23. ЯВЯВАНЕ НА ГРЪЦКИТЕ ЧЕТИ ОТКРИТО. НАПАДЕНИЕ НА СВАДБАТА В ЗЕЛЕНИН. КАПИТАН МЕЛАС В НЕРЕД И ДР.
 

През това време почнаха да се появяват гръцки чети, но много тайно, прикрито. Най.много почва намираха гръцките чети в гъркоманските села и ония села, гдето имаше гъркомани.

Като главни пунктове на гръцкитете андарти служеха селата Елеово, Белкамен и Негован. Оттам излизаха и нападнаха нашите села. Също така намираха убежище и в с. Неред, гдето имаше цяла махала фанатизирани гръкомани. Там гръцкият капитан Павлос Мелас, който минаваше за ръководител в Леринско и Костурско, една нощ през ноември 1904 г. ни нападна в квартирата ни в с. Неред с чета от 70 души. Там имахме среща няколко чети. Навярно им било донесено от гъркоманите за тая наша среща. Аз, Никола Мокренски, Христо Цветков и Козинчев, след като бяхме привършили работата си, бяхме останали да си починем и поспим малко, а заранта призори да излезем вън на бивак в гората, а Тане Горничевски, който беше на срещата, излезе и си потегли за своя район. Андартите издебнали момента, когато току-що бяхме заспали, и ни нападнаха в квартирата със силен огън. Предателите са били точни. При първия залп ние помислихме, че сме нападнати от войска, но от гласа на пушките и от командите разбрахме, че нападателите са гърци-андарти. Съвзехме се от съня и им открихме огън от къщите. Започна престрелка. Наши четници хвърлиха бомби през прозорците. След една престрелка от един час бяха отблъснати. В това сражение беше ранен и самият капитан Мелас.

На другия ден той с една част от разбитата си чета се прехвърля в с. Статица. Там по погрешка попада в обсада от войската. Войската не преследваше гръцките андарти. Войската отиде в с. Статица не срещу гръцката чета, а срещу Митре Влашето. Това беше скроен капан от Митре с едно писмо до войската, която квартируваше в Кономлади, Преди да пристигне войската, Митре беше излязъл от другата махала на селото. Войската се насочва право срещу квартирите на Мелас, нойто се беше разположил там с около 35 души. Четниците му вместо да открият огън срещу войската, се предадоха, а Мелас се самоуби в къщата. После войската разбра играта на Митре. И тъй, капитан Мелас, ранен от нас в Неред, се самоуби, в Статица и не се предаде жив, докато четниците му се предадоха, без да гръмнат пушка, а някои се разпръснаха. Това беше скъпа жертва за гърците. Оттогава гърците почнаха по-жестоко да нападат и избиват наши хора по селата. Един вид взеха да правят въстание, като нападат с големи чети срещу нас. В техните позиви се казваше, че са дошли от Гърция да освобождават населението от българските комити.

С нахлуването на гръцките чети започна в нянои наши села да се развива партизанство. Някои такива опартизанени взеха да стават техни оръдия, подкупени с пари.

Късно през есента пристигна от България с чета Пандо Кляшев. Тъкмо тогава в Костурсно нуждата беше голяма от ръководна сила нато него. Той ме завари в с. Раково и оттам заедно минахме Буф и Арменско и се прехвърлихме в Костурско. Пообиколихме няколко села. В с. Арменско бяха се развили две остри партии: едните минаваха за патриаршисти, а другите в голямото си болшинство - екзархисти. Отношенията им се бяха така обтегнали поради раздухване на гpъцката пропаганда, щото не искаха да се видят помежду си, постоянно се клеветяха. Това ни накара с Кляшев да свикаме  цялото село на общо събрание и да разрешим тоя спор, т.е. да се види ясно дали са прави тия, които твърдят, че са гърци. Говорихме и обяснявахме им на дълго и на широко, дори и нагледно им давахме пример, като взехме десет най-употребявани думи, които се говорят в селото. Те бяха посочени от самите селяни: камен, овца, дърво, вино, вода, трева, сено, гора, кон и вол. Знаех, че някои от това село са работили гурбетлък в Гърция. Питам ги да кажат как се казват горните думи в Гърция на тамошния език. Стана ясно, че техният говор няма нищо общо с гръцкия говор. Тогава всички извикаха: "Българи сме, но влезе дяволът между нас. Братя сме отсега нататък, подаваме си ръка и ще работим според клетвата, що сме дали, до край за нашата свобода". Цялото село се обедини и делото започна още по-силно да върви.

Разделихме се с Пандо. Той замина за Костурско, а аз заминах за Екшисуйския район да видя дали в тоя край са се явили гръцки чети. Докато бях в Екшису, гръцка чета издебнала и подло нападнала една сватба в с. Зелениче, гдето са били избити мъже, жени и деца, оноло 13 души. Не оставаше нищо друго, освен и ние да почнем да нападаме и избиваме за отплата. Но, кои щяха да пострадат? Пак наши хора, наш народ, защото никакви чисти гърци нямаше. Тогава наредихме да се засили и стегне селската милиция. Във всяко село наредих да се пази и щом забележат гръцка чета, да откриват огън. Най-усилено и с големи чети почнаха гърците да нападат през пролетта на 1905 г. Нападаха селата в съдружие с турската войска. Най-напред влиза в селото войсната и веднага след като тя се изтегли, андартите, готови, нападат селото. Така нападнаха на 25 март, Благовец, селото Загоричани. Цялото сепо изгориха и избиха 65 души, жени, старци и деца. Бяха издебнали момента, когато милицията беше прикрила оръжието си от войската.

Борбата ни тогава се сведе до това, да браним населението от нападението на гръцки банди - от една страна, и от сръбски - от друга. И едните, и другите бяха явно подпомагани от турската власт. Борбата трябваше да се води на три фронта. Нашият окръг беше нападан от гръцки и сръбски чети от по 60-70 души. Понякога те достигали и повече от 100-150 души.

[Previous] [Next]
[Back to Index]