ДОКУМЕНТИ ОТ И ЗА КРЪСТЕ П. МИСИРКОВ

 
а. ОТ НЕГО

 - 1 -

Акт

Господин Председателю,

Известно е вече, че няма българин, който да не се интересува от поло­жението и съдбата на онази страна от отечеството ни, която и до днес стене под игото на тирана.

Съзнавайки своя морален и патриотически дълг, ний, група студентки и студенти, решихме на 15 ноември 1900 г. да основем тук в Петербург кръ­жок¹, което удостоверяваме със собственоръчните си подписи и псевдоними.

Главната цел на този кръжок ще бъде същата онази, която е предвиде­на от Статутите на Македоно-одринската организация от  1900 год.²

Като се надяваме, че Върховния македоно-одрински комитет ще ни удос­тои с доверието си, молим да ни причислите към редът на подчинените му Македоно-одрински дружества.

С. Петербург, 28 ноември 1900 г.

НБКМ-БИА, ф. 224, Върховен македоно-одрински комитет, София, а.е. 23, л. 397 За

 
¹ Кръсте Мисирков заедно със свои другари състуденти основават в Петербург кръ­жок като българи - това опровергава оценките, които се дават в някои разработки, появяващи се в Скопие.

² Статутите на Македоно-Одринската организация от 1900 година, в своя чл. 1 посочват целта на организацията: да се работи за "придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, декларирана от Организацията, приложена и гаранти­рана от великите сили" (Виж Нар. библиотека - Пловдив XLIII 2/401. Статути на македо но-Одринската организация, София, 1900/. За осъществяване на поставените от Върховния Македоно-Одрински комитет цели Мисирков, избран на 28.IХ.1902 г. и за председател на кръжока, работи до заминаването си за Битоля, където от 1.XII. 1902 г. е назначен за екзархийски учител в българската мъжка класическа гимназия. Назначението, подписано от екзарх Йосиф, виж ЦДИА, ф. 246, Българска екзархия, оп. № 1, а.е.533, стр. 173/283.

Както се вижда целта на кръжока не излиза вън от нуждите на българското население: политическа автономия (а не етническа, както се мъчат да представят тази борба автори от Скопие).

 
- 2-

 ПИСМО  НА КР.  П.  МИСИРКОВ ДО  СТ.  С.  БОБЧЕВ¹

 
Почитаеми господин С. С Бобчев!

От телеграмите в "Од. Листок" узнах, че се очаква в Петербург г. Ст. Новакович², който там ще агитира за сръбската окупация в Македония. През 1903 года, когато аз в София печатих моята брошура "За македонски­те работи", аз също посетих Белград и се запознах с г. Новакович. Той тога­ва ми подари едно от своите съчинения за някой-си македонец-дипломат³. който е указал на сърбите голями дипломатически услуги през време на осво­бождението им от турско робство. С това г. Новакович може би искаше да каже, че македонците не само в България се чувствуват като у дома си. Изобщо може да се каже, че сръбската дипломатия умее да си играе с исто­рическите факти. Обаче мисля, че войната ще се свърши с тържеството на българския национален идеал. Главното е, че предстоящите затруднения за България я грозят само от запад, дето България ще има съюзници в лицето на арнаутите. След сключването на мира 15 000 македонци доброволци от Тракия ще получат възможност да се повърнат в отечеството си. Одринската и Чаталджанската армии ще могат да се справят с гърците и сърбите.

Въпроса е, ще може ли българската дипломатия да обезпечи плодовете на победите на българското оръжие. Вий сте на един пост, от който много зависи. Петербург трябва да накара сърбите да изпълнят сръбско-българс кия договор. Ако пък Русия това не го направи, поне трябва да обезпечи свободата на действие на България и да гарантира на България в случай на победа над сърбите да премине към България "неутралната" зона от Куманово, Скопие, Тетово и Дебър.

Г. Бобчев! България извърши голям грях пред българското национално дело, като се съгласи да признае тая територия за "неутрална", тя е чисто българска. С какво сърбите могат да докажат, че Скопие е сръбски град? С историята? Скопие бил столицата на цар Душана. Душан там се коронясал, там е издал своя законник. То какво от туй? Това ли е доказателство на сръбския етнографически характер на Скопие (подчертано от Мисирков). Ами сега в Скопие се намира сръбската главна военна квартира; там сърби­те закопаха Фирмилияна, като доведоха трупа му с железницата от Белград. В Скопие щял да живее и след няколко години ще се короняса престолонаслед­ника Александър. Но при все това населението на Скопие и на Скопско си е българско. Същото е било в Скопско и в цяла Македония при цар Душана, който на етнографически българска земя се коронясал с царска корона.

Защо отстъпихте на сърбите Скопие? Не можете ли поне да получите от руската дипломатия обещание "неутралната" зона да премине към България, ако Сърбия се откаже да изпълни договора и работата дойде до сръбско-българска война? Докажете на руснаците, че те могат да очакват повече от България, Тракия и Македония обединени, отколкото от изкустве­ния сръбско-български съюз, при коварството на сърбите. Вий много можете. И от Вас много очаква българския национален идеал.

С поздрав

К. М и с и р к о в [в страни на първата страница]

Аз писах на А. И. Гучков⁴ за мак. работи, като го видите, поздравете го от мен и кажете му, че ний, мак. българи, искаме да вярваме, че Русия няма да бъде несправедлива спрямо нас.

 
Нар. б-ка "Кирил и Методий", Бъл. исторически архив.

Фонд № 255, Стефан С. Бобчев, оп. № 1, а.е. II Д 3683

 
¹ Стефан Савов Бобчев (1853-1940), виден български юрист, публицист и обществен деец, член на БАН, председател на Славянското дружество в България. Редактор на сп. "Българска сбирка", където сътрудничи и Кръсте Мисирков. През 1912-1913 г. Бобчев е български пълномощен министър в Русия.

² Стоян Новакович (1842-1915), един от големите сръбски държавници. Многократно бил министър на просветата, министър-председател, дългогодишен пълномощен министър в Цариград, Париж и Петербург. Активен ръководител и идеолог на сръбската пропаганда в Македония, след сръбското поражение през 1885 г. в Сръбско-бьлгарската воина, той работи за актуализиране на Гарашаниновото "Начертание" (Виж подробно тук в първата част на брошурата, част 8, а - "Сръбският македонизъм"). От настоящия документ се вижда, че Стоян Новакович през 1913 г. е изпратен пак в руската столица да осигури за Сърбия дипломатическа подкрепа против България.

³ Става дума за Ичко от Македония, спомогнал при преговори с Високата порта да бъде сключен изгодния за Сърбия т.нар. Ичков мир.

⁴ Александър Иванович Гучков, по това време Председател на Руската дума. С него Мисирков се запознавана Общославянския събор в София през 1910 г., когато А. И. Гучков е ръководител на руската делегация.

 
Почитаеми госпожи и почитаеми господа,

Настана часът, когато всички славянски народи трябва да издържим натиска на всички обединени немци. Настана времето, когато е нужно не само да се защити честта на славянското отечество и свободата на славян­ските народи от немския Drang nach Osten, но също настъпи времето за изпитание на славянската солидарност и взаимната искреност. Сегашният двубой на славянството с германизма има огромно морално значение за славянството. Сегашната борба с немците изисква от славяните най-тесно обединяване и пълно и взаимно искрено уважение. В сегашният исторически момент това, което е най-важно, е че не трябва да има и няма място неравностойността между славяните, не трябва да съществуват прояви на гордост на едни и подценяване към други, не трябва да съществува високоме­рие и презрение. И малкият, и големият, и народите с по-древна и висока култура, и немногочислените, но силни духом и култура, трябва да застанат в един ред, та е общи сили да отразят общия враг, еднакво опасен и за славянските народи, които бродят десятки и стотици милиони, и за славянските народи, които са само няколко милиона жители, и за славяните с по-древна и висока или малка култура.

Понастоящем не може един славянски народ да каже на другия: "Ти не си ни потребен, ние и без теб да си свършим работата. Не, сега всички са потребни, сега малкият славянски народ може да направи голяма услуга и на по-силните славянски народи и на цялото славянство. Сега става съвсем ясно, че славянството прави огромна грешка и даже престъпление, когато допуска разгром и разделяне на територията на отделен славянски народ.

За щастие, в сегашния тежък момент, когато е крайно необходимо единството на цялото славянство, това се изявява с цялата си сила:поляци те се сражават рамо до рамо с русите, чехи отказват да вдигнат ръка против своите братя руси и сърби; македонците, неотдавна поробени от сърби и гърци, бранят славянското дело като се борят за славянска Сърбия по най-опасните места, а именно в северозападния край на Сърбия, по брего­вете на Дрин и Сава.

А българите? И българите, въпреки че бяха напуснати от цялото сла­вянство и бяха нападнати от цял ред неславянски народи, сред които за голямо съжаление, бяха и техните братя - сърби, - и българите сега стоят на стража за интересите на славянството.

Гърция само чака момента, за да се втурне в Сръбска Македония, а Румъния - в Бесарабия. Турция също така мечтае да се втурне в пределите на Кавказ. И тъкмо България се намира в съседство с всичките тези изконни неприятели на славянството и на никого не позволява да помръдне от мяс­тото си. Мирът на Балканите сега се намира в ръцете тъкмо на тази България, която само преди една година бе нападната от петтях преимущес­твено неславянски страни и беше разграбена от тях на Букурещкия конгрес.

И каква ирония на съдбата: самата тази България, която само преди една година се надяваше и беше уверена, че Русия ще задържи Румъния от навлизане в България, сега самата тя прави безопасна цялата тази 700 версти западна граница на Бесарабия от румънско нахлуване.

Ролята на България в тази общоевропейска война показва колко пред­пазливо и внимателно трябва да се отнася славянството към националните идеали и националната самобитност на славянските народи. Малката, но независима славянска държава се явява понякога по-сигурна опора на цело­купното славянство.¹

Борбата на славянството с германците, съвсем явно се вижда, се явява също като окончателна ликвидация на целия славянски проблем, на всички очаквания на славянските народи. Манифестът на августейшия главноко­мандващ към полския народ обещава освобождение и обединение на целия полски народ в една държава. Междупрочем в славянския свят съществува и втора Полша, Полша на Балканския полуостров, героичната но нещастна Македония, разделена по Букурещкия мирен договор на три части.

Македония, тази втора Полша, има също законно право на манифест за свое обединение и за възстановяване на царството на цар Самуил и на крал Вълкашин. Междувременно, въпреки че македонците се борят за свободата на Сърбия и за славянското дело въобще, както се бореха те за общославян­ското дело в Първата балканска война, все пак тя още не е получила никакъв манифест за обединение на Македония в една държава.

Като се бори за славянското дело и като брани Сърбия от швабите, македонският народ не може да не желае възможно по-скоро пълна победа на руското, на славянското и съюзническо оръжие над суетните и горделиви немци. В резултат на тази победа македонският народ очаква да зацари мир, правда и свобода в славянския свят, а също така да бъдат унищожени и творбите на враговете на славянството - Берлинския и Букурещки договори, първият от които върна  на Турция освободената от  руските войски и Санстефанския договор Македония, а вторият създаде от Македония втора Полша, като я раздели на три части, като ги даде на Сърбия, Гърция и България.

Като родина на славянските апостоли светите Кирил и Методий, на славянското писмо и на древния литературен и църковен език на цялото православно славянство, като имала най-старата славянска култура, като земя, която отбрани своята национална славянска самобитност в течение на 1400 години, издържала най-упоритата борба с исконните неприятели на славянството на Балканите: гърците и турците, при което последните 20 години от историята на Македония представляват постоянно и всеобщо въстание против турците, Македония с участието си в Първата балканска война против Турция и в борбата на Сърбия с Австро-Унгария заслужи за себе си същите обещания и същата тази награда, както и раздробената на три части Полша.

Затова Одеската македонска колония, като изразява най-искрените по­желания за по-бърза и пълна победа на руското и славянско войнство над общия неприятел, заедно с всички събрани тук руски хора и местни славянски дружества и колонии, а така също и с целия руски народ и с цялото славянс­тво извиква: Да живее Негово Величества Господарят Император! Да жи­веят руската и всички славянски армии! Да живее славянското взаиморазби рателство и уважение; да живее съгласието и единството на славянството!

 
ЦДИА, КМФ 3, опис 2, 487 - съветски микрофилми. Оригиналът в: Центральный государственный архив Октябрьский революции и социалистического строительства, фонд № 579, описъ № 1, ед.хр. № 1728, л.л 1-3. Оригиналът на руски език

 
¹ Заслужава внимание как Мисирков защищава своята страна - тази страна, "която само преди една година бе нападната от петтях преимуществено неславянски страни и беше разграбена от тях на Букурещкия конгрес".

 
- 4-

 
Ваше Превъзходителство,

Дълбоко уважаеми Николай Иванович!

През лятото на 1910 г. имах честта да се запозная с Вас в София по време на Славянския конгрес. Ако и вече далеч, като използувам това познанство, аз се обръщам към Вас с настоящето писмо.

Днес, 10 октомври, аз получих от Одеското българско общество "Братство" писмо, с което ми съобщават, че в Москва на 15 октомври ще се състои славянски конгрес, на който "ще бъдат разгледани въпроси от извънредна важност, и специално положението на България въобще и в част­ност на Македония". Българинът лекар Б., който е на работа в Москва в една от болниците, който съобщи в Одеса за очаквания на 15 октомври Славянски конгрес, най-убедително помоли българския консул в Одеса г. Влахов¹ да убеди г. Людсканов или българския депутат г.  Наумов да се явят и да присъствуват на този конгрес. Посочените обществени български дейци оба­че понастоящем не са в Одеса, поради което консулът Влахов предаде въпро­сът за изпращането на български делегати на Славянския конгрес в Москва да бъде обсъден и решен от българското общество ''Братство". Както ми пишат от Одеса, последното, "като взе предвид огромното значение на пред­ставянето на българската нация на споменатия Славянски конгрес, решило да изпрати двама делегати, добре осведомени по националния въпрос, които да бъдат изпратени за сметка на българската колония в Одеса".

Въпросът за изпращането на български делегати в Москва е било разг­ледано всестранно в "Братство" и изборът се спрял върху мен и още един от постоянните доверени лица. Като ми известява за това свое решение. Комитетът "Братство" ми предлага "въодушевен от идеята за толкова обичаната от мен Македония да се явя като достоен неин представител и защитник в този важен момент".

За съжаление моето служебно положение и интереси към толкова скъпо­то за мен руско юношество, наставник на което имам честта да бъда пове­че от десет години, не ми позволява да се възползувам от толкова приятно­то и изкушаващо ме предложение на Одеското българско общество "Братство" да бъда представител и защитник в този действително  важен исторически момент на горещо обичаната ми Македония. Поради това, без да нарушавам интересите на моят служебен и славянски обществен дълг, като се отзовавам на призива на обществото "Братство", вместо да при­съствувам в Москва лично на славянското заседание на 15 октомври т.г., реших да се обърна с настоящето писмо към Ваше превъзходителство като председател на Московския славянски комитет.

Доколкото мога да съдя на основание сведенията ми за московските славянофилски течения и дела, очевидно дума става за едно от редовните заседания на Московския Славянски Комитет. На него, както на Петроградските славянски обеди, може да се постави на обсъждане въпро­сът за позицията, взета от България в сегашната война, както и по-ната­тъшната съдба на многострадална Македония, като знам как здраво се е утвърдила в Москва сръбската национална агитация и как енергично и умело в течение на последните три години е обработвано руското обществено мнение в полза на сръбските и в ущърб на българските интереси от сръбски­те деятели, живеещи постоянно в Москва: 1. архимандрит Михаил², в поко­ите и под влиянието на когото се е зародил и се намира Московския Славянски Комитет; 2. Сръбският търговски агент г. Чеда Йокимович, главното наз­начение на когото съвсем не са търговските дела, които само прикриват истинската цел на неговото пребиваване в Москва, и 3. Херцеговинецът частен доцент в Московския университет г. Начета, а може би още и отдел­ни гастрольори от главното сърбофилско огнище в Русия, от Петроградския Брянчаниновски кръжок, като г.г Семиз, професорите от Белградския уни­верситет А. Белич, Радован Кошутич и чиновникът от сръбското министер­ство на външните работи Марко Цемович, и други, явяващи се като неофи­циални представители на сръбското правителство и негласни органи на сръб­ската кралска мисия в Петроград, аз напълно разбирам безпокойствието на българския лекар г. Боев, работещ в Московската болница за решенията, които могат да се вземат от Московския Славянски Комитет. При липсата на български агитационни организации в Русия и особено в руската столица, подобни на изпитаната и прекрасно организирана сръбска агитационна мрежа, действуваща вече отдавна систематично и успяла да вземе в свои ръце рус­кото обществено мнение и руския печат; българският неутралитет неведнаж е бил обявяван за измяна към славянското дело; българското правител­ство и цар Фердинанд бяха обявявани и отново може да бъдат обявени за оръдия на германизма и накрай, всички твърдения на българите за сръбския режим в Македония са окачествявани и отново може да бъдат изтъквани като "низка клевета", като се разчита на това, че се използува затруднено­то положение на Сърбия. Българският лекар в Москва, г. Б. с пълно основание може да очаква на славянското събрание в Москва на 15 октомври неизгодни за България и българския народ сравнения на сърбите с българите: първите да бъдат изтъквани като борци за славянската идея, героична и съюзна на Русия нация, а последните егоисти, изменници на славянството, не избиращи средства за собствени изгоди. И колко още по-лоши характеристики може да се измислят по отношение на в нищо невинния български народ. "Братята" сърби не се скъпят на комплименти по адрес на българите. Техните постоян­ни агенти в Москва и в Петроград са овладяли руските обществени събрания, салони и печат и с и без повод се занимават със сравнения на "чистославян ска" Сърбия с "полутатарска" България.

И как умеят те да възхваляват своята стока:

"Ние, казват те, сме истински славяни, а те са полутатари"; "ние има­ме свой славянски крал, а те немски принци"; "ний сме постоянни врагове на Австро-Унгария и ваши естествени съюзници, а те никога няма да тръгнат против Австро-Унгария и за вас са съвършенно безполезни"; "ние сме опора на славянството на Балканите, а те са опора на Австро-Унгария и герма­низма"; "ние никога не сме изменяли на Русия и на славянството, а те изме­ниха и на Русия, и на славянството, като почнаха втората абалканска вой­на"; "ние заедно с Русия водим борба с германизма, а те в пристанищата си въоръжават унгарски параходи против Русия" и т.н., и т.н.

Нужно ли е още да продължава изброяването на толкова голословни, но видимо убедителни, особено за малко осведомената по южнославянските де­ла руска публика, сръбски доводи в полза на сърбите и против българите.

Ние, българи и македонци, много пъти сме слушали и чели това по руски­те вестници. Ние знаем за тяхното влияние върху руския печат и руското общество, ето защо много от нас с голямо безпокойство се отнасят към тези руски славянски общества и кръжоци, в които здраво са заседнали сръб­ски агитатори. Поради това напълно основателна е молбата на българския лекар Б. за изпращането в Москва на 15 октомври т.г. на Людсканов или Наумов. Необходимо е да не се оставят без отговор сръбските клевети по адрес на България и българския народ. Поради това с настоящето писмо аз охотно изпълнявам молбата на Одеското българско общество "Братство" и своя дълг пред моята родина Македония, да бъда представител на нашите интереси и чувства пред Московския Славянски Комитет.

Сърбите утвърждават, че ние не сме такива славяни, каквито са те. Нека да е така, въпреки че сръбските твърдения са голословни. Ние няма да доказваме, че у тях има такъв процент аварска или унгарска кръв, колкото у нас българска, или у русите има скандинавска и финска, но не може да не подчертаем, че земите населени от българската народност, се явяват в ми­налото огнище на славянското просвещение; оттам много векове са черпели духовна храна и сръбския и руския народи. Българският народ има огромни културно-исторически заслуги пред славянството³.

Сърбите обичат също да експлоатират славянското произхождение на своя и неславянско - на владетеля на България. Но и тук ние ще кажем: ние предпочитаме да имаме за владетел знатен чужденец, отколкото собствен градинар, подобно на сърбите, които имат едноплеменен владетел. В това време, когато сърбите постоянно се ровят в миналото на българския цар, "полутатарските" българи, въобще не развенчават славянските владетели на Сърбия, въпреки че в тяхното минало може да се намерят много по-малко утешителни факти, отколкото в миналото на цар Фердинанд.

Но руските обществени деятели охотно и без възражения се поддават на сръбските интриги против българите и сериозно се занимават с произхо­да на цар Фердинанд, като искат отстраняването му и заменянето му с представител на "славната" сръбска династия.

Не може да се оставят без възражение и сръбските твърдения за заслу­гите на сърбите пред Русия и славянството и за българската измяна.

Сърбите наричат себе си постоянни врагове на Австро-Унгария и афи­шират тази своя вражда. Но пита се каква полза от това за Русия и славянството? Тази австро-сръбска вражда е била бреме за Русия и никак не я е облекчавала в историческите й задачи. Сърбите още не са доказали на дело привързаността си към Русия и славянството. Те много са обещавали, обещавали повече от това, което могат да дадат, и с това само са увелича­вали изкуствено цената си, умело и безцеремонно намалявайки значението за Русия и славянството на обединената етнографически България, обхващаща в себе си всички населени от българи земи.

Сърбите назовават българите изменници на Русия и славянството, ка­то експлоатират безсъвестно немския произход на цар Фердинанд. Но в как­во всъщност се заключава тази българска измяна? В това, че българският народ е бил до дъното на душата си възмутен от съюза на сърбите с искон ните врагове на славянството: гърци и румънци, за съвместно ограбване на България и поробяване на два милиона славяни, и никак не може да прости това на сърбите и да им вярва. Това чудовищно ограбване на славянска страна и поробване на два милиона славяни-българи от славяните сърби с техните неславянски съюзници било извършено, уви "в интерес на славянст­вото"! Даже своята измяна на славянското дело и ограбване на славянска България и поробяване на славянския български народ сърбите направили под вид на услуга за славянството и Русия!

Да! Много пакости сътвориха сърбите на славянска България и Македония и Добруджа, но от това не се задоволиха. Те чувстваха че тяхно­то Каиново дело ще бъде разкрито, че невинната кръв, пролята и проливана от българите в Македония за свобода може да доведе до осъждане от стра­на на славянската обществена съвест на сръбско-гръцкото покушение, из­вършено над свободата на една трета от българската народност в Македония, и сърбите с всякакви начини се стремят да очернят България за нейния неутралитет и да покрият своето име с нови несъществуващи бойни лаври, за да не може безпристрастната славянска съвест да се обърне към тях със заслужения от тях укор: "достатъчно лъжи и клевети по адрес на ограбена­та и оклеветена от вас заедно с гърците и румънците България. Долу ръцете от това, което вие толкова грубо и насилствено отнехте от братския народ; иначе вие сте недостойни да носите името славяни и напразно е била проли­вана кръвта на руските герои за вашето спасение от заслуженото от вас наказание за измяна и предателство на южнославянското дело".

Независимо от всички сръбски хитрости, независимо от всичкото им старание да помрачат здравия смисъл на руското общество, ние, българите и македонците, сме уверени, че те не ще постигнал своите низки цели. Ние мислим, че руските просветени хора не може да не знаят, че всички македонци, които са се обучавали в Русия до края на 80-те години на миналото столетие и по-сетне, са пристигали и са заминавали от Русия с българско национално самосъзнание; че българския народ е понасял цялата тяжест на борбата с гърците за славянско богослужение и с турците за политическа свобода, а сърбите се появиха в Македония само за борба с българите, като се явяват съюзници на гърците и турците против българското мнозинство и съюзници на гърците и румънците за ново заробване на Македония и Добруджа.

Ние вярваме, че съвестта на славянското руско общество ще проговори независимо от всички старания на сърбите и неславянските им другари и съюзници да я приспят и че тя ще унищожи Букурещкия мирен договор с неговото чудовищно заробване на два милиона българи от сърбите, гърците и румънците.

Много съжалявам, че не мога лично да изложа пред Московския Славянски Комитет тези чувства на вяра в тържеството на руската славянска съ вест в работата по възстановяване на погазената свобода на българското население в Македония и Добруджа, независимо от всички лъжливи новини, разпространявани за България и българите от сръбските, гръцки и румънски телеграфни агенции, а също и от центровете на сръбската пропаганда в руската столица.

Приемете, Ваше превъзходителство, уверенията ми в пълното уваже­ние и преданост.

 
К. М и с и р к о в

 
P.S.. В "Голос Москвы” от 15. октомври т.г. е поместена прекрасната статия на г. Н. Николаева, озаглавена "Македония" и представляваща прек­расно доказателство за топлите отношения към нас, македонците, от страна на осведомените по балканските работи части от руското общество. Препоръчваното от г. Н. Николаев в интерес на Русия, Македония и цялото южно славянство създаване на обединена и независима Македония, по негови­те думи и по наше дълбоко убеждение, се явява "действително единствено целесъобразно, справедливо и трайно разрешение на македонския въпрос в цялата му пълнота"⁴. Ние, македонците, не може да не поднесем на г. Николаев сърдечната си благодарност за толкова хуманно отношение към интересите на нашата нещастна родина⁵.

К. М и с и р к о в

Центральный государственный архив Октябрьский революции и социалистического строительства, фонд № 579, опис № 7, сд. хр. М 1729; ползувано по: ЦДИА - КМФ 3, опис 2, 488 - съветски микрофилми. Оригиналът на руски език.

¹ Димитър Влахов (1878-1943), от Кукуш, политически деятел, журналист и публицист. По-късно като функционер на ЮКП застава на антибългарски позиции.

² Архиминдрит Михаил, предстоятел на Хилендарския метох в Москва, един от ръко­водителите на сръбската антибългарска пропаганда В Русия.

³ Цялото изложение на Мисирков е пропито от желанието да се подчертаят "огром­ните културно-исторически заслуги на българския народ пред славянството".

⁴ И тук става дума за политическо разрешение на въпроса за постигане свободата на Македония. Иначе цялото писмо представлява емоционална защита на българската правда в тежък момент при разгарянето на Първата световна война.

⁵ Писмото е написано на руски език, който Мисирков е владеел основно.

Писмо на Мисирков до Николай Гучков, 1914 г.

- 5 -

 К.  П.  МИСИРКОВ ДО  СТ.  С.  БОБЧЕВ

Отдавна исках да Ви пиша нещо за себе си и за нашите български рабо­ти и времето все не ми стигаше да направя това. Сега ползувам се. от настаналите празници ("масляницата") и ще Ви изложа моето отношение към събитията.

Преди всичко като македонец аз не мога да не се радвам на настъпили­те събития, които еднички са в състояние да унищожат Букурещкия договор и сръбското и гръцко иго в Македония. Със Сараевското злодеяние¹ даде се възможност да се унищожат последиците от по-предишното сръбско злоде­яние - измяната на българо-сръбския договор от 1912 г. Сърбия сама си подписа заслуженото наказание и жално е само, че заради нейните злодеяния трябва да се пролива руска кръв и да се харчат руски милиарди рубли.

В едно писмо до А. И. Гучков в действующата армия, аз така му обяс­них поведението на България в сегашната война: България има двоен дълг -пред своята освободителка Русия и пред още неосвободената Македония. Русия даде 200 000 човешки жертви за освобождението на България и постигна целта си; България даде също 200 000 човешки жертви за освобождението на Македония, но не постигна целта си. Затова тя има двояк дълг: пред Русия и пред Македония, пред 200 000 руски и пред 200 000 български герои: тя е длъжна да изпълни своя дълг и пред едните, и пред другите, защото и проля­тата българска кръв за Македония също е кръв, а не вода; ний, македонците, не позволяваме на България да изпълни своя дълг пред Русия, преди тя да е извършила своя дълг пред Македония. За отношенията на македонците към България и Сърбия аз му писах:

Сърбия владее земята и телата на македонците; душите им пък са в България и с България.²

Неутралитета на България, докато тя не окупира Македония, е еднич­кия способ да се изправят грешките, направени през 1912 и 1913 г.г. Изобщо аз бях приятно поразен от правилното схващане на българските национални интереси в България през тая велика евр[опейска] война. България се предс­тави пред целия свят като напълно зряла и независима европейска държава, която схваща и умее да защищава своите национални интереси. Първите две (балканските) войни дадоха блескави дипломатически уроци на България, ко­ито сега могат прекрасно да бъдат използувани. По въпроса за отношението на България към славянството аз съм на мнение, че за да бъдат добри славяни, ний трябва да си бъдем добри българи; ний ще помогнем на славянството, ако помогнем на българския народ; нашата услуга на славянството ще бъде действителна само тогава, ако тя едновременно бъде услуга на България. Създайте една велика и силна България и ще бъдете полезни на славянството. Който е против велика България, той е против славянството.³

Българския емансипиран от чужди авторитети разум само в туй може да види задачата на българския народ в общославянското дело.

Желая успех в реализирането на общобългарския национален идеал.

 
НБКМ, БИА, Фонд № 255, Стефан С Бобчев, оп. № 2, а.е. II Д 10802/52

 
¹ Убийството на австро-унгарския престолонаследник, станало причина за избухване­то на Първата световна война.

² Това категорично изказване на К. Мисирков естествено не се споменава никъде в различните по-кратки или по-обширни биографии, писано главно от скопски македонисти.

³ Този издигнат от Мисирков принцип е категоричен. Малко са българите, които говорят толкова определено за Велика България. Това представлява другия връх във вижда­нията на Мисирков, който в книгата си "За македонцките работи" застъпва противопо­ложно мнение.

Писмо на Мисирков до С. С. Бобчев, 30 януари 1915 г.

- 6 -

Приносителят на настоящето г-н Кръстю Петков Мисирков е учител в Кишиневската мъжка гимназия, член секретар на Бесарабския народен съвет, секретар на българо-гагаузко-немската училищна комисия при Бесарабското министерство на народното просвещение и директор на българския педаго­гически курс, открит на 21 май т.г. в гр. Болград, за подготовка на учители за българските народни първоначални училища, които ще се открият в нача­лото на идната учебна година в Бесарабия. Курсът сега се посещава от около 350 души българи, бивши руски учители.

Г-н Мисирков идва в България да набави учебници за училищата, ръко­водства за учителите и български прочитни книги за библиотеките, които ще се уредят при българските училища в Бесарабия.

Умолявате се да му дадете най-голямо съдействие, както пред Министерството на народното просвещение, тъй и пред други учреждения и лица, за да изпълни възложената му мисия. Необходимо е да го запознаете с всички бесарабски деятели в София.

По поръка на полковник Цанев да бъде снабден с открит лист, за да се яви в разузнавателната секция при Главната квартира и при г-н Милан Марков. На Разузнавателната секция ще бъде съобщено от тук телеграфи­чески за пристигането му. Чрез г-н Мисирков и други бесарабски деятели, както говорихме тук, ще може да се установи една постоянна връзка между бесарабските и добруджанските българи.

Добре е за всички учители, които участвуват в Болградския курс, да се изпратят по един екземпляр от всички издания на фонд "Добруджа", включи­телно и картината "Кирил и Методи". Последната ще може да се разпространи в голямо количество между бесарабските българи.

Едновременно с изпращането на учебници за безплатно раздаване на основните училища и прогимназии в Бесарабия, моля да ни се изпратят: 1. Образци от учебниците за гимназиите по 4 екземпляра от всеки един на Българо-гагаушко-немската училищна комисия в Кишинев, за Болградската мъжка и девическа гимназии и за Комрадската реална гимназия /реално учи­лище/; 2. Програма за първоначалните училища, прогимназиите и гимназиите; 3. Правилници за първоначалните училища, прогимназиите и гимназиите; 4. Правилници за училищните настоятелства; 5. Канцеларски книги за училищата: дневници, материални книги, приходни, разходни и квитанционни книги. Програмата и правилниците, а също и канцеларските книги желателно е да ни бъдат изпратени като се има предвид, че в Бесарабия има пет центъра за разпостранение на българско просвещение, за органи на което служат преди всичко българските училищнопросветни комисии; 1. В Кишинев при Губернското земство или същото е при Директориата на народното образование; 2. В Бендери - при Бендерската Уездна Земска управа; 3. В Акерман - при Акерманската земска управа; 4. В Болград - при Непременный уездни комитет; 5. В Измаил - при Измаилския Непременый уездни комитет. Основните учи­лища - отделения в българските села в Бесарабия, са около 200, класните училища - 10-20, гимназиите са три: една мъжка класическа и една девическа в Болград и една реална мъжка в с. Комрат. Последната ще остане българска само след енергични настоявания на Българското правителство пред румън­ските власти.

Изпращаните учебници и помагала чрез Трета армия в Бабагад да се адресуват така: гр. Измаил, до Учебния отдел при Измаилския Непременный уездни комитет, для Болгарской училищной просветителной комисии при ... / следва названието на комисиите, изброени по-горе/ или директора на българ­ските училища в гр. Болград.

Окръжен държавен архив - Варна, фонд № 80, а.е.  11, л.л. 21-22.

¹ Писмото на Централния Добруджански народен съвет и това на К. Мисирков до Министра на народната просвета спомага за разкриване забележителната дейност, развита от българина Мисирков в полза на българите в Бесарабия.

 
- 7 –

 
Господин Министре,

През м. ноември 1918 г. в Одеса се помина бездетния български родолю­бец Анастас Велянов от с Диявато, Битолско, който завеща един капитал от 16.322 рубли и 30 копейки за построяване българска черква в гр. Битоля и 500 рубли за черквата в родното му село Диявато.¹

Понеже от всички душеприказчици само аз съм понастоящем руски по­даник и мога по руските закони да изпълня завещанието на покойния, а пък и скоро време мисля да приема българско поданство и тогава между приказчи ците няма да остане нито едно пълноправно лице, което да изпълни волята на покойния и неговото наследство ще пропадне за църковно-националните интереси на родния ми край, и от друга страна, съществува болшевишка опасност за град Одеса и за завещания от А. Велянов капитал, то моля Ви, господин министре, да ми разрешите 21-дневен задграничен отпуск за гр. Одеса от деня на ползуването за прибиране капиталите на поминалия се А. Велянов и депозирането им в Българската народна банка, а също и за приби­ране на семейството ми, което сега се намира в Одеса.

 
[На гърба на молбата:]

Исканият 21-дневен задграничен отпуск от уредника Кр. Мисирков е належащ по уважителни причини, които излага в заявлението си. Моля Почитаемото Министерство да му разреши тоя отпуск.

До господин Директора на Етнографическия музей

Тук

На № 72. Съобщава Ви се, че на Кр. Мисирков се разрешава 21-дневен задграничен отпуск, считан от деня на ползуването по домашни причини.

 
"Д"

 
Началник на отдела: /нечетлив параф/

 
ЦДИА, фонд № 777 - М-во на народното просвещение. Опис № 1, а.е. 550, л. 125.

 
¹ Писмото на Мисирков отразява грижата му да бъде изпълнен заветът на бездетния "български родолюбец" - крупната сума да може да бъде прибрана и употребена съгласно завещанието - уреждане проблеми за българската църква в Битоля и в с. Дявато /Гявато/.

- 8 -

Господин Председателю,

На 29.Х. ст.ст 1918 година сутринта аз бях арестуван от румънските власти в гр. Кишинев и още същия ден вечерта, с други 8 души депутати от Бесарабския сейм "Sfatul Ţărei" със специален трен бяхме препратени в гр. Бендери, за по-нататъшното ни екстерниране. Само с повдигната от наши­те семейства тревога в града около нашето арестуване и с направените от нашите приятели постъпки пред французкото консулство и Президиума на Sfatul Ţărei арестуването ни не се свърши с избиването на някои от нас и преди всичко с убиването на мен през това нощно и прибързано екстерниране. Особената умраза, която румъните питаеха към мен, се обясняваше с бъл гарската ми националност и с голямата и открита опозиция, която правех на тяхната захватна политика в Бесарабия. Цели 11 месеца аз бях народен представител от българското население и член от националните малцинства в Президиума Sfatul Ţărei. През същото време организирах и ръководех бълга ро-гагаузко-немската училищно-просветна комисия отначало при Бесарабското губернско земство, после при Просветното министерство и най-после при директората на народното просвещение на Бесарабия. Като секретар в Президиума и депутат на Sfatul Ţărei и като секретар на Българо-гагаузко-немската училищно-просветна комисия, аз сполучих Sfatul Ţărei да отпусне кредит и да разреши да се открие в гр. Болград на българи, основни учители, шестседмичен курс по български език, българска история и геогра­фия и по всички предмети, които се предават в българските основни училища, за директор на който курс бях назначен аз. Имаше нужда да се запознаят учителите-курсисти с български учебници по всички предмети, с доставка на каквито аз самичък се нагърбих. Като организирах курса, в който се записаха около 300 души българи учители, го открих с молебен в Катедралната църква и с реч в салона на девическата гимназия и двете препълнени от курсисти и граждани и го снабдих с преподавателски персонал и с най-нужните пособия, доверих ръководенето на курса на един от лекторите, преподавателя Митанов, а самичък тръгнах в Измаил и от там, без знанието на бесарабските власти в Кишинев и на румънските в Букурещ, за България.

Като депутат и секретар на Sfatul Ţărei и директор на Българския учителски курс в Болград получих от познатия ми Измаилски окръжен упра­вител открит лист за заминаване в Тулча за набавяне български учебници за курсистите и аз успях да посетя Тулча, Бабадаг, София и Кюстендил и да се върна обратно, като доставих с помощта и съдействието на българските военни власти, на Добруджанската организация и на Славянското дружест­во в София повече от 5000 екземпляри български учебници за основни училища, прогимназии, допълнителни курсове, ръководства по методика за учители и др., които ми бяха докарани в Измаил с български милитаризиран параход, и там в митницата бяха задържани от румънските власти. Върнах се в Болград и от там отидох в Кишинев да взема сумата, нужна за заплащане хонорара на лекторите на курса и чрез две лични пътувания в Измаил и чрез постъпки в Кишинев и Букурещ освободих книгите от Измаилската митница и ги вне­сох във вътрешността на Бесарабия, като ги разпределих из всички окръзи, дето има български села.

Пътуването ми в България, предприето и успешно завършено без знани­ето и съгласието на бесарабските и румънските централни власти, и съдействието, което ми оказа Българската държава чрез военните власти в доставянето на български учебници, извика крайна подозрителност спрямо мен и нашия курс бе закрит една седмица преди изтичането на срока, като постигна обаче целта си за обединение на българското и гагаузкото учителство, като повдигна националния дух между курсистите. При моето връщане от Болград за Кишинев, аз бях заобиколен от румънски шпиони. които ми откраднаха куфара, за да намерят в него компрометиращи ме документи от пътуването ми в България. Такива нямаше и не можаха да намерят.

След това аз продължавах открито да порицавам румънската полити­ка спрямо националните малцинства в Бесарабия, подадох си в знак на про­тест оставката от секретарството в Sfatul Ţărei като си запазих депутатството и най-после заявих, че за мен не съществува присъединението на Бесарабия към Румъния и аз не смятам себе си за румънски поданик.

Предвид на това, че настъпилата в Русия анархия, която поне временно унищожи международното политическо значение на Русия, в което аз оста­нах да учителствам след убийството на руския консул в Битоля А. А. Ростковски изключително с цел да работя за македонската и българската кауза, като с тази цел четох и печатах реферати и статии във вестници и списания и периодически изпращах на министрите на Външните работи А. Изволски и С. Д. Сазонов "паметни записки" /меморандуми/ по македонския въпрос и сръбско-българското съперничество по него, - аз от Одеса с българ­ски паспорт в началото на м. декември в 1918 г. заминах през Варна за София, за да бъда по-близо до Македония и от тук до края на своя живот да служа по силите си на Македония и българското племе.²

Като македонец, въз основа на българските закони, аз замених руското си поданство с българско и постъпих на българска държавна служба, отнача­ло  като  уредник  на  Етнографския  музей  в  София   по  отдела  му  за Възраждането, а след това по мое желание бях преместен за гимназиален учител в гр. Карлово.

Предвид на това, че като македонец си промених поданството си от руско на българско, Министерството на народното просвещение не намери за възможно да ми признае прослужените в Русия години за класирането ми и за пенсия, както е направило с руски поданици - руси, мнозина от които нямат дори образователен ценз.

Предвид на това, че през всичкото време на моето студентство и учителствуване в Русия, аз непрекъснато работих за Македония и българско­то племе, за което могат да засвидетелствуват, както мои другари, сега народни представители, тъй и пълномощния министър В. П. Кисимов, през когото съм изпращал на Българското Министерство на Външните работи копия от повечето ми "Паметни записки" до С. Д. Сазонов, други от тия копии бяха доставени на същото Българско генерално консулство /в Одеса/, управлявано от г-н В. П. Кисимов, заедно с дневника ми, воден през време на втората Балканска война и най-после подобни копия бяха доставени чрез доверени лица - българи от Кишинев на българския пълномощен министър в Петроград г-н Михаил Ив. Маджаров, който може да си спомни, че по моя инициатива македонците в гр. Кишинев, през време на Европейската война и преди България да вземе участие във войната, се отказаха от сръбско и гръцко поданство, което им тежеше от времето на Букурещкия мир от 1913 година, като молиха българския посланик в Петроград да ги вземе под свое покровителство и да защищава техните интереси пред руското правителство, което със съгласието на последното бе постигнато, моля Ви, Господине Председателю, да внесете в Народното събрание предложение да ми се приз­наят за класирането ми и за пенсия всички прослужени в Русия години като гимназиален учител и понеже за да мога да се възползувам от правото на пенсия, ако прослужените ми в Русия години бъдат признати, ще трябва да внеса голяма сума в пенсионния фонд, което аз не ще мога да направя, моля признаването ми да се пресметне от денят на постъпването ми на българс­ка държавна служба, т.е. от 20.ХII. 1918 година, и разликата между заплатата, която би трябвало да получавам, ако ми бяха признати въпросните години и оная, която фактически съм получавал до днес, бъде внесена за моя сметка в пенсионния фонд.

При настоящето прилагам следните документи:

1. "формулярный список о службе", съставен на 30.III.1913 год. и попъл няван след тази дата; 2. Удостоверение от 30.Х.1918 год., издадено в деня на екстернирането ми от секретаря на Сфатул Църии В. Епури, с печат "Roma nia, Poliţia Punctului Bender и с подписа на полицейския комисар; 3. Писмо № 6170 de Instrucţia Publică до жена ми в гр. Кишинев от 1. XII. 1918 год., в което изрично е казано, че съм екстерниран по политически причини; 4. Adeverinta № 362 от 12.II.1919 год., издадена от Presidiul Sfatului Tarii в Кишинев; 5. Удостоверение № 87 от 21.XII. 1917 година, издадено от секретариата на Сфатул Църии; 6. Мандат № 112 от 30.ХП.1917 год., издаден от Президиума на Сфатул Църии; 7. Мандат № 109 от същата дата, издаден от същия Президиум; 8. Писмо от руския министър на външните работи, без номер и дата и 9. Съобщение № 17142 от 22. VIII. 1919 год. от Министерството на народното просвещение в София.³

25 декември 1923 г.

ЦДИА, ф. 173, оп. 3, а.е. 3817, л.л. 226-229

¹ Документът спомага за открояване на широката дейност на Мисирков по защита­та на българската кауза като член на Бесарабския народен съвет.

² Интересно е изявлението му, че "до края на живота си да служи по силите си на Македония и българското племе".

³ 3а съжаление приложенията липсват в преписката съхранявана в ЦДИА.

 
- 9 -

Чест ми е да Ви уведомя, Господин Председателю, че аз подарявам библиотеката ми, намираща се в гр. Кишинев, Бесарабия, опакована в 3 / три/ големи сандъка - на см[есената] гимназия в гр. Горна Джумая.

Лицето, у когото тя се намира, ще Ви бъде посочено от сина ми, сту­дент по медицина.

Моля вземете мерки за доставянето й изцяло.

 
ЦДИА, Фонд № 232^к, опис № 1, а.е. 2265, л.21

¹ Синът на Мисирков - Сергей, запазва след смъртта на баща си немалко документи. След 1945 г., при погрешния курс в Партията, ръководител на България по онова време. Сергей Мисирков предава много материали в Скопие. За този негов жест той е бил увещаван многократно от представители на Скопската македонистка наука.