Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
22. РАЗДЯЛАТА МИ С ВОЙВОДИТЕ. ВСЕКИ ЗАМИНАВА ЗА СВОЯ РАЙОН. ПРЕХВЪРЛЯНЕТО МИ В БУФКОЛ И ВЛИЗАНЕТО МИ В БИТОЛЯ. ВРЪЩАНЕ ОБРАТНО В КОСТУРСКО. КОНФЕРЕНЦИЯ С ВОЙВОДИТЕ ВЪВ ВИЧ ПЛАНИНА
 

Войводите Леко, Тане и Пандил си заеха определените им райони, а аз със своята чета влязох за пръв път в с. Кучковени и го преорганизирах. Там наказах един селянин на име Петър Клепачов, от когото беше затреперало цялото село. Обиколих почти всички села в Нередския район и вършех реорганизация, като образувах комитет във всяко село: каса, куриер, поща и пр. От там през с. Арменско cе прехвърлихме в Буф-кол. Най-напред организирах с. Буф, след туй наред всички села от тоя край - Буф-кол. Стигнах в с. Буново. Оставих там четниците и влязох предрешен в Битоля.

Окръжен ръководител в Битоля беше Павел Христов. От него се осведомих за положението в другите околии в окръга. Най-печалното известие беше, че Даме Груев бил ранен в сражение с войската и след туй паднал в плен в ръцете на сръбския войвода Мицко от со Латово, и то в село Слатина (Порече). В това сражение бил и Сугарев с четата си. Предадени били от селяните-сърбомани. Сражавали се с войската няколко часа. Паднали 5-6 души четници, между тях и старият Гюрчин от с. Сланско. Даме, ранен, останал с един четник да се лекува в с. Слатино. Тогава Мицко отива и обсажда къщата на Даме, за да го залови. Даме става от леглото, извиква Мицко да дойде в квартирата му да се видят като стари познати и приятели от Битолския затвор и да се разберат. Мицко дохожда, като се извинявал пред Даме, че уж не знаел, че е той и пр. Разбрали се. От там Мицко препраща Даме в Скопие да се лекува - разбира се, това става по желание на Даме. Сърбите се опитаха да искат някакви концесии срещу освобождението на Даме, но минаха и без такива, след като видяха нашия , остър и ултимативен език.  Освободиха го и го предадоха на наши хора в Скопие, а от там д-р Николов го изпрати в София да сe лекува.

След като преседях няколко дена в града и се ориентирах по доста въпроси, излязох пак по обиколка, взех четата от Буково и през Буф-кол се прехвърлих в Костурско.

По пътя се отбих в родното ми село Кръстофор. Интересувах се да разузная за Абзула Шабезинчето как се държал със селянте и пр. Научих, че трите воденици в с. Бистрица, които по време на въстанието бяха изгорени на пук пак ги построил. Поставил да ги пази един бивш пъдарин на име Сульо от с. Острец. Той беше остарял, но на младини тормозеше селяните, беше заграбил Бистричката река и я продаваше за поливане на царевиците и пр. Научих в коя воденица спи и в какво положение се намира. С четата отидохме една нощ. Най-напред спрях водата, за да спре и воденицата и излезна слугата. Чакахме прикрити за да заловим слугата, който беше наш човек, но непосветен в нашия план. След малко той отвори вратата и го заловихме. Изпллаши се, но го успокоихме, че за него нищо опасно няма. Кажи къде спи Сульо и къде си е подпрел пушката. Запали кандилото и вземи пушката, ти знаеш къде е. Той с голям страх направи това. Хайде сега събуди го. Сульо се събужда и какво вижда, над него да стоят комити. Изплаши се и започна да трепери, но аз го успокоих, като му казах кой съм. Наистина той ме познаваше, защото не един път идел в къщи като пъдарин за баница, пилета и пр. да се храни. Дойдох да се видим Сульо и да ти дам „много ти години”. Ти едно време щеше да ме биеш и не съм ти дал „години”. Ако си забравил, ще ти припомня. Преди години, когато бях учител, минах покрай тебе. Ти с пушката на колене пазеше водата на реката и я продаваше скъпо и прескъпо на селяните. Като ме вида отдалече извика да дойда и да ти дам „много години”. Аз ти казах: „Нямам обичай да поздравявам човек, що не го познавам”. Тогава ти ме напсу и ми каза: „Как не ме познаваш мене, ами аз един шамар що съм ти ударил кога пасеше воловете! Хайде, пил съм кафе във вашата къща, знам що трябва за тебе, баща ти ми е приятел.” Още малко оставаше да ме набиеш. Сега какво ще правим? Той удари на молба и пр. Не бой се, нищо няма да ти се стори, ти си беден човек и остарял вече. Ти си дошъл да пазиш воденицата на агата, още утре да напуснеш и няма да се връщаш тук. Ти си стар, пушка не ти трябва, тя е за млади момчета, като тези, що ги виждаш. Ако се върнем ще те изгорим заедно с воденицата, както ги изгорихме по-рано. Още рано Сульо дим да го няма в Битоля. След много време среща майка ми и изпраща поздрави. Майка ми, опасявайки се, му казва: „Сульо, що го знам, жив ли е, умрен ли е?” Той й казва: „ Жив и здрав е, Господ да го пази! Много добър човек е”.

Наново се срещнах с Митре Влашето. Заедно обиколихме няколко села в Костурско и ги преорганизирахме. От Костенарията извикахме Нумо Жиленски с четата. Против него имаше оплакване поради разпуснатия му и развратен живот. Разследвахме тоя въпрос всестранно и се оказа действително, че е бил женкар. Иначе през време на въстанието се показал много смел и беше се отличил доста. Решихме с Митре, Жилински да бъде обезоръжен и изпратен зад граница, а четниците му да се разпределят по другите чети. Неговите четници се побояли да не би и те да бъдат наказани и една нощ се споразумяват и избягват в Костенарията, огдето всички бяха родом. Нумо беше поставен под надзор в четата на Атанас Каршаков и Никола Козинчев, на които беше казано да го държат под наблюдение до второ наше нареждане. След някой ден те ни съобщиха, че Нумо правил опит да избяга и затова са избързали и на своя глава го застреляли. Но Нумо не беше за такова наказание. Каршаков и Козинчев извършиха прибързаност, като си превишиха властта. За тази им постъпка ние с Митре ги мъмри много остро.

Забравих да спомена, че преди това устроихме войводска конференция и в Костурско. На нея присъствуваха Митре, Ат. Каршаков и Никола Козинчев, които бяха скоро пристигнали от България, Христо Цветков и Кольо Добролийски. Конференцията стана във Вич планина. Прочетох им новия проектоустав и правилник, дадох им някои обяснения по контреса в Прилепско. Осведомих ги по положението в Леринско и други някои съседни околии. Разпределихме Костурско на райони с по една чета, а именно: Митре да ръководи Кореща и Преспата, Христо Цветков и Козинчев - Пополе-кол, Ат. Каршаков - някои села от Кореща и Рулската река, а Кольо Добролийски с Пандо Сидов, секретар - Костенарията. Всички тръгнаха и си заеха районите, а аз се върнах в Нередско. По-после, когато пристигна Никола Мокренски от България, назначих него за войвода на тоя район. В Костурско не го искаха.

Оставих Мокренски в Нередския район, а аз се прехвърлих при Пандил Шишков в Екшисуйско и с него обиколихме района. Оттам заминах при Тане Горничевски, а оттам в Сетинско при Леко Джорлев. През полето пак се прехвърлих в Нередския район. През цялата тази обиколка в околията правих заедно с войводите събрания и избирахме, съгласно новия устав и правилник, комитети във всички села и организирахме милиция. Главната задача на милицията бе винаги да бъде готова да се притича при нужда от помощ.


[Previous] [Next]
[Back to Index]