СЪС ВЕСЕЛИ ПЕСНИ И ВИК огласили простора,
днес влязохме сто души в Стан.
Проклет да е трижди денят, на ей толкова хора
с кръвта героична облян,

донесъл смъртта им! Зъл демон във бездни ни тласна
сред гибел, сред мрак и сред стръв!
Роднини видях – като риби в таз битка ужасна
се мятаха цели във кръв!

Печални ще жалят чедата си майчини стари,
мъжете си – млади жени...
....Попътно заграбихме нейде от близки кошари
охранени десет овни.

А други нападнаха Стан и под мирната стряха
разбиха вратите; оттам
награбиха бял хляб. И десет момчета отбраха
да служат на пира голям.

Но богът на бедните бдеше от свода си светъл –
видя той разбоя велик, –
ухо наклони да дочуе, да стане свидетел
на тежкострадалния вик.

И прати оттам срещу четата Кузман, бич божи...
О, ден, ти проклет бъди триж!
Заклахме овните, одрахме им тлъстите кожи,
набихме месата на шиш.

Кръвта на овните видях да шурти и да бие,
да багри дълбоко пръстта.
И същата пръст щеше малко след туй да попие
на воини силни кръвта.

Че вижда окото на бога по тая вселена
неправдата, скрита дори...
Накладохме огньове пет. Десет тлъсти овена
въртяхме сред дим и искри.

Всеядният огън препече месищата тлъсти,
с вода угасихме жарта,
насядахме всички; месото накъсахме с пръсти
и почна се пир в утринта!

Нахвърлихме се, както рой лешояди кресливи
се струпват на стръв и беда.
Във глинени кани покорно децата красиви
поднасяха хладна вода.

Войниците дръзки, напълнили вече кореми,
децата обиждаха пак.
Крещяха – отвсякъде смях и обиди големи
И в миг се яви божи знак –

в очите албански внезапни сълзи се наляха!..
Да, удар грозеше ни лих;
а детските образи; сякаш божури, пламтяха ....
Младежите аз укорих,

но слуша ли тая младеж неразумна с боязън
старешки съвети? – Уви!
Бе вече надвиснала грозната божия казън
над нашите грешни глави...

И ето – щом слънцето стигна зенита и зноят
да сипе стрели залови,
пред нас неочаквано страшният конник, героят,
със десет бойци се яви!

Без мечове бяхме. И друг върху нас би налитал,
но Кузман поклати глава,
бойците си спря и изпрати почтено вестител
за боя велик след това.

Оръжие вземахме бавно и някак без сили,
изплашени в миг от смъртта,
обидите спомнили, сетили в нашите жили
да стине полека кръвта.

Провикна се Кузман. "О, воини храбри на Ре'ка,
кураж! Че е страшен врага,
но знайте: позорът за нас е по-страшен! И нека-
да бъдете храбри сега!

Със вино добро ако никога бедна вдовица
смирила е вашата жад;
или пък сиракът целунал е вашта десница
с лик весел и с почит богат;

и всеки от вас е на почетно място поставян
при пир, и е сядал напред;
и с вино котелът най-първо на вас е подаван;
и срещат ви с радост навред;

това нека спомним и нека от мъст се запалим,
и нека не кажат за нас,
че всуе гордеем се или че лошо се хвалим.
Дойде вече съдният час,

напред! ... Във ръцете правдиви и строги на бога
е нашата бъдна съдба!"
И храброст и сила възбудил с речта си тъй строга;
на кон полетя за борба,

в ръка с дамаскинята сабя, двуостра, разкошна!
На коня му бързият бяг
последваха десет бойци! И в атаката мощна
удариха с вик своя враг,

подобно на тежка вълна! И на боя в разгара
излъчваха ярост и бяс!
Мнозина албанци се мятаха сякаш в превара
и рухваха вече без глас!

Неравен бе боят! Съдбата го беше решила –
умря не един ваш юнак
с желязна гръд, с медни ръце, с мъжка сила! –
Че всеки е смъртен все пак ...

Бръз себе си цялата тежест на боя постави
на Неда любимият син –
пред цялата вража фаланга самин се изправи
подобно сторък исполин.

И конят му литваше там, накъдето покаже
стопанинът непобедим,
подобно змия. Бе готов всеки враг да премаже,
спасяващ ездача любим.

Светкавица огнена – Кузман разпален летеше,
препускаше мощен и твърд,
и сякаш гласът му бе гръм – страховито ехтеше
и ударът негов бе смърт!

Напред! И назад! И навред! И навсякъде първи!
И в боя най-страшен, най-гъст
се врязва със сабята! Багрят албанските кърви
планинската алена пръст!

А конят му цвили с юзда във уста белопенни,
в победата взел своя дял,
и тъпче горещи тела! И мъжете ранени
се мятат със вик полудял!

Пред наште очи изумени се беше показал
зъл дух – отмъстител с крила,
защитник на бедните във справедливата казън,
наказващ за гнусни дела.

Не бе сякаш смъртен. На боя неравен във ада
от сабята, светкаща с жар,
албанците падаха, както ракойката пада
под острия сърп на жетвар.

[Previous] [Next]
[Back to Index]