35. Конгресът на Петрова нива ( 28 юни 1903 г. ). Разделяне на Одринския революционен окръг на райони
Солунският конгрес от януари 1903 г. минал и съвещанията “за” или “против” въстанието стихнали. Пред свършения факт, безспорният водач Гоце Делчев като че ли не искал да се вплете докрай в пренията, заминал за родната българомакедонска земя и дал живота си за нея, тъй както го бил обрекъл.
Всички тракийски революционни деятели започнали да се прибират в Тракия в очакване на въстанието.
След конгреса и големите спорове по неговите решения, Христо Силянов не се завърнал в Македония, където бил активен революционер, защото се срещнал с бившия си учител и приятел Михаил Герджиков, който го склонил да го последва в Тракия. Тук, както и в Македония преди година, народът посрещнал Силянов със същия въпрос и ожидание: кога ще се вдигне въстанието? Нервите на войводи, четници и народ били опънати до скъсване.
По-първите хора на делото в Тракия решили да се свика конгрес, в който да участват по възможност всички ръководители - легални и нелегални, войводи, по-първите четници и делегати от всички райони, участъци, села и градове на територията на бъдещото въстание. Конгресът се свикал на 28 юни 1903 г. в местността Петрова нива в землището на село Стоилово, Малкотърновско. Според устните сведения на войводата Димитър Ташев, делегатите на конгреса били четиридесет и седем души, но аз мисля, че са били доста повече, защото имало призовани и извънредни делегати.
Конгресът се открил от Михаил Герджиков и веднага се избрало бюро, което да ръководи заседанията. В него били Васил Пасков - председател, Велко Думев - подпредседател, а за секретари били избрани Христо Силянов и Анастас Разбойников.
Естествено първият въпрос, който се поставил на разглеждане, бил големият, кардиналният въпрос за въстанието. Всички знаели, че въстание ще има, но въпреки това съобщението за неговото вдигане било направено със съответното внимание и дори ритуално, което направило силно впечатление на присъстващите. По-нататък повечето от ораторите заявили, че Одринско не е готово за въстание, защото не е въоръжено, но въпреки това решението за въстание било прието единодушно.
Единствен свиленградският делегат Димитър Катерински се изказал категорично, че неговият район не е готов и затова няма да участва във въстанието. Веднага след изказването му Катерински бил отстранен от заседанията на конгреса.
Този човек почина преди три-четири години, като достигна дълбока старост - наклони се към столетието. Слушал съм го да разказва спомени за революционното движение, главно за конгреса. Катерински остави и писмени спомени, в които говори с възторг за личността на Михаил Герджиков. Малко театрално той разказва, че като пристигнал на Петрова нива заварил Герджиков на импровизираната конгресна трибуна и нарочно не му се обадил веднага, за да се полюбува незабелязано на красивата външност на големия революционер и оратор.
Читателят остава с впечатлението, че Катерински едва ли не за пръв път е видял Герджиков на Петрова нива. Това обаче не е така. Димитър Катерински е един от първите тракийци, ако ли не първият, с когото Герджиков се свързал, когато решил да прехвърли революцинната си дейност от Македония в Тракия. Това станало чрез македонските среди, с които Катерински бил свързан поради женитбата си ( жена му е от Битолския род Бадеви ). Може да се допусне, че гласуването на Димитър Катерински срещу въстанието вероятно е било съгласувано предварително с Герджиков.
Михаил Герджиков, като пратеник на ЦК на ВМОРО, бил въздигнат на първо място в бъдещото въстание, но като привърженик на “серската линия” на Яне Сандански, си останал по-точно против него. По сведения на сведущи деятели от онова време - тракийци и македонци - Герджиков заел мястото, което му било отредено. Работил енергично и безкористно, но не можал да надделее чувствата си и да даде на въстанието това, което можел революционер като него.
Всичко, което разказвам и предстои да разкажа за конгреса, съм слушал от участници в него, включително и от баща ми – Георги Войников.
------------------------------------------------------------------------------------------
Одринският революционен окръг обхващал територията от Черно море до река Места и от българо-турската граница до Мраморно и Бяло море. Конгресът на Петрова нива утвърдил разделянето на окръга на пет района, които са описани в конгресните протоколи, но само един от тях, първият, вдигнал и изнесъл Преображенското въстание.
Територията на първи район била определена около шест-седем години преди конгреса и още тогава той бил разделен на три революционни окръга: първи - Малкотърновски; втори - Лозенградски и трети - Бунархисарски. Впоследствие обаче понятието окръг на територията на действителното въстание отпаднало и било заменено с район. Според сведенията на Христо Караманджуков, конгресът на ВМОРО в Пловдив ( 13-15 април 1902 г. ) санкционирал като войвода на Малкотърновския район Георги Кондолов, на Лозенградския - Лазар Маджаров, а на Бунархисарския - Тодор Шишманов.
Когато, обаче, в края на 1902 г. Михаил Герджиков дошъл в Одринско, както вече писах, той заменил войводите Кондолов и Шишманов съответно с Кръстьо Българията и Коста Калканджиев. Местното население не им дало доверието си, не само защото идвали от другаде и били непознати, но и защото проявили отрицателни лични качества. Кръстьо Българията имал жесток нрав и извършил убийствата на четиримата братя в село Велика, а Калканджиев събрал пари от населението за доставка на оръжие, но не го доставил, а и парите не върнал.
Подофицерите, които дошли с Михаил Герджиков от България през есента на 1902 г., разделили Малкотърновски, Лозенградски и Бунархисарски район ( фактически територията на бъдещото въстание) на бойни участъци, командвани от войводи, които сега конгресът на Петрова нива утвърдил:
1. Пенечко-Визенски - войвода Коста Калканджиев;
2. Величко-Инджекьойски-Румбеглийски ( Бунархисарски ) - войвода Стоян Петров, подвойвода Димитър Ташев;
3. Цикнихорски - войвода Стоян Махеров Камилски;
4. Ениядски - войвода Цено Куртев;
5. Пиргополски – войвода Петър Ангелов;
6. Граматиковски - войвода Пеньо Шиваров;
7. Кладарски - войвода Димитър Халачев, подвойвода Георги Костадинов;
8. Стоиловски - войвода Дико Джелебов;
9. Гьоктепенски – войвода Киро Д. Узунов, подвойвода Иван Делибозов
10. Дерекьойски - войвода Лазо Лазов;
11. Паспаловски - войвода Георги Кондолов, секретар Паскал Иванов;
12. Тастепенски ( Лозенград-север ) - войвода Янко Стоянов, подвойвода Коста Тенишев;
13. Лозенградски ( полски ) - войвода Яни Попов.
Ето и останалите райони от Одринския революционен окръг, според конгресните протоколи:
ІІ район - Чокенски ( Одрински ) с войвода Кръстьо Българията и подвойвода Петър Чолаков;
ІІІ район – Мустафапашански ( Свиленградски ) с войвода Георги Тенев и подвойвода Христо Арнаудов;
ІV район – Ахъчелебийско ( Смолянско )-Скеченски ( Ксантийски ) – войвода Пею Шишманов и Христо Караманджуков;
V район – Гюмюрджинско–Дедеагачки ( тук войводата трябвало да бъде определен допълнително ).
Конгресът избрал и орган, който бил овластен да подготви и да вдигне въстанието, да командва въстаническите действия и изобщо да управлява всички дела и нужди на въстаналата област. Този орган бил наречен Главно боево тяло и се състоял от трима души: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов.
Подофицерите, които Михаил Герджиков довел със себе си от България, като Цено Куртев, Пеньо Шиваров, Петър Ангелов и други, познавали оръжието и владеели военното изкуство. Сега, вече като войводи, техните познания били извънредно полезни за подготовката и командването на въстанието.
[Previous] [Next]
[Back to Index]