16. ПАК ЗА "СМАЧКАНОТО ПЛЕМЕ" И ЗА "ГЛУХОТО СЕМЕ"

Понякога Конески е изненадващо откровен. За това говори стихотворението му "Спомен по многу години":

"Имав може би неполни двадесет години
кога напишав:
"вака рикаше маката во мене
дека сум роден во смачкано племе." (90)
Кога е имал Конески "непълни двадесет години"? През лятото и есента на 1941 г. Кои са по това време представителите на "смачканото племе"? Това са всички "южносърбиянци", с които той се идентифицираше, и като тях почти успя да стане "млади шумадинац". (Няколко години по-късно на историческата сцена се появиха "младомакедонците" - комунистическа трансформация на "южносърбиянците" с "младошумадинска" закваска). Ясно е защо тъкмо през 1941 г. "южносърбиянците" бяха "смачкано племе" - Македония беще вече излязла от Сърбия и се връщаше към състава на България. Самата Мати Сърбия по това време също беше смачкана, да не говорим за нейните "племена".

Ако всичко това е обяснимо, не е ясно защо за Конески и през 1988 г. Македония все още е "смачкано пламе" (както отново се казва понадолу в същото стихотворение). Нали според идеологията, споделяна и от поета-лингвист, през 1944 г. Македония уж е изживяла "националната си слобода". Но, изглежда, че не всичко е постигнато. Все още не са изпълнени нечии очаквания. Все още страната не се е върнала в положението отпреди пролетта на 1941 г. А такива са били скритите желания и очаквания на Конески - "спасителя" на "смачканото племе". Нереализираният сръбски поет по ирония на съдбата се е осъществил само като провинциално величие и чувства вина, че може би и самият той е виновник за много бавното възвръщане към старото "интегрално състояние" на бивша Югославия. Може би в същия контекст трябва да бъде разбрана двойната употреба и на неговата метафора за "глухото семе". Докато Димитър Миладинов изрича онези славни думи, записани и предадени от Кузман Шапкарев, за хвърленото от него семе, "което требаа да оживее и даде род", Конески в момент на искреност и за самия себе си намира, че е станал "сеяч на глухо семе". Нищо странно, в края на живота му нарастват съмненията и чувството за празна работа:

"Ние чекаме отпуст от животот
и молиме за разбиране
за нашите глупости." (91)
Макар че носи съзнанието за редица нередни неща, той все още не е готов да се покае. Затова споделя с читателя:
"Яс во себе пак го шепотам
жалостниот сон на своето величие." (92)
В стихотворението "Молитва" той се оплаква на Господа, че праща в съня му "немирна свест":
ак да се колам со луг'е,
за да останам жив
а во себе сум свесен:
яс сум пред Господа крив!" (93)
 
[Previous] [Next]
[Back to Index]

90. Конески, Бл. Црква..., Скопjе, 1988, с. 19.

91. Конески, Бл. Црква..., Скопjе, с. 51.

92. Конески, Бл. Послание..., Скопjе, с. 24.

93. Конески, Бл. Небесна река..., Скопjе, 1991, с. 24.