Гузната съвест, неудобството, че при изграждането на неговия авторитет в науката и литературата, в превръщането му на "култова личност" са забъркани извъннаучни и извънкнижовни фактори - всичко това го кара да напише стихотворението "Внатрешен диалог". От него привеждаме най-характерните стихове:
"Ти сакаш ди ме уверишЯвно, единственият личен, скрит мотив от времето, когато е искал да стане сръбски писател, до времето, когато, без да иска, е станал македонски, е било "желанието за величие". Даже и тогава, когато излизат наяве документирани доказателства за неговия измислен и форсиран подем, той казва без свян: "Не приемам! Яз си запазвам гордостта!:
дека сум яден и лит
и дека нищо во мойот живот
не носи знак на величие.. . .
Ти сакаш да ме понижиш сосем,
да ми предочиш ясно
дека се лажам самиот
и дека секой мой подем
бил измислен." (94)
"Но сепак се зависи од мене!Конески е въодушевен от едно изказване на някакъв френски критик за известен френски поет: "За жалост, трябва да се съласим, че той е нашият най-добър поет". Въодушевлението на Конески подсказва откритата му заявка към бъдещето, в което трябва да се доутвърди неговото място на "водещ поет". Повече от ясно е обаче, че при "превратностите на историческата съдба" не той и не неговите покровители и сподвижници ще определят занапред трайните ценности в културата. Да си припомним преходните му неверни оценки в миналото: за Райко Жинзифов например на времето съдникът Конески беше отсъдил място като за "архаичен" и "изкуствен" поет, за Кочо Рацин - за "социален", а над името на Венко Марковски направо бе поставил табу. Така в обозримо бъдеще и за него обаче с облекчение ние ще можем да кажем: "За щастие, той не бе най-добрият поет от Македония". Обслужвайки чужда (сръбска) кауза в македонската културна среда, той не беше в състояние да развие собствените си заложби.
Яс сум чувар на своята гордост,
и не очекувай да се помирам
со безсмислената нищожност." (95)
[Previous] [Next]
[Back to Index]