След като през 1945 г. бяха сърбизирани азбуката и правописът, а започна и сърбизация на лексиката в СР Македония, сръбските идеолози през 80-те години започнаха да възкресяват Беличовите теории, че сръбският език имал не само два "фонетични варианта" (екавски и ийекавски), но и два "граматични варианта": синтетичен и аналитичен!? Аналитична форма на сръбския бил езикът, който се говори в Поморавието, Западните покрайнини и Македония!!! Тази "аналитична форма на сръбския език" преминавала през южните граници на бившата СФРЮ и се откривала в Егейска Македония и в Албания, а на югоизток и в Пиринска Македония!!! Кралският пансърбизъм е умрял. Да живее републиканският пансърбизъм!
Във връзка и с подобни теории Венко Марковски написва и тайно изпраща една сатирична поема до вестник "Пиринско дело". Поемата е публикувана на 19.ХI.1950 г. В нея Марковски се подиграва както с кръволока сърбоманин Лазар Колишевски, така и с неврастеника сърбоманин Конески. В Скопие се прави експертиза, за да се изясни авторът. С тази експертиза е ангажиран лично Блаже Конески. Той пък, въз основа на стиховете (които препубликуваме тук), като автор на поемата посочва Венко Марковски. Ето стиховете, с които се иронизират сърбоманските тежнения на Коневци:
"Язик - лига. Прав е БеличСлед експертизата на Конески Венко Марковски е изпратен за пет години на Голи оток - югославския Гулаг, а авторитетът на Конески в очите на неговите белградски наставници нараства още повече. Теорията на Новакович за посърбването на българския език в Македония започва да придобива практически измерения. За това спомагат радиото, телевизията, киното, културните учреждения, държавните органи... Налице е водопад от чуждици.
защо да се родот дели
ди се кине, да се мачи?
Нема защо да се крие,
сърби, брате, сме ти ние... "
[Previous] [Next]
[Back to Index]