ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
"АВТОБИОГРАФИЯ"
 
23.

Чуеш ли? – ми шепна Емин.
– Чуя.
– Хич не бой се: с пари те подкова владиката и с пари ке куртулисаш. Днес всекъде и убийците с пари куртулисват.
– Все разбрах; кажи ми нечто за владиката.
– Видиш ли тоя кон?
– Го гледам,
– Той е натоварен със свите (сукна) и разни други дарове, пратени от владиката мютесарифину. Оттука познавам, че ти си просто наклеветен и се радвам. Мютесарифина е умен и кротък човек; он ке лапне рушфетите владикови и пак ке те пусне.
– Амин.
– А оня кон, по надесно, е товарен с книгите твои.
– Какво ще правят с тех?
– Ке ги прегледат.
– Нека! но моля ти се да ми ги чувай како окото.
– Немай брига.
– Беше ли ти дома ми, когато ме бастисаха?
– Не! мие бастисахме овоговата къща (И ми посочи внука ми).
– Какъв таксират?
– Според владиковата давия мие се надевахме да найдем у вас пушки, ножове и барут, а ничто не найдохме: не бойте се в книгите, и ако да се найде некоя лошава, то не ести за зиян (щета).
– Нема ни една книга лошава в моите.
– Така да ми си жив. Срам за царството да мъчи честни людие.
– Но зачто толкова много жандарми, които аз нито познавам.
– Повечето са от Дебър.
– Не стигаха ли охридските?
– Ея помисли малко: вие в Дебър сте наклеветени как хасии (бунтовници).

Тръпки пройдоха телото ми.
Тежеше ми среброто. Същий вечер, в спанието, можеше да ми го отнеме некой от многобройните жандарми, что ме окружаваха. Се реших да го дам на Емина. Наистина, между всите жандарми, немаше ни един да ме обича повече от Емина.

– Емин ефенди!
– Буюр!
– В Дебър ние ке бъдем в тъмница и ке имаме много нужди: те молим да ни погледваш понекога, да ни носиш хлебец, да казваш по некоя блага дума за нас.

– Това ке сторя я, ако и да се не молиш; само брига немайте.
– Не е ли по-добро, Емине, тези пари да стоят у тебе, нежели у мене?
– Дай! Дай! на Емина ги даваш, Имаш ли шамлия? (кърпа).
– Много.
– Дай!
– Дадох му една кърпа; он върза две и две успоредните й краища. Бръкнах в джебовете си и турих
в кърпата неколко гърсти сребро. После дадох му и лирите.
– Тези пари са вакуф-параси.
– Давай и дето треба, Емине, но не вервам да стигнат.
– Ке престигнат.

Боже мой! колко люта беше зимата!

– Емине, ваший амир жив ли иска да ме носи в Дебър, или мъртъв?
– Стай фурула! какво ти говориш!
– Озябнах от студ; виж нозете ми.
– Оуу! – възкликна Емин, като пипна нозете ми – са по-студени от железо: какво да се прави?
– Да ми се позволи да вървя пеш,
– Но прангите ке те убият.
– Нека, само да се стопля малко.
– Чакай да посакам изин (позволение) – каза он, полете към бимбашията, разказа му работата, получи позволение и се върна.

– Имаме изин – каза он.

Слезох от коня, такожде и внук ми.

– Емин! – каза бимбашията – ако ти побегнат, вай халана! (горко тебе).
– Ефендим! аз с жъртва на живота съм кефил за ового.
– А за другия?
– Той ми е внук – казах Емину.
– И за него – каза Емин.
– А что има в кърпата?
– Пари.
– Много пари треба да имат тези хасии.
– Ефендим! те нито хасии са, нито пари имат. Народът во сред чаршия им ги подари.
– От тези пари не си взел некакво хисе "(дел)?
– Стай фурула! при царский живот, пари милостински не зимам, ни другому позволявам.
– Аферим бе Емин! сени омбаши япаджаам. [1]
– Ефендим! ако имаше правда на светът; аз бил бих юзбаши – рече и извади из дисагите ми неколко пещника и в местото им тури кърпата.
– Не възседваш ли коня ми, Емине!
– Не! не съм уморен.
– Ако беха всите турци како тебе, цела Европа би треперала от вас, както другаж.
– Китапът наш казва, че 1200 турци добри, честни и богобоязливи, могат порази най-силната войска.

Като прехвърлихме Дринский мост при село Дъбовяни:

– Се стопли ли малко? – попита Емин.
– Да!
– Сега възседнете коните си да не ви убият прангите.

Възседнахме коните си. След неколко минути срещнахме пътници турци, всадници на великолепни кони.

– В Дебър почнахте ли рамазана?
– Да!
– Кога?
– Днес.

Юзбашията хвърли цигарата си и всичките жандарми последваха примерът му.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


Д ъ б о в я н и – село на север от гр. Струга, на десния бряг на р. Черни Дрин, там където шосето Струга – Дебър пресича реката.
 
1. Браво, бе Емин! ще те произведа десетник.