Сега си мисля, че всичко това имаше символичен смисъл. Когато се завърнахме в София и отворих пощенската си кутия, в писмо от гръцката легация ми се съобщаваше, че мога да посетя Гърция. Радостта ми бе голяма. Един месец след като подадох документите и получих разрешение, заминах за Гърция.
С пристигането ми в Дедеагач се настаних в хотела и отидох до пристанището, качих се на вълнолома, обърнах поглед на изток.
Ето го Шилестия камен, ето го Плоския камен, ето го и моето родно село Дервент!
На другия ден рано-рано взех под наем един велосипед и заминах за моя роден край. Озъртах се да видя паламудовата гора, но и помен нямаше от нея. Вековните гори бяха изсечени. Голо поле.
Минах Дьортгьоз и спрях право на площада пред църквата. Свалих шапка и се поклоних. От кафенето на площада наизлязоха гърци и наблюдаваха. Влязох в малка отворена бакалничка:
- Аз съм българин, от това село съм родом - казах.
Като разбра, че съм българин, продавачът взе един голям нож и го насочи към мен. Така разговаряхме. Името му е Димитриос Мавридис.
Върнах се в Дедеагач, качих се на влака и заминах за едно малко градче Сапе (Шаичи). Потърсих баба Злата, българка, сестра на Вълчо Кадиев, която ми бе изпратила покана да я по-
80
сетя. След два дни полицията в Сапе нареди да замина за Гюмюрджина (Комотини) и да се представя. Заминахме заедно с баба Злата. Там ме разпитваха и ми задаваха въпроси: за какво съм дошъл, каква работа имам в Гърция и много други. Разпитът продължи цял ден. Много отегчителен ден.
Надвечер пак започнаха да ме разпитват. Аз им казах:
- Господа, аз видях моето родно село, мога да се върна вече в България.
- Ама ти кога ходи в твоето родно село? - запита ме този, който ме разпитваше.
- Преди три дни - отвърнах. Той затвори папката и ми каза:
- Можеш да стоиш в Гърция 30 дни и да отидеш където искаш.
От всичко това ми стана ясно, че са искали да разберат дали ще ги излъжа, че не съм бил в моето родно село. От Гюмюрджина баба Злата се върна в Сапе, а аз заминах за Кавала и остров Тасос. От Тасос заминах за Дедеагач и Дервент. Беше Димитровден. Влязох в църквата и запалих свещ. На излизане от нея същият грък Димитриос ме покани в своята къща да ме почерпи.
- Ела да те почерпя, аз имам имен ден. Днеска е Димитровден, а аз съм Димитър.
Така станахме приятели.
След като излязох от дома на Димитриос Мавридис, поех към ждрелото Касъка с надеждата да ме настигне някакво превозно средство и откара в Доганхисар, родното село на Петко войвода. Преди да навляза в Касъка, погледнах към
81
местността Танасовден с вековната паламуд-ва гора. Но вместо гора видях гола поляна. И тук дърветата изсечени. Минах водопада, навлязох в Касъка. Още не извървял половината път, настигна ме един малък камион. Вдигнах ръка и той спря. Казах на шофьора, че съм българин, а майка ми е от Доганхисар и искам да видя селото на майка ми.
В кабината бяха двама души. Спогледаха се и заговориха на турски език. Качих се на камиона. Със слизането ми в Доганхисар влязох в кръчмата да пия една лимонада и веднага излязох. Край мене минаха двама души и единият каза: „Автос ине вулгарос” (Този е българин). Шофьорът бе отишъл да им съобщи, че съм българин. Обиколих селото набързо и влязох в друга кръчма, да закуся нещо. Наобиколиха ме гърци, които бяха много любезни. Поканиха ме на маса и ме попитаха какво искам за ядене и пиене.
Келнерът сервира хляб, сирене и бира. Закусихме заедно с няколко гърци. Дойде време да се връщам с автобуса, но гърците ми казаха, че кметът на селото е от Дедеагач и че след малко ще пътува с колата си за града. Щял да вземе и мене. Гърците не позволиха да си платя и сметката.
След малко дойде кметът и ме покани да се кача на колата. Качих се и седнах до него. На един километър вън от селото колата спря. В нея се качи един полицай с шмайзер на рамото и седна зад мен. Кметът започна да ме разпитва къде съм ходил днес. Аз му казах, че съм бил в църквата на богослужение в моето село Дервент. Че след това
82
Улица в град Дедеагач
ме е поканил Димитриос Мавридис да ме почерпи по случай именния си ден. Колата спря пред неговия дом. Полицаят извика Димитриос и го запита:
- Познаваш ли този човек?
- Познавам го - отговори той. - Беше на богослужение в църквата и после го поканих да го почерпя по случай именния ми ден. Добър човек е.
Полицаят слезе от колата, а ние с кмета продължихме за Дедеагач. Когато слязох и поисках да платя, кметът не ми взе пари. Прибрах се в хотела. На другия ден сутринта се качих на влака и се върнах в България!
В Тракийската организация бързо се разпространи новината, че съм посетил родна Тракия и
83
пожелаха да разкажа за впечатленията си. По този повод бе организирано събрание.
След няколко години щастието ми се усмихна отново да отида в Тракия. С колата на моя братовчед Хараламби Коларов, след като обиколихме градовете Солун, Кавала и други, потеглихме за Дедеагач и нашето село Дервент.
Преди да влезем в селото спряхме в Дьортгьоз. Качихме се на римската крепост. Любувахме се на ненагледната природна красота, на дервентската маслинова гора, на двете реки на остров Самотраки, на морето и с тъга слязохме от върха на Дьортгьоз. Оттук селото е само на 2-3 километра. В Дервент бяхме посрещнати радушно от нашия приятел грък Йордан Нианидис, когото бяхме предизвестили за пристигането си. На другия ден с неговата кола отидохме в Доганхисар.
С пристигането ни още ни заобиколиха гърци, някои от които стари познати. От дума на дума създаде се благоприятна атмосфера да им разкажа това, за което съм дошъл - за Капитан Петко войвода. И започнах да разказвам:
- Вие навярно не знаете - попитах, - че тук, във вашето село е роден голям българо-гръцки герой, който се е борил в остров Крит и воювал за свободата на Гърция?
- Не знаем -отговориха ми. - Когато дойдохме, тук нямаше българи да ни разкажат.
През това време един от гърците изтича и влезе в кметството. След 2-3 минути дойде и самият кмет, на име Тасо. Отдалече ме поздрави с гръцкото „Ясо Хараламбос”, като стар познайник. След като разговаряхме подробно и надълго, аз
84
Моите приятели от с. Дервент, Гърция, Янула и Йордан Нианидис
им казах, че името на този герой е Капитан Петко войвода. От своя страна кметът разказа, че те са дошли в Доганхисар, когато е свършила войната между Гърция и Турция за град Смирна в Мала Азия.
На раздяла с нас той рече:
- Когато се върнете в България, поздравете не-
85
говите земляци и им кажете, че ние с радост ще ги посрещнем и заедно ще честваме този герой.
След тази благоприятна развръзка на разговора ни с официален представител на Доганхисар, ние се качихме на колата и се завърнахме в Дервент.
На другия ден си взехме сбогом с нашия домакин и семейството му и заминахме за Дедеагач. Моят братовчед с жена си остана за разглежда града, а аз се качих на парахода и заминах за остров Самотраки. Само няколко думи за него: представете си една скала, почти отвесна, 1500 м. висока, която се издига от самия бряг на морето...
На следващия ден се качихме в колата и се завърнахме в България.
Моите две посещения в Тракия и Доганхисар дадоха добър резултат. Гърците не само, че нямаха нищо против, но дори изявиха желание заедно да честваме този българо-гръцки герой. С повдигнато самочувствие обяснявах на всички членове на Тракийската организация случая. Особено подробно разговарях с председателя на СТДБ Константин Карамитрев и със секретаря на нашия съюз Георги Димитров, чиито родители са от Доганхисар. В един от разговорите ни със секретаря, той ми предложи да напиша докладна записка и да му я предам. После на заседание на СТДБ докладва моето мотивирано предложение да се проучи и направи нужното за отиване в Тракия пред гръцкото правителство, което бе гласувано с абсолютно мнозинство. От тук нататък започна истинско ходене по мъките. Но благодарение на упоритостта, неуморната работа, на къртовската дейност на г-н Карамитрев и неговата
86
всеотдайност, делото се увенча с успех. Много труд положи той. Вярно е, че аз направих връзката, но ако не беше нашият председател, много тракийци нямаше да видят Беломорска Тракия. Семето беше попаднало в добра почва и даде добър резултат.
Едновременно с всичко това аз продължавах писмена връзка с кмета на Доганхисар господин Тасо. Изпращах му честитки за Нова година. Изпращах му календари на организацията с лика на Петко войвода, изпратих му и самият портрет.
В края на краищата бе издействано разрешение от гръцкото правителство наша делегация да посети Дедеагач и Доганхисар. Такава делегация, състояща се от четирима души, замина за Гърция. В състава й влизаха Константин Карамитрев, Георги Димитров, Тодор Бояджиев, бях включен и аз.
Още със стъпването ни в Дедеагач аз казах:
- Моята мисия завърши. Аз изпълних задълженията си.
На другия ден бяхме приети от главния кмет на града Никое Кукуварос. В приемната на кмета бяхме около 10 души заедно с преводача и други гърци. Преди да започне своето слово, кметът попита:
- Пиос ине Хараламбос? (Кой е Хараламби?)
Когато преводачът преведе на български въпроса, Г. Димитров ме посочи с ръка.
В своето слово кметът отначало се изказа недружелюбно по адрес на българите, тъй като неговата майка живяла в България преди и била тормозена, но след това спомена, че сега вече време-
87
Тракийска делегация пред общината в с. Доганхисар, Беломорска Тракия.
Отдясно наляво: Константин Карамитрев, кметът на селото Тасо, X. Етакчиев,
ген. Тодор Бояджиев, Георги Димитров (на втория ред) и др.
ната са други и можем да живеем мирно.
На неговото слово отговори г-н Карамитрев с пожелания за добри отношения между българи и гърци и посочи, че има основание за това, тъй като Петко войвода е наш общ герой.
Въпросът с честването на паметта на Капитан Петко войвода в неговото родно село беше решен. Радостни заминахме за Доганхисар.
Тук бяхме посрещнати най-официално. Между кмета на селото и г-н Карамитрев бяха разменени скромни сувенири. Ние получихме и картина в рамка с изглед от Доганхисар, която кметът откачи от стената и я подаде на г-н Карамитрев.
88
Тази малка картина сега краси една от стаите на тракийската организация.
След официалното и любезно посрещане с благопожелание за съвместно тържество в Доганхисар в чест на Петко войвода, което планирахме за недалечно време, ние се върнахме в Дедеагач и на другия ден, през Мароня, спряхме в Гюмюрджина, където нощувахме в хотела на един българин.
Сутринта потеглихме за град Ксанти, който разгледахме, и оттам, през Кавала, посетихме остров Тасос. Направихме обиколка на острова. От него се открива просторна гледка към Тракия. След това посетихме град Солун, разгледахме Биязкале, където е бил задържан Петко войвода, и се завърнахме в България. От тук нататък цялата работа по организирането, по тичането до гръцката легация за разрешение и визи, както и за самото пътуване на голяма група тракийци в Беломорска Тракия е дело на господин Карамитрев.
Най-после, през 1994 година дойде време да заминем за Тракия. С няколко автобуса членове на тракийските клубове от много градове на България потеглихме през Свиленград за Дедеагач. Настанихме се в хотел. На другия ден заминахме за Доганхисар. Добре бяхме посрещнати от официалната власт. На площада бе построена естрада. След богослужението от гръцки и български свещеници започна литературна част. На естрадата се качиха наши певци с хубави носии и селото се огласи от български песни.
Кръшни хора се извиха на площада. От Дедеагач дойдоха девойки от училище и показаха тан-
89
ци. На обяд в ресторанта бе дадено голямо угощение. Надвечер тържествата свършиха и ние се завърнахме да нощуваме в Дедеагач. Вечерта се състоя голямо тържество.
На другия ден, екскортирани от полицията, заминахме за Мароня - малко селище, което капитан Петко войвода завзел от турските власти и владял известно време. По този повод е създадена песента:
Де се е чуло, видяло
в едно царство два царя,
в Стамбул султана царува,
в Мароня Петко войвода.
В този район е създадена още една песен за Капитан Петко войвода.
На гръцки тя звучи така:
Тело море тело
ена вулгараки,
ена вулгараки
ме микро калпаки.
Ето я и в превод на български:
Искам, море, искам
едно българско юначе,
едно българско юначе
с малко калпаче.
Същият ден посетихме Гюмюрджина и обратно през Дедеагач се завърнахме
в България.