Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
24. СРЕЩАТА МИ С ГЕОРГИ СУГАРЕВ. ПРИСТИГАНЕ НА КУЗО БЛАЦКИ ЗА КОКТУРСКО. ОБСАДАТА МИ В С. КРЪСТОФОР. ПРЕКАРВАНЕ НА ЗИМАТА В БИТОЛЯ С ХРИСТО УЗУНОВ
 

През ноември Георги Сугарев дойде чак от Битолско в с. Търсие, за да се видим и за да ми каже, че ще замине за България на почивка. Той страдаше от ревматизъи и имаше нужда от лекуване. Освен това чувствуваше се доста изморен, беше прекарал 3 години непрекъснат нелегален жнвот. Разменихме мисли по положението на окръга. Той ми разправи в какво състояние оставя околиите  и на кого поверява ръководството. Заедно пропътувахме през с. Арменско, Буф, Раково. Там ни бе последната раздяла. Той замина за България, аз се върнах в Леринско и вече не можахме да се видим.

В с. Търсие наказах двама, които, като гръцки агенти, даваха прием на гръцката чета. Настъпи зимата. Голям сняг падна, движението стана трудно. Ето защо реших да прекарам през зимата 1-2 месеца в Битоля, гдето по-лесно можех да се прикривам. За четите наредих да се направят скривалища в по-големите села и там да прекарат тежката зима. От Леринсно се запътих за Буф-кол и на път се срещнах с Кузо п. Динев от с. Блаца, който беше пристигнал с чета от България за Костурско. Препратих го през Буф за Костурско, а аз продължих за към Битоля. На самия ден Коледа пристигнах в родното си село Кръстофор.

На другия ден дойде при мен Димко Могилчето с четата си, а заедно с него и Йово Йованович, черногорец, който беше дошъл по канал от България, за да бъде назначен за войвода в някой район. Той беше влязъл в града и оттам Павел Христов, колкото да се отърве от него, ми го изпраща да го назнача за войвода. Но аз, като видях, че той хич не отговаря за такава длъжност, реших да го върна обратно отдето беше дошъл. Йованович ми се видя страхлив човек, неуравновесен, щеше да изложи населението и да създава само афери. Съвсем неподходящ за такава работа.

Тъкмо на втория ден на Коледа осъмнахме обсадени от многобройна войска. После разбрахме, че това било не поради предателство, а представлявало особена тактика от страна на турците: като обсаждат няколко села, все ще разкрият някоя чета. Преди да почнат обиските, турците прибраха всички мъже от 15 години нагоре и ги арестува в черквата. Селото е малко, от около 30 къщи. Вънка вали сняг, студ голям. Командирът на войската отседнал при кмета и отам дава нареждания. Аз веднага изпратих - известие на кмета, Стоян Мощенски, никак да не се бои, ами да гледа колкото е възможно по-бавно да ги води за обиск по всички плевни и кошари, само и само по-дълго време да мине и да се приближи нощта. Ние бяхме вече взели мерки за бой. Бяхме всичко 12 души, разпределени в три квартири. Бях наредил: докато не дойдат до самата врата за обиск, да не се стреля. От едната квартира момчетата успели да се прехвърлят в съседна къща, вече обискирана. За другата квартира положението спаси едно турче на име Алия от съседното турско село Злокукяни. Това турче, добре познаваше нашето село и затуй беше взето от войската, за да им посочва селяните и мястото. Когато дошли до квартирата, гдето бяха четниците, то отдалече видяло насочените пушки на прозореца, готови за стрелба. Тогава турчето казва на чаушина-анадолец, че тук нищо няма, това е кошара, гдето затварят овцете. Наистина, на двора бяха овцете, които се хранеха със сено. Отминават и тая квартира. Оставаше още моята квартира, която беше на края на селото. За голямо наше и на селото щастие, турците не дойдоха там и не обискираха. Това сигурно се дължеше пак на Алия, който беше разбрал от селяните, че аз съм с четата в тая квартира. Но възможно е и друго обяснение. Времето беше доста студено и турците са си казали: "Щом няма нищо във всички други къщи, та там ли ще има?  Засвири тръбата за сбор и войниците почнаха да се прибират от позициите си. Войската се oттегли.

На другия ден наредих Йово Йованович да се върне по канал в България. Димко Могилчето с четата се премести в друго село, а аз, след като се видях с моите домашни, заминах за с. Буково. Тук оставих четниците да прекарат зимата, понеже Буково е голямо село, а сам предрешен, влязох в Битоля.

Преди мен беше дошъл и Христо Узунов в града на почивка. Почти всичкото време прекарахме заедно. Той беше предрешен като поп. И в града не можехме да живеем спокойно, понеже ставаха чести обиски на цели квартали. От друга страна, гърците бяха се засили с терористически нападения и убийства на българи. Те с пари създадоха терористи, за да нападат и убиват наши хора. Гърци от една страна и сърби от друга с подкупи и рушвети започнаха да превземат села и черкви, разбира се - подпомагани от властта. Убийствата зачеcтиха навред.

И тъй, вместо един неприятел, родиха се още два, по-опасни за делото, с които организацията трябваше да се справя. Турците това и чакаха, Те подкрепяха и раздухваха враждите помежду ни. Гърците се чувствуваха най-силни в патриаршеските села. Такива села имаха в Марийово: Градешница, Старовина, Будимирци, Зовик. В тези села гърците създадоха гнезда и оттам атакуваха нашите села. Тогава организацията бе принудена да обърне сериозно внимание върху тези села, като ги подкани доброволно да се откажат от патриаршията и станат екзархисти. С други думи вместо да имат гръцки свещеници и учители да имат български. На първо време сума села се отказаха от патриаршията и потърсиха да им се назначават български учители. Това обстоятелство още повече разяри гръцката въоръжена пропаганда. С подкрепата на властта тя почна да напада с големи чети селата и да убива безразборно българите.

Борбата от ден на ден ставаше все по-ожесточена. Турците само поощряваха да се хванем гуша за гуша, както и се хванахме. Това беше добре дошло за турците. На нас не оставаше нищо друго, освен да се браним от хунските нападения, каквито бяха тия в с. Загоричени, Зелениче, Прекопана и др. Гръцките въоръжени чети най-напред нападнаха пограничните с Гърция околии - Костурска и Леринска, но после почнаха да проникват и във вътрешните, стигнаха чак с. Смилево, а сръбските чети стигнаха в Кичевско, Порече и Прилепско. Те бяха се съюзили срещу нас, като си бяха определили сфери на влияние и действие. Всичко се дирижираше от Битоля, от техните консули и владици. Един гръцки владика, костурският Караван гелис, с кръст в едната ръка и с оръжие в другата придружаваше андартските чети, когато нападаха селата. Той вървеше заедно и с турските потери против нашите чети, за да ги гони. Сърби и гърци употребяваха всякакви средства и начини, за да смажат нашето дело, което им се виждаше пострашно от самата Турция. Организацията намери сили да се бори достойно и с тия заклети врагове за да запази своята мощ и престиж.

През цялата зима аз, Хрнсто Узунов и Павел Христов денонощно размишлявахме върху новатa борба, която ни се наложи. Решихме: 1) Срещу гръцката и сръбска пропаганда и агенти да се държим не само отбранително, но и нападателно там, гдето се налага; 2) да се наложи бойкот на техните поддържници; З) културно и икономическо повдигане на населението в окръга; 4) изработихме проекто-правилник за четите и милицията; 5) изработихме инструкции как да се води съдебното дело в градовете и селата и 6) приготвихме и набелязахме точки и мнения за общия учредителен конгрес.

Турците знаеха, не има нелегални хора в града и често правеха обиски - особено в квартал Ени-махала, най-много подозиран. Местехме се постоянно от една квартира в друга. Прекарвахме неспокойно.

Един път, тъкмо бяхме седнали да вечеряме с Узунов, и полицията дойде на портата ни. Благодарение, че имаше съседни вратички, та можахме да cе спасим. В Ени-махала къщите са свързани с тъй наречените "комшу-капусу” - междусъседски вратички. Покойният Узунов беше голям любител на лютиви чушки. Тъкмо бяхме приготвили такива за вечеря, трябваше да се бяга от полицията. Узунов ми казва: "Каквото ще да става, а аз чушките няма да оставя". Взе паницата под расото - нали бе поп - и заедно с нея се прехвърли в друга квартира, гдето си довечеряхме. Където и да отидехме, все за поп го считаха, понеже не го познаваха, и аз за такъв го представях. Колко баби му целуваха pъка и благоговееха пред него. Узунов беше доста представителен с брадата, висок и пълен, пък беше и комик. Често пъти правеше изненада на домакините, като си сваляше расото и се покажеха четнишките му дрехи - дебърска носия. Не го мързеше никак да пише. Постоянно ще го видиш с молив в ръцете. Беше винаги весел и често пъти подхвърляше весели шеги. Неприятните новини всякога посрещаше с хпаднокръвие. Много употребяваше думата "лятифе", за да буди веселост и смях. С него не само бяхме другари по идея, но се познавахме и като ученици от Солун, заедно свършихме, а също така и в затвора лежахме заедно една година. Той беше извънредно честен и искрен, особено към другари и приятели. В окръга аз нямах по-близки и по-близки другари от него и Георги Сугарев. Напълно се разбирахме по всички въпроси на делото. У всички нас господсташе идеализъм. Като идеалисти загинаха и двамата в борбата.


[Previous] [Next]
[Back to Index]