В стихосбирката "Църква" Конески има стихотворение със същото заглавие. На журналистическия въпрос, какво е имал предвид, когато го е писал, той отговаря: "Тоа в църквата во моето село. Яс я носам во живо секяване... Сме оделе при различни обреди како що е нормално во црквата. Ме интересирале оние икони." На следващия въпрос: "Кой беше защитникот, светецот?", отговор няма. Конески не знае името на светеца, чието име носи църквата! Човекът "специалист" по т. нар. стара "словенска писменост во Македония" (който години наред е "тълкувал", че някакви си там безименни и абстрактни славяни са дарявали писменост на други народи и векове наред са осъществявали книжовна дейност тъкмо в църквите и манастирите) се оказва изненадващо неосведомен. А въпросът е толкова обикновен, интимен. Та нали по стените на църквите и манастирите са надписите, които уж той е разчитал. Големият експерт "по всичко" не знае нещо съвсем елементарно - светеца на собствената си църква, в която е бил кръстен и с която е било свързано и неговото сръбско училище, и "първата слава на св. Сава Сръбски". (Този светец е сръбският пандан-заместител на светите братя Кирил и Методий. На историческата сцена той се е появил 400 години по-късно. Като една от най-големите му заслуги - освен преминаването на сърбите от католичество в православие - му се приписва и отравянето на велможата Добромир Стрез).
"Сега да ви кажам не знам... Мора да има име... Морам некого да прашам." (88) "Експертът" накрая решава да пита някого. Стига всички са питали все него. Към края на живота си и той трябва също да пита. "Експертът", който тълкува (или преписва) спецификите на надписите и ръкописите в църквите из Македония (Тиквешкият сборник, Лесновският ръкопис. Вранешнички апостол...) изведнъж поразява със своето невежество.
Небрежността към църквата в родното му Небрегово показва не само вид "алергия към собствените му корени", тя е и израз на върховен нихилизъм. Цинизъм и подигравка с родното се откриват в стиковете му:
"О, великий, правдивий и свободний руский язик!" -Освен че осмива Тургенев и неговия руски език, Конески се подиграва и със собствения си език, пропускайки да го спомене. Най-вероятно заради това, че не е достатъчно сърбизиран и че процесът на сърбизация върви бавно. Отродяването не става бързо, защото благата българска реч извира непрекъснато от съкровените дълбочини на народното битие.
извикна еднаш Иван Сергеевич Тургенев.
А яс извикувам: О, чудесни македонски бостани!" (89)
[Previous] [Next]
[Back to Index]