Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
7. ПРЕМЕСТВАНЕ НА МАРКО ВОЙВОДА В ЛЕРИНСКО. ОТЦЕПВАНЕ НА КОТЕ ОТ ЧЕТАТА НА МАРКО. СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГРУПА В КРУШЕВО И БИТОЛЯ

 
Четата на Марко Лерински обикаляше отначало Костурско и Леринско. Тя беше обща за двете околии по нямане на войводи. През есента, месец септември, четата бе влезла в село Пътеле да наложи изплащането на някои разписки на видни и състоятелни селяни и за малко щеше да бъде разкрита от властта. Преди да влезе в селото, четата стояла няколко дена в една вятърна мелница. Вечерта се вмъкнали в селото и отиват направо в дюкяна на един чорбаджия. Селяните, като видели така ненадейно да влизат комити, изплашили се и вдигнали тревога. Без да свърши работа, четатат веднага се измъква от селото. Даже селяните, като неразбрали какви хора са, открили огън. От този неуспех четниците почнали да негодуват против войводата Марко. Особено против бил Коте, който не искал да остане в Леринско, а искал да се върне в Костурско, където местата и хората са му познати. И една вечер Коте с трима другари от четата си заминава за Костурско. С Марко останаха Лечо Церовски и Георги Николов от Смърдеш, а с Коте заминали Иванчо, Вельо Илинчето и Нако. Митре Влашето беше останал в село Кономлади, преоблечен като овчар, а Демир и Христо Цветков бяха се прехвърлили в България, понеже бяха усетени от турците, които бяха поискали от жените им да представят писма, от които да се види, че техните мъже са наистина в чужбина.

Коте, като се върна от Костурско, обикаля на своя глава и без да се подчинява на ръководителите, той започва да върши обири и убийства в Костурско. Организацията гледаше да го накаже, защото се всяваше една деморализация в редовете на четниците. Една от главните причини, за да стане Коте отцепник, е била паричния въпрос. Още преди да бъде сформирана четата под ръководството на Марко, на Коте и неговите другари им било обещано от Павел Христов издръжка по три турски лири месечно. Но тогава организацията беие слаба със средства и не можеше да изпълни обещаното. Когато ръководството на четата поел Марко, държал им една беседа, с която им обяснил високата цел, на която служат и трябва да се откажат от това свое искане.

Марко беше с твърда воля, честен и въздържан във всичко. Винаги сериозно се държеше пред четниците и ги вдълбочаваше в идеята на делото. Той е вдъхвал строга послушност и дисциплина към началството. Всички е учудвал с желязната си воля и с малкото претенции. Превишавал всички останали със своите способности, затова и те немеели пред него. Коте не могъл да издържи всичко, което Марко е искал, ето защо надумва другарите си и се отделя, без да пита никого, както казах по-горе. Марко остава за титулярен войвода в Леринско. При него изпратих Андрея и Миале от четата на Йордан Пиперката. Четата на Марко стана чисто организаторска. И тъй през зимата на 1901г. останаха малки чети в Костурско, Леринско и Демирхисарско. Трефун Иванов и Янаки Щерйов, които бяха дошли, за да станат нелегални, попаднаха в затвора по време на Ставревата афера.

През зимата най-много се засили агитацията в градовете. Посветените непрекъснато се увеличаваха. Почти във всеки град бяха установени ръководни тела, съгласно устава на организацията. Главни ръководители бяха: Христо Узунов – Охрид, Александър Чакъров – Струга, Славко Арсов – Кичево, Петър Ацев – Крушево, Никола Кокаров – Ресен, Филип Георгиев – Лерин, Павел Христов – Костур, Тали Христов – Прилеп, Петър Толев – село Брезово (Демирхисарско).

В Крушево и Битоля тогава се появи една подмолна агитация между учениците и посветените работници. Тази агитация се водеше от една социалистическа група, начело на която стояха Никола Петров от Малешевско, Велко Марков от Крушево, Никола Карев и Иван Дренски от Крушево. Те образуваха най-напред група в Крушево, после и в Битоля. Бяха успели да се вмъкнат и в ученическия кръжок в гимназията. Те бяха привлекли доста наши посветени работници, образували бяха своя каса, имаха дори печат с емблема “Социална революция”. Посредством наши работници ние разбрахме кои са главните им шефове и влязохме веднага във връзка с тях. Най-напред се запозна с тях Георги Пешков. След това двамата направихме среща с главния им ръководител Никола Петров. Дълги нощи спорихме по нашите и техните принципни становища, докато най-сетне се убедиха, че не сме много далеч от техните разбирания и че не се различаваме много в методите на политическата и икономическа борба за брата роб. Тогава Никола Петров и Велко Марков се съгласиха да влязат в редовете на организацията и да работят заедно с нас, като им се даде възможност да работят всред работническата класа. Поверихме им райои, за да заработят и се сблъскат със самата действителност. А те ни предадоха своя печат и събраните суми от членски вноски. Никола Петров и Велко Марков изпратихме отначало в Демирхисарско при Йордан Пиперката. Никола Карев остана учител в Крушево, а Иван Дренски влезе в нашата група в Битоля.


[Previous] [Next]
[Back to Index]