След като през 2002 г. гостувах в моето родно село Дервент три дни на моя приятел Йордан Нианидис и се налюбувах на воля на маслиновите гори, на красивата природа, заминах за Света гора. Пътуването бе приятно. Прекосих почти цяла Беломорска Тракия. От красивия град Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти и Кавала пътят рядко се откъсваше от морето и погледът ми бе към островите Самотраки и Тасос. От Солун до град Оринополис пътуването с автобус също бе приятно.
На другия ден се качих на парахода за българския манастир „Св. Георги Зограф”. Параходът плаваше близо до брега. Гледката бе приятна. Растителността от гъста стана ниска гора, достигаща до морето. След около час параходът спря на пристанище Зограф. От пристанището, по коларски път, с доста тежък багаж, тръгнах пеш сам за манастира през гъстата гора, но благополучно пристигнах.
Любезно бях посрещнат от монасите и самия игумен, който ми каза, че е от село Новаково, Асеновградско.
Настаниха ме в хубава стая. Запознах се с всички монаси, които тогава бяха на брой 17. Самият манастир е голяма каменна сграда, 4- и 5-етажна, разположена в красива местност сред девствена гора. Той е построен, не в сегашния си вид, през 919 година от трима братя българи от град
91
Охрид, по време на първото българско царство, през царуването на Симеон Велики и византийския император Лъв Мъдри. След дълго умуване за името на манастира, монасите се спрели по религиозни причини на „Св. вмчк Георги Зограф”, което на български ще рече „Св. Георги Писец”. Зографо на гръцки означава рисувам, пиша.
През своето хилядолетно съществуване манастирът претърпял възход и падение. През 1230 г. цар Иван Асен II направил щедри дарения. По-късно и други владетели са правили дарения. През 1274 г. византийският император Михаил VIII Палеолог бил застрашен от арабите и сключил уния с папата в Рим да му помогне, при условие, че Византия ще признае ръководната роля на католиците и източноправославната църква ще въведе католицизма. Този период, този договор е известен с името Лионска уния.
Монасите от Зографския манастир не приели, отказали да се подчинят на Римокатолическата църква и били жестоко наказани.
Папата от Рим изпратил въоръжен отряд и заедно с други скитащи се кръстоносци нападнали манастира. Монасите се защитавали геройски, но врагът бил по-силен, разбил вратата и влязъл в двора. Монасите, на брой 26, влезли в кулата, но нападателите натрупали дърва около нея, запалили ги, за да се задушат хората вътре, а които не се задушили - избили. Сега на това място в двора е издигнат паметник на мъчениците. След това ужасно събитие манастирът постепенно пак заживял нормален живот, но идва османското нашествие.
92
България, Гърция и Сърбия попадат под турско робство. Няма кой да дава помощи, да прави дарения, но благодарение на силния дух и вяра той оцелява. Притичва се на помощ само една велика славянско-християнска сила - Русия. Руските царе Иван IV Грозни, Михаил Романов, Алексей Михаилович и др. са дарявали безкористно помощи, за да оцелеят манастирите през турското робство. Българските монаси са владеели около 200 години сръбският манастир Хилендар, тъй като сърбите не са могли да плащат данъка му.
В Зографския манастир се пазят мощите на много светии, както и „История Славянобългарска” на Паисий. От всички икони в църквата най-ценна е чудотворната икона на св. Георги Зограф.
Звънът на камбаните всяка сутрин и вечер кани монасите и богомолците на сутрешна и вечерна църковна служба. След вечерната молитва всички отиват в трапезарията на безплатна вечеря. След нея монасите в двора завързват разговор както помежду си, така и с гостите. Един от тях, като разбра, че съм родом от Беломорска Тракия, ми разказа следното:
„Аз съм родом от едно село близо до град Ягатажик, сега Маджарово на река Арда. Ще ти разкажа една трагична случка... Войводата Максим от Тракийската организация бил изпратен в Маджарово във връзка с настаняването на бежанци, идващи от Тракия, от Гърция. Той бил човек с леви убеждения, което явно не се харесало на някого. Един ден непознато лице се приближило до Максим и му подало писмо. Когато войводата започнал да чете писмото, непознатият извадил пис-
93
толет и го убива”. Днес на лобното място на Максим, където е гробът му, е издигнат паметник. Дъжд мие, трева крие. Дъжд мие, трева крие...
Както по всички църкви и манастири, така и в Светогорския „Св. Георги Зограф” са се отправяли горещи молитви към Всевишния, към Бога цели 500 години за освобождаването на България от турско робство.
Но да благодарим на Русия, че през 1878 година ни освободи!