12. ПЛАГИАТСТВО НА ВСИЧКИ НИВА

Младошумадинският фанатизъм кара Конески в нито едно от четирите издания на "Граматиката на македонскиот язик" да не посочва ползваната научна литература. Причината е много проста. От първото излизане на граматиката (1952 г.), та чак до смъртта му (1992 г.), Конески крие източниците, от които е преписвал: Трайко Китанчев, Георги Киселинов, Димитър Матов, Любомир Андрейчин и Кирил Мирчев. Затова той провокира и съдебното дело с Киселинов (1953 г.). За него ще припомним накратко:

След излизането от печат на граматиката от Конески, Киселинов забелязва в нея много пропуски от чисто лингвистично и методологично естество. Онова, от което обаче остава шокиран, са десетките страници на зле прикрито преписване от собствените му трудове и от едно изследване на Трайко Китанчев (80). Разбира се, без да се посочват източниците. Това е главната причина Киселинов да напише писмо до "Советот за просвета" на НР Македония. с което моли да се извърши експертиза на граматиката на Конески. При това настоява хората, които биха влезли в комисията за експертиза, да не са от Скопие и Белград (знаейки кого биха покровителствували), а по възможност от Загреб. Втората причина за това писмо-молба е свързана с отхвърлянето на предложените от него ръкописи за учебници по граматика за I, II, III и IV клас на средните училища в НР Македония. Комисията, която е разглеждала и отхвърлила тези ръкописи, е с председател Блаже Конески. Киселинов е наясно, каква е била скритата мотивация за негативната оценка на предложените от него учебници.

"Советот", към който се е обърнал с молба Киселинов, по "разбираеми причини" е застанал на страната на Конески. Не само че не е била сформирана никаква комисия за експертиза, а в нарушение на всякаква законност молбата на Киселинов е била предадена на Конески с препоръка да се заведе дело за клевета. Разбира се, съветващите са разчитали на безкрайната омраза на младия и необразован (но фрустриран и амбициозен) Конески и на ненавистта му към по-старото поколение македонски интелектуалци.

В своята тъжба до Околийския съд Конески, след като излага "лекомислената клевета" на Киселинов, настоява:

"Молам да го поканите на суд и кога се установи горното да го осудите най-строго на соответните казни според чл. 169 и 170 от к.з., а исто да биде осуден да ми плати разноските по делото."
На съд се явяват на 21.Х.1953 г. Освен проведения разпит Киселинов е прочел и предал текст-защита. Ето малка част от него:
"Со овой процес прв от овой род кай нас, Блаже Конески заведува една многу лоша практика во македонската наука: научните спорови да се решават во судилищата.

... Во нашиот явен живот никой не нанесол толку навреди, колку що нанесол Конески.

... наместо како професор по славистика на университетот да се засрами от своето незнаене ... той исфрли ред улични псувни по мой адрес: во сп. "Нов деп" бр. 1-2, 1948 г.. ме наречува "мизерен", "гасеничар", "лаком за пари" и др. Со овие зборови не е ли Блаже Капески най-долнакачествен клеветник?

... А какви последици би требало да понеса Конески за свойот плагиат кога цела една чужди разправа от близо 60 страници ... я потпишува со свое име ...

И место да се засрами от свойот плагиат и от своята явна лага, той има образ да ме даде под суд затоа що сум го нарекол плагиатор во писмото до еден затворен административен форум.

Ете кой е и каков е мойот тужител Блаже Конески!" (81)

Резултатът на това съдебно дело е, че Георги Киселинов се осъжда на: "Казна затвор во траене от два месеца, условно за една година ... и да плати на тужителот Блаже Конески на име кривичен паушал 2 500 динари." (82)

Киселинов обжалва това решение в Окръжния съд в Скопие. Неочаквано, но справедливо жалбата му е уважена и делото е върнато обратно. След известно време се намесва и прокуратурата на НР Македония, която дава напътствия на съда да прекрати делото с анулираната присъда и да накара двете страни да се помирят. Очевидно до такова становище се е стигнало след правилната прененка, че това съдебно дело, при което виновният съди невинния (и потърпевш), уронва престижа на изкуствено изгражданото ново величие - Конески.

На 27.I.1955 г. двете страни се явяват в съда и се помиряват. Но Киселинов използва момента и прел съда изброява всички неправди и гонения, които е предприемал Конески против него, започвайки от ноември 1944 г., когато за първи път се срещат в работата на Първата езикова комисия. В текста, който Киселинов е предал на съда, и който се е запазил до днес, се отбелязват карикатурата в списание "Остен" и памфлетът с вулгарности в списание "Нов Ден". По-нататък Киселинов споменава за съпротивата на Конески срещу неговото участие в подготовката на Руско-македонски речник, макар че Киселинов се е дипломирал и няколко години е работил като гимназиален учител в царска Русия, преподавайки руски език и литература.

През 1950 г. Конески е бил привлякъл неопитни студенти (следвали география!), но отхвърлил участието на Киселинов в изготвянето на т. нар. "Речник на македонскиот язик со српскохрватски толкувания", който и до днес си остава тълковен речник за сърбоманите в Македония.

Киселинов се е опитал да вникне в мотивите за тази омраза на младия Конески към него и заключава:

"Долго сум мислел за овие напади за кои не сум дал апсолутно никаков повод ... Най-после мислам дека я найдов причината ... Во бивша Турция место легитимация, на секой грагянин му се издаваше нуфуз-тескере. Во него се внесуваа разни генерални податоци, а мегю другото - и податоци за народност. Во нуфузот на татко ми и во мойот стоеше булгар-миллет, а во нуфузот на Конесковиот татко стоело серб-миллет. Ете во тоа е сета причина за омраза на Конески кон мене. Яс сум васпитан во бугарски дух, и Конески - во српски дух!" (83)
Както става ясно, Киселинов има куража повторно и директно да обвини Конески в плагиатство. Освен от неговия ръкопис обаче, Конески е преписал и десетки страници от книгата "Съчинения" на Трайко Китанчев, публикувана в София 1892 г., а също така и от дисертацията на велешанина Димитър Матов.

По този начин Блаже Конески се подиграва с целия лингвистичен свят, като казва нещо в стила: "целият този труд излезе от моята глава" (както Атина Палада - от Зевсовата глава). Но почти нищо оригинално не е излязло от главата му, Самият той, като културно-исторически феномен е създание на великосръбските идеолози и пропагандисти: Илия Гарашанин, Милош Милоевич, Стоян Новакович, д-р Годжевац... Тук може да се добави, че плагиатството не характеризира само личността Бл. Конески, а и цялата великосрабска идеология, която много преди него е създавала и прилагала на практика доктрината за обсебване на български територии, население и културно-исторически постижения. По наследство плагиатството е отличителна черта и на съвременната македонистична "наука" (т.е. митология).

След 1912 г., и особено след 1918 г., сърбите не само бяха окупирали онова българско етническо пространство, което носи географското название Вардарска Македония, но се опитваха скоростно да сърбизират и населението. Те налагаха език и азбука, но не можеха да изтрият всичко от историческата памет на народа. Той помни своята героична борба в защита на българщината през последните няколко десетилетия. Сърбите, а след това и новомакедонците прилагат различни хитрости, за да обсебят народната памет. Те се мъчат да абсорбират както по-далечното, така и по-близкото минвло. Не се свенят да нарекат "сръбски", а сега и "македонски", даже и българския цар Самуил.

В Белград многократно е бивал кроен и прекрояван македонизмът като сръбска стратегия. За съжаление в тези проекти са участвали не само сърби, но и техни български помагачи от Македония: Темко Попович, Наум Еврович, Деспот Баджович, Кръста Петкович, Димитрия Чуповский... Едно от последните усилия на сръбския македонизъм (преди да се реализира след 1945 г.) срещаме в белградския вестник "Политика". Учудващо е съвпадението на сръбските позиции от 1929 г. с позициите на македонските идеолози и квазиисторици от 1944 г. Та и до днес:

"ВМРО е била без съмнение - отбелязва в-к "Политика" - вътрешна организация, понеже е съществувала в историята на нашия народ (!?) на юг във времето на освободителното движение против турците; съществувала е в народа: била е македонска, понеже нейните членове са били македонци, и също и революционна, понеже си е служила с такива средства против съществуващия тогава режим на турската власт...След войните 1912/1З и 1914/18 г. престанаха причините за съществуване на ВМРО и тя повече не съществува. Днес има Български Комитет, но той не е ВМРО. Той не е македонски, понеже неговите членове са отчасти българи, и отчасти българизирани македонци, които отдавна нямат нищо общо със своята страна (!?)..."
Написаното в белградския в-к "Политика" е от 3.VII.1929 г. Всичко това се повтаря от 1945 г. насам от скопските "историци" и от сътрудниците на сърбоманската УДБА от мистификатори като Блаже Конески и Блаже Ристовски. Акрибия и перфектност! От "Политика" "научаваме", че ВМРО е бил "сръбски" ("на нашия народ") до 1912/13 и 1914/18 г. А след това са изчезнали "причините за неговото съществуване" и той се е "побългарил"?!

Нека повторим още веднъж: Идеята за двете ВМРО-та, едното "истинско", "народно", а другото "побългарено", е измислица на Белград. Тя е наложена на Скопие и до ден-днешен отстоявана като "национална линия". Всъщност тя е дълбоко антимакедонска. Тази сръбска идея цели обсебване на македонската революционна организация . Според нея народът е сръбски. Временно той ще се нарича "македонски", докато не се унищожи напълно българизмът. ВМРО след 1913 г. и особено след 1918 г. - според сръбските идеолози - се изражда напълно Организацията е станала "антинародна", защото се бори против сръбската власт в Македония. И, разбира се, против сърбоманите от рода на Лямевци.

С тази нова идеология на пълзящо, "еволюционно" сърбизиране на българите в Македония, неминуемо изискващо време от няколко десетилетия, сърбите от 1930 г. нататък, постепенно бяха склонни да легализират ВМРО-овския период като част от "южносърбиянската история"?!? И точно това стана по желание на сръбските национал-комунисти, но не и без помощта на ръководните комунисти-интернационалисти в Р Македония и Р България. По такъв начин коварната идея се превърна в кошмарна действителност за всеки нормален и непредубеден човек в Македония.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


80. Ристески, Ст. Табу-темата Киселинов - Конески. Охрид, 1994, с. 43.

81. Пак там, 37-39 .

82. Пак там, с. 63.

83. Пак там, с. 99 .