8. Напускане на родния край
По силата на договорите в Севър (1920 г.), Сан Ремо (1920 г.) и Лозана (1922 г.) Западна Тракия била отстъпена от съглашенските империалистически сили на Гърция. През май-юни 1920 г. била извършена гръцката окупация. Поради това много сачанлийски семейства избягали през балкана Коджаеле в България и се заселили в Ивайловградска околия, друга част в Крумовградско, а някои семейства в Борисовградско (Първомайско) — свещеник Илия Ангелов, учителят Ангел Попилиев, братя А. Трингови. Семейство Трингови
145
отишли в Ивайловградско, където пристигнала и стоката им, прехвърлена през Коджаеле. Те се наставили в с. Бряст, а през 1921 г. се преселили през с. Ботурче и в с. Долно юруци. Свещеник Илия Ангелов за една година останал в с. Попово (Искра), Първомайско, след което също отишъл в Ивайловградско и се заселил в с. Ботурче. Той бил свещеник до края на живота си в с. Гугутка. Вълко Иванов Трингов се бил заселил в Бургас, а по-късно се преселил в с. Долно юруци.
Голяма част от сачанлийци останали в Тракия под гръцка власт, живеели в същите села, където били и по-рано, а около 30 семейства наново се настанили в сачанлийското землище — Селището, където си направили колиби и там живеели, като се занимавали със скотовъдство.
През 1921 и 1922 г. се водила гръцко-турската война. Много сачанлийци били мобилизирани в гръцката армия [283] и се били срещу турската войска в Мала Азия и Източна Тракия. Преди разгромяването на гръцката армия в Мала Азия през Западна Тракия в България избягали Ризю Иванов Симидчиев, Радю Иванов Кавадарев, Васил Будалов, Иван Славков Копилчев и др. Те влезли в Българо-турско-тракийската вътрешната революционна организация в пункта Пъново, Ивайловградско, под войводството на Димитър Маджаров и Димо Николов с пунктов началник Димитър Славков, който живеел в с. Ботурче, Ивайловградско, дето бил складът на организацията. [284]
Още с установяването на гръцката власт в Западна Тракия за българското население били открити вечерни училища за обучение на гръцко четмо и писмо за възрастните и дневни училища за младежите. Изработена била програма за забавачниците на децата на негръцкото население. Образувана била юнашка гръцка организация за организиране на негръцкото население. [285]
Скоро след окупацията започнали да преследват сачанлийци за това, че
не се подчинявали на властта. През януари 1921 г. под предлог, че приемали
комити и били
283. Николов, П., Участие на българите от Западна Тракия в турско-гръцката война 1921—1922 г. (Ръкопис в ТНИ).
284. ОДА — Хасково, ф. 656 К, оп. 1, а. е. 2, л. 9; а. е. 1, л. 13 и а. е. 5.
285. В. „Тракия”, № 101, 12 юни 1924.
146
техни ятаци, им иззели жилищата. Упоритите българи си направили колиби и си живеели в тях. Все по същите причини били арестувани заселените в следните гюмюрджински села сачанлийцн:
От с. Балдъран:
1. Мария Стайкова Камбурова 45 г., Динко Дялков Дуков 35 г., Стоян Атанасов Лушнарев 29 г., Дялко Тодоров Менгенежиев 30 г., интернирани през м. януари 1921 г. в стара Гърция.
От с. Ючкъзлар: Митрю Ставрев Алекшев 46 г., Пандели Славков Сулиев 39 г., Христо Дамянов Оруджиков 50 г., Никола Ангелов Симидчиев 35 г., също интернирани през м. януари 1921 г. в стара Гърция.
От с. Евренкьой: Дялко Иванов Зайчев 48 г., Стоян П. Пандаров 50 г., Стою Иванов Айвазов 40 г., Атанас Р. Шаков 30 г. — всички заточени на о-в Митилин.
От с. Балдъран: Ангел Динков 28 г. и детето му 1,5 г., Злата Ст. Пандарева 30 г., Наста Батурева Богданова 50 г.
От с. Ючкъзлар: Кера Иванова Айвазова 70 г., Мария Стоева и 3 деца — на 15 март 1921 г., завлечени неизвестно къде от гръцката полиция.
От с. Козлукебир: Дялко Стайков Запартов 68 г., Згура Дялкова Запартова с 2 деца, Иван Дялков Запартов 40 г., Ирина Иванова Запартова с 4 деца, Руса Стоева Трингова с 1 дете на 6 г., Митрю Иванов Камбуров 26 г., Чонка Митрева с 2 деца — 4 и 5 г., Вълко Дялков Камбуров 40 г., Наста Вълкова Камбурова 40 г., Кера Иванова Сарова 25 г., Иван Г. Саров 30 г., Стайко Милев Чувалев 50 г., Петко Н. Чинтов 38 г., Никола Н. Чинтов 45 г., Иван Н. Чинтов 48 г., Трендафил Гаванозов 58 г., Георги Стоянов Гаванозов 30 г., Дялко Митрев Байдаров 32 г., Митра Дялкова 25 г., Митрю Гернучков 30 г., Чонка М. Гернучкова 25 г. — затворени в Гюмюрджинския затвор.
От с. Мюселимкьой: Дялко Митрев Синчев 58 г., Митрю Дялков Синчев 30 г., Злата Митрева 26 г., Чонка Дялкова Синчева 15 г., София Батурева Синчева 48 г., Дялко Батурев Синчев 23 г., Петрю Батурев Синчев 4 т., Иван Недев Кондиков 22 г., Злата Иванова 18 г., Михо Н. Ръждов 55 г., Злата Михова Ръждова 45 г., Георги Крайчев 35 г., Димитър Крайчев 40 г., Грозю Крайчев 32 г., Георги Динков Чатурков 23 г., Вълко
147
Марков Келбелев 25 г., Митрю Станков Маников 32 г., Ангел Краев Чанин 50 г., Георги Михов Калайджиев 50 г., Дялко Маринов Топалчев 32 г., Батур Радев Бърнев 45 г., Дялко Митрев Ибишев 38 г., Моско Карапетков 25 г., Янко Дялков 30 г., Атанас Дялков 30 г., Дялко Иванов Трендафилов 25 г., Стайко Иванов Ландзинаров 68 г., Стоян Стайков 25 г., Ради Иванов Кавадарев 26 г., Илия Ракшиев 20 г., Митрю Ст. Манафов 50 г., Мара Стайкова 45 г., Динко Дялков 46 г. — също арестувани на 21 януари 1921 г. и заведени неизвестно къде. [286]
Сачанлийци били обвинени, че хранят комити и повечето от половината живущи в Гюмюрджинско били интернирани южно от линията Гюмюрджина—Дедеагач по селата Суфулар, Ташлъка, Гюреджи, Хаджилар и пр. Там били оставени без подслон. Останалите би под постоянна заплаха. Същата година през м. април били арестувани наново за неподчинение Пандели Славков Сулиев, Иван Василев, Митрю Ставрев, Стоян Атанасов Лушнарев и Дялко Мешелиев от с. Балдъран —Гюмюрджинско. След 6-7 месеца те били освободени.
Една част от сачанлийци ведно с други селяни били заведени във воденицата
Ташчалъ (с. Пошпош) — Гюмюрджинско, където ги събличали съвършено голи
и ги биели до смърт. Връзвали им краката на горния камък на мелницата и
пущали водата, която движела камъка. При въртенето на камъка се тътрузел
целият труп. Главата се обезобразявала до неузнаваемост. Тогава оставяли
жертвата да се мъчи, докато умре. От побоища починали 5 души, а от Сачанли
в Българи избягали: Митрю Стайков Чувалев 15 г., Иван Станков Чувалев 25
г., Злата Станкова Чувалева 15 г., Тодор Атанасов Стамов 25 г., Кера Тодорова
20 г., Личо Райков Караджов 25 г., Стайко Тодоров Чалъков 25 г., Станко
Атанасов Лушнарев 25 г., Иван Славков Караиванов 25 г., Дялко Станков Запартов
80 г., Дялко Станков Запартов — внук 6 г., Иван Дялков Запартов 36 г.,
Ирина Иванова Запартова 35 г., Дялко Иванов Запартов 12 г., Чона Иванова
Запартова 8 г., Илия Иванов Запартов 8 г., Райна Иванова Запартова 3 г.,
Елена Стайкова Запартова 14 г., Злата Стайкова Запартова
286. В. „Тракия”, № 7, 11 април 1921.
148
10 г., Тодор Стоянов Лушнарев 65 г., Чона Тодорова Лушнарева 60 г., Атанас Тодоров Лушнарев 38 г., Стоян Атанасов Лушнарев 1 г., Дена Атанасова Лушнарева 20 г., Иван Тодоров Саров 45 г., Дялко Иванов Саров 6 г., Стана Иванова Сарова 1 г., Мария Стоянова Геленджикова 14 г., Стана Тодорова Райкаджикова 20 г., Иван Василев Петков 33 г., Злата Иванова Петкова 90 г., Васил Иванов Петков 1 г., Яни Иванов Калбуров 35 г., Чона Димитрова 30 г., Иван Димитров 6 г., Митрю Димитров 2 месеца. [287]
През м. януари 1922 г. за неподчинение и даване на храна на български комити били арестувани от с. Дилнаскьой — Гюмюрджинско Юрдан Метаксанов 42 г., Митрю Стоянов Манафов 50 г., Георги Динков Четуков 23 г., Ангел Чанин 58 г. Задържаните били заведени във воденицата в с. Пошпош — Гюмюрджинско, където били изтезавани по посочения зверски начин. Оттам били изпратени в затвора Еди куле — Солун. Юрдан Метаксанов, Митрю Манафов, Георги Четуков, Ангел Чанин умрели в затвора, а някой си Атанас умрял в Пирея от раните си. [288]
Тежко си изпатили от полицаите сачанлийци в с. Мюселимкьой, Гюмюрджинско. Там се подвизавал полицейският подофицер Сирлаки. Той арестувал Митрю Дялков Качулев, Георги Канев, Ради Дамов, Тодор Енгьозов. Запалил им мандрата и ги завел в с. Козлукебир, където били подложени на жестока инквизиция. Подофицерът в момент на ярост изскубнал единия мустак на Митрю Качулев. Арестуваните били заведени в затвора на Гюмюрджина, където лежали 9 месеца обвинени в неподчинение.
През август 1922 г. Георги Чолаков заедно с други свои съселяни и хора от околните села бил задържан в Ирджанхисарската община, Гюмюрджинско. Били бити и измъчвани, защото подпомагали българските комити и се борели срещу чуждото влияние.
Вее по същите причини голяма част от сачанлийци били интернирани на
остров Крит, в Пирея, Лариса. Между интернираните на остров Крит, гр. Каня,
били:
287. В. „Тракия”, № 10, 10 май 1921 г.
288. Разбойников, А. Сп. Обезбългарявапето на Западна Тракия 1919 до 1925 г., С., 1940, с. 91.
149
Георги Михов 60 г., Митрю Алекшев 35 г., Митрю Ержепов, Никола Ангелов Симидчиев 35 г., Васил Будалов 30 г., Стоян Атанасов Лушнарев 40 г., Вълко Далбаджаков 35 г., и баща му, Георги и Вангел Зорнаджиеви, Камшу — бащата с двамата си синове Стоя и Митрю, Маина Батурева Саржева, Велика Карапанката, Чонка Дялкова Моллова, Васил Кутелов, Дялко Гърбашев, Тойчо Качулев, Петко Стамболиев, Стайко Момчилов, Иван Вянков Недев с две малки деца и жена си, Митрю Ръждов, Стайко Дамянов, Славко Фенерет, Стайко Грантов, Пандели Славков, Васил Вълков Яланджиев и др. [289] — всичко 58 души. Преди да бъдат интернирани сачанлийци били затворени 7-8 месеца в гр. Дедеагач. Там били поставени при много лоши условия. „По два пъти на ден се пощехме и пак имахме въшки” — казва в спомените си Митрю Алекшев.
На о. Крит престояли от началото на м. януари до м. август 1923 г. След това на три смени ги освободила и те заминали за България. [290] По такъв начин се стре мяли да погърчат това кораво българско население или пък да го принудят „доброволно” да напусне родните си места.
Като не могли да издържат на този терор, сачанлийци започнали масово да бягат през границата в България. Един път избягали 15 семейства. [291] След това още 39 души през с. Стражец, Ивайловградско [292] и по-късно други 40 души. [293] Това са случаите, регистрирани в пресата, а има масови изселвания през границата, които не са отбелязани никъде.
Причините за това отношение спрямо сачанлийци се крият в отстояването на българщината, в тяхното високо българско национално съзнание, което не се поддавало на чуждото влияние.
Когато ги насилили да учат гръцки, млади и стари почнали да бягат от
училищата—ходели с овцете из горите. Някои като Стайко Запартов, Иван Синчев
и др.
289. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Митрю Алекшев, Стоян И. Камшев и др.
290. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Стоян Ил. Камшев, Митрю Качулев и др.
293. В. „Тракия” № 10, 10 май 1921 г.
150
се укрили в планината. След известно време се прехвърлили в България
и често преминавали нелегално в Тракия. Рафаил Каракачанов и Вълчо Геленджиков
били
арестувани и обвинени в неподчинение на гръцката власт и водене на
пропаганда срещу гръцкото училище. Осъдили ги на 3-4 години затвор. Присъдата
излежавали в Гюмюрджинския затвор. Двамата сачанлийци организирали затворниците
и за един месец прокопали канал под земята, избягали от затвора и се прехвърлили
в България.
След бягството от затвора Рафаил и Вълчо се присъединили към групата на Стайко Запартов и извършили много разбойнически дела — убийства, обири и и пр. [294], но заедно с това те прекарвали в България нелегално много бежанци-сачанлийци. Трябва обаче да отбележим, че са заклали за отмъщение жената на Насташ Мехтерев, убили Петко Питонев, взели парите и изнасилили балдъзата му. [295] Групата на Запартов и Каракачанов имала ятаци между сачанлийци, заселени в планината и подножието й. Те си изпатили най-много. От гръцко деврие бил измъчван и бит до смърт Ангел Митрев Текбуюков, овчар, кошарата му се намирала в сачанлийското землище. [296]
За борба с групата била създадена терористична контрагрупа — деврие,
в която влизали не само гърци, но и българомохамедани, а за съжаление,
и сачанлийци, на които била поставена задачата да ликвидират Рафаил Каракачанов
и Стайко Запартов. Тогава те живеели в България в с. Благовец, Ивайловградско,
на 7 км от гръцката граница. Хората от деврието разузнали кои са къщите
на двамата и на Великден 1921 г. към 20 ч. нахлули у тях и открили залпов
огън срещу семействата. Невинни жертви на това нападение станали: Злата
60 год., майка на Рафаила, и съпругата му Дяка 25 г., годениците Елена
Стайкова Камбурова 18 г., роднина на Рафаил, и Милко Караджов 25 г. Между
труповете останал тежко ранен в корема Рафаил Каракачанов. Спасила се само
3-годишната му дъщеря Злат-
294. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Стана Стоилова Богданова.
295. ОДА, Хасково, ф. 650 К, оп. I, а. е. 5.
296. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Ангел Текбуюков.
151
ка. [297] Стаята, в която живеел Стайко Запартов, била затворена и докато я отворят, той взел оръжието си и бил само наранен.
След оздравяването си двамата научили кои са участниците в деврието, минали пак в Гърция и успели да ликвидират много от нападателите си българи, българомохамедани и гърци. След това те влезли в Българо-турско-тракийската вътрешна организация със сектор Гюмюрджинско и оттогава били под ръководството на войводата Димитър Маджаров. Самоволните им действия били прекратени.
След военната катастрофа, която Гърция претърпяла в Мала Азкя, много гръцки бежанци започнали да прииждат в Западна Тракия. Те се настанявали в българските села и заемали българските къщи. По това време между България и Гърция била сключена Ньойската конвенция за „взаимно доброволно изселване” на българското и гръцкото население. На 1 март 1924 г. след подписването на протокола „Калфов-Политис” за покровителство на българското и съответно на гръцкото малцинство, се създава комисия за „доброволно изселване”.
Мерките, които предприели гръцките управляващи среди фактически принуждавали
българите от Западна Тракия към „доброволно” изселване. Като изключим нелегалното
преминаване на границата, сачанлийци започнали да се изселват през два
пункта. Първият пункт бил гара Свиленград. Оттам преминала голяма част
от бежанците от с. Сачанли. Това са същите, които са се заселили в Голям
и Малък манастир и Голямо и Малко Шарково в бившата Елховска околия, а
някои семейства — в Тополовград. По-голямата част от сачанлийци преминали
през граничния пункт Маказа, северно от Гюмюрджина. Само на 5 август 1924
г. през този пункт преминали 30 семейства. [298] Между
тях са семействата на Кундик Славко 75 г., на Петко Вълчев Стамболиев 42
г., на Васил Вълков Яланджиев 50 г. След 1925 г. в Западна Тракия от с.
Сачанли останал само Богдан Кехая Мишков, чийто син Батур бил убит от Стайко
Запартов, Иван Синчев и Стоян Тюллиев. [299]
297. В. „Тракия”', № 11, 28 май 1021.
298. В. „Тракия”, № 180, 14 януари 1926 г.
299. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Стана Стоилова-Батурева Мишкова.
152
Преминалите в България сачанлнйци се настанили селата Ботурче, Бели
дол, Гнездаре, Бряст, Долно Юруци, Високово, Благовец, Стражец, Влечугово,
Планинско — Ивайловградска околия; селата Фис, Конници, Данаилово, Момчилово,
Сакарка, Медовец, Кожухар, Падало — Крумовградска околия; Глухар, Гледка
и няколко махали в Перперешка община — Кърджалийска околия; в Момчилград
и Крумовград; Горно поле, с. Долни Главанак, с. Ефрем — Харманлийка околия;
с. Орешник — Ямболско. Пръснали се сачанлийци в цяла Южна България. Като
се почне от Елховска околия и се премине през Харманлийско, Ивайловградско,
Крумовградско, с изключение на заселените в Кърджалийско, всички сачанлийци
живеели на 30-40 км от граничната линия. Повечето от тях се занимавали
с животновъдство. Почти във всички села създали училища, а след 1944 г.
в много от тях имало и прогимназии.
След победата на социалистическата революция у нас условията на обществения живот динамично се изменят. Това обуславя структурно-социалните промени в обществото. С бурното развитие на промишлеността големи групи от селското население започват масово да се преселват, особено през 50-те години, от неразвитите селскостопански райони в по-големите промишлени центрове.
Заселените в Ивайловградския и Крумовградския район сачанлийци, по силата на този процес, също започват масово да се изселват през 1957 г. в Кърджали и с. Книжовник, Хасковско. В края на 1959 г., с малки изключения, новото преселване е почти завършено. Малки групи продължават да се изселват и през 1960-1961 г. Сега сачанлийци живеят главно в Кърджали и околните села — Резбарци, Глухар, Гледка — над 400 семейства, като в квартал Веселчани — Кърджали живеят повече от 360 семейства. Затова този квартал се нарича Голямо Сачанли.
Вторият център, където се заселват през 1959 г., е с. Книжовник, Хасковски окръг —80 семейства. Него наричат Малко Сачанли. Настанили се в околните на Книжовник села, като Жълти бряг — 23 семейства, с. Царе-
153
ва поляна — 8 семейства, Малево — 20 семейства, Горно и Долно Войводино и Маслиново, Хасковски окръг — по около 10-20 семейства.
В Момчилград се заселили в различни периоди 30 семейства, в Крумовград — 30 семейства, в с. Ефрем Хасковско — 35 семейства, в Хасково — 20 семейства, в с. Голям Манастир, Елховско — 30 семейства, в Перперешка община — 50 семейства, в с. Синапово, Елховско — 10 семейства, в с. Орешник, Ямболско — 30 семейства, в Горно поле, Харманлийско — 30 семейства, в Долни Главанак, Харманлийско — 30 семейства, в Сива река — 10 семейства, в София — 10 семейства. В селата на Ивайловградски и Крумовградски район са останали да живеят още около 100 семейства.
Така от голямото родолюбиво село Сачанли в Западна Тракия засега могат да се наброят около 800 семейства, но това не е съвсем точна цифра. Много от сачанлийските синове и дъщери са се задомили в места, където липсват компактни групи техни съселяни и затова потомците просто не знаят откъде произхождат.
В годините след победата на социалистическата революция у нас сачанлийци участвуват пълноценно и активно в живота на нова България, в изграждането на развитото социалистическо общество. Те успешно се трудят в различни отрасли на нашето стопанство и дават своя принос в решаването на обществено-политическите задачи на страната ни.