лошо настоение на михайловите хора срещу Протогерови в Петричко. И това защо е било, защото Протогеров му се бъркал уж в ръководните дела в Петричко. Особено младежта ми се видя неприязнено настроена срещу Протогерови. сега ми стана ясно защо Михайлов не намерил за нужно да му се обади при отпътуване за странство. Макар да ми обеща в Италия, че ще му се обади, пак не е направил това. Протогеров ми казва: „От хората слушам, че е излезнал в странство”. Много ми се видя отчаян Протогеров, както и от постъпките на Ив. Михайлов, така и от държането спрямо него и на ЗП. Стана дума за конгреса. Той се изказа против свикването му: „Преди всичко делегати не сме избрали в окръзите и как ще станат тези избори?” Протогеров покрай принципните съображения, които изтъкваше, че не можем да свикаме конгрес, понеже не сме готови и пр. съзираше се у него и един страх, като че ли от нас се иска и настоява за конгрес тъкмо против него лично, с други думи само заради това той да бъде изместен от член на ЦК. Той отначало и на мен гледаше подозрително, но аз го успокоих и казах, че ние старите трябва да отстъпим мястото на по-млади да влезат и да поемат работата, ние стига толкова сме работили. Той не беше толкова добър с Шанданов, понеже знаеше близкитке му връзки с Ив. Михайлов, ето защо и на нас, битолчани, Протогеров гледаше недоверчиво, предпазваше се и от нас. Както и да е, най-после се разбрахме, че трябва да се свика конгрес, само се очакваше да пристигне и Ив. михайлов и решим окончателно как и кога да се свика. Едва към края на февруари Михайлов се завърна от странство. Той беше обиколил всички наши хора в Париж, Виена, Берлин и др. за да ги подготви да държат неговата страна в случай на нужда. На 3 март тримата членове на ЦК се събрахме в къщата на Сп. Велев и там се разбрахме по принцип да се свика общ конгрес на ВМРО, за това противно нямаше. Оставаше да се реши въпроса как да стане избора на делегати за общия конгрес, защото такива още нямаше избрани. Ив. Михайлов поддържаше числото на делегатите да бъде намалено, при фактическото положение избора да стане според проявената революционна дейност в околиите, а не точно съгласно устава. Протогеров просто не виждаше начин как ще се избират делегати в окръзите при създадените нови условияна ВМРО в сръбска и гръцка територия на Македония, освен това той казва: „ Де се определят и назначат делегатите”. При това положение аз им казвам има изход, улеснява ни чл. 170 от Устава, който гласи: „При друга невъзможност окръжните комитети заедно с околийските войводи могат да изберат делегати за общия конгрес”. За Битолския революционен окръг ние имаме тези условия по този член и тъй ще постъпим за избора. Протогеров и Михайлов се съгласиха на това, сиреч за начина на избора, сега оставаше за числото на делегатите. Ив. Михайлов настоява да бъде намалено, аз бях против, точно се придържах на чл. 170. Протогеров докато отначало даваше вид със своите възрражения, че е против конгреса и все искаше ако може да се осуети свикването му, току не зная кака веднага се отметна и виждам подкрепя  и той Михайлов за намалено число на делегатите. Аз просто учуден останах. В тази среща ние тримата не можахме да дойдем до едно крайно решение по конгреса, особено по въпроса за намаление числото на делегатите, с което явно се нарушаваше устава. Ето защо този въпрос внесохме за разглеждане във Висшия революционен съвет, който се състоеше от членовете на ЦК и ЗП и запасните такива, всичко 11 души. Един от запасните членове на ЦК отдавна се беше отказал по уважителни причини. От запасните членове Йордан Бадев и Тома Карайонов не бяха тук, още не бяха се върнали от странство. Събранието на Висшия съвет стана на 6 март в къщата на Тодор Пиперковски, където присъствахме 9 души. За ръководене на заседанието по висшегласие избраха мен. Повдигна се най-напред въпроса за числото на делегатите дали да бъде съгласно устава или по фактическото положение да се изработи нова база за избора на делегатите в окръзите. думата взе Ив. Михайлов и предложи да се избират делегани съобразно развитата революционна дейност в окръзите. Околия, която не е проявила революционна дейност да няма право да избира свои делегати за конгреса. Най-интересното беше от Михайлов, като каза, че за проявена революционна дейност да се счита ако в околията е влязла чета през периода на трите години. Значи само да влезла чета в околията, а в оная дето не е влизала, а има проявена по друг начин революционна дейност да не се смята, да бъде лишена от право на избор. Това беше един абсурд според мен. Най-нещастно беше и аз не мога да си представя как Баждаров и Пърличев отидоха и подкрепиха в това предложение Михайлов. По какви съображения тази капитална грешка направиха те не мога да си обясна. По после си осъзнаха грешката, но каква полза. Още по-голяма фаталност беше, че и Протогеров се съгласи с намаленото число делегати и той подкрепи предложението на Михайлов. Йордан Гюрков също бе за намалено число делегати. Против се изказа П. Шанданов като каза: „Не може да нарушаваме устава, никой не ни дава това право, освен конгреса”. В същия смисъл се изказаха и Наум Томалевски и Ангел Узунов. Аз бях против всякакво намаление на делегатите, точно се придържах към чл.170 от Устава, който беше изричен. Нямаше никаква нужда да се създават нови бази. След дълги прения по предложението на Михайлов се постави най-после на гласуване и се прие с 5 гласа срещу 4. С това решение се тури началото на катастрофата. Аз направихп грешка, като се солидаризирах с болшинството, най-вече от другарство и колегиалност се съгласих, не че бях убеден в една такава несправедливост. Хайде (казах си) да се запази единството между нас и друго, в конгреса ще се прецени кой е прав и кой не е. Най-трагичното беше с Протогеров, който като стар член на ЦК подкрепи едно противоуставно положение, което има ужасни последици за ВМРО. Ако той не беше се съгласил с тази фатална база като член на ЦК, съвсем друг край щеше да вземе въпроса с конгреса въобще. Но за жалост с тази сляпа подкрепа не на делото се угоди, а на Михайлов. Той това очаквал. Пристъпи се към определяне на числото на делегати по околии според както се прие. Най-напред се започна от Битолския революционен окръг. Съгласно устава трябваше да има 11 делегати, а според новата база само 6, защото в останалите околии не са влезли чети да развият дейност, когато в тях и без да влезнат такива в продължение на трите години беше развита революционна дейност много по-добра. Но вече беше прието. Още тогава П. Шанданов като член на окръжния революционен комитет заяви, че няма да приеме тази база за Битолско докато не сондира мнението на окръга. Не може да се отива против устава, когато той е изричен с чл. 150. Пристъпи се към Скопския окръг, приеха се 8 делегати, защото са влезнали чети в 8 околии. За Серска – 1, Солунска – 2, Струмижка – 4. Според тази приета база излизаше, че само в Скопска област е била развита най-голяма дейност. Ив. Михайлов просто ликуваше от радост като видя пълната подкрепа в лицето на Баждаров, Пърличев и Протогеров, а аз щях да се пръсна от яд и мъка. Излезнахме заедно слез свършването на заседанието, с Шанданов разочаровани и просто смазани от тази среща. Още тогава си казахме, туря се край на делото, щом по такъв път се тръгва. Тогава съвсем объркан Протогеров, даже не беше на себе си, имаше припадък, аз само така си обяснявам неговото съгласие да угоди на Михайлов, защото като отрезня в друга среща той се подписа в протокола, че е на особено мнение. Михайлов, окрилен от успеха, побърза, докато е пресно да ни извика членовете на ЦК, ние тримата само, на 8 март на нова среща. Наново се повдигна въпроса за броя на депутатите. Аз оспорвах взетото решение, като казах, че за Битолско е съвсем неоправдано. Няма право да се счита околия, дето не е влезла чета, че няма развита революционна дейност, нима само с чети се е развивала дейност в миналото, па и сега. Незаконно нарушаваме устава. Ив. Михайлов казва: „Както и да е, взели сме един път решение във Висшия съвет на ВМРО, сега не трябва да се връщаме назад. Това решение ние трябва само да го оформим с протокол”. Като по чудо и в тази среща пак Протогеров подкрепи Михайлов, аз останах сам. Съгласих се най-сетне да бъда и аз солидарен, защото мислех и се надявах, че само с отстъпчивост и единодушие ще може да се върви напред в делото, без обаче да подозирам още, че Ив. Михайлов е кроел разни мисли. Вярвах и силно се надявах, че това нарушение ще може да се поправи на конгреса. В същата среща решихме да се издаде окръжно на основание на протокола и се препрати на окръжните комитети да пристъпят към избор на делегати, като се препоръчва новата база за числото на делегатите. Ив. Михайлов се задължи да приготви боевия отчет за конгреса, Протогеров – финансовия, а задграничното представителство да приготви политическия отчет. Ив. Михайлов майсторски изигра ролята си, той съумя хитро да прикрие пред мен и другарите своите планове, като можа набързо и неусетно да изтръгне мненията и подписите ни за протокола. След като един път си осигури и тури в джеба протокола, подписан от нас, след като грабна гарантираното число делегати за неговия план, сега почва с друг език да говори, други способи за действие да употребява за постигане на неговата цел. Против Протогеров от по-рано беше си подготвил почвата, сега почва и против  мен, понеже ме смята вече с подписа един вид за заюзден. Той сега не се обръща и отнася вече другарски към мен както по-рано, а започна на изборни и партизански начала. В една среща между нас двама той ме запита и се интересува живо, като кои смятам за делегати да бъдат избрани за Битолско. Аз му казвам, тези които правилника им дава право. Например членовете на ЗП имат право. Тогава той избухна и каза: „Само за Томалевски бих се съгласил, за други – не”. Навярно разчитал на Томалевски. Почна с остри нападки да се нахвърля срещу ЗП и против П. Шанданов, който беше кандидат за член на ЦК. После ме запитва какво бих казал за Дрангов, Развигоров и Куртев за бъдещи членове на ЦК. Аз му казвам първите двама са млади и не бива по никой начин да се кандидатират, а за Куртев е от Бълтгария и имайки други наши по-опитни и по-старши, няма защо на него да се спираме.


[Previous] [Next]
[Back to Index]