Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
6. ИДВАНЕТО НА МАРКО ЛЕРИНСКИ И ДРУГИ ВОЙВОДИ. ЯВЯВАНЕ НА ХАЙДУШКИ ЧЕТИ. ПОВИКВАНЕТО МИ ОТ ДАМЕ В БИТОЛЯ. УБИЙСТВОТО НА ПОП СТАВРЕ И АФЕРАТА В ГРАДА

 
В Костурско имаше организирана нелегална и въоръжена група, която се състоеше от Коте от с. Руля, Лечо Церовски, Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от с. Кономлади, Наки от с. Шестево, Ванчо от с. Дъмбени и Веле Илинчето от с. Илино, Демир-Хисарско. Тогава пристигна от България Марко (Георги Иванов). Временно, преди да дойде Марко, групата се ръководеше от Коте, като най-стар и по-опитен, но понеже бяха близки и все познати, не можеха да пазят строг ред и дисциплина. Не можеха да вършат организационна и агитаторска работа по селата, както изискваше делото. Те не живееха другарски помежду си, често се караха, а и някои вършеха своеволия. Тва беше през лятото на 1900 г. Лазар Москов, който току що беше свършил Битолската гимназия, едва можеше да ги задържа и да ги ръководи де не предизвикат някоя афера в Костурско. Изобщо, чустваше се голяма нужда от опитен и интелигентен войвода. Аз самият се срещнах с четата в Кономладско и видях в какво положение се намират. Тя беше съвсем разхайтена, никой никого не слушаше. Ако не беше Москов, кой знае какви волности и пакости щяха да извършат. И Павел Христов беше отишъл в Битоля да дири някой интелигентен войвода.

Когато се върнах от срещата с четата, получих писмо от Даме да замина веднага за Битоля. Аз доста се озадачих, за какво ли е това бързо повикване. Даме беше заподозрен от властта и полицията му беше заявила категорично да напусне веднага града и да отиде в родното си село Смилево, което да не напуска. Заминах за Битоля и се срещнах с Даме. Той повери цялата ръководна работа на окръга на мен и на Васил Пасков, Георги Пешков, Недялко Дамчев и Аце Дорев. Последните трима бяха търговци. Разпредели ни ръководната работа. На мен повери да водя преписката с ръководните тела в околиите и архивата, на Васил Пасков – да води кореспонденцията с ЦК в Солун, Аце Дорев да бъде касиер, Георги Пешков и Недялко Дамчев да бъдат съветници. Аз предадох работата в Леринско на Филип Георгиев от същия град, който тъкмо преди две-три седмици беше интерниран като учител, заедно с жена му от с. Боймица, Гевгелийско.

Битолският революционен окръг беше втори, с псевдоними: Битоля – Йерусалим, Солун – Св. Гора, Лерин – Краков, Кичево – Плоещ, Ресен – Цюрих, Охрид – Белград, Дебър – Лондон.

Когато дойдох в Битоля, заварих пристигнали Марко (Георги Иванов), Янаки Щериов от с. Търново, Битолско и Трифон Иванов от с. Избища, Ресенско. Те се бяха поставили на разположение на организацията. Нареди се за войвода на сформираната група в Костурско веднага да замине Георги Иванов (Марко). Той замина заедно с Павер Христов, ръководител на Костурско и Михаил Чеков от Екшису. Те го отведоха през Екшису, Зеленич и Прокопана, където го очакваше четата.През същото лято се явиха хайдушки чети, една в Прилепско под войводството на Мирче Ацев с 7-8 души, а друга в Демир-Хисар под войводството на Йордан Пиперката.

По това време в ЦК на революционната организация бяха Пере Тошев, Хр. Матов, д-р Хр. Татарчев, Иван х. Николов и Григор Попев. А задграничен представител беше Гьорче Петров, подпомаган от Гоце Делчев, който беше станал нелегален и беше също организатор на четите.

Както казах по-горе, Васил Пасков, родом от Серско, беше учител в Битолската гимназия и беше редастор на в. “На оръжие”. Пасков притежаваше красноречие и със своите беседи пред груповите началници, с патриотичните сказки, които държеше в Неделното училище, спомогна не малко да се повдигне революционния дух. Това даде повод той да бъде заподозрян от полицията и да бъде интерниран при аферата по убийството на поп Ставре.

Георги Пешков, родом от Прилеп, търговец въжар, беше един от най-старите, посветени в делото работници. Той се отличаваше със своята способност като агитатор и организатор между търговската и еснафската класа. Имаше спокоен дух и извънредно самообладание. Той умееше да заблуждава полицията и никога не можеше тя да го заподозре, че и той е в делото. Той винаги научаваше от нея, защото знаеше слабостите й, нежели тя да изскубне нещо от него. Пешков беше всецяло предан на делото, даже беше зарезал напоследък и своята търговия. Той ми беше най-добрият съветник при посрещането на ръководители и куриери от околиите. До край той остана една голяма ръководна сила в Битоля.

Аце Добрев, родом от с. Пътеле, книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим. Той беше посветен и въведен в делото от Даме Груев. Когато ми поверяваше делата, Даме изрично ми каза: “При Аце само парите ще внасяте, ще го пазите строго, почти никой да не го знае и да няма работа, освен с тебе”. Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия. Често пъти той на лично доверие ми е давал по 100-200 турски лири от неговата каса, само и само да не пропуснем големи пратки на оръжие, които се донасяха по канала от Гърция. Аце Добрев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга.

Недялко Димчев, родом от Битоля, бивш учител, беше стар работник в делото, в града имаше собствен хан и фурна. Той имаше връзки с Марийово и селата. И той беше един добър съветник в делото и извънредно честен ръководител.

След интернирането на Даме в Смилево, ние, ръководното тело в Битоля, бяхме почнали да събираме суми за касата. Най-напред се започна да се искат с разписки пари от по-състоятелните българи. За отбелязване е случаят с Михаил Алтипърмаков, който внесе предложената сума от 15 лири, като заяви: “Ако стане нужда, готов съм с по-големи суми да помогна на такова свето дело”. Този жест много ни окуражи. А най-голям скъперник и късоглед се показа свещеникът Ставре, който не само отказа да даде исканата сума, но отиде и до предателство, като съобщи на Таки Чона. Последният беше шпионин и най-близък човек на главния полицай Саид Ефенди. На третия ден, когато поп Ставре трябваше да изплати разписката, поднесена му от момчето Трифон Иванов според условието, той заедно с шпионина Таки Чона, нагласили полицията да залови Трифона. За щастие момчето съуме да прикрие разписката, преди да бъде заловено и не се намери нищо в него, но пак го осъдиха на три години затвор. За това предателство на поп Ставре организацията го осъди на смърт и след някой ден той беше застрелян от терориста Пецо Георгиев в черковния двор. По-точно той беше тежко ранен и можа да посочи някои други лица, които бяха съмнителни за него и Таки Чока.

Почнаха се арести. На първо място Даме Груев. Това беше на 18 август 1900г. Арестуваха още Петър Попев, Ефрем Ризов, Григор Пенджерков, Никола Кусото, Ристе Гавазов, учителите Стефан Илиев и Васил п. Димитров, Гицо Димитров и Трайко Пелтако от Баир махала и други около 20 души. Това беше втората афера в Битоля. Даме го осъдиха на 10 години затвор без никакви факти, само по съмнение, като шеф на организацията. Други 7-8 души по на три години, а някои освободиха, след като лежаха по 5-6 месеца в затвора.

От тази афера се показа пред очите на турците един крайчец от революционната организация. Те разбраха, че се работи тайно против турския режим, като дори се осмеляваме да наказваме техни оръдия. Убийството на поп Ставре послужи за урок, особено на ония, които не бяха готови да развържат своите кесии за да подпомогнат на делото. Този акт подейства добре на напредъка и дисциплината на делото в града и околията. Организацията за първи път наложи наказание върху ония, които не искаха да се подчинят на нейните нареждания. След това по-лесно и по-бързо се събираха налозите.

Тогава интернираха Васил Пасков. Георги Пешков преди това беше заминал за България, но късно през есента се върна. Аце Дорев беше заминал по търговия във Виена. Аз бях останал почти сам да ръководя работата в окръга. Подпомаган бях от другаря Ал. Ефтимов, който беше учител в града. През 1901 учебна година и аз бях назначен за учител в града със заплата от черковно-училищната община 2400 гроша. През есента се създаде много работа, тъй поне ми се виждаше на мен, понеже бях сам и не много опитен. От една страна ставаше разместване на учителите по селата и градовете, от друга – с настъпване на зимата трябваше да се дири прибежище и отваря път на някои момчета от четите, които бяха дошли през лятото. Мирче Ацев се завърна обратно с четата в България, Йордан Пиперката остана за през зимата в Демирхисарско с Гюрчин от с. Сланско, Андрея от Църско, Миале от Валмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села. Трудно беше да останат всички и да се прикриват, ето защо Веле по негово собствено желание, изпратих при Коте в Костурско, Стрезо, като болен замина с чужд паспорт за България, Андрея и Миале изпратихме при Марко Лерински. Останаха само Йордан Пиперката с Гюрчин, под ръководството на Петър Толев, който беше учител в село Брезово и пунктов ръководител. Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.


[Previous] [Next]
[Back to Index]