ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
"АВТОБИОГРАФИЯ"
 
30.

От слабости често излизах навън. Като ме гледаха злодейците: "ишала, пак ще се върнеш при нас" казваха. Заповедано беше на некой си Оломан да ме съпровожда; за то обата роптаяха, когато исках да излеза. Омръзна ми смрадната стая. Взаимната умраза се увеличи, когато на един албанец, който на пук ми каза:

– На байрам ишала ще се ринем в Охрид и ще го пленим целичък.

Отговорих по арнаутски:

- Мо м'чаа кокън, т. е. не цепи ми главата.

Живота беше ми омързнал. Кахвето ме раздражаваше. Страдах от нервите. Говорех открито и продързливо. Една заран излезох на вън сам: Оломан не беше тука. Като се върнах в смрадната стая, не могох да не изкажа отвращението си с възклицание: "По си кенеф" Юзбашията се събуди, повика един жандарма и му каза.

– Вземи ового и постави го у катилите на место, дето да нема въшки.

То значеше: на най-лошавото место. И он ме постави у най-отдалечений кът на злодейската стая, дето преди два дена беше умрел един злосторник от темничний тифус. Смехове и радости у злодейците, что съм се върнал при них, както ми кобеха. Утрента бидох преместен в тъмницата на длъжниците, която в ничто не се различаваше от катилската, освен в това, че имаше един прозорец и не беше с камение постлана. Там поне имахме утешението да си се разговаряме жарко със сестрича си и да утешаваме друг друга. Напрасно предлагах на новите си другари да отварят понекога прозореца: те беха почти всички скъдно облечени и нито разбираха, что е обновление въздуха.

За зла чест, там имаше един ефендия, който нощя по цели часове лявкаше безконечни молитви, като поставеше предварително пред себе една пласка дъсчица. Он беше ненавистен и презрен пред всичките затворници.

Вобще живота тука беше ми по-сносен, но след два дена се разболех. Когато всинца се тресеха от студ, телото ми затле от огнена треска, която ме углъби в непрекъснат сън. Писано беше на внука ми да гледа страданията ми и над мене да кръши пърстите си. Неизвестно ми е колко дена тъй боледовах; но когато в едно послабление на треската дойдох в съзнание, се намерих пак у катилите. Там ми се извести, че брата ми освободили не за друго, освен зачтото беше опасно болен (зараза върлуваше); че Х. Чудо го приел у себе; че братовата ми болест се задала в час и на тоя евангелский мъж и на калфата му А. Димзовича.

[Previous] [Next]
[Back to Index]