Влезохме в Дебър. Тоя град, с обогателите си от грабителство жители и охолния им живот, прилича на оазис посред Захарската пустиня. Тоя оазис погълнал всичкия сок на околията. Там е натрупано всето богатство на християнските градове и села, ближни и далечни. Там арнаутката лежи на пушисто легло, обиколено отвред със златошити възглавници, когато честний славянин се лишава от насъщния хлебец, когото той с потът на лицето си произвежда за грабителя. Всекога хвални и славни били османските дипломати; но зачто ли тие не рачили ни еднаж да накажат злодейския г. Дебър от когото султанското правителство не получило никога ни редовна войска, ни най-малкий данък, и чиито башибозуци опозорили държавата пред целий свет (Че тие идат на бой, не за да се бият за вера, но за да грабят стоката на мирни граждани). Зачто министрите ни слушат ежедневно дебърските злодеяния и се преструват на глухи? Искат ли вразуми г. Дебър? С 5000 солдати могат извърши това. Се лишават ли от пари? Но в Дебър ще намерят несчетни съкровища, които, по всекий закон, държавни са. Зачто те наказаха с отчисление Кадри паша, най-способния си служител, който сполучи да улови всите главатари на дебърските злодейски чети и ги прати под конвой в Битоля, и тъй накара дебряните да живеят мирно, и да строят публичните пътища, както всите покорни поданици? Зачто те изпълниха буквално Дебърското прошение и не само Кадри паша наказаха с отчисление, но и главатарите на [1] дебърските разбойници освободиха и от пътестроението разрешиха цела Дебърска околия, на която жителите са вечни врагове на мирът, на тишината, на правдата?
Но колкото и да желая отговор на тези въпроси, дължен съм да не се уклонявам
от предмета си и да кажа нечто за дебърската тъмница: като дотегнах до
сега на читателите си с излишна говорливост, дължен съм да им разкажа вкратце
последовавшите ужасни, събития; но колкото и да бъда кратък, треба ми още
доволно мастило, зачтото и материята е изобилна.
[Previous] [Next]
[Back to Index]