Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
V. РЕВОЛЮЦИОННИ БОРБИ

7. Завръщане на бежанците в Тракия
 

По силата на Букурещкия мирен договор (10. VIII. 1913 г.) и Цариградския договор (29. IX. 1913 г.) българският характер на Западна Тракия бил признат и бежанците се завърнали в бащините си огнища. Сачанли било опепелено, камък върху камък не останало от него. Населението му се пръснало в различни села на Гюмюрджинска околия. То се заселило в землището на с. Сачанли, в Мароня, Дилнаскьой, Каратепе, Томруккьой, Козлукебир, Мюселимкьой, Кючуккьой, Балдъран, Чифликпалас, Пазаркьой, Басъркьой, Шапчи, Дашканлар, Ирджанхисар и много други. [282] Но още към края на 1913 г. бежанците от Сачанли напуснали двете гръцки села Мароня и Ирджанхисар и се съсредоточили в североизточната част на околията: Козлукебир, Мюселимкьой, Ючкъзлар, Курджали, Дилнаскьой, Сиркили, Басърово, Хаджимустафакьой, Евренкьой, Шапчи, Балдъран, Дашканлар, Ташклъка и др.

В с. Козлукебир, където се заселили най-много сачанлийци, била построена църква и отворено училище. Свещеник бил Илия Ангелов.

Административната власт била поверена на местното население. Местни жители били кметовете, секретар-бирниците, околийските началници, членовете на реквизиционните комисии и пр., много от които не пропуснали да използуват положението си за лични облаги и тормоз над селяните. В Козлукебир кмет бил Андон Иванов Трингов от Сачанли, в с. Шапчи — Хаджи Вълчо Стоянов от Калайджидере, в други села в Гюмюрджинско кметове били турци, с малки изключения.

Но наближавала Първата световна война. Мъжете, годни да носят оръжие, били свикани на 3-неделно обу-
 

282. Пак там, с. 313.

144
 

чение. Сачанлийци заминали за казармите в Гюмюрджина. С присъединяването на България през 1915 г. към Тройния съюз всички подлежащи на военно обучение сачанлийци били мобилизирани в българската армия.

След свършването на войната (1918 г.) народът отново се отдал на мирен труд. Лятото на 1919 г. било хубаво, а реколтата — богата. Родило се много зърно — пшеница, ечемик, тютюневата реколта била също богата. Овцевъдите се радвали на добри приплоди и млечни производния. Хората с радост прибрали богатите плодове на златната тракийска шир.

Макар и пръснати в повече от 10 села из Гюмюрджинско с по-голям център с. Козлукебир, в тях били пренесени обичаите на Сачанли. Коледа, Васильовден, Ивановден, Заговезни, Великден и пр. се празнували най-тържествено. Годежите и сватбите се извършвали по старите обичаи и традиции, пренесени от Сачанли.

Но идва 1919 г., а с нея и френската окупационна войска на ген. Шарпи, генерален пълномощник на съглашенските сили за Западна Тракия, в която е установено с декрет междусъюзническо управление. През тази година в България се преселили семействата на Славко Стоянов Матушев, Петко Кацивълчев и Димитър Славков, които пътували цял месец от с. Курджали, Гюмюрджинско до с. Ботурче, Ивайловградско, дето се заселили.

При режима на ген. Шарпи всички българи се ползували със свобода. Те имали църкви и училища, в които говорели на български и учели българско четмо и писмо.


[Previous] [Next]
[Back to Index]