9. ОЩЕ ЕДИН СПОМЕН ЗА ЯНА
 

В края на град Ретимнос на остров Крит, на един остър хълм има построена църква без ограда. На Великден българите-заточеници масово се стекоха тук вечерта, когато множеството, начело със свещеника, обиколи църквата със запалени свещи по християнския ритуал. До нас със сестра ми беше и Яна.

На разотиване от църквата към нас се приближиха двама гръцки младежи, единият от които бе с дълга коса и подаде на Яна цвете. Яна взе цветето и продължихме пътя си - ние към казармата, а Яна с други жени към джамията, където беше настанено тяхното семейство.

Младежът, който ухажваше Яна, имаше малка сладкарница и продаваше сладолед. Ние, децата, когато имахме някоя стотинка, отивахме да си купуваме сладолед от него. Името му беше Петрос. Той често ни казваше: „Яна йне кало корицй” („Яна е хубаво момиче”).

Петрос често обикаляше джамията, за да види или се срещне с Яна. Разговаряше и с нейната майка. Мълвата говореше, че искал да се ожени за Яна, но тя не се съгласила. Казвали й:

- Куция Тодор ли чакаш?

- Дала съм дума на Тодор - отговаряла.

И друга подобна случка имаше на острова. Един възрастен грък дойде при майка ми да поиска за жена вуйна. Майка ми му каза:

- Тя е омъжена за моя брат. който е войник в гръцката армия, и има 2 деца...

[Previous] [Next]
[Back to Index]