Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Народни песни и умотворения от село Сачанли - Гюмюрджинско

А. ПЕСНИ


Исоко льо, планино

Исоко льо планино.
Преобърна се планина,
та претури девет стада,
с девет увчарьне
и трийсту кучета.
Девет майки плачева.
Идинет увчарь се примоли:
Планино льо, исока
Намой ме кайдисуа,
Чи сам идин на майка,
чи сам скору главену
и при любе не учел,
Планина гу на кайдисуа,
чи гу планина утбрани.
 

Кайдисуа — убива; утбрани — отърва.

Записана от 70-годишната Ирина Велева Топалова в с. Гнездаре — Ивайловградско, септември 1956 година.

Стуяна майка питаше
(Хороводна, пее се по Богородица)

Стуяна майка питаше:
— Де ти е, сину, мор калпак
Мор калпак ут главата ти.
Шарена пушка ут раму?
— Намой ме питай, малеле,
Де ми е, мале, мор калпак,
Мор калпак ут главата ми,
Шарена пушка ут раму.
Ем си ме питай, мале ле,
Де ти е, сину, стадуту
Стадуту ас увчарьету,
Увчарьс ас кучетата.

155
 

Подай ми, мале, кавалът
Та да изляза, малеле,
Къд оная тенка бърчина,
Жалну да си посюря,
По-милну да си поплача,
Дано ме чуе, малеле,
Карагьос вакал елчия.
Той мене пу глас пузнава
Ут оная срана бял Дунав.
 

Карагьос вакал елчия — вакъл черноок овен-водач.

Записана от 65-годишната Пагона Станкова в с. Гледка, Кърджалийско, март 1957 година.

Причул ми се е Вълчо льо
 
Причул ми се е, Вълчо льо,
Ав сая гора зелена
На дава пиле да връкне.
Де ги е чула разбрала
Ена ми мечка ялова
Тръйнала Вълче да шета
Наз сая гора зелена.
Де гу нашла, Вълчо льо,
На стадуто му пладнище
Ас медну кавалче да сюри
Ут кавал дума думаше:
— Увенче, ваклу ругату,
Разцънкувай си чануве,
Разтърсевай бяли алъци,
Чи вряме дойде замина
Стадуту на ода да поде,
Студена ода да пие,
Зелена трява да пасе.
Още думата на кратил
И мечката се изрука:
— Сам яла, Вълчо льо, сам яла
Борба щем да се бориме,		 Който ми борба надбори,
Той са ми оди, Вълчо льо,
Ав сая гора зелена.
Ватива тъй се борива
Три дена и дур три нощове.
Я га гу мечка ватеше
Бялу му месо къцаше,
Ясни ми кърви течааа.
Ага е Вълчу ватеше,
Кокальету й кършеше,
Назадь ги напряш върляше,
Сури кучета ранеше.
Той сейна Вълчу, той сейна,
Та й сърцето извади.
Га гледа Вълчу, сто гледа:
На мечкиното сърце
Ду девет куршума мартинцки
И девет пръстена юнашки.
Вълчу ми мечка надбори.
Вълчу ав планина са оди.
 
 

Сюри — свири, увенче — овен, чануве — звънци, ялъци — остригана вълна на предните и задни крайници при овен, сейна — посегна, сто — какво.

Записана от 56-годишната Тона Дялкова Парапатева, кв. Веселчани — Кърджали, октомври 1958 година.

156
 
 

Суберали са се
 
Суберали са се, суберали
на исоката планина,
Йовчарье ас кеаите.
Там ми ядея, пиева
И добра дума думаа:
— Кой знае трява зелена,
При трява ода студена.
Той каза най-малинкуту,
Най-малинкуту увчарче:
— Яз си знам трява зелена,
Ав бейличките чаирье,
Ав сае султан курие,
Димо льо, грозен коружи,
На дава пиле да връкне,
На дава чвяк да замне.
Стуян йовчарье на слуша.
Намами Стуян, намами
Иляда овци с ягнета
И шестутин рогати.
Та ги распусна, Стуяне,
Низ сие бейлик чаирье
Ав сае султан курие.
Тъй си се Стуян пукачи,
На сва ми мермер каменче
Ас медну кавалче да сюри.		 И приз кавал дума думаше.
Диму на пуса сидяше,
Та ми Стуяна удари,
Йут лява срана в ръката.
Стоян се руком изрука;
— Диму льо, Диму, коружи,
Коружи Диму, кесажи.
Излези Диму на мейдан,
Борба да си се пуборим.
Който ми борба надбори,
Той са ми чува чаирье,
Чаирье още курие.
Излезе Диму на мейдан,
Та се ваналн борили,
Ду три деня и ду нощове,
Та ми гу Стуян надбори,
Та му главата утряза
И му сърцету извади.
Чи ми ги Стуян закопа
На стадуто му стъргата,
Чирек гу пу чирек напраи.
Та си ги Стуян накачи
На султанската курие,
Кой помне замне,
Връчакат ебреть да зимат.

Бейличките чаирье — държавни ливади, коружи — полски пъдар, чвяк — човек, кория — гора, мермер — мрамор, пуса — засада, кесажи — колач, на мейдан — на открито, стърга — врата на кошарата, еберт — пример.

Записана от 75-годишния Митрю Дялков Качулев в кв. Веселчани — Кърджали, март 1957 г.

Пусена Славил, пусена

Пусена, Славил пусена
На ено бялу каменче.

157
 

Засюри меднум кавалче,
С кавал дума думаше:
— Увчинке, мила рогатке,
На разцьнкувай чануе.
Да те на чуе увчинке
Мустафа грозен куржие.
На дава чвяк да замие,
На дава пиле да връкне
Низ бейличката юрия,
Юрия бейлик курия.
Йоще са дума думали
И Мустафа се зададе
И на Славила думаше:
— Назать ми, назать, Славиле,
Зере ще грозно да стане.
Мустафа, грозен коружи,
— Ку стане грозну, да стане.
Пумъкна Славил, пумъкна
Бели черенье ножеве,
Та си Мустафа кайдиса.
Черек го, пу черек напраи,
И гу накачи Славиле,
Пу бейличкина юрия,
Кой замине, пумне
Връчкат ебреть да зимат.
 

Чануе — звънци от пиринч, куржие — полски пазач, черенье  — дръжка на нож, черек — четвъртина, бейличкина юрия — данъчни места, ебреть — пример.

Записана от 65-годишната Пагона Станкова в с. Гледка, Кърджалийско, март 1957 г.

Причул ми се е Найда кеая

Причул ми се е Найда кеая
Аф Анадол поле широку:
Пи царюм беглик,
Ни везирум чибук.
Царьет му проюди
Дур триста сейменье
И двестутини суварии.

158
 

Варвяа в Анадола поле широку
Там си срещнаа Найда кеая:
— Бре увчарче, кирли паслийче,
Дъл не си видял Найда кеая
— Брей суварии, брей телкуджии.
Аз сам си самичак Найда кеая.
Та си йопна йосрата сабя,
Чи си кайдиса двестутин суварии,
Двестутин суварии, тристутин сейменье
— Ай де кажете на царетогу
Да ми проуди йоще толкува.
 

Чибук — цигара, суварии — конница, кирли паслийче — мръсно овчарче, телкуджии — издирвачи.

Записана от 75-годишния Митрю Дялков Качулев в кв. Веселчани — Кърджали, март 1957 г.

Яване карачобане

— Яване карачобане,
Куга слязайте, Яване,
Ут исоката планина.
— Султану, бяла анъму,
Вчера слязайме, Султану,
Ут исоката планина,
Тъй замръкнайме, Султану,
Между Тунжа и Арда.
Арда е ляла дуляла,
Тунжа е мътна стекала.
Тъй ми сабера, Султану,
Девет сюрюи увнове,
Увнове с увчарьету,
Гуведа с гуведарьету,
Кеаи с одаите.
— Яване, карачобане,
Качи се горе на анай
Яс са ти броя, Яване,
Девет сюрюи увнове,
Увнове с увчарьету,
Гуведа с гуведарету
Кеаи с одаите.
— Султану, бяла анъму,
Кък да се кача, Султану,

159
 

Кату си бяла анъма,
Пък яз съм чист българин.
 

Карачобан — черноок овчар, сюрюи — стада, анай — горен етаж.

Записана от 48-годишния Дялко Христов Пазвантов в с. Благовец, Ивайловградско, октомври 1958 година.

Илю пуд смоква сидеше

Илю пуд смоква сидеше,
Пуд смоква сянка дебела,
Разпусна Илю, разпусна
Негуву стаду голяму
Пу куржалийски сънърье
Пу Евренкивски кърове.
Меймет ми грозен айдутин
Той си на Иле думаше:
— Илю льо найдар кеая.
Вати ми овца дебела.
Илю Мейметю румонье:
— Кък да ти ватя, Меймете,
Я га с стаду сипкаву.
Пумъкна Меймет, пумъкна
Бялу черянье ножеве,
Тъй си Иля кайдиса
Ав лявата срана ав сърцету.
Илю се виком провикна:
— Калояне ле, малашинине,
Пусни ми силни аберье,
Ду Батур млада хеая,
Че ми са Иля ранили
Куржалийските копуци.
Дорде ми Илю отдеме
Той се ас душа раздели.
 

Смоква — смокиня, Курджали и Евренкьой — села в Гюмюрджинско, сънър — синор, найдар кеая — пръв овчар, овца дебела — угоена овца, румоне — говори, сипкаво — шаркаво, кайдиса — заколи, малашинине — чирак, аберь — сьобщение, копуци — нехранимайковци, отдеме — съземе се.

Записана от 67-годишния Петър Думанов в с. Маслиново, Хасковско на 24 май 1958 г.

160
 
 

Устана Петку сираче
 
Устана Петку сираче,
Ас майка Петку, приз бащу.
Чи гу майка му изгледа.
Гулям си Петку нараснал
И за пасанье завтасал.
Чи го майка му проюди
На селу на Ашакиви.
Малу е млогу пасалу,
Ена ми цала гудина
Чи се сберава, Петку льо
Ашакивските гажалье.
Та ми ядява, пиява
И си си каул правеа:
— Айде йолдашлар да подим
Гулям басканлък да сторим
На Петка, на чобанина.
Чи са станали тръйнали,
Я га сам там учлили,
Юсуф ми грозен куруджи,
Той си на Петка думаше:
— Петку льо, баш чобанине
Вати ни овца дебела,
Ил вати ил са те ватиме.
Петку турчину думаше:
— Юсуфе грозен куруджу
Мене е майка гледала
И башку ме е поучил
ут турци овци да браня.
Юсуф се грозну наеди.
Той дигна пушка огнева
Суру еленче йодари.
Петку се жалну нажали
И си се тъжну натъжи,		 Той дийна пушка огнена
И си йодари Юсуфа
Между йочите вяшките.
Юсуф се руком изрука:
— Йолдашлар, беним кардашлар
Вие се назадь върнете
Ав селу абер пуснете,
Ав селу и ав Гюмюржина
Да дойдат Петка да ватят
Я гату дойде планина,
Дойдава Петка ватива,
Назад му ръки вързава.
Занесава гу, Петко льо,
Ав Гюмюрджннската темница.
Малу е млогу лежалу.
Ена ми цала гудина.
Петку се болен разбуля
Наръча Петку заръча:
— Де да е майка да дойде
Да дойде да ме убида.
Дурде майка му да дойде
Петку се ас душа раздели.
Петкувата майчица
Смъкнала коси ду земе
Дийнала гласове ду небу:
— Сину Петку льо, Петко льо,
На праляга те, сину льо,
Ав църна земя да лежиш
Ем те праляга сину льо
Вакли увнове да пасеш
Сури кучета да мамиш.
 
 

Планина — пладне, да ме убида — да ме наобикаля, каул — уговорка, наеди — нажали.

Записана от 40-годишната Станилка Митрева Стоянова, кв. Веселчани — Кърджали.

161
 
 

Дялко майци си румонье
 
Дялку майци си румонье:
— Я ща да пода, мале ле,
На Инжес поле широку
Ав Хажилар селу гуляму
Увчарин да се пазаря.
Майка Дялкум думаше:
— Ти не си, сину льо, научен
Чужда ми паша да пасеш
И чужда торба да носиш.
Дялку майка си на слуша.
Ем стана Дялку льо утиде
Ав Хажилар селу гуляму.
Пасал е малу ни млогу,
Дори ми дур три гудини.
Дялку е честу зачестил
Ав Хажилар селу гуляму.
Дялку е мома загалил
Руса ми мома убава
Дялку е слубарье проюдил		 За Руса мома убава,
Яла гу Руса на иска.
Русина майка румонье:
— Земи гу, Русу, земи гу
Дялку си има, Русу льо,
Дур пестутини йовнуве
И дур шестутини козлуве.
— Нища гу, малеле, нища гу
Мене е Дялку на лика,
На лика и на прилика.
Дялку се Руси закани:
— Ни ще ли дойде, Русе ле,
Гиздаву ляту пурляту,
Връчакат на нива са подат,
Желта чиница да женат.
Руса уйку си ромонье:
— Уйчу ле, милни уйчу ле,
Мене ще Дялку да краде.
Одили тъй са женали,
                                                  Първата пушка га пукна
                                                  Та ми Дялку льо удрюа.

Записана от 48-годишния Иван Митрев Камбуров в с. Чукурите — Ивайловградско, септември 1958

Ангел бащу си румонье

Ангел бащу си румонье:
— Яз са да пода, баще ле,
на чуйну на Суфларьету
млада кеая да стана.
— Седи, Ангеле, на оди,
че те деойка на чака.
— Баще ле, милни баще ле,
тя ку ме гали ут сърце,
тя са ме чака, баще ле,

162
 

гудина, баще, пулина.
Чи стана Ангел утиде
на чуйну на Суфларьету,
в Калпака баш чорбажие.
Малу е млогу стуялу,
Ангел се болен разбуля.
Ангел брату си думаше:
— Киряку, брате Киряку,
я га изляиш, брате ле,
ут къшлата на планината,
тъй ми накачей, Киряку,
Ангелови ясни чанове.
Я га те питат, Киряку,
Кадя ми Ангел устана
да не си рекал, Киряку,
Ангел кеая загина.
Ем да си рекал, Киряку,
Ангел ми утзадь устана
с Калпака ясап да правет.
 

Пода — отида, село Суфлари, гали — люби, пулина — половина, малу — малко, млогу — много, къшла — място за зимуване на овцете, накачам — окачам, чанове — звънци от пиринч, ясап — сметка.

Записана от 73-годишната Пагона Станкова в с. Гледка, Кърджалийско на 21 май 1961 г.

Селу е дошел

Селу е дошел, моле ле,
В селото селски запчия
зорлен момите да сбира,
зорлен жетва да женат.
— На пудам, моле ле, на пудам.
Мене се вейке дудялу
ката гудина на жетва.
Сени ми моле, пусени,
на скутье да си пулейна
дано ми глава умине.
 

Запчия — насилник, умине — мине, моле — майко.

Записана от 66-годишната Мара Попилиева Славкова в Бтурче, Ивайловградско, септември 1956 г.

163
 
 

Жнала навяста
(обедна жетварска песен)

Жнала навяста, жнала,
Цала е нива ужнала,
И снопьето йе сберяла;
На тукуржим ги сторила.
Люлькя на сянькя вързала
Я га пул сянькя утиде.
Дяте ав люлькя немяше.
 

Тукуржим — кръстци.

Записана от 70-годишната Рада Петрова в кв. Веселчани — Кърджали, септември 1957 г.

Пиленце, къргу шарену
(утринна жетварска песен)

— Пиленце, къргу шарену.
Ката утрина пеяше,
На нашите равни доруве,
Сая утрина на пееш.
— Стуяне, милни Стуяне,
Как да ти рукна запея,
Га гора гури усилну,
Врът ми пилчинки изгуря,
Пилчинките ас гняздата.
 

Къргу — шарено, рукна — викна, врът — всички.

Записана от 70-годишната Ирина Дамянова (Димян кехая) в с. Гледка, Кърджалийско, септември 1957 г.

Маро льо, моя дъщерю
 
— Маро льо, моя дъщерю,
в селу са душли, Маре ле,		 колжии и чурбажии,
зорлен момите да збират.

164
 
 
в пульету жетва да женат
ти, Маре ле, да подиш
в пульету жетва да жениш.
— На пудам, мале ле, на пудам,
в пульету жетва да женя.
— Са подиш, Маре ле, са подиш
Ас селу инать на бива,
Ас селу и ас кумшиету.
Ав селу на инать паднава:
— Да тръйне Мара убава,
Тугава и ния са подиме.
Куга на жетва тръйнали,
Цалу се селу субера,
На марините доруве,
Убава, Маро льо, да гледат.
Станали тъй са тръйнали.
Мара се ут пъть пувърна
Майци си ръка полюби:
— Алал ми стори, малеле,
дету си ме, мале, носила
 		 Девет мясеца на сърце
И три гудини на ръки.
Я стане късмет, ни стане
Пак Мара да се пувърне.
— Алал ти Маре ле, алал ти,
Ут мене и ут госпуде.
Га са ав пульету учлили
Женали сто са женали,
Мара е турчин загалил,
Ем турчин, Маре ле, хайдутин.
Га се жетвата кратила,
Марини дружки кардашки
Бръчкат назадь дойдава,
Мара там си устана.
Мара дружкиним заръча:
— Марини дружки, кардашки,
Куга ав селу подите,
На майка здравье носите,
Сичку й праву кажите,
Мара е турчин загалил,
ем турчин пусти айдутин.

Колжия — посредник за набиране на жетвари.

Пее се надвечер по жътва.

Записана от 70-годишната Мара Попилиева Славкова, в кв. Веселчани, Кърджали, април 1960 г.

Кърлангъч селу гуляму
 
Запалило се, мале ле,
Кърлангъч селу гуляму.
Тъй ми гурялу деня и ноща
Ни стару гледа, ни младу,
Ни малку гледа, гуляму.
Ем гледа майчо льо да сбира
Кърлангъчките увчарье.
Тия са бягум бягали,
Ут върла чума усойна,
Сол са и брашну кратили.
Тия се чудом чудеа.
Кутро ли да проюдиме,		 Ут селу брашну да земе.
Да проюдиме Тодура.
Тодур е малу сираче,
Той няма нифту никугу,
За нега няма кой да пуплаче.
Тъй проюдива Тодура,
На девет къщи утиде
Никъде кунак на найде.
Ав десетата утиде,
Ав Рада ав ступанката.
Па найде Рада да седи,
Ем найде Рада да лежи.

165
 
 
Ръф Рада права стуеше,
Ена ми млада навяста,
Сичку цървену носеше
И бяла книга държеше.
Тя си Тодору думаше:
— Яла по-насам, Тодуре,		 Ку си на тефтер писану,
Ут тефтер да те силдисам.
Поди да речеш, Тодуре,
Кърлангъчкнтем увчарье
И да ми бягат, на бягат,
Врът са на тефтер писани,
                                        Връчкат при мене са дойдат.
 

Кунак на найде — не отседна, да те силдисам — да те залича

Записана от 70-годишната Мара Попилиева Славкова в кв. Веселчани, Кърджали, април 1960 г.

Имала майка гледала

Имала майка гледала
Дур деветина синове.
Десети Гьорги Грозниче.
Майка Гьоргим думаше:
— Майни се, сину ут тува
Да ми на грозиш дорове,
Дорове йоще синове,
Ас девет мили навясти.
— Чим де да пода, малеле,
Къту съм малък и глупав.
Майка Гьоргиму румонье:
— Пу пътя да ми устанеш,
Звярове да те изядат.
Заплакал Гьорги и тръйнал:
— Майко льо, стара майко льо,
Куга се майна ут тува,
Църната чума да дойде,
Синуве да ти изтръшка,
Синуве още навясти.
За Гьорге каил да станеш
И нега да не найдеш.
Минал много, ни малку
Дор ми ду девет гудини
и чумата е дошла ла.
 

Дур — до, тува — тука, каил — съгласна, румонье — говори.

Записана от 52-годишната Дялка Петрова Арапова в с. Менек, Крумовградско на 4 октомври 1958 г.

166
 
 

Калесал ми е Добружа
(Пее се на сватби от калтатовете, като ги гощават)
 
Калесал ми е Добружа,
Ут девет села сватуве,
Сватуве и калтатуве.
За навястата са подат,
Добружим девойка да земат
Чи са станали тръйнали,
Зели я и се върнали,
Ду тая гора дойдаа,
Ду тая гора зелена,
Ут де изляе, изляе
Една ми мечка-темничка.
Разбягава се сватуве,
Сватуве и калтатуве.
Устана навяста самичка,
С нейнуту малку деверче.
Мечка деверчем румонье:		 — Деверче малку глупаву,
Дъл навястата са дадеш,
Ил борба са се бориме.
— Мечка льо, мечко темничко
Яс си навяста на давам.
Ем са се ваним бориме,
Който ми борба надбори,
Той са навястата да земе.
Ватива тъй се борива
Три деня и три нощове.
Деверче борба надбори.
Викна деверче отвикна:
— Субирайте се сватуве,
Сватуве и калтатуве
Деверчето борба надбори.
 

Калтатове — кумове, Добружа — мъжко име.

Записана от 64-годишната Пагона Станкова в с. Гледка, Кърдджалийско, март 1957 г.

Стани, стани, Руселе
(Пее се при смърт. Обредна песен)

Стани, стани, Руселе,
в русата й коса, Руселе
змийка гнязду свила,
църните й йочи, Руселе
змийка е изпила.
Кой са ти гледа, Русе ле,
мъжкуту дяте,
мъжкуту дяте, Руселе ле,
и пъруту любе?
— На мога, моле, да стана,
църна е земье ръф мене —

167
 

на мога ръка да дийна,
на мога нога да клада.
Ти са ми гледаш, малеле,
мойту мъжку дятенце.

Записана от 66-годишната Мара Попилиева Славкова в с. Ботурче, Ивайловградско, септември 1956 г.

Болен Бойчу

Бойчу, Бойчу, мари, болен Бойчу,
Ни умира, мари, ни станува,
Ниту мене, мари, изин дава
Да се главя, да се женя.
— Бойчевице ле, млада булка,
Де са найдиш кату Бойче,
Кату Бойче добър юнак?
— Бойчу, Бойчу, болен Бойчу,
Нашла съм гу, изберала,
Левен Петре ас девет дяца.
— Бойчевице ле, млада булке,
Га се главиш, га се жениш
Та и мене да калесаш
На свабдата, на борбата.
— Бойчевице ле, млада булке,
Я да земеш Бойчевата,
Бойчевата мала чотра,
Дету сбира девет оки,
Девет оки стару вину.
Да пучерпиш левен Петре,
Левен Петре ас девет сина.
Чи си стана болен Бойчу
Та искара негуата
Негуата йостра сабя
Да кайдиса левен Петре.
 

Га — когато, главиш — сгодяваш.

Записана от 48-годишния Дялко Христов Пазвантов в с. Благовец, Ивайловградско, октомври 1958 г.

168
 
 

Уплакала се Груздана
 
Уплакала се Груздана
Ут Марка люта уйода
— Да найда, бабу, да найда
ут Марка по-добър юнак
Сама са тръйна слад нега.
Мене се й вейке дудялу
Кървави кушули да пера
Юнашки глави да крия.
Още са дума думали
На портата се путропа:
— Груздану, млада навясту
Дума съм зачул за тебе
Истина ли е ил не е.
— Истина е търговче.
Дятенце си имам на люлькя.
— Груздану, млада навясту
И сва ли да те приуча.
Свали си гердаи ут шия
И си дятенце замирей.
Станали тъй са тръйнали
ду средя пътя дошлили,
На път ги Марку пусрещна,
Марку търговче румонье:
— Открий, търговче, навяста
Аризма да и аризам.
— Марку льо, люти уйоду,
Сакъв си адеть нямаме
На път навяста да се уткрие
И аризма да й се аризва.		 Чи стана Марку утиде
На негови си дорове.
Груздана млада навяста,
Не е изляла Груздана,
Ем е изляла майка му.
— Сину, Марку льо, Марку льо,
Груздана сину, избяга
Ас ено младу търговче.
Марку се назадь пувърна,
Търговче да ми дустийне.
Търговче ав дори вливаше,
И Марку на порти довтаса.
Търговче порти затори.
Марку се назадь пувърна
При негова стара майчица
И на майка си продума:
— Майко льо, стара майчице,
Я ми дай, мале, я ми дай,
Мойта руба просячка.
Чи стана Марку тъй тръйна.
Ут каза ав каза одеше
Цели ми девет гудини.
На десетата гудина.
Утиде, Марко льо, утиде
На Грузданини дорове
Груздана ода налива.
Марку и ода пуиска.
Груздана си Марка пузнала
Пу негув пръстен сребърен.

Дудяло — омръзнало, кошули — ризи, замирей — усмири, аризма — подарък, адет — обичай, руба — дреха, каза — околия.

Записана от Милка Николова Димитрова в кв. Веселчани, Кърджали, октомври 1958 г.

169
 
 

Яс съм ут царет по-бугат

Петър е чуен и вален.
— Яс съм ут царет по-бугат
По-бугат и по-дьовлетлия.
На иманье съм не бугат,
На синуве съм по-бугат,
Де гу зачул султанът.
Наръча царет пуръча:
— Де да е Петрю да дойде
Дума съм зачул ут нега.
Чи стана Петрю утиде
На царевите дорове.
Де гу е видял султанът:
— Петре ле, чуен и вален,
Ти ли се валба пували?
— Яс съм си царьо льо, яс съм си.
На иманье съм не бугат,
На синуве съм по-бугат.
Чи имам девет синуве,
Девет ще снаи да дойдат,
Девет ще люльки да люснат.
— Петре ле, чуен и вален,
Да ти ги госпуд ариза.
 

Дьовлетлия — царствен, ариза — подари, вален — хвален.

Записана от 74-годишната Мария Вълкова Дамянова—Трингова в с. Високо поле, Хасковско, септември 1960 г.

Стано льо, моя дъщерю

— Стано льо, моя дъщерю,
толку одих, Стано льо,
майчина ти лика на найдох,
майчина ти, Стано льо, ни тойта
Дъл бива, Стано льо, дъл бива,
думина да се земиме.
— Баще ле, я мой баще ле,

170
 

поди да питаш попуве,
попуве йоще владици.
Стана бащу й утиде
при попуве йоще владици.
— На дор сам садил ябълка
дъл бива да я обера?
Стано льо, моя дъщерю,
попуве каил станава,
попуве йоще владици.
— Баще ле, я мой баще ле,
я дай ми нахтар ключуве
сандъкат да си разключе,
премяна да си прямена
ас невястината премяна,
венчило да се венчаем.
Тя не се Стана премени
ем си се Стана прубоде.
Де се е чулу видялу
бащу дъщере да земе?
 

Нахтар — ключ.

Записана от 73-годишната Пагона Станкова е с. Гледка, Кърджалийско, на 21 май 1961 г.

Сесра брата калесала

Сесра брата калесала
да гу густи, да гу служи
гьоргюденску младу ягне,
тришгудинску руйно вину.
Тя не гу е калесала
да гу густи, да гу служи,
ем си гу е калесала
да гу пита и разпита:
— Брате, брате, милни брате,
сто се порти геч утварет,
геч отварет, геч затварет.
Дъли думаш да се главиш,
или думаш да се жениш?
— Сесру, сесру, милна сесру,
ниту думам да се главе,

171
 

ниту думам да се жене.
Ем си думам бяг да бягам
ут комшие мезифирье.
 

Калесала — поканила, геч — късно, комшие — съседи, мезифирье — доносчици.

Записана от 51-годишния Ташо Василев в гр. Кърджали, на 25 април 1961 г.

Причула се е, Янульо

Примула се е, Янульо
Дур царетого убава.
Царет се чудом, чудеше
Каква ли бяда да метне
На сва ми село Сачанли
Да земе Яна убава.
Сберава се, Янульо,
Цалу ми селу хажие
Хажие и чорбажие.
Тие са бяда метнали
Ду два са конье липцали
Два конье азна тварена.
— Я ни коньету платете
Я Яна мома донцете.
Тие се Янульо сберава
Хажие и чорбажие:
— Дет коньету да платим
Да дадем Яну убава.
Тя няма нийде никугу,
Ни братя, ни братувчедье.
Утведаа я, Янульо
На царевите доруе
Цареть е виде — прав стана
И си се чудом чудеше:
— Яну льо, мари убава,
Дал нямаш нийде никугу?
— Имях си царю льо, имях си
Еногу брата Стуяна.
Я га в габровски гудини
Баща ми амбар дялаше,

172
 

Та фръкна тряска габрова
Та ми брат ми удари.
 

Записана от 52-годишната Дялка Петрова Арапова в гр. Хасково, 1958 г.

Бре сберали са се, сберали

Бре сберали са се, сберали,
Селските коже башии,
Селските сметки да гледат,
Смятали сто смятали,
Секиму се е панналу
Пу двеста, пу триста да дава.
Стуянум се е панналу
Иляду и петстутинн.
Стуян се чудум чудеше,
Како ли, сто ли да стори?
Дали дятенце да прудаде
Ил милна Еленка.
Дятенце йоще мъничку,
Той ми Еленка продума:
— Стан се, любе, пременей
С тоята ляпа премяна,
Чи ща да, любе да подим
На голямите пазарье.
Кой са се наем наеме
Пахата да ти отсече.
Никой се наем на нае
Пахата да й отсече.
Ем си се наем наело
Ено ми църно арапче.
Той й пахата отсече.
 

Коже башии — първенци, сто — какво, паха — цена.

Записана от 58-годишния Илия Момчилов в гр. Кърджали, март 1957 г.

173
 
 

Тойча са бяда бедили

Бря Тойча са бяда бедили,
Бря царска е азна уберал.
Ватива Тойча вързава,
Тъй са го вързан карали.
Тъй са замнали, замнали
Приз Сачанли селу гуляму.
Марини близки дружчици
Тия си Мари думаа:
— Я излез, Маро льо, да видиш,
Тойту първу любе,
Упряш го коня караа.
И Мара си ги засляди,
Утвън селоту далеку.
Тойчо Марий думаше:
— Върни се, Мареле, върни се,
Селу далеку устана.
Да ти са алал, Маре ле,
Моите гримни сребърни
и моят гердан ключеният.
Видяваш ли Мареле, гледаш ли
Уная гора зелена,
И ав гора дъру зелену,
Бре там ще да ме прикачат.
 

Записана от Пагона Станкова, в с. Гледка, април 1960 г.

Стуян се ложба обложи

Стуян се ложба, обложи
ас турчин вину да пие,
Турчин ми яде н пие,
Стуян ми дрямка задряма.
Лейнал е Стуян заспал е,
Я га се Стуян пробуди,
Калинка няма при нега.

174
 

Турчин Калинка украде,
украде и я заведе
ав сая гора зелена.
Стуян се чудом чудеше
и на конче си придума:
— Конче ле, пиле въркато,
дъл можеш си ми завтаса
Меметя и булка Калинка?
Конче Стуянум придума:
— Завтасувам ги, Стуяне,
ку ми пътьету на сбъркаш.
Възсенна конче ранено,
пристийна в гора зелена,
чи викна Стуян, та запя.
Ут де гу чу Калинка,
Тя на турчина придума:
— Турчине ле, назнайна вяра
горску е пиле запяло,
дъл бива да му отвърна.
Тя викнала запяла:
— Бързай ми, бързай, Стуяне,
дурде е турчин на кунак,
дур не сме морье прейнали.
Той ой кончету кайдиса
и си Калинка завтаса.
Дурде бе турчин на кунак
дурде бе морье на прейнал.
На турчин глава утряза,
тъй си Калинка утбрани.
 

Кайдиса — пришпори до изнемогване, прейнал — преминал.

Записана от 73-годишната Пагона Станкова в кв. Веселчани, гр. Кърджали, на 21 май 1961 г.

Метю ле, Метю, Мехметю
 
Метю ле, Метю, Мехметю,
Метю се валба повали,
Стамболским зенгин евреи:
Я имам конче ранену
За ден и пуда и дуда		 Ду Стамбул града гуляма.
— Метю льо, Метю Мехметю,
Я ку ми подиш и дойдиш,
Ду Стамбул града гуляма,
Са ти аризам, Метьо льо,

175
 
 
Дюкяне ас имането,
Я ку ми нодиш, на дойдиш,
Са ти земиме, Метьо льо,
Къщата с къщиницата
И мъжкуто ти дятенце.
Мехмет Фатме й думаше.
Фатмьо льо, бяла кадъно,
Сая нощ сто ли са правиш,
Кончету тимарь да сториш
И зоба да го назобиш,
Чи сам се валба пувалил,
Стамболским зенгин евреи.		 Я га се зора зазори,
Чи стана Метю възсенна
Негуву конче ранену.
Планина стана, ни стана
Метю се метна ав Стамбул.
Стамболски зенгин евреи
Идин му кавя варява,
Други му конче расождат,
Йоще са дума думали,
Метю се хабер ду падна,
Кончету му се пукнало.
Чи седна Метю да плаче.

Зенгин — богат,  тимар да сториш — да почистиш.

Записана от Пагона Станкова в кв. Веселчани, гр. Кърджали, април 1960 г.

Скарали са се скарали
 
Скарали са се скарали,
Стуян и Гарил чорбажи
за Кърлангъчка планина,
за Думанлийски кедици.
— Любе, Пагоно, Пагоно,
стани ми, любе, извадий
мойту муле ранену
и мойта ляпа премяна.
Чи ща подим, любе ле,
ав Гюмюржинската касаба
съдба да се съдиме
за Кърлангъчка планина,
за Думналийски кедици
ас Гарила баш чорбажи.
Чи са станали, тръйнали,
Ав Гюмюржинье стийнали,
Я га Стуяна видеа
Гюмюржинските аянье
връчъкът му прави станаа,
чепраз му селям сторюа
и си Стуяна питаа:		 — Аир му абер, Стуяне?
— Аирдър абер аянье.
Съдба щем да се съдиме
с Гарила баш чорбажи.
Съдба са ми се съдили
три деня до три нощове.
— Тоя е, жанам, моя е
Кърлангъчка та планина.
На краят съдба решила:
планината се паннала
На левен дели Стуяна.
Бакиите се паннали
На Гарил баш чорбажи.
Гарил Стуянум думаше:
— Стуяне дели Стуяне,
яз са закача, Стуяне,
на сяку дъру алтънче
и пак планина са зема.
Язък е на тебе, Стуяне,
за младите ти гудини.
 

176
 
 
— Гариле, Гарил чорбажи.
яз клада, Гариле,		 на сяку дъру и юнак
и пак планина са зема.

Касаба — град, кедици — проходи, баш — голям, главен, аянье— големци, чапраз му селям сторива — кръстосан поздрав, аир му абер — добра ли е вестта, язък — жалко, алтънче — златна монета, бакии — разноски, аирдър — добра е.

Записана от 73-годишния Димитър Славков Георгиев в с. Ботурче, Ивайловградско, януари 1955 г.

Янку кеая
 
Ей, Янку, Янку кеая,
Ньяу ти е, Янку
Конче уморену,
Сабя накървена.
— Ей, сесру, сесру
Камберим кадъну,
Щом ме вярну питаш,
Праву са ти кажа:
Вчера минах, сесру,
Приз цареви дори.
Там си срещнах, сесро льо,
Дур два цареви сина.
Селям им дадах, сесро льо,
Селям ми на зева.
 		 Мене ми се сесро льо,
Жалну наиди.
Че измъкнах сесро льо,
Осрата си сабя
Да кайдисах, сесро льо,
Два царски юнака.
Глава искат, сесро льо,
Глава за думина.
Помущ искам, сесро льо,
Помущ да ми дадеш.
— Айде, айде, брате Янку,
Яз си имам, брате.
Дур девет сина,
Са ги пратя, брате,
Тебе да пумойнат.

Ньяу — защо, камберим — свята ми, селям — поздрав, кайдисах — убих, думина — двамина, наиди — натъжи.

Записана от 70-годишния Митрю Дялков Качулев в кв. Веселчани, Кърджали, март, 1957 г.

Янка майка шета

Янка майка шета
Ут дюкян на дюкян,
Чи гу найде майка.
Ав нъй-крайнеть дюкян.
— Айде Янку, айде,

177
 

Чи те паша шета.
Янку майци дума:
— Въри, мале, въри.
Яз знам, мале, яз знам,
Паша сто ме рука.
Яз вчера замнах, мале
Приз долна махала,
Там си срещнах, мале.
Руса малка мома.
Тясно бе сокаче
Да се разминиме.
Конче ми се възпря,
Конче се закачи
За русини синци.
Руса малка мома,
Викна та заплака:
— Сипнете се пилци
Да сбирате синци.
Ни се синци сбират,
Ни се думи кратат.
Затва ме паша рука
Глава да ми земе.
 

Крайнеть — последният, сто — защо, сокаче — улица, синци — мъниста, кратат — свършват, рука — вика.

Записана от 45-годишния Ташо Василев в гр. Кърджали, март 1957 г.

Гарил и Киряк
 
Гарил сейменье проюди
Де да е Недялчу да дойде
Недялчу сейменье думаше:
— Иди кажете Гарилум
Да на прувада сейменье,
Гарил самичек да дойде.
Киряк Недялчум ромонье:
— Недялчу, мой малашинье,
Поди ми, Недялчу, соберей
Мойту стаду голяму,
Та гу подпладни, Недялчу,		 Пуд сия буки зелени,
На сая равна равнина,
Яз са пода, Недялчу,
При Гарила баш чорбажи
Борба щем да се бориме.
Кой ми борба надбори,
Той са ми сиди, Недялчу,
Ав Кърлангъчка планина,
Пу Думанлийски кедици,
Ватива тъй се борива
Три деня и три нощове.

178
 
 
Гарил се с коньет бореше,
Киряк се с ножът бореше,
Пак ми гу Киряк надбори.
Гарил се Киряку закани:
— Ден-дими Киряк, дендими,		 Нищем ли лейна да заспиш,
Пу Кърлънгачка планина,
Пу Кърлангъчка планина,
На съня са те кайдисам,
Кату крастата ябълка.

Проюди — проводи, малашинье — малък овчар, кайдисам — заколя, ден-дими — хайде де, крастата — сочна.

Записани от Пагона Станкова в с. Гледка, Кърджалийско, април 1960 г.

Злато льо, златна ябълку

Злато льо, златна ябълку,
Китка ща да ти проюдя
Ут исоката планина
Да не си ми я върнала,
Чи са се Стуян ръсърди,
Ръсърди люто закани:
— Къщата са ви растурям,
Дамът са ви запаля.
— Стуяне, гиди Стуяне,
Как да ти китка приема,
Я га си луда гидия.
На моми ода разливаш,
На старци селям на даваш,
На селу мира на даваш,
Ас тойте чифте пищовье.
Бре ду три села плачат ут тебе.
И гулямата касаба.
— Плачат си, Злату, оплакуват
Агите и чорбажиите,
Ала ме валят и славят
Увчарье, още аргатье
И сички селски сирмаси.
— Стуяне, гиди Стуяне,
Яку ми вярно уртуваш
Китка са ти приема.
 

Проюдя — изпратя, дам — обор, селям — поздрав.

Записана от 45-годишния Ташо Василев в гр. Кърджали, март 1957 г.


[Previous] [Next]
[Back to Index]