Стигнах в Охрид. Класен учител другий немаше, но първенците държеха училището затворено и не ми предлагаха служба, докле получих писмо, чрез което клисуряне ме канеха да им учителствувам с 10000 годишнина. Разпърснах това известие в града. Тутакси Стефан Папа, инак наречений Владиков, най-влиятелний в Охрид чорбаджия, който видом и умом приличаше на историческия Richelieu [1] и беше гонител на все, что е българско (Че беше законен наследник на митрополита Калиника) повика у дома си първенците и мене и ми каза:

– Истина ли е, че клисуряне ти давали 10000 гр.
– Да! – и му показах писмото.
– Ние немаме сила да ти дадем повече от 6000, но те молиме да не оставяш татковината и т. н. (Он имаше три сина и искаше да си ги възпита с градски пари.)

Без никакво колебание казах, че предпочитам 6-тех хиляди охридски пред 10-тех клисурски. Видно беше у всички задоволство.

– Донесете ... да му направя контрат и да му се подпишем.
– Не е нужда: имам вера на думата Ви.
– Ето човек! Аферим на той, что го учил.
– Ето ти даскал – прибави Стефан Владиков, – какъвто треба, а не както И. С., който ни представи за подписване един контрат по-дълъг от газета; контрат с 24 члена.

Наистина това мое доверие и безсребреничество беха, може би, самите причини на дългото ми в Охрид служение, през което с помощта на Якима Сапунджиев побългарихме съвсем погърчений г. Охрид.

С ентусиазъм каза ми Стефан Владиков:

– Встани, ръкувай се.

Дължен беше всекий новоусловений учител да се ръкува с условителите, както нова невеста е дължна да целува на гостите десница, па макар и крастава да е. Се ръкувах първо със Стефана Владиков и усетих в ръката си тяжест.

– Никому до днес – каза он – не съм предплащал, но тебе ке ти предплащам заради честността твоя.

Като ме гледаше смирен и срамежлив, он верваше, че от уважение към него съм такъв; нито можеше помисли какъв пламен гори в гръдите ми и че не мога да обикна човека, който с обвинения клеветнически уби моего учителя. Толкова он уповаваше на силата си. Толкова он беше влиятелен, необзорно-грозен, блажено-безгрижен; но не беше и психолог.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

С т е ф а н П а п а – Стефан Попдимитров – син на гръцкия владика Калиник; наричан още Владиков, защото отраснал в митрополията.
 
 1. Ришельо.