Писмо на Ефрем Каранов — Одеса,
до Ценов, председател на настоятелството на българското книжовно дружество — Браила, за отпечатване на събрани от него народни песни от Кратовско
14 ян. 1875 г.
Господин Ценов,
Имам чест да се обърна към Вас като председател на настоятелството на браилското дружество с предложение да напечатате в «Пер[иодическо] сп[исание]» материал от българската народна поезия. Материалът съм го събирал през летото на 1873 год. в Кратовската каза (Кюстендилската епархия) в Северна Македония и в бесарабските колонии. Той [се] състои от: 1) Предисловие, гдето се указва на лицата, от които съм слушал материала, съще и на некои особености на народната ни поезия и географията на Кратовската каза с приложение на имената на сичките села от тази каза, 2) Песни с подлистан бележки: a) на сватбата у невестата, b) на сватбата у младоженя, c) на празнични хора, d) на седенка, e) просешки, f) овчарски, g) на служба — т. е. веселие, i) на люлка, когато момичетата се люлеят, j) детски песни и изречения, 3) Суеверия, 4) Народни изречения, 5) Народна астрономия, мерки, имена и други неща; 6) Приказници, 7) Час[ти].
Македонските песни са по число 240, бесарабските по число — 16, освен номера на песната се указват и още номерите на онез песни в сборниците, напечатани досега, които номери имат малко нещо общо с песните на моя сборник, еднакви песни с прежните сборници нема, при това давам право на дружеството да изхвърли онез, които не са за печатание. Такива въпроси нема. Изпратил бих
385
сборника си засега, но понеже се изискват некои поправки, аз счетох да го оставя и да Ви го изпращам на части, отведнъж да се заема с поправленията му ми бъркат моите частни уроци, изправлението е впрочем в правописанието, гдето аз искам да изхвърля ъ, iъ, ы и други, които се срещат из песните, но немат никакво значение в езика ни (по ония места в Македония). [Като] възнаграждение за труда си желал бих само той да се печата като приложение на «Периодическото сп[исание]», гдето подир да може да състави отделна книжка с неколко екземпляри, на което аз да се възнаградя, и то за подарък тук-там.
Ако е съгласно дружеството да му изпращам сборника си по части (на три пъти), то Ви моля известете ме, адресът ми е: В кантору Н. Тошкова, для передачи Ефрему Каранову. Засега нека Ви кажа и още, че сборникът е одобрен от секиго, който го е виждал и има неколко песни от по триста и повече стихове.
Оставам Ваш: Ефрем Каранов,
Одеса
П. П. Ако ме овреме известите, може за следующия номер на «Пер. сп[исание]» да Ви изпратя една третина.
Същий.
НАБАН, ф. 1 к, оп. 1, а. е. 346, л. 1—2. Оригинал. Ръкопис.
№ 2
Писмо на Ефрем Каранов — Одеса,
до Ценов — Браила със съобщение за намерение да изпрати целия Кратовски
сборник за отпечатването му
11 февр. 1875 г.
Многоуважаеми Господине,
Писмото Ви от 25 януари приех. Съгласен съм песните, съберени из Русия,
да се напечатат в следните броеве на «Периодическото списание». Колкото
за материала, съберен в Кратовската каза, аз ще кажа, ако би и в една книжка
да се печати с избраното от Г. Бояджиев, но се тики [*]
моят материал сам по себе си да съставлява
386
една отделна част от тази книжка, понеже той е приведен в известен ред и освен това колко и да си приличат говорите кратовски и велешки, пак има различие. Впрочем давам сборника в пълно усмотрение на дружеството. В първите дни на март ще изпратя сичкия материал с руската поща или ако намеря, с некой пътник.
Искрено Ви поздравлявам
Ефрем Каранов
(НАБАН, ф. 1 к, оп. 1, а. е. 350, л. 1. Оригинал. Ръкопис.)
№ 3
Писмо на Ефрем Каранов
до Ценов — Браила, за изпращането на Кратовския сборник с пояснение
за езиковите и структурни особености
17 февр. 1875 г.
Многоуважаеми Господине,
С днешната руска поща Ви изпращам сборника. Като го получите, прося Ви да ми съобщите по адреса: «В конце Кузнечной улицн, противу Лютеранской кирхи, дом Гешеле, квартира Качаки, для передачи Ефрему Каранову.» Половината от сборника е преписан наново, а половината от стара препис, по причина на големите ни занятия, не можах сичкия да го препиша, освен това счетох за лишне да се преписва, понеже що требва да се поправе в старата препис, може да се поправе и при печатанието. Сичките поправки в материала [се] състоят в това:
1. Секо щ да се замени с шт.
2. Сека iъ, ы, и ъ, ако се случат, да се отхвърлят.
3. Секо ъ в конеца да се отхвърле, а секо ъ в средата
да се замени с он.
4. Секи слог: ги, ки, ге, ке да се пише гъи, къи, гъе, кье.
По нас возобще тез слогове се произнасят меко, но има места, гдето се произнасят
и твърдо. А в други случаи аз съм употреблявал ь, где требва.
5. Най-, по-, членовете и предлозите с наречията
387
да се пишат заедно — найголем, помалък, жената, човеко, надесно, нанагоре.
Песните, съберени из Русия, са с число № 11.
Материалът от Кратовската каза [се] състои от предговор, 250 песни, разделени на различни случаи според както са ми казвали, когато ги записвах. Между песните има и такива, които приличат на много в другите сборници, на номерите на таквиз песни в другите сборници аз повечето указвам, но се тики и тез песни се [. . .] [*] го отличават, заради туй ги и привеждам. Подир песните идат суеверия, изречения, различни неща и две приказки.
Прося дружеството да ми извести предварително, ако пожелай некакви свои изменения. Там., гдето аз приказвам в сборника, дружеството може да употреби своето правописание.
Оставам Ваш: Ефрем Каранов
(НАБАН, ф. 1 к, оп. 1, а. е. 352, л. 1—2. Оригинал. Ръкопис.)
№ 4
Писмо на Ефрем Каранов — Одеса,
до Българското книжовно дружество — Браила, с изказване на благодарност
за приемането на сборника му и избирането на него за дописен член; сведение
по въпроса за отпуснатите от Тошков средства за дружеството
28 март 1875 г.
До Книжовното дружество,
Писмото на дружеството от 6 март приех. Твърде съм рад, че дружеството
намери сборника ми за сериозен труд и ме призна за член-дописник, надевам
се, че ще можа и занапред да донеса некоя полза на туй общеполезно българско
учреждение, според силите си. Колкото за напечатванието на сборника ми
в отделна книжка, аз се надевах и по-напред, че дружеството като разгледа
388
уредбата му, не ще никак да я разбърка с друга: материалът, мисля, така е изложен, дето представя нещо цело, представля българина в нашите страни напълно, даже, нека се осмеля да кажа с гремката фраза — той прилича на поема. Едно нещо пропуснах в материала — да кажа по неколко думи пред секи му отдел, но мисля, че това се колко-годе допълня от съдържанието на материала, заради туй не и дотолкова важно, ако ли пожелае дружеството, то можа и да напиша нещо.
Дружеството ми проси с последнето си писмо да му отпиша за парите му, които се намират у Тошковите, но колко зная, не зная дали Ви е некой писал за тази работа от самото настоятелство за последне време. Но аз не желал бих да говоря заради това нищо, понеже да Ви кажа наверно как ще тръгнат работите, не зная, както и секи един тукашен българин, освен Пашов; а тоз въпрос ни нас сички интересува. Писмото на дружеството до Н. Хр. Палаузов [1] отнесох в същия ден, когато го получих и питах. Но той, както и г. Рашев, каза, че тази работа е предадена на г. Пашова, който е турнен за разпоредител у Тошковите; между това от страна, като слух се носе, че некои господа искат на свой срам «потушит это дело как-нибудь, возвративши жертвователям. . .» Допитах се у г. Пашова, но той каза: «У меня есть свои дела сериознее, как кончу свои дела, тогда отвечу дружеству». Ответите на почитаемите родолюбци, както Вие виждате, са тъй ясни, щото не дават възможност повече нещо да се допитват, толко повече, като съвсем некак не им харесват секакви думи за тази работа. А аз ако можа да помогна, иа дружеството с нещо в тази работа, твърде съм рад.
Оставам Ваш: Ефрем Киранов, Одеса
(НАБАН, ф. 1 к, оп. 1, а. е. 350, л. 1—2. Оригинал. Ръкопис.)
389
№ 5
Писмо на Ефрем Каранов
до настоятелството на Българското книжовно дружество в Браила относно
проблеми за осигуряване на завещани на същото суми от одески българи
27 апр. 1875 г.
До книжовното дружество,
Искам да съобщя на дружеството на коя мисъл е Пашов заради парите на дружеството, а требва да знаете, че на коя мисъл е г. Пашов, на същата е и сичкото настоятелство — и наследниците на Тошкова. Научих се, че ви [е] писал Н. Палаузов, както и Василев; но аз не зная какво са ви писали, та може би и думите им да повторя. Но зная, че Палаузов не ще да ви е ясно писал, както и Пашов не ще да ви пише, понеже се чувствуват виновни и мислят работата да се свърши мълчешката. На въпроса ми как мислят Тошковите, а ви особено (Г. Пашов), понеже положително от вас сега зависи сичко, за обещаните от покойния Н. М. 15 000 рубли Пашов ми нерешително каза, че те са умреле и подир полека-лека захвана горещо да доказва, че дружеството нема право да търси парите. А всичко туй се основава Г. Пашов на статията, която Г. Пейов поместил в «Хитър Петър» и била твърде обидна заради Тошкова. Но на думите ми, че дружеството не е писало, а частно лице, г. Пейов, че само ничтожни хора се обиждат от ничтожна обида и че Тошков сам нивга не се е отричал от обещанието си, г. Пашов не знаеше що да каже и като че оправда моите думи със словата си: че дружеството немало и още юридическо основание, и по тази причина парите не може да се требват от дружеството. Г. Ценов е смъртен человек и утре може да умре, та наследниците му да направят некое злоупотребление и най-наподир ми каза, че дружеството само процентите има право да търси (?)» Ех, добре, му казвам, ами ако сега дружеството земе юридическо основание, аз мисля, че всевга едно полезно литературно дружество лесно зима юридическо основание»; той ми каза: «Нема да земе, то скоро ще се развали и даже се е развалило». (Туй нещо, че дружеството се е развалило, така е разпръснато при помощите на одеското настоятелство дето в последне време в семейството на покойния Ст. Тош-
390
кович [2] останаха сички смаяни, че дружеството съществува и г. Г. Тошкович се зарадва, че неговите подарени 200 рубли не пропаднали даром). Нели шест години дружеството не е зело право да съществува, казваше Пашов, то и на седмата нема да земе, а като премине седмата година, не ще нивга да се припознае от правителството, понеже такива били законите.
«Не зная дали е тъй, му казах, ами да речем, че дружеството зе юридическо основание? Тогава Тошковите ще речат: «Старият е обещал, работите му иначе тръгнали и ние се отказваме да платим.» Но сам Тошков не се е отказвал и работата може би и до съд да достигне. «За обещано нещо съд не може да съди, и даже да може», ми каза Пашов, но никакъв съд немал «обратно действие», т. е. по-напред било обещано на обществото, та подир се утвърдило обществото, по тази причина обществото нема право със сила да търси обещаното (!!!) За сичко, що стане, е ответствен Пашов, понеже положително и Тошковите, и настоятелството от него се водят.
«Ех, добре, казах, Вие не ще се постарайте да се свърши тази работа добре, ами за другите пари, що са у Тошковите?» «Настоятелството е събрало само около 4 000 рубли и нема време да събира другите.» — «Настоятелството е събрало 4000 рубли, казвам аз, има и несъберени, които отведнъж, мисля, може да събере настоятелството, стига да пожелае, освен от некои господа, които сами желаят да покрият работата, за да не плазат (?) своите обещания (но те са двама, трима.). Това сичко що показва? Показва, че сички припознават дружеството и само едните, Тошковите, с вас са на друга мисъл, понеже сички са съгласни да платят, що са обещали. Подир, че настоятелството, както е събирало по-напред парите, защо сега не ще да ги събира. Понеже само желай «потушить зто дело, как нибудь» и е бездеятелно». На това Пашов нищо не каза. И даже какво мисли настоятелството за тез 4 000 рубли, що ги имало у себе си. Да предложи на онез, които ги дали, искат ли парите да им върнат или да се изпратят на дружеството; тогава, благодарение на хитруванията на настоят[елството] (може и на сичко) и лошите слухове, които са пуснали за дружеството, както и на некои други случаи, мнозина може да си поискат парите и с туй още повече да оправдаят Тошковите. Мисля, че не ми е работа да кажа по коя
391
причина г. Пашов не мисли много зарад ползата на дружеството, както и други двама, или даже един.
Ако се науча повече, ще пиша. А засега известявам на дружеството, че от месец юний адресът ми е такъв: Его благородию Димитрию Тошкову в Балкапан в Константинопол, для передачи Ефрему Каранову.
Оставам ваш: Ефрем Каранрв, Одеса.
(НАБАН, ф. 1 к, оп. 1, а. е. 360, л. 1—4. Оригинал. Ръкопис.)
№ 6
Писмо на Ефрем Каранов
до Марин Дринов с предложение да бъде назначен за събирач на народни
песни в Софийски санджак
28 юли 1878 г.
Ваше Превъзходителство господин Дринов,
Отдавна съм замислил да направа следующето предложение, но като знаех силните Ваши занимания в тези щастливи времена за България, се го отлагах. Сега прочее, като Ви поздравлявам, молим да ми извините, ако съм сбъркал с писмото си. Предложението ми е това. Както знаете, аз съм преводач при кюстендилския окръжен началник. България се освободи и секи, на що е способен, требва да покаже силата си, секи родолюбив българин, ако е на нещо по-горно вреден, требва да се старае да покаже вредността си, или ако не е вреден за еди-коя си длъжност, да се отрече от нея. И аз по тая причина, като виждам, че лек труд е за мене преводачеството и че силата ми се губи не на соответствена работа, смея да Ви предложа зарад мене друго занимание. Аз мисля. че Вам е возможно да обърнете труда ми в тази посока, която искам, затова се обръщам към Вас.
Не може ли да бъда назначен като един собирател и по возможност изследовател по българската народна поезия, етнография и вообще сичко, което се види за полезно в народо-книжевно отношение, и то само в границите на един Софийски санджак. За да не Ви друг път затруднявам с писмо, мисля добре и сега да се изясна
392
в сичко. Като се занимавам в поменутата работа, аз в съще време, дето е возможно, ще работя и за училищата, особено селски и за други работи. Трудът ми нема да ме умори, понеже той ми е мил и надевам се, че старателно ще го върша, понеже, както знаете, правил съм и отпреди опити. На секи три месеца аз ще изпращам сведения за труда ми, достигнутите ми резултати, дето ще ми бъде показано и ако бъде трудът удостоен с напечатвание, известно вознаграждение да имам за него.
В съще време тая работа можа да я върша с плата от 1500 гроша в годината, плата сравнително не тежка, като земе человек във внимание, че аз требва да се намирам в постоянни разезди, преписки; често на тези, от които ще собирам материала, ще съм принуден да права по некои вознаграждения.
Ако би да приемете предложението ми, то ще моля да ми се даде едно пълномощие
от нег[ово] превъзходителство] софийския губернатор, че имам право да обикалям
с тая цел по селата и градищата на санджака. Ако благоизволите да приемете
предложението ми, то аз бърже може да се заловя за тоя любезен ми труд.
Оставам покорен Ваш: Ефрем Каранов
(НБКМ, БИА, ф. 111, а. е. 132, л. 1—2. Оригинал. Ръкопис.)
№ 7
Писмо на Ефрем Каранов — Самоков,
до Марин Дринов за положението в духовното училище и неговата дейност
там
19 март 1879 г.
Ваше Превъзходителство,
Вервам, че Вие желаете да се научете за хода на работите, както и успехите на учениците в нашето духовно училище [3]. Ми досега, откакто е излегал н[егово] пр[еосвещенство] дедо Евстатий и г. Мишайков, благодарение, може да Ви се похвалим, че сме били в секо отношение добре, като сми следвали, доколкото сми могли, програмата на уроците и установения от нас си и отца Иконома и мен, за благочинието на училището ред.
393
Програмата ни е тази. Отец Иконом се занимава в първий клас по руск[и] език шест пъти през неделята, а в приуготвителния клас по катехизис три пъти и св[ета] история три пъти. Аз се занимавам по словестността два пъти, български език еднъж, славенски три пъти в първите класа, география и български език по три пъти в приуготовителний клас секий урок се дължи най-малко до 1,1/4 часа, а понекога и до 2 часа. Учениците успеват твърде добре, понеже сичките се старает с присърце, освен неколцина. Введохме още от началото по особена форма журнали, в които се отбележват успехите и поведението на учениците, както и съдържанието на катадневните уроци и еженеделните отчети на дежурните. Съставихми правилник, по който да се водат учениците, както в пансиона и класовете, така и вън, редът е суров. Ученици засега имами 40, след излизанието на дедо Евстатия — допреди месец приймахми и още 14 ученика, свръх напрежните, които беха при дедо Евстатия, но сега повисше не приимаме. Мнозина се обръщаха да молят за стипендии, стипендиантите, както знаете, са 21 ученика. Болният ученик йоще не е препратен на отечеството си, мислехме тия дни да го прапратиме, понеже се подобри времето, но той секоече се моли да го оставиме в училището, понеже немал никого в отечеството си Калофер. . .
Немаше български книги за прочитванье, така съще немаме карти. Дедо Евстатий при излизанието си оттук остави ми препоръка да зимам от казначейството месечните заплати, както моята, така и Икономовата; освен това и за поддържаиье на пансиона на рилск[ите] духов[ници] пари само до първий априлий по тая причина, като се наближава априлий, ще требва предварително да се разбереме от где ще продължава да се поддържа пансионът. За книгите, които зех от публичната библиотека в София, зарад духовното училище пратих от своя страна 91 франка, понеже не знаех от где да ги зема.
И друго — ще се моля да ме оставите поне до септемврий в тукашното училище, защото аз съм се пренел тук с фамилията си и секоече не ще да е благоприятно моето преместяване и за самите ученици, за което, вервам, ще имате случай да се убедите. Целувам десницата на н[егово] преосвещенство] Евстатий.
Вам преданий: Ефрем Каранов
(НБКМ, БИА, ф. 111, а. е. 132, л. 3—4. Оригинал. Ръкопис.)
394
№ 8
Писмо на Ефрем Шаранов — Кюстендил,
до Марин Дринов — София, за изпратено по-преди описание на местността
Урвич и с препоръка на офицера Савойски, участвувал в освобождението на
Кюстендил
8 септ. 1881 г.
Господин Дринов,
Преди всичко Ви пращам много здравье, а подир, моля Ви, ако е възможно да ме известите приехте ли писмото ми от началото на месец август, с което Ви извещавах за много любопитни неща в местността Урвич. [4] Писмото ми беше от 6 листа и беше застраховано. Ако не сте приели писмото ми, то аз съм готов и желая повторно да Ви напиша всичко това, за което и Вие сами се интересувахте. Ако не можете да ми пишете, моля Ви се, поне кажете устно на г. Савойски, приносителя на това писмо, който е един от офицерите, които са участвували при освобождението на Кюстендил и е от най-добрите офицери.
Оставам преданий , Ваш Ефрем Каранов
(НБКМ, БИА, ф. 111, а. е. 132, 5—4. Оригинал. Ръкопис.)
№ 9
Послужебен списък на Ефрем Цветков Каранов,
съставен през 1888 г. [5]
I. Името и презимето, на колко е години (годината и денят на рождението),
месторождението, народността и вероизповеданието му.
Ефрем Цветков Каранов, 36 год., род. 20-й
януари. 1853 год. в град Кратово, Македония, българин , православен.
II. Поданство
Българско
III. Училищата, в които е получил образованието си, времето, кога
се е учил в тех, на чии разноски.
От 1858 год. до 1864 год., август, в град
Кратово на бащини си разноски. От август 1864 до ян. 1867 год. в цариградското,
българското, на Фенер училище, поддържан от черквата. До 74-а год. в Одеската
втора класическа гимназия на сметка на одеското бълг. настоятелство и съще
от авг. 74 до юний 75 год. в Одеския университет.
395
IV. Документи за образованието; почетните му титли, ако има такива
от некои университети, академии, или от други некои заведения.
Документите изгубени. Член редовен на «Българското
книжевно дружество».
V. От кой ден и де занимава настоящата служба и каква годишна платка
приима.
От 1-й септември 1887 г. учител в Кюстендилското
державно педагогическо учил[ище] със заплата 3600 лева.
VI. Женен ли е и кога; от колко и от какви членове състои челядта
му,
Женен през 1876-а година; семейството му се
състои от 5 члена; той, жена, две момичета и едно момче.
VII. Преди да постъпи на настоящата служба, какви служби е занимавал,
де и по колко време.
От август 1875 до юний 1877 година главен
учител в щипското (Македония) трикласно училище. От априлий 1878 до октомврий
преводчик при Кюстендилското управление. От октомврий 78 до януарий 79
г. учител-надзирател в Кюстендилското трикласно училище. От януарий 79
до август учител в Самоковската семинария. От август 79 до юний 80 год.
главен учител на самоковското народно и трикласно училище. От септ. 80
год. до септ. 82 год. второстепенен учител при кюстендилската реалка. От
септ. 82 до септ. 83-а год. първостепенен учител при кюстендилската реалка.
От септ. 83 до септ. 84 год. директор на кюстендилското държавно трикласно
училище. От септ. 85-а до септ. 87-а год. първостепенен учител в Софийската
класическа гимназия. От септемврий 87-а год. преместен в Кюстендил за второстепенен
учител, по собствено желание, тъй като тогава нямаше в Кюстендил първостепенни
учители.
396
VIII. Натоварван ли е с особени поръчки свръх прямите му обязаности
по височайши заповеди, или по заповеди на началството си.
От януарий 79-а до август изпълнявал е длъжността
на ректора в самоковската духовна семинария във време на отсъствието на
ректора Евстатий Пелагонийски. През януари 1878 година е заместял директора
при кюстендилското трикласно и педагогическо училище за отсъствие на директора.
IX. Бивал ли е в отпуск, кога и за колко време; в противен случай
колко време е окъснял и по какви уважителни причини.
Бивал е в отпуск от 15-й до 30-й септ. 85-а
година и 5 дни през априлий 87-а година; не е закъснявал.
X. Бил ли е в оставка, кога, колко време и защо.
От юний 77-а до априлий 78-а година не е бивал
на никаква служба. От август 79-а до септемврий 80-а год. в оставка от
правителствена служба по причина на неспоразумения на всичките учители
в самоковската семинария с ректора й — Евстатий Пелагонийски.
397
XI. Подвергаван ли е на некакви дисциплинарни наказания по службата
и защо. Предаван ли е на съда и защо; кога и как се е свършила работата.
Не е подвергаван на никакви дисциплинарни
наказания. Не е предаван на съда.
XII. Пълното и точното заглавие на всичките му списания и по-значителни
статии, преведени и първообразно.
Различни статии по българската народна поезия
в «Периодическото списание». «Богдан юнак, герой от Сръбско-българската
война», поема в стихове, 1886 г. «Румена войвода». Очерк из осоговските
планини, 1886 г.
Жеко Попов. Новооткрит автобиографичен документ за Ефрем Каранов. Известия на държавните архиви, 1974, № 28, 223—227. (Оригинал в Държавен архив (Д. А.) — Кюстендил, ф. 95 к, оп. 1, а. е. 29, л. 13—17.)
№ 10
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов за изпращане на направен от него превод на «Слово
за Полка Игоров»
28 окт. 1889 г.
Господин Шишманов,
Преди всичко много Ви здравье, а след туй ще се разберем що съм Ви пратил и защо. Аз Ви изпращам «Словото за полка Игоров», преведено от мен на български език в духа на нашата народна поезия. Вий искахте да проводя нещо за журнала, който ще издава министерството. Не зная програмата на журнала, но верува ми се,
398
че в него има и литературен отдел. Словото е било преведено и от Жинзифова, но не е тъй добре. Министерството ако ще, и ако е добре преведено, може да го напечата на отделна книжка. В краен случай аз мисля, че не ще състави и на Вас трудност да предадете словото или за «Периодическото списание», или за журналчето «Светий Климент» — моля Ви да ме извините за туй безпокойствие. Желая при печатанието «Словото» да излезе цело наведнъж, а не разпръснато в различни номери — защото тогава си губи значението, даже ако е възможно да ми се изпраща по поща за корегиранье. Моля, да ми отговорите писменно как ще постъпите може би при главоболието, което Ви правя. Поздравлявам г. Ангелова и Въжарева и всички, които се борят в министерството за православието, както Игор, героят на словото. Писмото да ми не земете официално, зере ще изям запарта за православието. [6]
Ваш: Ефрем Каранов
(НАВАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 1—2. Оригинал. Ръкопис.)
№ 11
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов с обяснение за превода на «Слово за Полка Игоров»
и по други творчески въпроси
3 ноем. 1889 г.
Уважаемий г. Шишманов,
Писмото Ви от 30-й окт. приех навреме и то ми направи величайшие удоволствие, особно като ме поздравлявате със сполучливия превод на словото «За полка Игоров». Това превеждание стана случайно: по програмата аз требваше да го превеждам с учениците на български, рекох си да го преведа на стихове и го преведох. Желая само по-скоро да го видя напечатано и при това цело, изведнъж, както ми се и обещавате. Засега освен «словото» в минист[ерството] имам и указание на вариант от народните песни, след като се напечатат тези неща, аз ще мога да приготвя друго нещо, или отговор на Драганова, или.... Аз пращах понекога статии за
399
Периодическото списание, но откогато ми се изгубиха в дружеството една голяма сбирка от народни песни и по-после статията «Богомилството в народните песни», размахнах се от тая севда.
Имам етнографически сведения за Македония (Северна Македония), но не съм ги привел в ред [7]. Пращам IV и V книжка (наедно) от Славянски известия, ще Ви моля по-скоро да ми ги возвърнете, защото не са мои, както знаете.
При това Ви пращам и два варианта на песента, за която ми пишехте. Вторият вариант се много отличава от първия.
В заключение ще Ви помоля да не кисне едно мое старо прошение до министерството от юли. Много съм уморен днес от работа, затова не мога повече да се простирям и да изпълня тази книга докрай. За това да ми прощавате.
Вам пред[ан] Ефрем Каранов
P. S. В една от книжките на Периодическото списание, не помня в коя, имаше неколко думи по повод песента «Яна и деветима братя», но с друго заглавие, от г. Дринова. Вие може да знаете това. Вариант на същата песен има и в I книжка от Книжиците, които излазят в Солун, освен онези варианти, които съм бележил в таблицата ми на вариантите. Жуковский има подходящо стихотвор[ение] и пр[очие]. Вий това всичко може би и знаете. Уж да не изпълня всичката книга, така тя се изпълни. Чакам отговор от Вас, дали вариантите, които Ви сега изпращам, Ви се харесали. И двете са записани от мен в град Кратово на тамошното наречие.
Същий
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 3—4. Оригинал. Ръкопис.)
400
№ 12
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов за изпратени две народни песни от Кратовско за
публикуване и желанието му за назначаване на окръжен училищен инспектор
12 ян. 1890 г
Господин Шишманов,
Преди всичко Ви пращам много здравье, а след туй ще си поговорим за едно-друго. Ваший празник «Св. Иван» мина и аз не съм се сетил да Ви поздравя, причината на моето шашардисванье е туй, гдето ето третий месец става как децата ми са болни, ту от скарлатина, ту от гърла, ту от инфлюенца — да те пази господ, ни спанье, ни ядене, ни работа не ми дохожда на ума, такова зло досега не бях патил. Но слава богу сега се виждаме по-добре, страх ме е това да кажа, да не ни чуе некоя болка, та да ни завиде. Преди два месеца нещо аз Ви проводих с пощата «Словенские известия», 4—5 кн., както и две народни песни от Кратовско за как деветте братя дават сестра си надалеко. — не зная дали сте ги получили. Книжката, както знаете, не е моя, и не зная дали сте я приели. В случай, ако не Ви е веч нужна, ще Ви помоля да ми я възвърнете.
Сега Ви провождам четири листета със сватбински песни от Кратовско, записани от мене през 1873 година. Мисля, че те са добри за «Сборника». «Сборникът» тука се разпродаваше в книжарницата като «топъл хлеб», както се изражават и въобще много хареса на всички.
Сега ще Ви помоля за нещо, в което, надявам се, Вий ще ми помогнете, защото от Вас зависи туй. Под тежко впечатление на туй, гдето все съм си даскал, та даскал при това такъвзи, който не зная по кои причини не виждам никакъв напредък по службата си, постоенно оставам в занемарение, при това се усещам уморен от 16-годишния ми заседнал даскалский живот над граматиките и писменните работи и имам силно желание да се заловя с малко по-жива деятелност, както и отлани бех просил, за да бъда проводен в Македония, ази сега съм решен да се оставя от учителството, като се надея, че
401
ще мога да бъда назначен за окръжен инспектор на Кюстендилския окръг. Не остава друго, освен да Ви помоля да ми кажете: дали ще имам шансове да бъда назначен, или така да си не хабя думата пред министерството. С нетърпение очеквам втората книжка от сборника.
Ваш Ефр. Каранов
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 5—6. Оригинал. Ръкопис.)
№ 13
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов за резултатите му от научната обиколка в Северна
Македония, разрастване на сръбската пропаганда и предложение за вземане
на мерки от българското правителство за противодействие
29 авг. 1890 г.
Господин Шишманов,
С настоящето си ида да Ви съобщя, че аз благополучно направих една разходка из некои места в Северна Македония през миналата ваканция, оттам се завърнах на 23-й август. Посетих монастирите: Осоговски, Лесновски, Пчински и Карпински. Събирах некои други сведения, свивах се и правих политика на каймаками, кадии, беглери и пр. Срещу гърците в тези места немаше що да се прави, понеже гръцка агитация в Северна Македония не съществува, но срещу сърбите требваше много да се говори, защото те пращат дарови[ти] учители, дават по училищата книги даром, имат си агитатори, от селата прибират деца стипендианти и ги провождат в Белград, подкупуват с по някоя лира свещениците. Разбира се, българщината е много напреднала, но все-туку сърбите посеват разврат и раздор измежду неразвитото население. Аз ще се помъча да приведа в ред сведенията за онези места, които обиколих, щото да излезе една статия за «Сборника».
Сега ще Ви помоля за едно нещо, което ако направите, ще стане голема услуга за Северна Македония. Аз имам
402
двама шуреи. — Яким Игнатиев и Иван Златков; Яким Игнатиев лани свърши солунската гимназия с отличие и през миналата година беше учител в одринското екзархийско училище със заплата 60 лири. Сега желай да следва във Висшето училище, ако може да вземи стипендия, за което и трябва да е дал вече прошение. От него може да стане добър учител.
Другият — Иван Златков, има свидетелство от VII клас на солунската гимназия, но не атестат. Той е две години учителствувал в Кратово, гдето е оказал голяма полза, тъй като е изкусен пред турците. Той става великолепен агитатор. И той желае да следва във Висшето училище, ако може да успее да вземе стипендия. Той е вече дал прошение. Иван Златков е бил устно подканван от сръбския консул в Скопье да иди да следва в Белград, но той се отказва, тъй като нямало що да научи в «Велику школу». Сега през лятото Иван Златков получи две писма от Карича, сръбския консул в Скопие, с които го подканва да стане сръбски агитатор в Скопско, като му дава 80 лири за годината. Златков даде прошение за във Висшето училище в София и като разбра, че през септември не ще има занятия във Висшето училище, намисли да отиде в Скопие да пролъже някоя и друга пара от Карича уж сръбский агитатор и през началото на октомври да се яви във Висшето училище. Туй нещо от нас е скроено за парализиранье сръбската деятелност, сега нека остане това втайне помежду ни, преди два деня отиде Златков за Скопье, когато бързаше към Паланка, пардесюто му образуваше горизонтална плоскост, както се изразяваше покойният Захари Стоянов.
Не ще да се простирям повече, да не Ви може би отегчавам. Единствената надежда за успеха на българщината в Македония е на младите, особено които са свършили малко или много образование. Ученици има пръснати в Скопье, в Солун и по България. Но повечето са ученици, които още не могат да действуват. Кратовско, което има 72 села, има само двама подготвени за висше образование, двамата братя Яким и Иван, ако да имаше други, то аз непременно ще кажех зарад тях и ако бяха тъй способни. Във Висшето училище у нас има само едно кратовче — Чукчуков, аз мисля, че не ще бъде много, ако се притурят още двама, като се има предвид такъва усилена деятелност на българщината в Македония. Баща
403
им Игнат Бояджия е «аза» в Кратово; той е най-силният поддържател на българщината в Кратовско, той не е беден, но не ей толкози богат, за да поддържа децата си във Висшето училище. Едно нещо трябва да се има пред вид на раздавание стипендии на македонеца, това е: какви да е свидетелства много мъчно се добиват, особно ако са те за България, видях с очите си как не даваха свидетелство на едно твърде бедно момче, свършило 4-й клас в Скопье и което мислеше да доди да продължава курсовете в Кюстендил. Сърбите взимат деца на по-богати и влиятелни хора и то повече от селата. Друго засега няма що да се простирям и ще Ви моля само, за да разбера какво стана с моето «Слово за полка Игоров».
Ваш приятел: Ефрем Каранов
Много здравье на г. Ангелов, той знае за момчетата, аз съм се разговарял за тях с него.
Същий.
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 9—13. Оригинал. Ръкопис.)
№ 14
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов за съдействие на учителя Иван Златков в Скопско,
поставил си задача за ограничаване на сръбската пропаганда
11 септ. 1890 г.
Господин Шишманов,
Аз Ви бех писал едно писмо миналата неделя, вервам, че сте го получили. Надявам се, че по стипендията на Якима и Ивана Златкови ще се успее, ако се знае как сърбите дават стипендии на момчета, особено на момчета от Северна Македония, гдето пропагандата им има най-големи шансове за успех, по причина на некои си особености на езика, общи със сръбския език; Северна Македония е врата към Македония и на сърби, и на българе. Извинете, защото се увлякох в разсъждения. Едно време и българите толкози не изглиждаха кому даваха са стипендии,
404
така от [18]64-а до [18]67-а година подържаха брата ми и мене в българското училище в Цариград, а после ни салдисаха по други училища, не ни питаха в Цариград, при всичките фукарилъци на българщината — бедни ли сме, богати ли сме, братя ли сме. Но това нека оставим, а аз ще Ви разкажа за подвигите на Иван Златков, за когото Ви бях писал в миналото си писмо и който отиде в Скопье да парализира сърбския напредък по училищата, особно сега пред началото на годината, когато се прибират ученици.
За три деня Златков през Паланка, Страцин и Куманово стига в Скопье. От Скопье той ми писа веч две писма. Бех му казвал по-напред да се разбере с дедо Теодосия и директора на българското училище, за да не би пред тях да се компроментира; но не ми пише дали се е споразумел, впрочем заключавам, че трябва да се е споразумел, защото адреса си казва, че му е за в «Българското училище в Скопье». Представил се на Карич. Карич го е приел твърде учтиво и блескаво, много му се радвал и го приел да живее в агентството, гдето му и дал свобода да се разполага с богатата библиотека. Тези дни Златков ще иди в Кратово по сръбска агитация (!) на разноски от Карич. Карич иска да отвори училище в Скопье или пък в Кратово, на което директор да бъде Златков. Златков ме пита за съвет и аз му отговорих да се съгласи, като введе в училището българския език, уж привременно, писвам му, както когато иска некой по-добре да рипне, направи неколко разкрача назад, или както когато некой иска вода да прокара, требва предварително да запре съвсем малко водата — тъй и той требва за посърбването уж на македонците да действува така или по подобен начин да се разяснява със старосърбенците. Впрочем момчето е толкози осторожно, щото ще знай как да постъпи.
Тук е работата: да морализираме малко сърбите като направим и една смешка и изкараме некоя пара, за да се намери [място] на Златков и брата му във Висшето училище в София. Така мислиме: зле ли е, добре ли е, други нека разсъждават, а нам е добре. Аз мисля, че добре правя, като Ви пиша за всичко, тъй като стоите налице в Министерството на просвещението и ще знаете какво се прави в Македония и какво требва да се прави. Вие само
405
да ме извините, че почеркът ми не струва, що да го правя, такъв се създал.
Ваш приятел Ефрем Каранов
НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 14—17. Оригинал. Ръкопис,
№ 15
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов за повторното му желание да бъде назначен за окръжен
инспектор и намерението му да посети Северна Македония с научна цел
29 ноем. 1890 г.
Господин Шишманов,
Като бех на отпуск в София през празниците, Вий ми предлагахте да се съглася, за да бъда назначен инспектор в Кюстендилския окръг, но аз се отказах. Сега след дълго размишлявание от мен върху туй нещо, аз намирам за нужно да Ви помоля да бъда назначен за такъв и ако е нужно, да дам прошение. Вервам, че министерството не ще сбърка с назначението ми както в отношение на учебното дело, тъй и в отношение на изучение и изследвание смежните места с Македония. Аз мисля, че туй не може [да е] пречка на назначението ми, че съм македонец.
Но преди да бъда назначен инспектор, ще искам поне един месечен отпуск, ако е възможно от началото на юни месец, за да се опитам да обиколя Северна Македония, да събера точни сведения за много неща в Северна Македония, неща за научна цел. Пътя на заобиколката си съм определил така: Паланка с Осоговския монастир, Кратово с Лесновския монастир, Кочани, Щип, Велес, Скопье, Тетово, Качаник, Куманово с Пчинския монастир, Враня и по железницата в София.
Моля: съобщете ми ще мога ли да бъда назначен за инспектор от началото на юни или юлй, но с едномесечен отпуск или през юни, или през юли.
В заключение не остава друго освен да Ви пратя много здравье и като очеквам Вашия отговор, оставам
Ваш Ефрем Каранов
406
P. S. През юни е по-добре да бъда в отпуска, защото училищата през това време още не са затворени из Македония и аз ще можа много неща да разбера от учителите и друго, ако бъда назначен инспектор, инспекторските ми занаятия, които са най-много през ваканциите, при уславлянието на учителите не ще куцат.
Същий
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 7—8. Оригинал. Ръкопис.)
№ 16
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов за изпращането до него на два варианта от песента
«За братята, които ставали от гроба и отивали при сестра си» с обяснение
къде я записал
16 юни 1891 г.
Господин Шишманов,
Писмото Ви от 12-й. VI. приех на 14-й и днес Ви отговарям. Аз Ви бех изпратил два варианта от народната песен «За братята, които ставали от гроба и отивали при сестра си». Първият вариант е цял записан от мене, вторият е толкози, колкото съм Ви го изпроводил, онзи, незаписан от мене цял, защото така съм го слушал. Днес питах две жени кратовки и то като ги намерих в околност и дваж ми изпеха песента и пак толкози. Аз казвах, че не е всичката песен, а те ми казваха, че тя всегва се толкози пее, защото е много дълга и защото надоле се разправя как чумата била изморила деветина братя и те из гроба отивали при сестра си и че не я изпевали обикновено до края, защото била дълга и защото била имала такова съдържание, което е жалостно за сватбите — а пак тези песни обикновено се пеят на сватба, на хора, с 4 гласа. Всичката песен се изпела само от една мома в Кратово, която стана отпосле попадия, поп Анастасия, но сега тя е умрела. У мен тези песни са записани през лятото в 73-а год. в Кратово, първата от Маруша Гидикова, втората от Еглика и все на сватбинските песни
407
у момата, а не у момчето. При това прилагам и един третий вариант, речи, който може [да] служи като допълнение на втората песен, чине ми се и той недовършен, защото накрая у сборника ми е обозначена с многоточие [8].
Ваш предан: Ефрем Каранов
P. S. Примери с такова съдържание не зная.
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 18—19. Оригинал. Ръкопис.)
№ 17
Награждаване на Стоян Заимов, Ефрем Каранов и Стефан Аврамов,
учители в Кюстендилското педагогическо училище, с орден от княза
18 апр. 1892 г.
Заедно с настоящето изпращат Ви се, господине директоре, три ордена «За гражданска заслуга» от V степен за учителите от повереното Ви училище: Ст. Заимов, Еф. Каранов и Ст. Аврамов [9], с които Негово Царско Височество князът благоволи да ги награди на 14-й февруарий т. г.
Главен секретар в Министерството на просвещението (п.) не се чете
(ДА — Кюстендил, ф. 95 к, оп. 2,. а. е. 43, л. 198. Оригинал. Ръкопис.)
№ 18
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов с молба да съдействува за приемане на негова дъщеря
в девическия пансион в София
3 юли 1893 г.
Господин Шишманов,
Аз Ви пратих народните песни, за които питахте с едно писмо, вервам, че сте го получили. Сега пак ще Ви
408
помоля за едно нещо, което мисля, че зависи само от Вас, собствено от
Министерството на просвещението, само моля да не помислите, че сте [се]
задължили нещо пред мене, като изпълних туй, гдето Вий поискахте по-напред
от мене. Молбата ми е тази. Аз бех писал на г-н Вълова да се научи в девическия
пансион дали ще има место, за да изпратя на своя сметка едно от моите момичета
за IV клас. Вълов ми отговори, че имало вакантни места само 3, а се записали
с моето момиче 12, тъй щото има опасност да не се приема в пансиона момичето
ми. Не мога да разбера как няма места, за да се учат децата ни, толко повече
когато министерството сега се най-много грижи за образованието, пак и всекий
има право да учи децата си. Затова ще Ви моля, ако е възможно да се приеме
момичето ми, защото тук няма IV клас. Вий можете чрез министерството да
постъпите да се отворят повече места, или за приятелство да подсетите на
началниците за моето момиче. Аз дохождам в София, кога ще доди време да
се отвори девическата гимназия. Много Ви здравие.
Ваш: Ефр. Каранов
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е.. 668, л. 20—21. Оригинал. Ръкопис.)
№ 19
Отчет на Ефрем Каранов
до директора на Кюстендилското педагогическо училище за издирени
от него археологически материали и старопечатни книги
29 апр. 1895 г.
На основание министерско предписание под № 5416 от 22. IV. 1895 г. чест имам да Ви предам, господин Директоре, долуозначените старини, като Ви моля да ги препратите в Министерството на просвещението в София.
1. Плоча с издълбани фигури на бог Зевс и Гера (фигурата на Гера е наполовина отрошена) с надпис «Kvpv Duc», намерена от един селянин над селото Сгурово, Кюстендилска околия.
409
2. Ръкопис от запрещени молитви на поп Нико от Кратово в Македония, 1787 г.
3. Сборник на «поп Славко» [10] от Велес: черковни песни, правила, Гръмовник, хождение на Света Богородица по мъките, Агапиево житие, Троянска повест — въпроси и отговори.
4. Четири листа, откъснати от Апостол в Лесновския манастир в Македония.
5. Осем листа, откъснати от Евангелие с предисловие на «Теофилакт архиепископ българский» и орнамент преди Евангелието от Матей — Лесновски манастир.
6. Седем листа, откъснати от Евангелието, написано от Филимон, за поп Бойко, Димитров зет, (княз Димитър) в селото Троеяло, Кратовско в 1515 година с орнамент.
7. Седем листа, откъснати от Евангелие в Пчинския манастир.
8. Един лист с едри букви от Евангелие в Пчинския манастир.
9. Два листа, откъснати от Евангелие в Лесновския манастир.
10. Два листа, откъснати от житието «Свети Сава Сръбски» в Пчинския манастир.
11. Шест малки листчета черковни песни.
12. Образите на евангелистите Матея, Марка и пак Марка с печата от Пчинския монастир на три листа.
13. «Опис монастира Св. Прохора», направен от сърбите във време на окупацията му през 1878 година.
Всичките книжа ми са доставени от Македония, като съм плащал за тях и съм спрел да набавям такива книжя, защото като не смеят да ги пренасят нацяло, откъсват по некой лист, което обезобразява книгите. Първата страница от Евангелието с предисловието на Теофилакт се е разпокъсала от попа на кираджията, който ми донесе тези листове.
При това моля да се отбелезва в библиотеката, кой паметник откъде е, а не както с паметника «Судец» и друг един сборник, за който бележи руският професор Флоринский, че не било известно где са намерени, когато аз ги доставих от Кратово в публичната библиотека и за който искаха десет наполеона, а библиотеката ги плати с 80 лева, па и досега имам разправия за едната от тези
410
книги, именно «Судец» — законника на Душана, на Юстиниана, летопис сръбска и летопис турска.
Мнозина ми представляват паметници по археологията, нумизматиката, но като не е възможно да се купуват, аз им ги возвръщам.
Учител: Ефрем Каранов
{ДА — Кюстендил ф. 95, оп. 2, а. е. 52, л. 521—522. Оригинал. Ръкопис.)
№ 20
Писмо на председателя на Кюстендилското дружество «Македония» Ефрем
Каранов и секретаря Григор П. Иванов до Върховния македонски комитет в
София за увеличаване на членския състав на дружеството
7 май 1895 г.
В допълнение на писмото от 7-ий того н[астоящата] г[одина] съобщавам Ви, Господин председателю, че числото на членовете при повереното ми дружество постоянно се увеличава и вервам, че за в бъдеще значително ще се увеличи.
Относително основанието на дружества в околията до днес не са основани, но в надежда сме, че може да се основат. В нужда може да разчитате на една ничтожна сума.
Председател: Ефрем Каранов
Секретар: Гр. П. Иванов
(Приносът на Кюстендилски окръг в националноосвободителните борби на българите от Македония (1878—1903 г.). Документи. Съставители Тодор Георгиев Димитров и Иван Георгиев Пашев, Кюстендил, 1981, л. 49. ДА — Кюстендил, ф. 281 к, оп. 1, а. е. 19.)
411
№ 21
Писмо на Ефрем Каранов до Трайко Китанчев за революционната дейност
на ръководеното от него македонско дружество
14 юни 1895 г.
Господин Китанчев,
Такава усилена деятелност тук имаме, щото не ми пада да взема перото. Помощите вървят успешно. Хора искат да вървят. Нужни са помощи от София в пари. С нашите новосъбрани пари натъкмихме 20—30 [четници], които са много добри и вий знаете некои от тех, най-добрите проводници. Общо съставът: двама са дошли от Дим. . . [*], които се укриват към Кратовско, трима от Николовите, Андрей е убит, както казват, халал да му направят грешките. Един мулязинин, един онбашия и друг чиновник са убити. Известията от Дупнишко са добри. Чекаме гости; иска се поддръжка; сека минута е загуба.. Другото повече сведения не може да давам лесно [**], защото понастоящем се изисква прикритост в некои работи. Аз не зная в чии ръце ще попадне писмото.
Е. Каранов
(Кюстендилски окръг и националноосвободителните борби в Македония, 1895—1903 г. Документи. Съставители Тодор Димитров и Иван Пашев. Кюстендил, 1983, с. 8.)
№ 22
Писмо на Ефрем Каранов
до Трайко Китанчев за дейността на Кюстендилското македонско дружество
и сраженията на чети с турски войски в Македония
16 юни 1895 г.
Господин Китанчев,
Тук помощите вървят успешно, но нуждите са големи. Хората записват,
отведнъж не плащат. Намираме
**. Така е в оригинала. — Ж. П.
412
донекъде пушки и патрони, но не може да ги изплащаме Требва да изпратите пари, най-после на мое име или на името на Гроздан Мицев Железар. Грижете се за патрони и пушки. Петима от четите са изпратени накъм София. Андрей е убит при Лисец, Диме се ударил на Лисец, при Окило, при Барбарево, при Секулица. Турските башибозуци провеждат безпорядъци. При Секулица са убити 8 души бечкиджии и главите им отнесени по градищата; щом убият българин, остават го без глава.
В[аш] Е. Каранов
(Кюстендилски окръг и националноосвободителните. . ., с. 9.)
№ 23
Писмо на Ефрем Каранов
до Трайко Китанчев за получаване на оръжие, подготвяне на чети в
Кюстендил и за предоставяне на повече помощи за тези цели
27 юни 1895 г.
Господин Китанчев,
Снощи на 16-ий юни вечерта получихме чрез Михаил Кръстева от Ресен десет март[инки] и пет маузерови, до 2 800 март. патрони и хилядо маузерови; с тези пушки и патрони, заедно с наште, които с големо усилие доставихме, се съставя чета до 40 души. Почти всичко е готово, но непременно требва да ни изпратите налични пари до сто наполеона най-малко, които ще послужат за даване по-малко на хората, както и за купуване некои посудки.
Ний не знаем какво правят всички дружества по България, защо Вие не изпращате помощи. Нас ни питат телеграфически от Троян, от Бела Слатина, къде да пращат момчетата и парите; отговаряхме момчетата с всичко снабдени да се изпращат тук, а парите в София; нели имаме устав, по който парите да се изпращат до Вас, защо ни питат — срамота е гладния да го питаш яде ли ти се, пък не му даваш да яде. Ако би да имахме на разположение пушки и патрони, както и малко пари, настоящите обстоятелства Паланка да унищожим с 20 души, защото
413
всичката Паланка беше изпразнена. Вчера Ви изпратихме писмото с Михала Ковачева.
Сбиванията се продължават тук-там по долината на Крива; четите се разговарят с турците; како си аго, здраво, жив[о] ли си — срещат се и пак се отеглят в горите; вчера се излезнало от Рабашко.
Но най-важното нещо, за което не мислех и да Ви пиша, а щеше днес вечерта да доде нарочни човек при Вас за бързо споразумеване, на когото името не смея да спомена [*] нарочни човек е пристигнал, друг след него ще пристигне във вторник за окончателно споразумяване; сто и десет пушки са нужни да се донесат, разбира се, с патрони. Щом се принесат пушките до границата, хората оттам ще ги вземат, хората са вътрешни.
Всеко бавене е разтура.
Бързо, бързо, на една от четите водителят е поп [**]
Обърнете числовото значение в словестни букви и ще разберете. .
Ваш Е. Каранов
[ . . . ] [***]
Наместо има две чети.
Същия
(Кюстендилски окръг и националноосвободителните..., 12—13.)
№ 24
Писмо на Ефрем Каранов
от Кюстендил до Трайко Китанчев за дейността на четите в Македония,
революционния дух на крайграничното население и подготовка на чета в Кюстендил
[ . . . ] [****] юни 1895 г.
Г-н Китанчев,
Получихме една телеграма от Караманов и една вчера от Вас за пексиметя.
По настоящему нищо не знаем
*. Така е в оригинала. — Ж. П.
***. Изпуснат е неразчетен шифър. — Ж. П.
414
от Македония, защото пътници няма, така че е затворен пътят. Диме, дето е минал през Вардар, казват с 27 души при Гевгели; пренесли са го трима гърци. . .
Имало големо смущение към Кочани, Паланечко и Кратовско са пълни с башибозук. Две чети са се съсредоточили в Малеш над селата Будинарци и Митрошинци, тези, които са минали от България. От Будинарци пристигна известие, чрез Манаси Цонев — внук не знам на кого, че са се събрали сто души селене, които чакат за оръжие; от Митрошинци щел да излезе поп Георги със сина му поп Петър с 90 души. Искат само оръжие да се пренесе до границата, та те да го вземат. Тук ние имаме материал за 45 души. Тасе записва момчетата и той ще тръгне след два-три деня. Снощи е пристигнала телеграма от Димитър Попгеоргиев, който е в София, да се съберат пиянчанете у дедо Ильо; каква е била целта на събранието, не зная, но днес ще се научим и ще Ви съобщим с пощата.
Предполага се, че те ще образуват една своя чета от пиянчане, затова са и отдръпнали некои момчета от Тасевата чета. Аз зная, че вестниците се интересуват много от новини, но за сега никакви новини не може да им дадем. Аз отивах с фон Маха до границата. Тукашните учителки приготовляват знаме на нашата чета. Много подробности може да Ви разкаже жена ми, която дохожда в София на лечение и чрез която Ви изпращам това писмо.
Ваш: Ефрем Каранов
(Кюстендилски окръг и националноосвободителните. . ., 13—14.)
№ 25
Телеграма на Ефрем Каранов
от Кюстендил до Трайко Китанчев за пристигнали чети
3 юли 1895 г.
Кръстю и Стефан готови, Беровски [11] при тех, Караманов, Аце, Тасе сметки не представляват. От Спировата възвърнати десетина, Начевата разнебитена, Костовата от 50 души и снощи пристигналите 68 нищо нямат. От нас се иска всичко. Чудно как се пращат хора да им се набавя
415
сичко тук, което не е възможно и при пари. Четите требва да се снабдени със сичките потреби и тъй да пристигат. Нуждите им знаете, даже капи, ризи, гащи искат.
(Приносът на Кюстендилски окръг. . ., с. 69.)
№ 26
Телеграма на Ефрем Каранов
до Трайко Китанчев за възпиране на четите от местните власти
13 юли 1895 г.
Китанчеву,
В пет часа ни повика управителят и каза: правителството било в преговори с турското по реформите; немало нужда да се изпращат чети, за това да се обезоръжат или приготвят да заминат за два дни, инак щел да употреби военна сила и оръжието щел да конфискува. Изпратените чети били разбити. Турската граница защитена и щел да разпореди да не дохождат нови чети. В интерес на делото било да се прекъсне движението. Отговорихме: движението от нас не зависи и би било по-добре да продължи, за да не се повтаря.
Каранов
(Приносът на Кюстендилски окръг. . ., 75—76).
№ 27
Из писмо на Гоце Делчев
до Ефрем Каранов за ролята на ръководеното от него македонско дружество
в националноосвободителните борби в Македония
17 окт. 1895 г.
Господин Каранов,
Нема по-света, но и по-деликатна длъжност от тая, с която сте се нагърбили. Думата ми е за председателската длъжност в кюстендилското дружество. Тя е света, за-
416
щото сте поставени да ръководите едно дружество, целта на която е света: да избави милиони хора от ноктите на тиранията, да оправи съдбата на толкова злосчастни души. Деликатна е пък затова, защото една малка грешка, една необмислена ничтожна постъпка влече подире си затваряние по влажните зандани, бесилки, проливане напразно свежа и млада кръв и пр. Малцина са тези, които се натоварят с тази толкова трудна длъжност, па и не всеки може да се нагърби, защото тука се касае за избавлението или още по озлочестявание на цел един народ. Тая длъжност, колкото по-голема признателност донася на тоя, който я изпълнява добросъвестно, обмислено и разумно, толкова и пък повече проклятия народни спечелва този, който гледа леко на всеко едно предприятие, отнасящо се за целта. Кюстендилският комитет, благодарение на географическото местоположение би могъл да направи за постигане целта много повече, отколкото всичките ведно събрани комитети във вътрешността на България. Кюстендилският комитет представлява един кораб, подир който вървят други и предназначението на който е да търси, като по-близо до брега, спасителен път, за да могат достигна всичките кораби до брега.
[ . . . ] [*]
В Македония се развива систематична агитация за едно общо вътрешно въстание, която е взела големи размери, нема кътче в Македония, което да не е обхванато. Населението се приготовлява в едно близко време за въстание, затова длъжност е на всеки един родолюбец да помогне колкото се може повече, а още повече на комитетите с такава цел, особено пък на Кюстендилско, който би могъл във всичко да помага. [ . . . ] [**] Пригответе ни оръжие, поне 500 пушки, докарайте ги до български Ветрен, до къщата на Петре П. Димитров и ние сами ще си ги внесем. Надеждата да ни снабдите с оръжие е силна, чакаме отговор веднага щом получите настоящото.
Друг един товар лежи на кюстендилския комитет, който се състои в препращането
на 60—70 броя от вестниците в Щип, откъдето ще се разпращат в другите места
*. В пропуснатия текст става дума за несполучливия опит на Чакъров да вдигне въстание във Виница и за упрека на Гоце Делчев към същия. — Ж. П.
**. Пропуснатият текст е пак в същия смисъл. — Ж. П.
417
на Македония. И те (вестниците) ще ги донасяте до българския Ветрен, до същата къща, откъдето ще ги зима нашата тайна поща — въобще каквото има за изпращане, пращайте чрез горната къща. Писмата да бъдат адресирани направо до Щип.
Имайте доверие в Георги Иванов.
В скоро време ще пристигнат до вас един [***] или повече вързани книжки с революционно съдържание, изпратени от Ал. Конев, студент в София, на когото молим да препратите приключеното писмо. Книжките са за щипския комитет, затова, щом като ги получите, разпоредете се да ги препратите.
Вервам да съзнавате вредата от разгласяванието за вътрешното приготовление, на основание на което и се надевам — не ще излезе нито и дума от Вашата уста.
Ако нещо се съмнявате в моето име, отнесете се за сведения до главния комитет в София. Не е чудно след неколко недели да се вмъкна скришно в Кюстендил.
Г. Делчев
(Гоце Делчев, писма и други материали. Съставител Дино Кьосев. С., 1967, с. 273—277.)
№ 28
Писмо на Ефрем Каранов —
председател на македонското дружество в Кюстендил до председателя
на Върховния македонски комитет в София за оказване на по-голяма помощ
от комитета, за да се засили дейността на дружеството
12 ян. 1896 г.
От когато се нареди новият комитет, ние не сме видели никакво просветление
на действия тука в Кюстендил на вратата на Македония, между това делото
не търпи чакане, ний получаваме от Македония писма от нарочно устроената
поща, с които писма тамошните комитети искат оръжие, бомби, вестници, книги
— но да ги удо-
***. Вероятно е изпусната думата «вързоп». — Ж. П.
418
влетвори кюстендилското дружество нема никаква въз можност. Хората си отиват с празни ръце, между това времето там се усилва и навсекъде се образуват комитети и има немалко хора, взели да употребяват оръжието Ако оръжие не ни се праща, то поне не може ли по 20—30 екземпляра от македонските вестници да ни се пращат, за да подържаме революционен дух. Нам ни се каза, че новият комитет щел да действува по дипломатически на чин — ний сме против този начин, но същевременно требва да подържаме революцията, защото възможно е да ни изненадат някои събития из вътре, тъй като подир миналогодишните движения брожението в Македония расте. Вижте, кажете ни, опътете ни, помогнете некак, дайте възможност да усилваме духа на хората. Нам е равносилно от Вашия ли комитет имаме подръжка, или от другия комитет при сегашното състоение на работите. Ние сме за делото, може да бъдеме посредници в революционните подготовления и дела.
Председ[ател] на кюстендилското] мак[едонско] друж[ество] — Ефрем Каранов
(Приносът на Кюстендилски окръг. . ., 106—107.)
№ 29
Из книгата на Никола Зографов «Строежът на живота» за установяване
на връзки на Гоце Делчев с Ефрем Каранов в Кюстендил и организиране на
пункт в града
Ян. 1896 г.
[. . .] След завършванието на тази негова цел в София в първите дни на месец януари 1896 г. Делчев дохажда в Кюстендил. Срещна се с Никола Зографов, с когото бе в писмени сношения. Двамата отидоха при председателя на кюстендилското македонско дружество Ефрем Каранов, стар учител, книжовник, на когото Делчев обясни всичко, което досега сме изложили [. . .]
След два дена Каранов се яви при Н. Зографов, съобщи му, че приготовлява подробен списък на всички оръ-
419
жейни материали, които са останали от въстанието, и ги дава на разположение на Вътрешната организация. Делчев и Зографов почнаха обсъждането на плана, който трябваше да се осъществи.
(Никола Зографов. Строежът на живота. С., 1927, с. 47.)
№ 30
Писмо на Ефрем Каранов
до проф. Иван Шишманов за намерението му да напише статия за учебното
дело в Кюстендил и с молба да му изпрати писмата на отец Аверкий
7 юни 1897 г.
Господин Шишманов,
Едно време се докарваше да Ви пиша и да ми пишете по нещо, сега пак се докара и вервам, че Вий ще ми отговорите, с което много ще ме задължите. Натоварен съм от дирекцията на нашето училище да приготвя една статия за в отчета на тукашното педагогическо училище, който отчет Ще се печати през август — «Историческото развитие на кюстендилските училища до Освобождението». Аз имам достатъчно сведения. Но твърде ми е нужно да имам по-подробни сведения и за отца Аверкия, който бил един от най-добрите учители по нашите страни. Вий преди некоя година, като дохождахте в Кюстендил, взехте различните Аверкиевй писма от дякон Филотей чрез доктор Любенов; вервам, че не ще откажете да ми изпратите всичките тези писма, за да ги прегледам и да видя какво значение е имал отец Аверкий за нашите страни. След като ги разгледам, аз според вашата заповед ще Ви ги възвърна или ще ги предам на Филотей — както пожелаете. Вервам, че не ще откажете на просбата ми, толко повече работата се касае за един интересен въпрос — движението на училищата в Кюстендил.
Ваш: Ефрем Каранов
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 22—23. Оригинал. Ръкопис.)
420
№ 31
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов с покана да даде своя статия за училищния сборник,
издаван с благотворителна цел за подпомагане на бедните ученици
27 март 1898 г.
Уважаеми господине,
Учителският съвет при кюстендилското държавно педагогическо и трикласно училище в едно от своите заседания реши да издаде в началото на следующата учебна година един училищен сборник, който да се разпродава в полза на бедните ученици при същото училище. В сборника ще влезат оригинални произведения по белетристиката (преводни само в стихотворна форма), педагогически, исторически и други научни статии, изложени на общодостъпен език. Мнозина от господа учителите при кюстендилското държавно педагогическо училище готвят вече статиите си. Освен учителите, редакционният комитет, избран от училищния съвет, реши да помоли неколцина по-известни наши хора в книжнината ни да благоволят и вземат участие в туй литературно предприятие с благотворителна цел.
Уважаеми господине! Ако благоволите да отговорите на поканата ни, замолявате се да съобщите заглавието на статията, с която ще ни зарадвате, както и времето, към което ще може тя да ни се изпрати. Адрес: Илия Григоров, директор на кюстендилското държавно педагогическо и трикласно училище в Кюстендил за «Редакционния комитет».
С дълбоко почитание: Председател на редакционния комитет — учител Ефр. Каранов
По този случай дирекцията Ви поднася, уважаеми господине, един екземпляр от 1-вия печатан отчет на училището.
Дирекцията
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 24—25. Оригинал. Ръкопис.)
421
№ 32
Писмо на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов с благодарност към последния за готовността му
да изпрати статия за сборника и със сведения за училището
30 апр. 1898 г.
Многоуважаеми г. Шишманов,
Писмото Ви от 24. IV. 98 г. приех и аз го прочетох на редакционния комитет по училищния ни сборник. Всичките ми другари останаха твърде задоволени от Вашия благоприятен отговор на нашата покана. Вече ние имаме подобни отговори и от другите господа поканени; от вънкашните ний сме поканили само неколцина, г-да Дринов, Страшимиров, Влайков, Славейков. Вашата статия ще краси нашия сборник за бедните ученици, които не са малко в нашето училище. Статията си Вий можете да ни я изпратите, щом като бъде готова. Нарежданието на сборника ще бъде през август, а пак изпълнението му през септември, тъй щото материалът ще може да се прибира до август месец.
Нашето училище, струва ми се, върви добре, ученици имаме много повече, а учители сме около 30 души. Градът ни малко нещо се е пооправил със своите улици. На Границки [12], както требва да знаете, първата му жена умре, той се пожени и сега от втората жена си има и дете.
През миналата ваканция аз Ви бех писал едно писмо, като Ви замолвах нещо по биографията на Аверкия, тъй като за него нужно ми беше да пиша в отчета на кюстенд[илските] училища до Освобождението, а пак Вий сте имали некои книжа от йеромонаха Филотей, но, види се, писмото ми тогава не сте го получили, защото, както се научих отпосле, не сте били в София.
Много Ви здравье от всички ни.
Предан ваш: Ефрем Каранов
(НАБАН, ф, 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 25—26. Оригинал. Ръкопис.)
422
№ 33
Пощенска карта на Ефрем Каранов
до Иван Шишманов със сведение за излизането на сборника и за отпътуване
за Сопот
15 юли 1898 г.
Любезни г. Шишманов,
Получих едно отворено писмо от Вас. Сборникът ще излезе през началото на след[ващата] учебна година. Вашата статия ще ни я изпратите в края на август. Днес тръгваме с децата си за Сопот, гдето ще женим един наши роднина, учит[еля] Мигев. Ний имаме вече няколко статии готови. Много Ви здравье.
Ваш: Е. Каранов
(НАБАН, ф. 11 к, оп. 3, а. е. 668, л. 27. Оригинал. Ръкопис.)
№ 34
Из протокол на ръководството на читалище «Братство», Кюстендил за
избиране на Ефрем Каранов за уредник на читалищния музей
14 ноем. 1910 г.
Днес, 14. XI. 1910 г., по покана на председателя на старото читалищно настоятелство се събраха на заседание членовете на читалищното ръководство (старото), новото, стара и нова театрална комисия, Контролна комисия и Увеселителна.
[ . . . ] [*]
8. За уредник на музея се тегли жребие между г. г. Е. Каранов и Златевски, които са получили по равно число гласове. Остава по жребия за уредник г. Ефр. Каранов.
[ . . . ] [**]
(ДА — Кюстендил, ф. 42 к, оп. 1, а. е. 27, л. 120. Оригинал. Ръкопис.)
*. и **. Разглеждат се други въпроси. — Ж. П.
423
№ 35
Резолюция от ръководено
от Ефрем Каранов събрание в защита на българското население от Македония
и Одринско
2 септ. 1912 г.
Днес, 2 септември 1912 г., гражданите на Кюстендил и околията, събрани на втори многохиляден митинг по случай новите насоки, които съвременната дипломация иска да даде на македоно-одринския въпрос и нерешителността на управляващите ни, които ръководят съдбините на страната ни, след като изслушахме речите на ораторите г. г. Ал. Чапрашиков, д-р Й. Лазаров и М. Мавродиев, взехме предвид:
I. Че положението на населението в Македония и Одринско от ден на ден става по-тежко и по-нетърпимо при управата, която днес цари там.
II. Че предложението на граф Бертхолд е само прах в очите на балканските държавици и подигравка с участта на цял един поробен народ.
III. Че въдицата, която ни се подхвърля, не ще закачи лов в българските води и нито ще ни преспи в сладкия сън на бъдащи облаги, догдето узрее по-добре въпросът за делене на Македония, та Австрия да се утвърди по-здраво в претенциите си по долината на р. Вардар.
IV. Че в днешния момент европейската дипломация не желае да наложи коренни реформи в пределите на Македония и Одринско.
V. Че със станалите и оповестени визити между държавниците на Великите сили не се гони друга цел, освен да се печели време и изгубим безвъзвратно най-благоприятните моменти.
VI. Че европейската солидарност е само на книга и не може да се прояви в нищо материално спроти народната вълна за освобождението на еднокръвните ни братя.
VII. Че при днешния момент едничкият изход от създаденото положение в съседната нам империя е прямата и смела намеса на България за освобождението на поробените народи.
Решихме: Най-настоятелно каним българското правителство
424
да прегърне освободителната акция и даже със силата на оръжието да извоюва автономия на Македония и Одринско.
Натоварваме бюрото да даде най-широка гласност на тази ни резолюция. [13]
Председател: Ефрем Каранов
Подпредседател: Хр. Киселички
Секретар: А. Узунов
(Централен държавен исторически архив, ф. 3, оп. 1, а. е. 205 л. 95. Оригинал. Машинопис.)
№ 36
Ефрем Цветков Каранов — детски и юношески спомени на сина му Цветан
Каранов
Среден на ръст, с яко, набито телосложение, кръгло лице, рядка подстригана коса, високо чело, гъсти, увиснали над очите вежди, големи мустаци, пожълтели малко от тютюна. Винаги изрядно облечен в чер или тъмносин костюм, с колосани нагръдник и ръкавели, с чисти, добре лъснати обувки, е черно кораво бомбе. Най-характерното в облеклото му, което помнят и сега стари кюстендилци, бе това, че той не обличаше връхната си дреха, балтон или пардесю, а я намяташе върху плещите си, с изключение в студени, ветровити дни.
Имаше хубави, здрави навици. Вечеряше рано, лягаше рано и ставаше сутрин рано — в зори. Тогава запалваше газената лампа, събуждаше се и майка ми и след изпиването на сутрешното кафе започваше своята работа. Беше пенсионер. А какво, работеше? Четеше или пишеше. Имаше навик да чете на глас. Любими автори му бяха Пенчо Славейков, Яворов, Ботев, Вазов, Лермонтов. А това, което пишеше, бе многогодишният му упорит труд върху литературното ударение в българския език.
От 1900 г. [14] баща ми беше пенсионер с приличната за това време месечна пенсия 220 лв. Семейството ми беше голямо: трима братя и три сестри. Едната сестра беше омъжена, брат ми Боян беше във военното училище, Радивой беше студент в София. Тук бяхме сестра ми Недка, сестра ми Зорка и аз, най-малкият — ученици. Мина-
425
вахме за заможно семейство, имахме две къщи, овощна градина, лозенце.
Всяка сутрин татко излизаше да пазарува (по това време жените не ходеха на пазар), след което обличаше работното си облекло, отиваше в старата къща, където в една стая, винаги заключена, имаше дърводелска работилница с всички видове дърводелски инструменти, кошничарски приспособления и такива за подвързване на книги, и работеше до насита.
От този му труд е напълно запазена библиотеката му, майсторски подвързана, сега намираща се в окръжната библиотека. От дърводелската му работа е запазен един чекрък (предаден на окръжния исторически музей), рамки на портрети, изработени от чемширово дърво. Имаше един полилей, облицован с различни стъкла, плетени столове и др.
Проявяваше голям интерес към астрономията. Беше абонат на петербургското списание «Астрономически журнал». Имаше си карти на небесните полушария, инструменти, слънчев часовник, далекоглед и др. Всякога бе осведомен кога ще има слънчево затъмнение, за появата на комета или за нещо интересно на небосвода и ни будеше през нощта да не пропуснем рядкото небесно явление.
Във връзка с тия занимания известен ми е следният случай. В късна есен на 1924 г. група кюстендилски граждани правели своята обикновена вечерна разходка на градския площад. Между тях бил и член-кореспондентът на БАН Йордан Захариев — географ, който ми и разказа този случай. Ето как ми го предаде той: «Разхождахме се на площада доста късно след вечеря, няколко приятели заедно с жените си. Времето — прекрасно, тихо и ясно. Изведнъж забелязахме от север силни, зеленикави светкавици, които припламваха по целия небосвод. Изненадата ни е голяма, спираме се, около, нас се събира по-голяма група. Правят се различни предположения: голям пожар, буря, светкавици. Тогава Владимир Караманов предложи да отидем при дядо Ефрем Каранов и да го запитаме за това необикновено небесно явление. Татко ни, вече доста болен, но с още жив поглед, седеше на широк, удобен стол. Разказахме му какво ни води при него, описахме точно явлението. Той ни каза, че това е отражение от много силно северно сияние, едно много рядко небесно явление у нас. Благодарихме му, сбогувахме се
426
и на улицата разменихме своите впечатления от болния ни учител и някой каза: «Дядо Ефрем е малко пооткачил — северно сияние в Кюстендил!». . . На другия ден всички наши вестници отбелязаха това рядко небесно явление, наблюдавано в цяла Европа.
Проявяваше интерес и умение към нумизматиката. След смъртта му останаха над 300 стари монети, които аз предадох своевременно в музея.
Недалеч от града, при с. Ябълково, имахме овощна градина с малка къщица. Тук, при хубаво време, баща ми прекарваше по няколко дни, оглеждайки овощните дървета, а вечер на газена лампа се занимаваше с литературните си работи.
Към 1910 г. в Кюстендил дойде един професор от Петербургския университет — проф. Овсяный, учен славист, дошъл по научна работа. Баща ми му оказваше помощ в научната му работа. След заминаването си изпрати благодарствено писмо и книги.
Много грижи и неприятности имаше баща ми от буйния характер на брат ми Радивой — анархист по убеждение. По случай убийствата в Русе (1910 г. — Ж. П.) в София е била организирана протестна манифестация срещу полицията на Такев (министър на вътрешните работи — Ж. П.) и Фердинанд. Началото на манифестацията е било от старите еврейски гробища (срещу днешния държавен цирк), разкопани за нова постройка. Младежите там са намерили човешки черепи, наденали ги на бастуните си и ги носели начело на манифестацията. Когато са минали покрай двореца, брат ми Радивой прехвърлил черепа зад оградата на двореца. Арестуван, съден и осъден на една година затвор условно.
При откриването на Народния театър в София (3. I. 1907 г. — Ж. П.) студентите организирано са освирквали цар Фердинанд (тогава още княз — Ж. П.) и височайшите му гости. Побеснелият морах още на другия ден е закрил университета, а полицията е принудила всички студенти да се приберат по домовете си. Нашите кюстендилски студенти са се събрали в Градската градина (в Кюстендил — Ж. П.) и са обмисляли как да протестират срещу своеволието на царя. Една група по-буйни студенти, начело с Р. Каранов, Коце Димчев, Владо Чолаков и др. решили в знак на протест да взривят основите на новостроящия се дворец близо над града. Владо Чолаков е взел пердит
427
от македонската организация и една вечер към 11 часа малкият град е бил разтърсен от силен взрив. Повредата е била малка, но ефектът много голям: цар Фердинанд се отказал да строи дворец в Кюстендил, а сградата се е превърнала на училище. Младежите — заловени и осъдени на по 4 год. затвор. Баща ми понесе много тежко това. Младежите бяха освободени под гаранция и делото им продължи години. [15]
Към 1910 г. Е[фрем] К[аранов] започна своята работа върху «Литературното ударение в българския език», която продължи близо 8 години. Оригиналът беше у дома докъм 1936 г., когато зет ми Иван Коларов го е взел и предал на професор Димитър Дечев, който обещал да го предаде в БАН или в университетската библиотека за публикуване. Не съм правил справка къде се намира сега.
По това време в града ни се построи нова читалищна сграда. Е[фрем] К[аранов] е избран в първото настоятелство и му е било поверено да организира археологически [разкопки], което той извършва с вещина и ентусиазъм. Може да се каже, че той е основателят на музея в Кюстендил.
От 1895 г. до края на живота му — 1927 г. — е член-кореспондент на БАН, а посмъртно, по случай 100-годишнината на академията биде признат за възрожденец-академик посмъртно и награден с [орден] «Кирил и Методий», I ст.
В тези години — 1903—1910 Кюстендил беше градът, в който имаше непрекъснат поток от бежанци-македонци, прокудени от турските зверства. Нашият дом беше базата, в която намираха, прибежище и първа помощ. Комисии от граждани обикаляха из града и събираха помощи в пари, дрехи и храна за бежанците, донасяха ги в дома ни и тук биваха раздавани на най-нуждаещите се. При едно раздаване на помощи, което ставаше в нашия двор и майка ми ги разпределяше, към нея се приближи едър, брадат мъж, подаде й ръка и каза: «Госпожа Каранова, благодаря Ви за това, което правите за нещастните бежанци. Приятно ми е да се запозная с Вас, аз съм Сандански.» Майка ми се смути, покани го да влезе вкъщи, но той отказа под предлог, че може да ни създаде много неприятности.
Хуриетът от 1909 г. (1908 г. — Ж. П.) донесе много
428
радост и надежди на дядо Ефрем. От много години не бе виждал родния си град Кратово и сега вдигна цялото си семейство и с файтони отидохме там най-радушно посрещнати.
Получи се покана от игумена на Лесновския манастир. Отидохме с коне — родителите ми и аз на магаренце. Пред манастира бяха излезли всички калугери, много селяни, а камбаните биеха като за почетни гости. Последва покана от училищното настоятелство в гр. Щип. Настаниха ни в най-будното семейство Гоцеви. Учителите от града дадоха вечеря в дома на главния учител Настев — убит в следващите години от турците.
[В] 1911 г. читалищното ръководство възлага на баща ми да напише отчет на читалището за периода 1872—1912 г., което той направи с присъщата му вещина.
Балканската война събуди много надежди в македонските българи отсам и отвъд границата. На лицето на баща ми цъфтеше възторжена усмивка, той очакваше с нетърпение новини от фронта. Но. . . известно е как завърши! Нейде към Пирот загина брат ми Боян — най-големият син, на 25 години. Това беше тежък удар за семейството ни и баща ми носи черна риза до края на живота си. Той написа некролог в стихове «Разпилени победи», но цензурата го окастри. За жалост, не е запазен.
[В] 1914/1915 г. — Ж. П.) г. след атентата в Градското казино в София бяха арестувани всички анархисти. Брат ми Радивой беше учител във видинската гимназия, отдето го арестуваха и престоя в затвора близо година до обявяването войната на Сърбия в 1915 г.
Първата световна война 1914—1918 г. завари нашето семейство неподготвено. Натъпиха гладни години, без дрехи, без топливо. Баща ми се принуди да работи в цензурата, реквизираха ни две стаи, в които поставиха офицери от Главната квартира (Кимон Георгиев и Йордан Пеев). Пенсията му беше малка и с това се подкрепяхме значително. Всяка сутрин татко отиваше на работа и на обед донасяше един цял хляб, сравнително по-добър от нашия.
Една сутрин, при навалял през нощта сняг дядо Ефрем върви по една направена пътека на градския площад. Срещу него идва млад офицер. И двамата се спират един срещу друг. Баща ми му казва: «Аз съм възрастен, а Вие сте. млад. Редно е да ми направите път.» Младият
429
офицер се усмихва и прави път, нагазвайки в снега. Малко по-нататък друг офицер грубо спира баща ми и му отправя остър упрек, че е накарал престолонаследника да му прави път и да гази в снега. «Нищо, не е голема работа. Щом е дошел в България, требва да спазва традициите на българския народ» — отвърнал дядо Ефрем. Той не познал царския син.
През тази нещастна война заболяхме от тифус аз и сестра ми Зорка, която почина. Все тогава се появиха първите признаци на «паркинсон» в дясната му ръка и той вече не можеше да пише, та се налагаше да диктува на мен или на сестра ми.
На 18 септември 1918 г. една голяма група напуснали фронта войници,
наричани «болшевики», нападна Главната квартира и понеже само улицата ни
дели, ние гледахме как висшите офицери бягаха презглава. През нашата ограда
се прекачиха трима и майка ми ги скри в зимника. Това бяха Кимон Георгиев,
Йордан Пеев и генерал Ватев. А около зданието в това време се стреляше
и през прозорците се хвърляха ръчни бомби.
Ние всички изтръпнали лежахме на пода, не знаейки какво ще стане. В
това време на задния двор ни се почука силно. Баща ми отиде да види кой
е. И скоро се върна заедно с брат ми Радивой, брадясал, отслабнал. Ние
с радост го посрещнахме у дома. «Синко, ако те уловят, ще те застрелят!»,
проплака майка ми. «Нема, войната свърши вече! — отговори той въодушевено.
— Но аз ще отида с тех към София! Там имаме повече работа.» И действително
войната свърши тук.
През 1917 г. баща ми започна да пише своята автобиография. Болестта му беше доста напреднала и той мъчно пишеше, та се налагаше да ни диктува на мен или на сестра ми, което се вижда от запазения оригинал. Имаше намерение да бъде в три части:
I. В екзархийското [16] училище в Цариград.Но!. . . както сам ни казваше: «Требваше по-рано, закъснях!» С много мъки можа да завърши само I част..
II. Гимназията в Одеса.
III. Студент.
Войната свърши, но гладът и мизерията ни притискаха жестоко. Пенсията на възрожденеца-академик беше 214 лв. Наложи се да се пуснат квартиранти. Аз бях студент в София и работех нощна работа, за да се издържам.
430
В случаен разговор с писателя Емануил Попдимитров му описах окаяното положение. Той взе грижата да помогне. Съобщил на професорите Шишманов и Младенов, които веднага направиха постъпки в БАН. Въпросът бе проучен и се установи, че е направена груба грешка: от 214 лв. пенсията биде определена на 3600 лв. месечно.
Но неприятностите не свършиха дотук. Уволниха брат ми Радивой (той беше учител по литература в гимназията) по ЗЗД. Мен ме интернираха в Родопите. Дойде и страшният атентат в черквата «Света Неделя».
На 19 април 1925 г., първият ден на Великден, цялото семейство бяхме седнали на празнична трапеза, когато полицията, водена от полицая Стефан Пейчев, дойде в дома ни и арестува брат ми и мен. На 28 април изведоха Радивой — той вече не [се] върна. Това дойде много на болния, грохнал дядо Ефрем и на 6 декември 1927 г. той почина. На надгробната плоча пише: «След като даде всичко мило за племето си, за благодарност му поднесоха чаша с отрова». [17]
1978 г.
(ДА — Кюстендил, ф. 76 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1 — 12. Оригинал,
Ръкопис.)