Старците разправеха, че когато турците намислили да хванат Синапя, тогава от всички села отишли хора да им помагат. И от Чепеларе отишли такива люде. Тех ги завел Кара Ибрахим, на Махмуд Аговски дедо. На онова време той управлявал Чепеларе и целата кааза. Кара Ибрахим е сбрал много люде и всичките с оръжие. Байректарят им е бил Мустан Кадицки. Който е носил байрека, той е вървел най-отпред и е яхал най-каматния кон.
Хубаво, ама ага са отишли на Машергедик и започнали да се бият със Синаповине хайти, отнейде дофъркал сребърен куршум, та е убил баш Мустан байректар. В същото време конян му е бил вързан до него за хвойна. И ага видел, че е убит стопанина му, конян закротил от вищене. Бърчинана се е носила от вищеше. Три дена конян вищел и копал с ногине около хвойнана и никому не се е дал да го наближи. На третия ден измокнал хвойнана и с нея барабар си дошол в Чепеларе, на Мустанчовите дворове. Ага людене чули, че си е дошол Мустанчовият кон, всички се сбрали, мнозина са се помъчили да го хванат, ала пак никому не се е дал.
Ага излела Мустанчовата майка, конят самичък се е подал към нея, турил главата на нейното рамо и като чилек започнал да вищи и плаче. Майката и тя се угребла за шията на коня и колкото й глас държел цирикала и наричала:
16
„Кончу ле, ален каматан, [*]
къде ми. кончу, остави,
твоян Мустанчу сайбия.
Кой ще те тебе да еха,
кой ще байрякан да носи,
кой ще сеймене да води?
И всъщото време, когато е плакала и кордила [*] майката, задали
са се другите сеймени с песня:
„Байректарен е останал
зад Машеркедик планина,
под тьонка ела висока.
Дребни му пилце сеймене,
тьонке му ели кумшие...
Всичките люде наоколо се разплакали, ага гледали как са се вгребили
майката и конян и как желно в едно цирикат и плачат. Майката — за синчока,
конят — за стопанина. И всички видели как чучурили солзи и от очите на
коня.
Разказал: АТ. РАЙЧЕВ
*. каматан — красив, хубав
кордя — нареждам, проточвам