2. Барбата от Лясково
На онова време, когато е върлувал Синапя, в нашето село е живел един
едър, надрабанест, с голем кокал чилек — казвали са го Барбата. Тежел е
сто и четиридесет стари оки. Имал си е една мутька [*] къщица ниско в дерицата,
точно срещу сегашната община. В нея е живел и лежел като мечка в дупка.
Него са имали лесковци като герой и са го държели за охрана на селото.
Ага са имали некакъв зор, на него са се опирали — той да ги чува, [*] той
да ги брани. Барбата е имал едно тюфечище, големо като топ. Полнил го е
с барут и железа. Железата е сбирал от лесковските кузни, [*] от изрезките,
дето останват при дупченето на петали.
*. мутька — малка
чувам — пазя
кузня — ковачница
12
Един път Синапят поръчил на лясковци да му сберат и проводят много пари. Дал им бил и срок. Ако в определеното време не отнесот парите, щел да нападне и изгори селоно. Хубаво, ама по онова време лясковци били много изпаднали — факире [*] люде, та немало откъде да му намерят толкова пари. Тогава отишли да питат Барбата какво да правят. Той ги сконфузил:
— Какво ви е страх от Синапя, бре? И да имате пари, с лопата да ги ринете, пак нема да му провадате! Хаймани и купуци нема да храните!
— А бе, ще дойде и ще ни изгори селоно — приплакали хората.
— Нека се опита да дойде. Я съм на среща — рекъл Барбата и напратил селяните: — Вървите си гледайте работата и от нищо да се не плашите!
Отишли си хората и не пратили на Синапя никакви пари. Той чекал до едно време, ала щом разбрал, че лесковци немат намерение да дават, подбира сто и осемдесе хайти с цел да нападне и изгори Лясково. Ага минали през Настан, настанци се сетили накъде върви тая ордуе, [*] та пратили нарочен чилек в Лясково да каже: „Синапя иде...”
Лясковци, уплашени, на минутата прибегали до Барбата:
— Така и така, Синапът иде със сто и осемдесе души...
— Дребна работа — заемел се Барбата и откачил тюфечищено.
Курдисал го както той си знае и излел извън селото да чака Синапя. Залегнал зад една бърчинка и зачекал. Чекал колкото чекал, по едно време се е задал Синапя с голем жухан, [*] с голема гюрюлтия. Върви право към Лясково. Ага хайтите наближили на около педесе крачки, Барбата се изрукал:
— Стойте там! Къде сте се насосали, [*] бре пезевенци?
Дето вървели най-отпред, ага чули тоя страшен глас, са се стреснали
и спрели, ала другите хайти, дето вървели изпослед, нищо не разбрали, та
са се сбутали и те
*. факире — бедняци, нещастници
ордуе — войска, армия
жухан — народ, паплач
насосвам — нареждам, удължавам
13
напред. И тъй на купчина синаповите хайти още повече наближили Барбата. Той още веднъж ги е предупредил;
— Стойте там!
Ала доде да се сетят хайтите какво е и откъде иде това гласище, Барбата пукнал с тюфечищено право нах тех. [*] Тюфечището ревнало като топ. От пукутя и ревутя бърчинана се е потресла, горана се е полюляла, всичко в мъгла потънало. Ага се поразнесла мъглана, Барбата какво да види? Осемдесе души лежали навратени по бърчинана. Дето останали живи, се ройнали едни на една страна, други — на друга. Хубаво ама Барбата и тех не оставил на мира. Наполнил пак тюфечищено и доде да се скрият, избубутел още веднъж и навратил още шест хайти. За един ден изчукал осемдесет и шест хайти. Гробовете и до днеска си са там — едните на Малкото гробе, другите — на Голата бърчина.
Синапя по едното чудо се е спасил. Още с първото пукнуване на тюфечищено войводана на хайтите толкова се е уплашил, че като заек се прельоскал през бърчинана и чек в Михалково се е запрел. С него избегали и трийсе-четирийсе хайти. Ага си взел солука [*] в Михалково, Синапя попитал:
— Кой беше тоя чилек, дето тъй ненауздав [**] избубуте? Пък хайтите му рекли:
— Белки го не позна?! Барбата от Лясково!
— Ва-а-й-й-й! То ли беше? Искам да видя това страшно чилечище!
Било колкото било, Синапя се умирил и започнал да гради конаци и кулля [*]. Ага градил куллята в Алъкьой, поръчил в Лясково да му приготвят 33 стари оки пироне. Лесковските агупте [*] ги изковали, ала никой не искал да ги откара в Алъкьой. Хората били наплашени от Синапя, та още ги е било страх да го наближат. Чудили са се, мислили са и пак впрели в Барбата.
— Да — съгласил се Барбата, — я ще да однеса пиронете в Алакьой. Пък
и Синапя отколе иска да ме види.
* нах — към
солук — дъх
ненауздав — ненадейно
кулля — кули
агуптин — циганин
14
— Ще ти дадем кон да товариш пиронете — казали лесковци.
— Мене кон ми не требва да ми се петлае по пътя — рекъл Барбата и метнал чувала с пиронете на рамо.
Ага отишол в Алъкьой, куллята била изградена до третия кат. Там бил и Синапя, на скелите.
— Ей, майстори, елате да ви предам пиронете от Лясково!
— Остави ги на земята! Ние ще си ги земем.
— Какво ще го оставям. Дръж! Пазете се!
И доде да се отместят майсторите, Барбата заиграл чувала с пиронете с едната ръка и го хвърлил чек на третия кат.
— Ва-а-й-й-й! Да речеш, че това не е чилек, ами деф [*] — зачудили се дюлгерите.
Синапя само изгледал Барбата от главата до ногите и нищо не казал.
— Какво ме гледаш? Я съм Барбата от Лясково! Искал си да ме видиш. Ей ме! — издреночил се Барбата.
— Видех те —рекъл Синапя с половин глас и се скрил в куллята.
И доде е бил жив Барбата, Синапя не наближил Лясково.
Разказал: Р. ДЕРВИШЕВ
Записал: Ат. Райчев
* деф — ламя