Отчаянието дава сила и аз се потрудих да вдъхна всем повече мъжество, отколкото сам в себе усещах.

– Бъдете ми спокойни – казах, – никому зло не сме сторили; но каква е тази воня? Вервайте бога, аз не се боя от студът, но от вонята.
– Само еднаж през ден ни изваждат надвор отговори един старец. – Вторий и третий път ако имаме нужда, тук треба да... како говеда.
– А ти, татко, за какво тука?
– Не съм само аз: видиш тука всичките мъжи из с. Велестово, ние сме 35. Има две недели, что лежим тука, зачтото дали сме хлеб на непознати нам людие.
– Бог да ви освободи. А ти, кичеец, за какво тъй обмотан с вериги?
– Набедиха ме, че убил съм съседа си.
– Колкото и да се гърчееш, зная, че не си убийца; но камо ти гърците, всесилните твои гърци, да ти помогнат? Камо ти Мелетий, прехвалений твой владика, тоя божий човек, който има строен стан и тънки пръсти, който лепо благославя и как билбил богу пее? Малка ли сила има он пред хукюмата? Не може ли он да ти скръши веригите?
– И ти утре ще носиш вериги.
– От де знаеш това?
– Аз зная.
– Вервам. Обаче не е чудно да носят вериги неприятелите, но приятелите Мелетиеви...

След малко един жандарма, през едно отвърстие, нарочно направено на тавана, спусна голема стъклянка, пълна с ракия, и викна.

– Пърличе! – Встанах и я взех.
– От кого тоя дар?
– От Филе.
– Благодаря. Бог да не допусне да му го връщам. (Бог не почу молитвата ми: днес Н. Филев гние в Битолската темница).

Не минаха пет минути и ето темничните врата се отвориха и, заедно с пресний въздух, влезе любезний на музите певец и учител Н. Филев (добър му час!).

– Бъдете ми мъжи – каза он и постави пред нас трапеза, пълна с ястия, достаточни да наситят сто души.
– Пред бога да ти се найде – извикаха затворниците.
– Ето за тебе – ми каза он – любимата твоя рибна чорба охридска; всичко друго подарявай комуто щеш; на благи и на зли.
– Тука зли нема. Но каква беда ни постигна, Науме.
– Мълкни! Темницата е приличното на мъжи место! Видел ли си жена в темница?
– Бъди ми благословен.
– Знаеш ли, че мъжко и женско тече у св. Климентовий храм? Знаеш ли колко свещи горят пред св. Климента за вашето спасение?
– Благодаря – казах и се прекръстих.
– Знаеш ли колко лесно сега се събират помощи? Най-сиромахий дава. Но о чудо! Чорбаджиите не дават.
– Оставете ги. Но како?... тая стъклянка... овде не е позволено да се пие.
– С мал подарък се пропусна.
– А Коче?
– Он вън стои и плаче.
– Да не плаче: с мал подарък спасени ще бъдем.

Жандармата, който чекаше зад врата, викна "кефает" и прекрати разговора.

– До свиждания – каза Н. Филев и излезе.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

В е л е с т о в о – село на югоизток от гр. Охрид, между Охридското езеро и пл. Галичица.