25. Масово посвещаване и организиране на населението в Източна Тракия за предстоящото въстание
След 1895 г. в ръководните среди на Македонското революционно движение били лансирани няколко начина за воденето на успешна и резултатна революционна борба. По-после те се свели до два, които си оспорвали правото на съществуване: въстание или терористични нападения. В Одринско, обаче, подобен спор не намерил място. След надлежното посвещаване в народното дело започнало организиране на българското население в тайни революционни комитети за вдигане на всенародно въстание - добре подготвено, подробно разработено и прието от самия народ.
Посвещаването и клетвата в Лозенградския район вървели едновременно, защото тук работили опитните учители от Македония Павел Генадиев и Лазар Маджаров. По-после делото било подето от местните деятели Яни Читаков, Димитър Груев, Лазо Лазов и др. Освен това, Лозенградският район, като най-близък до Одрин, е бил подпомаган от Окръжния революционен комитет.
Постепенно посвещаването на комити, както ги наричаше народа някога, и организирането им в тайни революционни комитети се прехвърлило в Малкотърновския район, в който влизали Малкотърновска и Василиковска околия. В спомените си [*] Стефан Добрев пише: “През отчетната 1899/1900 г., Одринската митрополия ме назначи за учител в Малко Търново по искане на Одринския окръжен комитет и ми определи заплата от тридесет и три златни наполеона, която се плащаше от църковно-училищната община. Тя можеше да откаже заплатата в тия размери, но се съгласи, защото беше “заповядано”. Истинското назначение на Добрев, предадено му от Лазар Маджаров, било да бъде организатор на революционния комитет в Малко Търново и околията му. Стефан Добрев заклел Лефтер Мечев, Тодор Джелебов, Жеко Желябов, Петко Тодоров Тужака, Ефтим Казаков, Димо Гърбелов, Тодор Дяков и Димо Петров - учител в с. Граматиково, който бил надлежно инструктиран и натоварен да направи същото със съселяните си. Посветеният малкотърновски учител Райко Петров запознал Стефан Добрев с Вълчо Тамахкяров от село Паспалово. Добрев го заклел и Тамахкяров го отвел в селото си, където посветили учителя Стоян Димитров. Така постепенно подработили и посветили и селяните. Също така, казва Добрев, в началото на 1900 г., при него се явил с бележка от Кондолов Васил Попов от с. Велика. Добрев заклел и него и го натоварил да посвещава съселяните си. В Малко Търново и неговите околности организационното дело се градяло по-бързо и по-лесно, защото населението било чисто българско. Освен това, тук талантливият и просветен български учител и училищен деятел Тодор Милков още в 1870 г. положил основите на класно училище, което създало скромна, но достатъчно просветена интелигенция, която понесла делото напред.
Посвещаването и организирането ставало най-трудно в Бунархисарския район по две причини:
1. Българските села в Бунархисарския район в посока на югоизток оредяват и свършват. Например в Люлебургаската кааза ( околия ) имаше едно-единствено българско село - Сатъкьой и то едва спасено от хищните зъби на Патриаршията.
2. От топографска гледна точка териториите на две от околиите в района – Бунархисарска и Визенска - са наполовина горски, наполовина полски, а третата, Люлебургаската, е изцяло полска. При такъв терен трудно се създавала революционна организация.
Въпреки това делото в Бунархисарския район се движело напред от местните нелегални деятели Тодор Шишманов и Димитър Ташев. Лично познавах и двамата.
Тодор Шишманов [**] е роден в село Пенека, Визенска околия, през 1877 г. Началното му образование било гръцко, тъй като нямало българско училище. Отишъл в Лозенград и останал там две години като търговски служещ. След това забягнал в България ( Варна ), където получил българско образование и се включил активно в тракийското емигрантско движение: идеологически, просветно и политически. Споменах, че Шишманов е бил повикан в Лозенград от Лазо Лазов, като легален деятел. В Лозенград той заговорил пред старите си познати, че в България се е занимавал с търговия. Добавил, че добил връзки и опит и че тук, в Турция, смятал да се занимава със същото. Като “търговец” Тодор Шишманов не се задържал само в Лозенград и околията, а обикалял и Бунархисарска и Визенска околия, където развил голяма дейност, разбира се най-малко търговска. Посвещавал и организирал революционни комитети, като се натъкнал на полезната и вярна, но малко повече “конспиративна”дейност на свещеник Петър Киприлов. За Шишманов ще говорим и по-нататък, защото неговия житейски път е по-сложен.
Димитър Ташев доживя незавидна бежанска старост тук, в България. Живееше в град Созопол и там почина. Написа най-достоверни спомени за революционните борби в Тракия. През 1919 г. гостувах за три месеца на Димитър Ташев в Созопол и той ми разказа историята на своя живот. Роден е през 1874 г. в село Колиби, Бунархисарско, и завършва един или два класа от тогавашното българско класно училище. В спомените си Ташев съобщава, че още в най-ранна възраст панагюрските овцевъди Хаджидеянови и Манови, които зимували със стадата си в топлите тракийски полета, запалили искрата на бунта и въстанието. В 1895 г. той се оженил в село Каваклия, близо до Лозенград, и останал да живее там. В Лозенград тогава учителствал Павел Генадиев, а в село Каваклия учител бил Костадин Благоев. Генадиев го подготвил като му давал да чете в. “Странджа” и “Независима Македония”, а Костадин Благоев го заклел. Така Димитър Ташев станал член на революционната организация в село Каваклия още през 1897 г. През следващата 1898 г. Ташев и други основали революционен комитет в родното му село Колиби, Бунархисарско, а, както вече знаем, свещеник Киприлов свършил същото в другите села от същата околия.
В спомените си [***] Димитър Ташев разказва за основаването на революционни комитети в селата от южните и югоизточните поли на Странджа планина, където влиянието на Патриаршията било много силно. Село Яна, Бунархисарско, било голямо смесено село, в което живеели българи и гърци. И едните, и другите имали свое училище, но църквата била изцяло гръцка, тъй като гърците били болшинство. Тогава българският първенец Атанас Касъров подарил градината си край село и българите за кратко време построили нова църква. В споровете между българи и гърци настъпило временно затишие и тогава Димитър Ташев и учителят Костадин Благоев пристигнали в село Яна. Те събрали населението и учителят Благоев без заобикалки съобщил, че се основава таен революционен комитет, като в духа на член 4-ти от Устава на ВМОРО обяснил, че всеки македоно-одринец, независимо дали е българин, грък, арменец или друг, може да бъде член на тайната организация. Така се основал революционният комитет в с. Яна, Бунархисарско, в който, разбира се гърците не участвали, но и не предателствали.
Населението на село Сатъкьой, Люлебургаско, било чисто българско, но патриаршистко. Патриаршията назначавала свои учители и свещеници гърци, като по-далечните й намерения били да погърчи българите. Когато дошло време за основаване на революционна организация, гръцкият учител и свещеник били поканени да напуснат селото, но те се възпротивили и тогава били прогонени насила. На тяхното място се назначили учител и свещеник българи и селото минало под ведомството на Екзархията. Малко след това основали революционен комитет.
В голямото и чисто българско село Пенека, Визенско ( родно място на войводата Тодор Шишманов ), гръцката пропаганда успяла да вплете в мрежите си някои българи и по тоя начин разделила селото на екзархисти и патриаршисти. В спомените си Ташев пише, че в село Пенека постъпили още по-строго и демонстративно. Тодор Шишманов, Георги Кондолов, Стоян Камилски и той пристигнали в Пенека през нощта. Църковната камбана забила призивно и в църквата, която била една както за екзархисти, така и за патриаршисти, се събрали над седемдесет души първенци и четирима свещеници. Ташев и Камилски застанали на изхода, а войводата Кондолов произнесъл слово, след което изтеглил сабята, с която никога не се разделял, и заповядал: “Всички ще приемете клетвата, която ще ви прочета, защото сте българи. Ще се закълнете, като целунете евангелието и сабята, която държа в ръка”. Всички изпълнили този ритуал, а последните думи на клетвата били: “Ако наруша клетвените обещания, да бъда съсечен със сабята, която целувам”. Съставили революционен комитет и въпросът приключил.
В малкото градче Серген, Бунархисарско, живеели българи, гърци, турци и цигани-християни, гравитиращи към гърците. Българите нямали нито църква, нито училище, а само крепкото съзнание, че са българи, говорещи български език. Българските деца учели в гръцко училище, родителите им посещавали гръцката църква, но, в интерес на истината, гърците не издевателствували върху българското съзнание на тези хора. Тук българите също съставили революционен комитет, но добрите отношения между етносите останали непроменени.
Димитър Ташев пише в спомените си, че в Бунархисар на Гергьовден ставал голям събор, на който се събирали заклети членове на революционната организация, учители и по-видни хора от тоя край Съборът се посещавал и от много турци и гърци.
Ташев съобщава още, че докато учителствал в Лозенград Павел Генадиев въвел нещо съвсем ново, интересно и непознато по тия места: учителите и учениците започнали да ходят на екскурзии до съседни села и градове. Така на Гергьовден, през 1900 г. ( тук Ташев за първи път срещнал Тодор Шишманов, с когото останали приятели до убийството на Шишманов през 1909 г. ), в Бунархисар пристигнали хор и оркестър от Лозенградското класно училище, водени от учителите Яни Читаков, Димитър Груев, Илия Тошев и Иван Каиков. Гърците скрито се подсмихвали, докато младият диригент Димитър Груев подреждал партиите на хора и оркестъра. Но когато вдигнал ръка и дал знак, хор и оркестър гръмнали, всичко занемяло и хилядното българско сборище засияло...
И скоро започнали нови масови посвещавания и се основали нови революционни комитети в тоя край, а вече съществуващите започнали да се масовизират и да се готвят за утрешния български ден.
*. Иван Орманджиев. “Приноси”, кн. 3 – бел. ред.
**. Спомени на брат му Георги Шишманов, кн. 6 от “Приносите” на Орманджиев - бел. ред.
***. Иван Орманджиев. “Приноси”, кн. 2 – бел. ред.
--------------------------------------------------------------------------------------
През 1899/1900 учебна година в Бунархисар бил назначен за главен учител Христо Настев от град Щип, Македония. Настев бил роден през 1876 г ., завършил педагогическото училище в Скопие и бил учител в село Виница, Македония, непосредствено след прочутата Винишка афера ( 1897 г. ). В спомените си [*] Христо Настев ни съобщава, че във Виница бил предаден, но успял да избяга в Кюстендил, откъдето Екзархията го назначила за учител в Цариград, за да прикрие следите му.
Настев разказва с възторг за своята училищно-просветна и революционно-организационна дейност в Бунархисар и околията му, както и за отзивчивостта на църковно-училищните ръководства, с които служели на народното дело. Например, според екзархийските разпоредби, архиерейският наместник в Бунархисар свещеник Димитър Вълчев трябвало да бъде и административен ръководител и да се разпорежда с материалните средства на църковно-училищното управление. Димитър Вълчев въобще не се колебал и делегирал тия си права на главния учител Настев, който използвал средствата както намери за добре.
Христо Настев въвел масовото посвещаване, клетвата и организирането в революционни комитети, тъй като идвал от Македония, където този етап бил вече преминал. Но в спомените си той се опитва да ни убеди, че е първият, който в края на 1899 г. заговорил за революционна организация и въстание в Бунархисар и околията му. Както видяхме, Тодор Шишманов и Димитър Ташев посветили в “делото” много българи и основали революционни комитети в разредените български села от югоизточните поли на Странджа планина много преди идването на Настев.
Името на Христо Настев е свързано с две забележителни събития:
1. Идването на Гоце Делчев в Източна Тракия;
2. Гибелната Керемидчиолува афера.
Само два месеца разделят тия две събития, в които случайно или не Христо Настев е играл важна роля.
[Previous] [Next]
[Back to Index]