ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
"АВТОБИОГРАФИЯ"
 
13.

Сега вече имах пари, колкото никога не бех виждал, и си позволявах да посещавам и кафене, и театър, и добри гостилници; но стомахът ми, който до преди месец лесно смилаше огромни количества хлеб, сега вече беше съвършено слаб. Како всекий юноша, како всекий новообогател човек, не отдавах никаква цена на парите и ги точех безсмислено; но съвременно и казвах си: "Пърличев! Не точи така! Да не те посети бледноликата."

След неколко месеца наистина бедността пак ме посети. Но като бех напълно уверен, че чрез ново некое стихотворение ще добия пари, бедността не ме плашеше толко, колкото общата против мене умраза на атиняните, която от ден на ден се увеличаваше. Те ме обичаха много и много повече от сина и брата, докле се надеваха, че в сърцето си ще дам место на гърцките идеи, на елинский дух, но като видеха, че аз обичам народността си повече от живота си, всички, както по условию, ме изоставиха; никой мой приятел, ни съученик, ни съотечественик не ме поздравяваше. Един само Яким Сапунджиев остана ми верен. С него често се разговаряхме за отечество.

Турих основа на друга поема, несравнено по голема от "" и надписана "" [1], над която работих почти година; но не зная за каква, причина, празникът на поетите, който от 1850 до 1860 се празнуваше редовно всека година, не се отпразнова в 1861 г.

Един ден дяконът на Руската, в Атина, църква, с много нажален тон ми каза:

Погинаха в Цариградските тъмници братия Миладинови и ... може би отровени. Това четох днес в "Дунавский лебед".

Останах как статуя недвижен и безответен, но сърцето ми кълнеше гърцкото духовенство.

Прибрах вещите си. Поемата "" оставих на г-на И. Сапунджиев, го молих да я подаде на комисията не по-късно от 13 фе[вруари] и търгнах с твърдо решение да гина или да отмъстя за Миладинови.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


"П о г и н а х а  в  Ц а р и г р а д с к а т а  тъмница братия Миладинови." – Докато Гр. Пърличев учи в Атина, в Охрид умира владиката Йоаники. Тогава гъркоманите Тасе Зарче и Ст. П. Димитров се свързват с Цариградската патриаршия и успяват да поставят на владишкия трон Мелетий Охридчанин, мразен поради своята алчност и безхарактерност. Най-силен противник на Мелетий се оказал Димитър Миладинов, който успял да събере около 12 000 гласа против провъзгласяването на Мелетий. Уплашен, Мелетий го наклеветява пред властта. Д. Миладинов е арестуван и отведен в цариградската тъмница, където през януари 1862 г. умира.
 
1. Поемата "Скендербей".