1. № 2. ДАВАЙ СЕ, МОРИ КАЛИНО. Семейно-битова. Има близък по стил и съдържание записан вариант от Васил Стоин в с. Горно Уйно — Кюстендилско. Вж. Българско народно творчество. Т. 7, С., 1962, с. 164—165.
2. № 5. ДВА БРАТА РОГЕНИ И УБАВА ЯНА. Любовна песен с публикуван вариант от Щипско. Разлика в завършека — девойката иска да стане «пиле соколово» и да хвъркне, за да не гледа «срамовете» — пристигане у дома `и на две групи сватбари, изпратени от двамата братя-съперници. Почти без разлика в стила. Вж.: Михайлов, П. Български народни песни от Македония, 1924, № 165, с. 76.
3. № 7. СНОЩИ МИНА НИЗ ВАРОША. Любовна песен. Има публикуван вариант — Стоян среща девойчето, идейки от гората. След кратко размишление решава да я целуне, както в Карановата песен. Срв. Веркович, С: Народне песме македонских бугара, књига прва, Женске песме, Београд, 1860; Фототипно издание, С., 1980, № 32, с. 41—42. Има вариант и от Станкедимитровско, записан от Димитър Осинин, публикуван в: Българско народно творчество. Т. 6, С., 1962, с. 339. »
4. № 9. МОМА СЕДЕ У ГРАДИНА. Много популярна любовна песен. Има варианти от Македония — от Охрид като сватбарска, завършваща до средата на записаната от Каранов песен — момчето удря момата с ябълка — знак, че то ще се ожени за нея. Вж.: Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 1, — Обредни песни, народни обичаи. С., 1968, с. 145—155, с. 249, 259 (два варианта). Има вариант и от с. Просеник, Серско. В него момата гадае дали турчин или гяурин ще я «кердоса» т. е. вземе. Лудо-младо `и отговаря, че то ще се ожени за нея. Вж. Веркович, С., Цит. съч., № 67, с. 76—77.
5. № 12. КУЗМАН КАРИМАН. Историческа песен. Кузман Кариман е известен даалия в Западна Македония, но борещ се главно против албански разбойници, често покровителствувани от турската власг, Песните за него са широко известни в цяла Бълга-
432
рия, те са вдъхновили Григор Пьрличев да напише поемата «Сердарят», получила наградата на Атинския университет през 1860 г. Вж. Българско народно творчество. Т. 3, С., 1961, с. 635—636; Българска народна поезия и проза. Т. 3. С., 1981, с. 326, 453, 454. Нашият вариант не се отличава особено от известните досега публикувани песни — налице са само някои отделни стилови изменения и подробности около отделни събития. Срв. Българско народно творчество. Т. 3, е. 414—427; Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 2. С., 1969, с. 267—306.
5а. № 15. ГОЛУБ МИ ГУКА ОСОЯ. Карановият запис е публикуван още и в Българска народна поезия. . ., Т. 2, с. 335.
6. № 17. РАНИЛА МОМА СЛАВЕЯ. Обредна, сватбарска песен. Също много известна в България. Има публикувани варианти — вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци — Димитрия и Константин и издадени от Константина в Загреб на 1861 година, С., 1891, № 484, с. 451; Тук славеят е хранен 9 години с шекер и пшеница. Той моли момата да го вземе със себе си. Друг вариант вж. в: Шапкарев, К. Сборник от български. . . Т. 1, № 157, с. 261, 262. Тук се води по-дълъг диалог между девойката и славея в същия дух. За други варианти вж. още и Ястребов, Обичаи и песни турецких сербов, СПБ, 1889, № 341, 389, 398. Няма особени стилни различия. Публикувана още и в: Българска народна поезия. . ., Т. 2, с.335.
6а. № 18. ТЕРАЛА МОМА ЕЛЕНА. Карановият вариант е публикуван още и в: Българска народна поезия. . ., Т. 2, с. 334.
6б. № 19. ДЕВОЙКО, ДЕВОЙКО. Карановият вариант е публикуван още и в: Българска народна поезия. . . Т. 2, с. 352.
7. № 21. ДАВАЙ, НАДДАВАЙ, ДЕВЕРЕ. Обредна, сватбарска песен. Абсолютно същата е като публикуваната в: Българско народно творчество. Т. 5. С., 1962, с. 549.
8. № 30. БРИЧЕ МИ СЕ ИВО МЛАДОЖЕНЯ. Обредна, сватбарска песен с публикуван вариант в 6 стиха от Кюстендилско (с. Трекляно) от Васил Стоин. Има известен вариант и от гр. Дебър, близо до Кратово. Във варианта на Стоин липсва последният трагичен стих, а настроението е празнично. Вж. Българско народно творчество. Т. 5, с. 530, 631.
9. № 31. ВИЛА МОМА ТРИ ЗЕЛЕНИ ВЕНЦА. Изпуснат е стихът, поясняващ какъв е третият венец. Обредна сватбарска песен. Известна в Прилеп — Македония. В публикувания от братя Миладинови вариант от този град девойката хвърля венците последователно: този от здравец — в юнакови двори; пшеничения — в селото, за берекет; лозовия — в юнаковото лозе, да се роди много
433
грозде. Вж. Български народни песни. . ., № 541, с. 473. Сведение за варианта на Каранов е посочен и в Българско народно творчество. Т. 5, с. 630.
10. № 35. Я ИЗСКОЧИ, ЮНАКОВА МАЙКО. Обредна, сватбарска песен. Същата песен е включена в Българско народно творчество. Т. 5, с. 577. Има записан вариант от Дупнишко. Вж. Българска народна поезия. . . Т. 2, с. 394.
11. № 36. ЕЛА, ЕЛА, ГРАБЕНА ДЕВОЙКО. Обредна, сватбарска песен. Същата е публикувана в посочения по-горе том, с. 570, без пояснение дали има други варианти.
12. ПРИКАЗКА ЗА ТЪЙ, ЩО ЦИЦАЯ ДВАЕСЕ И ПЕТ ГОДИНИ (на кратовски диалект).
Това е един от първите варианти на тази приказка, публикуван от Каранов.
След това се появяват и други. Вж. Българско народно творчество. Т. 9,
С., 1963, с. 499. Самата приказка вж. на с. 233—241.
Непубликувани
13. № 1. КАРАДЖА, МОРЕ КАРАДЖА. Хайдушка песен, вариант на известната песен «Чавдар войвода и Лалуш». Вместо Чавдар главният герой е Караджа и сестриният му син — Ляйлюше, вместо Лалуш. Действието се развива в Солун вместо в София. Вж. Българско народно творчество. Т. 2. С., 1961, с. 132— 137, 639, 640.
14. № 2. ИЗГОВАРЯ МАРКО КРАЛ ВЕЛИКИЙ. Юнашка песен, един от многото варианти за Крали Марко, който освободил три синджира роби. Тук действието започва с въпрос към гората защо е рано повяхнала и с отговора `и — защото минали през нея три синджира роби. Следват познатите събития около освобождаването на робите, както е в другите варианти. За тях вж. Шапкарев, К. Сборник от български. . . Т. 2, с. 151—155; Българско народно творчество. Т. 1. С., 1961, с. 298—317, 685, 686.
15. № 3. ИМАЛ МАРКО ВЕРНА ЛЮБА АНГЕЛИНА. Юнашка песен, вариант на известни песни за освобождаването на Крали Марко от тъмница от жена му. За вариант и библиографични бележки вж. Бългдрско народно творчество, Т. 1, с. 510—517, 697, 698.
16. № 4. СЕ ЗАЖЕНИ МИЛКАНА НЕВЕСТА. Семейно битова песен. Има печатани два варианта от братя Миладинови. В единия заради незаконни любовни връзки на майката Кондофила с Корун синът `и Костадин ги убива и двамата. В другия — майката изгонва сина си Йован в гората, докато поумнее, а той я проклина Корун да ограби имота `и. После убива само Корун. Очевидно тези
434
варианти се различават в голяма степен от записаната от Каранов песен. За вариантите вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . . № 90, с. 133—136 и № 199, с. 315—317.
17. № 5. ДВА МИ БРАТА ЖИВУВАЛЕ. Семейно-битова песен. Има записани варианти от братя Миладинови в Струга с много повече подробности и по-обширно изложение. Вж. Български народни песни. . ., № 55, с. 68—73. Вторият известен вариант е по-близък по съдържание и език до записаната от Каранов песен. Там развръзката идва след повече действия. Вж. Веркович, С. Народне песме. . ., № 287, с. 311—313.
18. № 6. СТОЯН ПАСЕ РУДИ ОВНИ. Митическа песен, определена от Каранов като трудово-поминъчна, като овчарска. Действително колебанието е налице и у фолклористите — в три публикувани варианта тя е класирана като трудово-поминъчна. Главният герой — Стоян, Димчо, е спасяван от беда от кучетата, югича - водача на стадото или биволите, след като той ги вика с кавала си. Вж. Българско народно творчество. Т. 8. С., 1962, с. 289, 299, 539, 540. Едновременно с това друг вариант с главен герой Кара Бойо, със същия сюжет, е определен към митическите песни. Вж. Българско народно творчество. Т. 4. С., 1961, с. 522, 664. Съществува и друга разновидност — главният герой Пейко пасе стадото на бащата на Севда, с която се обичат. Нападнат от разбойници, Пейко вика чрез кавала си бащата и селяни да прогонят злосторниците и да спасят стадото. В знак на благодарност бащата дава благословията двамата млади да се оженят. Вж. Български на родни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 204, с. 321—323. Тази песен е много по-дълга — 150 стиха.
19. № 10. АЛТЪНА СЕДЕ ОДАЯТА. Подобна на посочената в бел. 9. Очевидно е, че тази песен не е довършена.
20. № 12. МИНЕШ, ПОМИНЕШ, КИР ДИМИТРИЕ. Любовна песеи със записан още един вариант — № 17. Известна е подобна песен от Щипско, публикувана през 1924 г., с 13 стиха. Там има известно различие — загубен е поясът, армаган от Аница, в който имало и китка, и алтънче с имената на двамата. Вж. Михайлов, П. Български народни песни. . ., № 129, с. 59.
21. № 14. РАЗМИТАЙ, ВЕЛО, РАЗМИТАЙ. Семейно-битова песен. Има отпечатани 3 варианта с известни изменения — двата ог Веркович (единият — Вела да не прислужва на един от сеймените, който пожелал заради това да я вземе; и другият, записан в Дебър с незначителни изменения, близък до записаната от Каранов песен). Вж. Веркович, С. Цит. съч. № 122, с. 127—128 и № 330, с. 360—361. В публикуваната от Панчо Михайлов песен пък се казва, че сеймените искат да погубят Вела, а либето `и да пратят в Анадола.
435
Песента започва от средата: «Ке дойдат, Вело, ке дойдат». Вж. Михайлов, П. Цит. съч., № 308, с. 168. По-близък вариант е публикуван и в Българско народно творчество, Т. 7. . ., с. 315.
22. № 16. СИНА МАЙКА ПО МЕХАНИ ТРАЖЕ. Семейно-битова. В известните публикувани два варианта, сравнително близки по съдържание, но по стил по-добри, се казва по-ясно защо пашата търси сина. В първия — защото погледнал ханъмка. Вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 366, с. 404; във втория — защото видял в двора на пашата дъщеря му, махнал `и с ръка и `и намигнал, но бил забелязан от сеймените. Вж. Веркович. С. Цит. съч., № 155, с. 166—167.
23. № 17. МИНЕШ, ПОМИНЕШ, КИР ДИМИТРИЕ. Любовна песен, аналогична на № 12.
24. № 18. ЮНАК ШЕТА ПО ЗЕЛЕНИ ЛИВАДИ. Любовна. С малки изменения аналогична песен е публикувал В. Чолаков, изпратена му от Кюстендил. Вж. Българский народен сборник, Болград, 1872, № 111, с. 350—351. По-тромав език и по-различно съдържание има друг печатан вариант. Вж. Българско народно творчество. Т. 6, с. 492.
25. № 19. КАРАНФИЛО, КАРА ЛИ ТЕ МАЙКА. Любовна. Само първите 4 стиха са аналогични в един вариант, печатан от Веркович. Нататък съдържанието се променя — девойката иска да стане «пиле соколово» и да хвръкне до Дунава, където да си намери юнак. Желанието `и се сбъдва. Вж. Веркович, С. Цит. съч., № 229, с. 248.
26. № 20. ЕЙ, ЕВАНЕ, БЕЛИ ГРАГЯНИНЕ. Любовна. Много голяма прилика по съдържание и стил с известен вариант от Западна България. Вж. Българско народно творчество. Т. 6, с. 494, 628.
27. № 22. ДИМИТРО ЛЕ, РУСОКОСО ДЕВОЙЧЕ. Любовна. Известен вариант на публикувана от Л. Каравелов песен, където финалът с трагичен. Вж. Българско народно творчество. Т. 6, с. 87, 591.
28. № 25. ЗАЖНЕЙ, ЗАЖНЕЙ, БЕЛА РУЖО. Трудово-поминъчна песен, пеела се по жътва. Широко разпространена в цялата страна. В сборника на В. Чолаков има кратък вариант от 6 стиха от Кюстендилско, очевидно непълен, защото липсва най-важното — наказанието заради неспазване на празниците. Вж. Чолаков, В. Български народен сборник. . . № 105, с. 348. Много по-разширен вариант от с. Просеник, Серско е публикувал Веркович — наказание постига Ружа заради неподчинение към майка `и: следва разкаяние и заръка вместо истината — дружките `и да кажат, че са я оженили — че е ухапана от змия и умряла. Вж.
436
Веркович, С. Цит. съч., № 167, с, 177—178. Едва през 1962 г. е публикувана записаната от Н. Кодов в Калофер песен, съвсем същата по съдържание и стил — 16 стиха, при 15 в Карановия запис. Вж. Българско народно творчество, Т. 8, с. 102. Последните два варианта са най-добрите засега по език и стегнатост на изложението.
29. № 26. СЛЪНЦЕ МИ Е ЗАСТОЯЛО. Семейно-битова. Известни са три варианта — двата недовършени, само с първите 6 стиха от Карановия запис (вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 651, с. 508) и със следващия стих с малки изменения от Кюстендилско в сборника на В. Чолаков, № 106, с. 349. С незначителни различия и точно съдържание е публикуваната от Панчо Михайлов в: Български народни песни от Македония, № 230, с. 114—115. Ясно е, че това е същата песен, записана след 50 тодини в същия район от последния събирач.
30. № 27. ЕЛЕНО, ЕЛЕНО, БРЕ ШЕКЕР ДЕВОЙКО. Трудово-поминъчна, жътварска песен. Това е само началната част от публикувана от В. Чолаков песен от Кюстендилско с 44 стиха — отвличане на жътварката Елена от чифликчията Махмуд челеби. Срв. Чолаков, В. Българский народен сборник. . ., № 107, с. 349.
31. № 28. ДЕВОЙЧЕ, ДЕВОЙЧЕ, ГИДИ МРЕНА РИБА. Любовна. Само началните 5 стиха са сходни с песен от сборника на братя Миладинови, където девойката съжалява, че баща `и не я дава, защото момчето не било достатъчно богато. Вж. Български народни песни. . ., № 423, с. 427—428; Българско народно творчество. Т. 6, с. 222, 602.
32. № 29. УДРИ КРАЙ, ДЕВОЙКО, НА КРАЙ ДА ИДЕМО. Любовна, известна в страната. За сходни варианти вж. Български пародии песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 336, с. 393; записи на В. Стоин — Народни песни от Тимок до Вита, С., 1939, № 2315, 2316; Българско народно творчество. Т. 6, с. 349.
33. № 34. СМИЛ МИ БРАЛА СМИЛЯНА ДЕВОЙКА. Любовна. Два варианта са известни от сборника на Панчо Михайлов. Единият е много по-обширен (110 стиха) и в него сюжетът е по-различен; войводата желае да се ожени за Смиляна, извършват се чудеса, подсказващи нещо ненормално — че са брат и сестра.. Следващият е много по-стегнат и съвсем близък до записаната от Каранов песен, вероятно от същия край. Завършекът съдържа клетва на девойката — да излезе триглава змия и да изяде войводата. Вж. Михайлов, И. Цит. съч., № 393—394, С. 231—234.. Има и трети публикуван вариант, завършващ с желанието на неприемащият побратимството хайдутин, вж. Българска народна поезия. . . Т. 5, с. 54.
437
34. № 35. БРАЛА МОМА БЕЛО ГРОЙЗЕ И ЦЪРНО. Трудово-поминъчна песен, пее се на гроздобер. Много близка по съдържание и стил е публикуваната от Панчо Михайлов, вероятно пак от същия район. Малко е видоизменено началото — мома садила лозе и след време направила 9 бъчви вино. В последния стих подиграва момъка с думите «будало без кон», който заложил в кръчмата за вино. Вж. Михайлов, П. Цит. съч., № 206, с. 93, 94.
35. № 37—48. НА ЛЮЛКА. Записан цикъл от песни, изпълнявани на празниците Сирни заговезни (седем недели преди Великден, най-често през февруари) и на Гергьовден. В Западна България са се изпълнявали при люлеене, особено на първия празник — в сряда, петък и неделя за здрави и против болест. Вж. Българско народно творчество. Т. 5, с. 308, 453. Известен е само един публикуван вариант от Македония, който посочваме по-долу.
36. № 40. МОМА СЕ ЛЮЛА. Обредна песен. В публикуваната като гергьовска песен от Серско дружките на момичето отговарят на момчето, че не бива то да пада, защото ще умре, без да са още венчани. Вж. Веркович, С. Цит. съч., № 25, с. 33.
37. № 49. ДВА МИ ЦАРА ЦАРУВАЛЕ. Класиранаот Каранов като детска, докато всъщност би могла да бъде отнесена към митическите песни — цикъл «Слънце, месец, звезди». Тук се говори за слънцето и луната, за вечния кръговрат — смяната на деня с нощта. Вж. по-подробно Чохаджиева, Г. Една старинна народна песен — Звезда, бр. 77, 5 юли 1983.
38. № 50. ЦУЦУЛ ПАСЕ ГОВЕДА. Детска, много известна песен в различни варианти под заглавия «Комар муха водеше» — от Малкотърновско, «Комар сина женеше» — от Северна Македония с малки изменения, а в сборника на братя Миладинови е под същото заглавие: «Цуцул пасе говеда», но не е довършена; не се говори за убийството на мухата. Вж. Българско народно творчество. Т. 7, с. 534, 585, записана от Елена Огнянова; Михайлов, П. Цит. съч. № 283, с. 156; Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 25, с. 22.
39. № 51. ЕВАНЕ, ЕВАНЕ, ВЛАШКИ ТУПАНЕ. Детска залъгалка с публикувани варианти в стихотворна и прозаична форма. Вж. Български народни песни, собрани от братя Миладинов ци. . . № 668, с. 513—514; Шапкарев, К. Сборник от български. . ., Т. 1, с. 391—392; Българско народно творчество. Т. 12, С. , 1963, с. 608—609.
40. № 52. ДЕДО СЕДЕ НА СТОЛИЦА. Детска скоропоговорка с много голяма известност в цялата страна. Има няколко публикации с незначителни изменения в сравнение с Карановия вариант. Вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . .,
438
№ 667, с. 513; Шапкарев, К. Сборник от български. . ., Т. 1, с. 404; Българско народно творчество, Т. 12, с. 609—610. Неправилно един популяризатор в СР Македония я квалифицира като коледарска песен, публикувана през 1899 г. от велеския книжар Йордан Шурков. Вж. Тоциновски, В. Велешкиот книжар Ордан Шурков — Дело-74, Штип, 1980, № 1, с. 33.
41. № 54. ОРАТА, КОПАТА. Детска скоропоговорка, известна в Западна България, изпълнявана на празника Сирни заговезни при прескачането на огън. В печатания от Кузман Шапкарев вариант от гр. Щип е прибавено и «ке я водам на таринци, ке я ковам триста клинци». Вж. Шапкарев, К. Сборник от български. . . Т. 1, с. 406.
42. № 59. ОЙ ДО ДОЛЕ, МИЛИ БОЖЕ. Обредна песен, из пълнявана при молитви за дъжд. Подобна песен с известни изменения в съдържанието е публикувана в Българско народно творчество, Т. 5, с. 456. Тя е от Самоковско.
43. № 60. СКАРАЛ СЕ КОМАР С МУАТА. Детска хумори стична песен, определена и като семейно-битова. Има публикуван вариант с незначителни изменения. Вж. Българско народно творство. Т. 7, с. 532—533, 585.
44. СУЕВЕРИЯ. За изпълнение на желанията на Богоявление има печатан вариант, в който господ дал на един човек вместо бъчва глава като крина — поради направената от него съща грешка. Вж. Българско народно творчество. Т. 11. С., 1963, с. 310, 371.
Много известно в цялата страна е приготвянето на погача с пара за Бъдни вечер и вярването, че който я намери, ще бъде най-щастлив.
Отделни елементи от вярванията за духове и вампири има в някои публикации. Вж. Българско народно творчество. Т. 11, с. 382—392.
46. ИЗРЕЧЕНИЯ (ПОСЛОВИЦИ). При направените справки на някои публикации за Македония и Западна България се вижда, че от записаните от Каранов 31 пословици са публикувани само 9. «Покриено млеко мачка не лока» от Кюстендилско и Щипско, «От трън, та на глог», «Страдна майка и на мъртво дете се радуе» (видоизменена «и на сляпо сине», или «за келевото сине»), «Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава», «Ум царува, ум робува, юнак лойзе копа» (вместо «патки пасе»), «Мачка риба не обича» (от Щипско), «Майстория кози пасе, пет откара, две докара» (от Щипско). Вж. Българско народно творчество. Т. 12, с. 320, 361, 403, 420, 458; Чачаров, П. Пословици от Щип (Македония) — Сборник народни умотворения, № 3, 1890, 254, 258. Останалите две са по смисъл еднакви с други известни в цялата ни страна — 1.
439
«Не ми кажи кой говоре, а кой е изпитал», т. е. «Не питай старо, а патило». 2. «На сливаря сливи не кажий» т. е. «На краставичар краставици не продавай». Няколко други също са популярни, но около половината могат да се преценят като малко известни, измежду които и като оригинални.
46. НАРОДНИ ПРИКАЗКИ. За кривдата и правдата. Има публикувани няколко варианта на известната приказка «За кривдата и правдата» — главно от Западна България. В нашия случай се съдържат отделни елементи от тях — дяволът се преправя три пъти на човек — като вариантите на Кузман Щапкарев, Йордан Захариев и Иван Кеиов. Тайната за поправяне на злините се издава от главния дявол, както в приказката, записана от Д. Вълчев в Дупнешко. Други особености Няма. Срв. Българска народно творчество. Т. 9, с. 430—433 и бележките па с. 528, 529; Шапкарев, К. Сборник от български, народни умотворения. . ., Т. 4, с. 70, 73 и др.
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
1. Подобни данни дава и Константин Иречек, като се позовава на разкази на местни хора и на някои съчинения па пътешест веници. Вж. Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, с. 629—630. Видният учен Йордан Иванов дава много по-подробпи сведения за рудодобива в Кратово през различни периоди след XIV в., за сечене на монети, прояви на високо народностно съзнание и противопоставяне на поробителите н др. Вж.: Северна Македония С., 1906, 195—199.
2. Това описание е разсеяло съмнението на К. Иречек дали още съществуват семейни задруги, макар че прави уговорки, че те не са масова практика. Вж.: Пътувания по България. . . . с. 632.
3. Нуждата от руда подтикнала турската власт да назначава местните князе за управители на рудниците и да им запазва предишните права. Именно затова през XIV—XVI в. градът станал постоянен притегателен център за българите. Кратово бил един от градовете в Западна България, в които българското население н сравнение е турското било доста по-многочислено — през XV в имало 606 домакинства, докато в Мелник — 560. в Петрич — 476 и др. През следващия век населението му нараснало два пъти — 1209 домакинства. Вж.: Гандев, Хр. Българската народност през XV век. С., 1972, с. 93, 110. Обаче през XVII в. градът намалял на 204 къщи (вероятно с по няколко домакинства) с около 3000—4000 души. Вж. Иванов, Й. Северна Македония, с. 314. Очевидно
440
данните на Ефрем Каранов са преувеличени, защото според поточната статистика на Васил Кънчов през 1894 г. в Кратово имало 4500 души — 1900 българи, 2500 турци и 100 цигани. Вж. Кънчов, В. Избрани произведения. Т. 2. С., 1970, с. 521.
4. Както на други места, така и тук административните изменения в състава на казите и другите единици били постоянно явление. Според Ефрем Каранов през 1873 г. околията била съставена от 42 села, като някои се числели към Кумановска каза. След това обаче 31 села били отнети от нея и върнати към Кратовска каза. През 1894 г. виждаме, че заедно с тях и с още 2 села тази административна единица нараснала па 75 населени пункта. В тях живеели 23 850 души — 19 385 българи, 3845 турци, 340 власи и 320 цигани. Вж. Кънчов, В. Цит. съч., с. 521—523.
5. Направените от Ефрем Каранов предположения не се покриват с историческата истина. Вж.: История па България., Т. I. С., 1961, с, 245 и други публикации.
6. Позовавайки се на две легенди, Йордан Иванов подкрепя предложението иа Ефрем Каранов, като привежда и някои косвени данни. Вж. Северна Македония. . ., с. 135, 157—158.
7. Точно тази легенда посочва и Йордан Иванов заедно с другата. Вж.: Северна Македония. . ., с. 157.
8. За нея и мъжа `и Стамен войвода вж.: Димитров, Г. Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение. Пловдив, 1894, с. 186; Хайтов, Н. и В. Манев, Румена войвода — Библиотека за жената, № 11, 12, 1968, с, 4; Попов, К. Кюстендил през турско робство и участието на кюстендилци в националноосвободителните борби. — В.: Кюстендил и Кюстендилско, С., 1973, с. 102; Дойнов, Д. Националреволюционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX век. С., 1976. с. 56, 93.
9. За дядо Ильо войвода вж. по-подробно: Караманов, В. Ильо войвода, биографичен очерк. Кюстендил, 1968; Иванов, Й. Северна Македония, с. 300—304; Попов, К. Цит. съч., с. 102, 103; Дойнов, Д, Цит. съч., с. 55—57, 64, 74, 93, 95, 107, 117, 144—148, 157, 158, 164, 169—173, 178, 181, 187, 294, 196.
10. Йордан Иванов преразказва същата случка, публикувана от Ефрем Каранов, обаче представя Ильо войвода като въглилар — вж. Северна Македония, с. 401 и Караманов, В. Ильо войвода, с. 11. 12.
11. Адам Калмиков е бил активен участник в освободителните борби на българите през 1878 г. и в движението против Берлинския договор. Като войвода на чета участвува в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. и през 1885 г. при преминаването с чета в Ма-
441
кедония е убит. Вж. по-подробно: Енциклопедия България, Т. 3, С., 1982, с. 286; Дойнов, Д. Комитетите «Единство», ролята и приносът им за Съединението, 1885. С., 1985, с. 299.
12. Става дума за Димитър Попгеоргиев — Беровски и брат му. Първият е водач на Разловското въстание по време иа Априлското въстание през 1876 г., неправилно посочено от Каранов през 1875 г. Същият е бил началник-щаб на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 г. Вж. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 51—61, 63, 94—115, 117—120, 124—156, 157, 172, 184, 194; Беровски, Д. Димитър Попгеоргиев Беровски, живот и дело. С., 1986; Гоцев, Сл. Националнореволюционни борби в Малешево и Пиянец, 1860—1912 г. С., 1988, 67—80.
13. За Румена войвода вж.: Документи за българската история. Архив на Найден Геров. Т. 1, ч. I. С., 1961, с. 236—238; Иванов, Й. Северна Македония. . ., с. 304—307; Хайтов, Н. и В. Манев, Румена войвода — Библиотека за жената, Попов, К., № 1968. 11/12; Цит. съч., с. 103—104; Хайтов, Н. Хайдути. С., 1968, с. 53—99; Попов, К. и В. Манев. За резултатите от някои проучвания върху биографията на Румена войвода, доклад на научна сесия, Елена, 1968 (машинопис в Исторически музей, Кюстендил).
14. Това е докладът на кореспондента на Славянския благотворителен комитет в Москва Ал. Рачински от пътуването му от Пловдив до Битоля прз 1862 г., отпечатан през 1871 г. в Москва. Вж.: Хайтов, Н. Хайдути, с. 97.
15. В съвременната ни литература е уточнено, че тя е родена през 1829 г. Вж.: Попов, К. Цит. съч., с. 103; Хайтов, Н. Хайдути, с. 53.
16. Уточнено е, че излизането на Румена войвода в Осогово с чета е станало през 1858 г. Вж. Попов, К., Цит. съч., с. 103, 104; Хайтов, Н., с. 53. Това опровергава посочената от Йордан Иванов година 1856. Срв. Северна Македония, с. 304.
17. Критското въстание (1866—1869 г.)
18. Йордан Иванов още навремето приема версията на Ефрем Каранов за убийството на Румена войвода и нейния байрактар и другар Стоян, като отнася това събитие към предишната година — 1860 г. Вж.: Северна Македония, с. 304. В последно време обаче изградената теза от Каранов се опровергава, като се посочва, че Румена войвода е бродила в планината и през 1862 г. Обаче няма сигурни данни, за да можем да приемем новото схващане, че след тази година Румена е забягнала в Румъния, където доживяла до деветдесетте години на миналия век. По тези въпроси вж. Попов, К.
442
Цит. съч., с. 104; Хайтов, Н. Цит. съч., с. 95—98; Желязкова, К. Български войводи. С., 1985, с. 86—87.
19. Известия Славянското благотворительного общества, СПБ, 1888, № 6, 7.
20. На това тенденциозно антибългарско и исторически несъстоятелно твърдение от страна на сръбски историци и политици още навремето се противопостави Марин Дринов. Вж.: Избрани произведения, Т. 2, С., 1971, с. 314—328.
21. Сборник народни умотворения, наука и книжнина, 1890, № 3.
22. Както посочихме, някои факти за рударството се повтарят в «Описание на Кратовската каза». Но тук изложението е обогатено с много интересни сведения за стопанското и социалното положение на българите от Кратовско.
23. За тези личности Йордан Иванов черпи сведения оттук, вж.: Северна Македония. . ., с. 196.
24. Това подробно и убедително е направено от Васил Кънчов. Вж, Избрани произведения. Т. 2. С., 1970, с. 505—533.
25. Недоволен от обясненията на византийския патриарх Фотий, през 866 г. Борис I се обърнал за разяснение към римския папа Николай I, като му отправил 106 въпроса посредством двама свои специални пратеници.
26. За Хаджи Йоаким Кърчовски по-подробно вж. Иванов, Й. Българите в Македония. С., 1917, с. 85, 207; Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, с. 84, 141—146, 649—654; Дринов, М. Избрани съчинения. Т. 2, 1971, с. 379—383; Каранов, Е. Спомени. С., 1979, с. 69.
27. Вж.: Дринов, М. Цит. съч., с. 379—383.
28. Те са: Амартолон Сотириа (1814), Митарства (1817) и Различни поучителни наставления (1819). Вж. за тях Дринов, М. Цит. съч., с. 379—383.
29. За него вж.: Дринов. М. Цит. съч., с. 401; Иванов, Й. Български старини. . ., с. 154, 155.
30. А. Гилфердинг е руски учен-славист, назначен през 1856 г. за търговски консул в Сараево. През следващата година прави научна обиколка из някои области в югозападната част на Балканския полуостров и през 1859 г, издава в Петербург съчинението «Поездка по Герцеговине, Боснии и Старой Сербий». В него за втори път след сънародника си В. Григорович, въз основа на преки наблюдения при посещението си и в Македония, доказва българския `и характер. Вж. Иванов, Й. Българите в Македония. С., 1986, с. 276, 277.
31. Има предвид известното «Житие и страдание грешнаго
443
Софрония» от Софроний Врачански и двете творби на българския книжовник Кирил Пейчинович (1770—1845 г.) «Огледало» и «Утешение грешним». Последните две творби с религиозно съдържание са продължение на традицията на ръкописните сборници и на дамаскините. Проповядваните в тях идеи отразяват практическите нужди на живота — главно на бита и труда на българските селяни, а също така и назрялата необходимост от просвета на говорим български език. Вж.: Речник на българската литература. Т. 3, С., 1982, с. 45, 46.
32. Освен него има открити още две жития, публикувани от Йордан Иванов, вж.: Северна Македония. . ., с. 100—106; Български старини. . ., с. 394—400.
33. За този манастир вж. още и Дринов, М. Цит. съч., с. 427, 431, 432; Иванов, Й. Български старини. . ., с. 156—157, 160—162; Северна Македония. . ., с. 78, 97—100, 261, 355, 409.
34. Вж. и Иванов, Й. Български старини. . ., 138—139; Северна Македония. . ., с. 40, 410.
35. Вж. и Иванов, Й. Български старини. . ., с. 137, 138, 400, 401; Северна Македония. . ., с. 108, 109.
36. Вж. и Дринов, М. Цит. съч., с. с. 401, 402; Иванов, Й. Български старини. . ., с 146—148, 404—405; Северна Македония. . ., с. 92—95, 408—409.
37. Заемал е отговорни църковни постове от шестдесетте години в XVIII в. до тридесетте години на XIX в., а през 1819(?)—1827 г. е бил кюстендилски владика. Вж. Иванов, Й. Северна Македония. . ., с. 321—322.
38. Това се е случило през 1766 г., когато 8 митрополити, между които и кюстендилският Гаврил, издействували султански берат за премахването на сръбската Ипекска патриаршия и за преминаването на нейните подвластни епархии към Цариградската патриаршия. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., с. 269; Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-иационални борби и постижения. С., 1971, с. 46; Паскалева, В. Кюстендил и Кюстендилско в църковно-националната борба през 60—70 години па XIX век. — В: Кюстендил и Кюстендилско, С., 1973, с. 115.
39. Изцяло българският град Кюстендил до края на XV в. споделил съдбата и на останалите поробени български земи. Неговите жители, начело с българския владетел, били помохамеданчени, някои избити, а други избягали от града. Обаче в края на XVII в., както сочи и Каранов, в града отново започнали да се заселват българи. До 1878 г. последните вече съставлявали около 750 семейства — 30% от цялото население, за да станат мнозинство непосредствено след Освобождението. Вж. Иванов. Й.
444
Цит. съч., с. 173; Сб. Кюстендил и Кюстендилско. . ., с. 97. Затова за времето, за което пише Каранов, трябва да се приеме, че българите са били много повече — през 1863 г. е имало 319 къщи с повече от 1 семейство, следователно най-малко 500 семейства. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., с. 315.
40. Вж. по-подробно Димитров, Г. Княжество България, с. 55; Иванов, Й. Цит. съч., с. 323.
41. Училището се открива през 1816 г. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., с. 366.
42. За него споменават и Меджидиев, А. История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от XIV век до 1912—1913 г. С., 1969, с. 99; Попов, К. Цит. съч., с. 98; Иванов, Й. Цит. съч., с. 367—368.
43. За него вж. и Димитров, Г. Княжество България, ч. 8, с. 199—200; Иванов, Й. Цит. съч., с. 369, 370; Попов, К. Цит съч с. 99.
44. Тези събития са отразени и от Ников, П. Цит. съч., с. 242— 243; Иванов, Й. Цит. съч., с. 329—333; Паскалева, В. Цит. съч., с. 117—125.
45. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., с. 336 и биографичната бележка от Никола Ферманджиев в: Каранов, Е. Спомени.. . ., с. 79.
46. Вж. за този акт Ников, П. Цит. съч., с. 242; Иванов, Й. Цит. съч., с. 336; Паскалева, В. Цит. съч., с. 117.
47. За него вж. още и Патриарх Кирил. Авксентий Велешки, С., 1965, с. 32 и Каранов, Е., Спомени. Бележка на Н. Ферманджиев, с. 73.
48. За неговото порочно поведение в Кюстендил вж. и Димитров, Г. Цит. съч., 459—460; Иванов, Й. Цит. съч., с. 335—336.
49. За допълнителни данни вж. Иванов, Й. Цит. съч., с. 370— 372. Този автор дава сведения, че през 1872 г. Аверкий Попстоянов е бил председател на новооснования от Тодор Пеев в Осоговския манастир таен революционен комитет. Г. Ангелов обаче не го потвърждава. Вж. Ангелов, Г. Кюстендил. 1900, с. 75. Подробни биографични бележки, но без достатъчно описание на дейността му в Кюстендил, се съдържат в книгата на Асен Хр. Меджидиев «Дупница до Освобождението», Дупница, 1935, с. 137—143 (препечатана статия на С. Велев от сп. «Училищен преглед», 1906 г.).
50. Там се е съхранявала и ценната църковна кондика, от която Ефрем Каранов прави извлечения. Сега се намира в НБКМ, БИА, II А 7796.
51. За кратък коментар вж. Паскалева, В. Цит. съч., 114—115.
52. Игнатий е бил на този пост до 1872 г. Вж.: Иванов, Й.
445
Цит. съч.. 347—348. Авторът неправилно смята, че Игнатий е заемал владишкия пост до 1869 г., вж. Цит. съч., 118—122, защото това всъщност е било формално. До заместването му от Иларион Ловчански през 1872 г. той продължавал да държи църковната власт в ръцете си — събирал данъка «владичина», подготвял за свещеници верни нему хора и др. Вж. Паскалева, В. Цит. съч., 120—121.
53. Тези сведения са изцяло ползувани и от Иванов, Й. Цит. съч., с. 374; Попов, К. Цит. съч., с. 99.
54. Това става през 1868 г. Вж. Паскалева, В. Цит. съч., с. 120.
55. За съжаление Ефрем Каранов не дава достатъчно данни за революционната дейност на Тодор Пеев и за приноса му в подготовката за основаване на революционен комитет в Кюстендил. Неговите сподвижници го основават през 1872 г., когато Пеев вече не е на работа там. По-нататък Каранов пише, че в спомената та година Пеев е основал комитета, което не е точно. Тодор Пеев само го е утвърдил, защото той е бил учреден от учителя Димитър Македонски, а за председател е бил избран енергичният учител Димитър Стоянов. Вж. Иванов, Й., Цит. съч., с. 275; Попов, К., Цит. съч., с. 104—105; Ангелов, Г., Цит. съч., с. 74—75.
56. За основаването и дейността на читалището ще дадем бележки по-нататък, когато коментираме следващото изследване.
57. Годината на издаването е погрешна, защото това е извършено през 1872 г. Вж. Иванов, Й., Цит. съч.. с. 377.
58. За него вж. още и Иванов, Й., Цит. съч., с. 377; Попов, К., Цит. съч., с. 104.
59. Към тези данни трябва да се прибави и намерението му за откриване на духовно средно педагогическо училище в Кюстендил. Вж. Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Браила. 1876, № 11/12. За повече биографични данни вж. и Просветно единство, № 21 от 20 март 1939.
60. За освобождението на Кюстендил вж. и Попов,. К., Свободата изгря в 17 дни — В: 3дравствуйте, братушки. Сборник. Кюстендил, 1968. с. 15—34; От същия автор. Кюстендил под турско робство. .. — В: Кюстендил и Кюстендилско. С., 1973, 107—111.
61. Тези факти от биографията на Каранов вече изнесохме в уводната част на настоящия том.
62. Георги Ангелов (род. в Кюстендил, 1843 г., починал през 1914 г.) е бил образован за времето си човек с подчертани литературни интереси, учил в Цариград и Солун. Изпращал е на Ст. Веркович и В. Чолаков песни от Кюстендилско, повечето от които
446
са отпечатани в техните сборници. Автор на малката, но ценна книжка «Кюстендил» (1900 г.). Активен политик-делегат от Кюстендил на Църковния събор в Цариград през 1870—1872 г., взел важни решения по изграждането на независима българска църква. След Освобождението е един от най-дейните фигури на Консервативната, а от 1894 г. и на Народната партия. Бил е народен представител, дълги години кмет, допринесъл за благоустрояването на Кюстендил. Вж.: ДА, Кюстендил, ф. 269, к, оп. 1, а. е. 6 (Изследвания на Владимир Караманов); В: Кюстендил, № 31 от 1 ноември 1931; Биографичните бележки на Ефрем Каранов в настоящото изследване: Константинов, Г. Писатели и дейци. — В: Кюстендил и Кюстендилско. С., 1973, 245—247.
63. 3а образуването вж. и Табаков, Д. 100 години Кюстендилско читалище. — В: Кюстендил и Кюстендилско. С., 1973, с. 366.
64. Д. Табаков е отбелязал неточно годината — 1879 г.; вероятно става дума за печатна грешка. Срв. Цит. съч., с. 367.
65. Неправилно е прието, че реализирането на идеята за построяване на
читалищна сграда е започнало от 1894 г. Вж.: Табаков, Д. Цит. съч., с.
369.
III. ЛИТЕРАТУРНИ ТВОРБИ И СПОМЕНИ . .
1. Тъй като в издадените през 1979 г. спомени на Ефрем Каранов Никола Ферманджиев вече е направил подробни бележки за събития и лица, смятаме за излишно да ги препечатваме тук. За тях вж. Каранов, Е. Спомени, С., 1979, с. 63—85. Добре е да отбележим по повод на спомените и това, че цитираният вече Томе Саздов ги ползува в издадения вид, като заема информацията, че Карановият сборник с народни песни е намерен. (вж. с. 143 от Студии за македонската. . .). На друго място, пък — (вж. с. 151) съжалява, че спомените още не били публикувани. Този факт е много интересен за подхода на автора и не се нуждае от коментар.
ДОКУМЕНТИ
1. Никола Палаузов, родом от Габрово, едър търговец от Одеса, поддържащ връзки главно с Цариград. Подпомагал материално българските училища и поддържал връзки с ръковод-
447
ството на Българското книжовно дружество в Бранла. Радетел за сближение с Русия.
2. Стефан Тошков (Тошкович) (1790—1870 г.; от Калофер. Забягнал в Одеса, където станал едър търговец. Подпомагал българските общини с пари, книги, икони и др. Вж. бележката на Н. Ферманджиев: Каранов, Е. Спомени. . ., с. 85. От писмата на Каранов става ясно, че Тошков подарил на Книжовното дружество 200 рубли.
3. Тук Караиов работи от януари 1879 до август с. г. за заместване на ректора `и Евстатий Пелагонийски. Вж. док. № 9.
4. Това е посочената по-горе статия, отпечатана в пловдивското списание «Наука», 1881, кн. 6.
5. Този документ изяснява много важни факти от биографията на Каранов. Както посочихме, той е използуван от Н. Ферманджиев в бележките към спомените на Каранов и в самостоятелната биографична статия в: Литературна мисъл, 1979, № 8, която цитирахме в началото.
6. По неизвестни причини този превод не е отпечатан. Чак след 10 години, както посочихме, Каранов го издава в отделна книжка в Кюстендил.
7. Става въпрос за публикуваното изследване «.Материали по етнографията на. . .».
8. Текстът на тази песен не е открит сред Карановите фолклорни материали.
9. Ст. Аврамов е завършил в университета в Загреб. Преподавал е български език, история, критика и практика.
10. Както посочихме вече, почти всички са публикувани от Каранов.
11. Става дума за Димитър Попгеоргиев Беровски.
12. Стефан А. Границки — учител в Педагогическото училище, общественик и училищен инспектор.
13. Подобна резолюция е изпратена и от проведеното в Босилеград събрание на 5 август с. г., вж. ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 205, л. 58.
14. От 1901 г.
15. Всъщност постройката е била определена за интернат към местната гимназия, а в града се носела мълва, че цар Фердинанд строял лятна резиденция. Младежите повярвали на слуха и затова се решили на такава постъпка. За по-подробни данни за Радивой Каранов вж. Ферманджиев, Н., Към биографията. . ., Литературна мисъл, 1979, № 8, 142—143; Те вечно живеят, албум, С., 1972, с. 55.
16. През времето, когато Ефрем Каранов учи в Цариград, училището още не е към Българската екзархия.
17. Спомените на Цветан Каранов са вече използувани от Н. Ферманджиев в цитираната по-горе негова статия. Самият автор публикува спомените си цялостно в: Литературен алманах «Струма» , 1983, № 2, 179—186.