Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
45. ОТНОШЕНИЯТА НИ С МИХАЙЛОВ СЕ ОБТЯГАТ. ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОТОКОЛ № 8/ІІІ. ОКРЪЖНИТЕ КОМИТЕТИ ГО ОТХВЪРЛЯТ И НЕ ПРИЛАГАТ НАШЕТО ОКРЪЖНО ЗА ИЗБОРА НА ДЕЛЕГАТИ. СЪБРАНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА 14 МАРТ
 

На 6 март членовете на Висшия революционен комитет разисквахме поставения въпрос за числото на делегатите, защото съществуваше още като безспорен факт единодушието между всички организационни хора. При това единодушие и солидарност беше безразлично дали базата за конгреса или въпросите, които се поставяха за разглеждане в съвещателните събрания, ще бъдат санкционирани на самия конгрес от 43 или 29 души делегати.  На 6 март съществуваше още убеждението и увереността между нас, че няма да се посегне на основни положения в устава. Времето не позволяваше такива промени. Освен това не можеше да се проектират такива в отсъствието на представители от известни важни среди и места от вътрешността, които не  ще можеха да присъстват и на конгреса. Как ще се задължават тези среди да изпълняват наредби и постановления за въвеждането на които не са дали своето съгласие с надлежните техни представители. Това разбиране и тая психологическа предпоставка съществуваха и бяха налице до 14 март, фаталната дата, когато всичко това неочаквано се промени и рухна поради държането на Ив. Михайлов, подкрепян само от гласа на Гюрков. Правилното и солидарно тълкуване на участниците в съвета и неговото решение на 6 март взето с 5 гласа срещу 4, задължително за членовете му, беше, че намалението на броя на делегатите за общия конгрес се приема като една техническа необходимост и с предварителното съгласие на окръжните комитети. Ние ЦК оставаше да убедим окръжните комитети в тая техническа необходимост преди да се пристъпи към избор, а вместо това ние направо предписвахме с окръжно колко делегати да избере всеки окръг. Аз не направих и опит да убеждавам Битолския окръжен комитет, понеже бях  напълно уверен, че няма той да се съгласила прави избор против устава, толкоз повече,  че председателя  на тоя комитет П. Шанданов бе и член в организационния съвет, който беше против решението на съвета, който беше против решението на съвета.  Окръжните комитети не бързаха с избора, освен това веднага ни се отговори на самото окръжно, че те ще постъпяг в избора не съгласно окръжното, а според устава по чл. 170.  Никакво възражение не направих защото се чувствувах слаб с тази мотивировка върху базата за проявена и не революционна дейност в околиите. Една очевидна нетактичност от  наша страна да кажем: Ето на вие проявихте слаба дейност и затова ви се намалява числото на делегатите  с  2,  на други с 3, а на третите с пет делегати. То|зи въпрос ми се виждаше твърде деликатен, а не по-малко и сложен. Защото  кое   нещо е по-важна революционната дейност:  това ли да се извършат два, три атентата  или даже три пъти по три атентата, които всички ще представляват проявена революционна дейност, или да се създадат - подноват едно, две революционни гнезда. Във всеки случай като се говори за право на делегатство за окръзите не изключително да се изхожда от  проявената и да се  пренебрегва непроявената, но все пак революционна дейност.  Може да се изисква и изисква се преди всичко-революционна дейност. Като има такава предлага се на преценка, силна ли е или слаба, полезна ли е или не и за тая преценка има думата конгреса. ЦК не може да произнася предварително морална присъда върху дейността на даден окръг, още по-малко това може да прави един негов член. До 14 март някакъв избор не беше направен, освен в Струмишкия, Това се дължи на привързаността на Протогеров. Той от една страна, пише ни, че се оттегля от ВМРО, от друга прави избор в Струмишкия окръг в духа не протокола. Съвсем се беше объркал и той самия не знаеше що прави. На срещи не се явява, като се извинява, че бил болен. На 14 март, бе определено второ събрание да висшия орган - съвет с дневен ред: да има ли основни промени в устава, които ще наложат такива и в управата на ВМРО или не. Това събрание стана в дома на Пърличев. В това заседание Протогеров отсътсгвуваше, като мотивира, че бил болен.  Всичко 8 души присътствувахме. Заседанието председатествахпак аз. Ив. Михайлов пръв взе думата и разви надълго и широко своята теза, че трябва да се направят коренни промени в устава, прочете един предварително приготвен от него проект за това. Шестима от присъствуващите се изказаха със силни аргументи против тезата на Ив. Михайлов, главно поради обективните условия, че не позволяват да се препоръчват основни промени. Основно бе оборен и отхвърлен проекта му за промени. Само Гюрков подкрепи Михайлов. От тоя блам Михайлов се почувствува силно засегнат и заамбициран, заяви категорично, че за него не важи никакво болшинство, че той стои на своя проект и  ще го поддържа и в конгреса, толкоз повече, че за нас тези събрания са били съвещателни. Относително характера на събранията на съвета, всички му признахме, че са съвещателни, в смисъл, че не предрешават въпросите за делегатите в конгреса, но че техните заключения стават, задължителни за участвуващите в събранията. Тогава му се заяви, ако ти имат претенцията сам да идеш оттук в конгреса, гдето да браниш тезата си, нека се знае, че и ние четиримата, които на 6 март бяхме се присъединили към мнението на петимата (по въпроса за намаления състав на конгреса), се счатаме същото свободни да идем на конгреса със своите разбирания и не със схващанията на болшинството.  В  такъв случай аз и Протогеров  се корегираме и си оттегляме подписа от протокола № 8, на който не отдаваме в никой случай по-голямо значение,отколкото съществуващите досега солидарност и единомислие между дру гарите, които сега виждаме застрашени от неочаквания обрат и едностранчивост у вас. Ние ти заявяваме, или всички оттук ще се явим в конгреса, с едно становище по главните въпроси и не ше занесем своите различия, или пък ако ти не считайки задължително разбирането на шестимата  останеш на своето в конгреса, незадължително считаме за нас и ние възприетото от петимата срещу 4-ма становище, легнало в основата на протокола от 8 март. От тази среща стана   явно за всички, че в редовете на ВМРО настъпва разрив, настъпва едно различие между нас 6-мата от една страна и Ив. Михайлов и Гюрков от друга. Ив. Михайлов със своя проект иска да даде съвсем друг характер на движението, иска да създаде съвсем друга някаква ревоционна  организация, но не и вътрешна със своите комитети и ръководни тела и революционна мрежа. Той иска повече да се действува от вънка с атентати отколкото отвътре на местни начала. Нямало условия за дейност оттвътре и другг ред неоснователни съображения. Протогеров, както казах, не присътствува на тая среща, но щом той се научи, че Михайлов излиза с проект за коренни промени устава й той веднага заяви, че се солидаризира с нас и отказва се от подписа в протокола. Михайлов остава с Гюрков да поддържа своята теза. Тогава окръжното издадено в духа на  протокола и изпратено да окръжните комитети стана вече безсилно, без никакво значение. Окръжните комитети произведоха си избори в окръзите не по окръжното, а по устава съгласно чл. 150. И Михайлов, който държеше за протокола при избора на Скопския, Серски    и Струмишки окръзи направи нарушение, като се съгласи да бъдат избрани незаконно К.Дрангов, Стр. Развигоров и Жоро Настев, които не са влизали никак в Македония. Той най-после произведе избора в Скопения окръг, след като видя какви са резултатите от другите окръзи. Всячко премерено и със сметка дали ще му стигне нужното число делегати за неговите планове.


[Previous] [Next]
[Back to Index]