СМЪРТТА НА АЛБАНЦИТЕ стресна водача Махмута
и литна той, сякаш орел,
за кървав двубой! И пред Кузман за битката люта
изстъпи се, чело навел,

свил вежди и втренчил във Кузман зеници, орлови;
от ярост, от бяс обладан,
в ръце с огнедишащи тежкоковани пищови,
във зъби със крив ятаган!

И изстрелът двоен от двете дула екна, блясна!
Куршумите с писък голям
потърсиха живо месо! И единият драсна
героя по рамото, там,

където със ключица свързва се рамо желязно,
а другият, взел грешен път,
заби се в праха по земята, изсъскал напразно,
отминал край живата плът.

Горчиво усмихнат, героят пред него застана
и коня пришпори за бой!
Махмут не успя да похване дори ятагана –
превари със сабята той

и в миг дамаскинята светна! Той право заби я
без милост във бялата плът
отляво на гърлото, дето могъщата шия
израства от силната гръд!

Сред твърдите кости тя стрелна се бързо и леко
и сякаш без никаква злост
До дясната мишница стигна желязото; меко
разсичащо мишци и кост.

И както зелен дъбов клон леко пада в гората
от брадва на силен секач,
тъй свлече се първо главата и с нея ръката
на нашия храбър водач.

И рухна и той сред тълпата със ужас събрана
на мъртвите в грозния куп
и шурнаха пенести струи от страшната рана
на още горещия труп!...

[Previous] [Next]
[Back to Index]