Влезохме в къшла (казарма). Изпърве ни поставиха в коуша, тесна, дълга и доста тъмна стая, дето живееха жандармите. Боже мой! какво ще бъде с мене? Предразположен на нервически болести, опално раздражителен, в притворство и ласкателство неспособен, навикнал да говоря прямо, резко, неприветливо – как ще се братам с тези звероподобни същества?

Г-н Христо Чудо (добър му час!), охридский кожухарин, който работеше в Дебър и много затворници погледвал, ни посети и ни принесе хлебец и печено месо. Обата се разплакахме – с разлика, че неговите сълзи течеха от жал, а моите от радости, дето в Дебър намерих един благодушен съотечественик, втор баща, на когото имах да се насланям.

О великодушни християне, родени и сами да бъдете мъченици и с мъченините да споболевате... Но нека да оставим поезията.

След две минути г-н Димитраки Ефенди, аптекар на войската, дойде и ми поднесе една кърпа пълна с ябълка.

– Добре ли си със здравието?
– Носа ме боли.
– Да! Имате оток, и то от лютата студ...

След отхожданието на посетителите, жандармите ми отнеха: един табакерата, другий цигарелъкът. Те би отнели и дрехите ми, ако можеха да сторят туй ненаказано. Утрента – ето ти мой неотлъчний във всите подвизи друг, г-н Яким Сапунджиев. В Атина, когато ни един от прежните приятели и съотечественици не рачеше да ми каже "добро утро", само Яким остана ми верен. Като се свидехме в Охрид, сговорихме се да заместим владиката и язика гърцки с български.

Яким ми каза по гърцкий.

– Дойдох да те спася или да гина наедно с тебе.
– Недей друже! ти си фамилист!
– Когато аз изрекох против гърцизма ядовитото слово и гъркоманите се готвеха да ме пратят вързан в Цариград, не ли ти беше, който ми каза: "Друже, не бой се!" Не ли ти беше, който преписа всето ми слово със своя ръка и ми връчи преписа и ми каза: "Дето и да идеш, носи с тебе това писмо. Аз ще гина за' тебе: ти – фамилист, аз – свободен?" Нема никога да забравя това.

– Но вместо едного, ще гинем двама, а то не е разумно: остани поне ти да воюваш ...
– Всичко е решено! Казах на съпругата си: "Ида на смърт, и ако родиш мъжко – да го кръстиш Григор, зачтото, чини ми се, Григора Пърличев нема вече да го видим жив",
– Аз не съм на твое мнение: безсъмнено ще се спасим.
– Амин.
– Не уповаваш ли на силните ни защитници, а особено на г-на Христа Паунчев?
– Бог да го порази! Именно у тоя Х. Паунчев с умоление попросих коня и му казах: "Г-не! Пърличев гине! Дайте ми коня да ида в Дебър да туря пърст на очите му"; а он ми отговори: "Страх ми е да не в Дебър познаят ми коня". Ето ти нашите защитници!
– Но ако у охридските първенци человеколюбието е угаснало, то поне у народа го има и у тукашните велможи ще го намерим.
– За то и донесох множество летници, достойни да красят Красовата трапеза. Но помни това, че ние като сме впаднали в ръце на неприятелите си, не можем намери у них ни четвъртата част на милостта, която ний би показали към тех, ако би те впаднали в ръце наши.
– В това уверен съм. Когато троянский шпионин, Долон, впадна в ръце Диомиду и тепло му се молеше да го отпусне за скъпоценен откуп, Диомид, ако и да беше му се предварително обещал, че нема да го убие, сурово му отговорн; "Ако те отпусна сега, утре пак ти зло имаш да мислиш на гърците и да им вредиш с шпионството си или с копието си." Християнский закон осъжда такви жестокости; фанариотина обаче, ако и да е образ Христов, предпочита, както и всекога предпочел, елинския закон. Но дълги разговори нам не износни иди, работай, и не излагай се; а за мене ще се грижи и бог, и святните.

Яким стисна ми ръката: – Сбогом.

След малко дойде Емин и ми каза:

– На ти парите непокътнати, но не е добро да ти държиш при себе. Кому да ги предам? Кой тука ти е верен?
– Ти, И ГОСПОД, и Христо Чудо.
– Стига. – И Емин излезе с парите, народний дар, и след малко се върна.

– Ги предадох – каза – на Чудо. Он ми даде и тези зърна сухо гроз[д]е за лек. – И съвременно Емин отвори едно зърно, изтреби кокичките и ми го наложи на носа.

По цели нощи (през Рамазана турците нощя не спят) Сапунджиев и Чудо безсънни посещаваха по знатните и влиятелни аази и бейове, да ги смягчават, кого с умоление, кого със скокътни обещания, всичките с летници. На Дебърския владика Антима обещаха св. Климентовата митра и подариха 30 лири и скъп кожух.

– Лирите не ги приимам – каза он, – освен за да ги подаря, дето треба, за спасение на славния охридский поет!

Забележете, 1-во, че Антим, като албанец, и докле беше в Охрид, много пъти показа към мене знакове на любов (искрена или притворна, бог знае), дето в "" бех похвалил неколко албански добродетели: 2-ро, че он горещо желаеше да стане охридский митрополит.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

"К р а с о в а т а  т р а п е з а " – Марк Луций Крас, римски пълководец, живял в I в. пр. н. е., убит в Месопотамия в 53 г. пр. н. е. Когато занесли главата му на победителя, последният заповядал да я напълнят със злато, за да напомня за властолюбието и сребролюбието му.

"Троянский шпионин Долон, впадна в ръце Диомиду." – Авторът има пред вид известните герои на "Илиада" Долон и Диомед, предавайки името на последния според новогръцкия му изговор – Диомид.