ДОКУМЕНТИ ОТ И ЗА КРЪСТЕ П. МИСИРКОВ

б. ДОКУМЕНТИ ЗА МИСИРКОВ

 - 1 -

МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

 Шифрована  телеграма

От: Консулството - Одеса
За: Министерството
Изпратена на: 9 октомври 1914 година под изх. № 700
Получена на: 9 октомври 1914 година под вх. № 5198

 

На 15 октомври в Москва се свиква публично събрание на славянските комитети. Дружеството "БРАТСТВО" реши да делегира своите членове ад­воката Калев и гимназиалния учител МИСИРКОВ да защищават пред събра­нието каузата на българския народ.1 Понеже дружеството разполага с малко парични средства, моля разпорежданията Ви телеграфически, да авансирам от касата на консулството 200 рубли за разходите по отиването в Москва.

 Влахов

 
1 Понеже не може да напусне преподаването - учебната година вече е започнала - Кр. Мисирков не заминава, а изпраща мотивирано писмо до Николай Гучков, председател на Московското славянско дружество. Виж тук писмото на Мисирков от 19.Х.1914 г.

 
 
-  2 -

 
Лична  анкета  в  Бесарабия

 
НАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА УЧИЛИЩАТА1

На 21 май т. г. в гр. Болград е бил открит тържествено курс за подго­товка на учители за българските народни първоначални училища, които в началото на идната учебна година ще се отворят в всички български села и градове на Бесарабия. Занятията в курса ще продължат до 6 юли. Сега той се посещава от 350 българи, 10 руси и 2 молдовани, бивши руски учители или свършили руски педагогически училища и гимназии.

В курса се преподават следните предмети: старобългарски език, българ­ски език и българска литература, българска история, история на българска­та черква, география на България, природознание и ромънски език. Директор на курса е г. Кръстю Петков Мисирков, учител от първата мъжка гимназия в Кишинев, депутат от Бесарабския народен съвет (Sfatul Ţărei) и секретар на българо-гагаузко-немската училищна комисия при Бесарабското Министерство на народното просвещение. Той чете лекции по българска ис­тория и български език.2

Другите лектори са г. Христо П. Митанов, учител от Болградската мъжка гимназия, г-ца Паничерска и г-жа Кулева, учителки от Болградската девическа гимназия, Болградския протоерей Васил Стоянович и г.  Йоан Динанте, бивш ромънски учител в Добрич през време на ромънската окупация. С изключение на последния, всички преподаватели са българи. Обучението се води на български. Дори лекторът по ромънски език е принуден да обяснява лекциите си на български. С особено голям интерес курсистите следят лекци­ите по български език, българска история и българска литература. За тях те са цяло откровение.

..............

Ромънските окупационни власти гледат с явно незадоволство на черковно-училищната автономия на чуждите там народности.

..............

 
в. "Вестник Добруджа", Орган на Централния добруджански съвет, Бабадаг, I, бр.  146, 17 юни 1918.

 
1 В смисъл, че училищата се определят по националности - тук става дума за българските училища в Бесарабия.

2 Тук са изброени длъжностите на Мисирков като директор на курса за подготовка на учители за българските училища в Бесарабия. Прави впечатление значителният брой на бъдещите учители по българските училища - 350 души, при 10 руси и 2 молдавци.

 
- 3 -

 
Из книгата на  Г.  М.  Ганев.  "ДОБРУДЖАНСКОТО

НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО  ДВИЖЕНИЕ   В

ПЕРИОДА   1914-1919  г."

 
Гл. II. Дейността на Централния добруджански народен съвет от неговото образуване до евакуацията му в Добруджа /октомври  1918 г./.

1. Културно-просветната дейност на Централния Добруджански Народен съвет.

..............

/стр.   111/:

Успоредно с дейността, която съветът развива в областта на културно-просветното дело през годините 1917-1918 в Добруджа, той проявява интерес към това дело и в Бесарабия, където се установява съветска власт.

Установяването на съветска власт в Бесарабия създава благоприятни условия за осъществяване на пряка връзка между Централния добруджански народен съвет и някои видни лица, ръководящи българската просвета в тази област. Такова лице е бил Кръстьо Петров [сик!] Мисирков, учител в Кишиневската мъжка гимназия, който бива избран за секретар на Бесарабския народен съвет, секретар на Българо-гагаузко-немската просветна комисия и директор на българския педагогически кур, открит на 21 май 1918 г. в гр. Болград.1

С Кръстьо Мисирков съветът установява не само писмена, но и лична връзка. По негови сведения след установяването на съветска власт в Бесарабия за кратко време биват изградени български просветни комисии в градовете Кишинев, Бендери, Акерман, Болград и Измаил. Като резултат от дейност­та на тези комисии в Бесарабия биват открити много български училища, от които 200 първоначални, 20 класни и 3 гимназии - една реална, 1 класичес­ка и 1 девическа.2

/стр. 112/: Според Мисирков откритият на 21 май 1918 г. в Болград български педагогически курс имал за цел да подготви учители за първоначал­ните български училища в Бесарабия. Курсът се посещавал от 350 българи, бивши руски учители.

През месец юни 1918 г. Мисирков минава в Добруджа, където се среща с представители на Централния добруджански народен съвет, с които разме­ня мнения по делото на българската просвета в Добруджа и Бесарабия. От Съвета Мисирков получава на ръка писмо, за да се яви при Върховния управи­телен комитет на Добруджанската организация в София, посредством кой­то да се свърже с Министерствата на просветата. Целта на пътуването на Мисирков е била да организира снабдяването на българските училища в Бесарабия с учебници, книги за библиотеките, училищата и др.3

………………

 
1 Виж по този въпрос Окръжния държавен архив, Варна, фонд 80, а.е. 11, л.219.

2 Пак там. Писмо № 711 на Централния добруджански народен съвет до Върховния управителен комитет на Добруджанската организация.

3 Пак там.

 
- 4 -

 
Министерство  па  народното  просвещение

Заповед    2022

 
Разрешавам да се отпусне по § 97 от бюджета на Министерството на народното просвещение помощ от пет хиляди /5 000/ лева за погребението на починалия на 28.VII. т.г. директор на Копривщенската непълна смесена гимназия Кръстю Мисирков.

Същата помощ да се предаде на съпругата му Ек. Мисиркова.

 София, 31 юли 1926 г.              За Министра,

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Ал. Р а д о с л а в о в

 
ЦДИА, фонд № 177, Министерство на просвещението, опис № 2, а.е.230, л.22.

 
1 Отпускането на помощ за погребение не се практикува често. Тук то представлява последна почит към директора на гимназията.

 
- 5 -

 
Промемория на НИКОЛА ТРАЙКОВ за разговор с

проф. ПЕТКО СТОЯНОВ1  -  за  Кръстю Мисирков

 
Към увода на автобиографията на Кръстю Мисирков

 
София, 8 март  1963 г.

На 2 того оставих у проф. Петко Стоянов един препис от увода на автобиографията на Мисирков2, за да го прочете и даде някои обяснения.

Днес, 8 март, го посетих. Прочел преписа. Лицето от ВМРО Николов, за когото се споменава в автобиографията, действително се казвал така, не е никакъв псевдоним. "Не мога да Ви дам повече обяснения за самоличността му", ми каза, когато го помолих да ми съобщи малкото му име. Срещата била уредена от проф. Петко Стоянов, който искал на всяка цена да помири ВМРО с Мисирков. Той е бил смятан като пакостник и вреден човек, тряб­вало е да се направи нещо, за да не посегнат върху живота му. Според проф. Петко Стоянов писаното в автобиографията не отговаря точно на истината. Не всичко, което Мисирков е писал там, било казано на предста­вителя на ВМРО. Подробностите били казани частно на професора В отдел­на среща. Представителят останал с впечатление, че Мисирков е объркан човек, който има слабост да си приписва особени някакви заслуги. В това отношение и според професора Мисирков проявявал маниячество. "Не бива, каза ми, да се идеализира Мисирков". Говори ми за неговите слабости. Станало дума и за брошурата от 1903 г. "За македонцките работи". Мисирков се оправдавал и признавал, че е направил грешка. Обясненията му за дейността му от по-късно време били наивни с много преувеличения. Представителят се разделил с убеждението, че Мисирков престанал да бъде пакостник и вреден за македонското дело. Професорът е убеден, , че е успял да спаси живота на Мисирков.

Срещата е станала не през 1923 г., както е писал Мисирков, а преди това. С неговия въпрос се занимавали Тодор Александров и Ванчо Михайлов. Лицето "Николов" е било доверено лице на тях.

Професорът пожела да му остава "Гласник на Институтът за наци­онална история" от Скопие, дето е обнародван увода на автобиографията. Дадох му екземпляра. На бележката му, че Мисирков не заслужава да се занимаваме с него ние българите, възразих, че и ние сме с това убеждение, но заехме се да събираме сведения за българската му родолюбива дейност по молбата на проф. Никитин от Московския университет, когото успехме да информираме правилно. Обясних, че и за нашите съотечественици от Македония, па и за читатели от България, ще е полезно да узнаят данните за заслугите на Мисирков като български родолюбец.

/п./ Ник. Т р а й к о в3

 
1 Проф. Петко Стоянов е бил неразделен другар на Мисирков по време на следването им в Петербург. Сам Мисирков пише в спомените си: "Проф. Петко Стоянов в течение на пет години университетски живот ме познаваше лично и на български език преведе моята първа печатана работа /1897/ "За значението на моравското или ресавско наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров ... С П.Стоянов ние бяхме толкова добри другари, че след завършването на университета /1902/ не се забравих­ме никога." /Виж Спомени и впечатления. - Гласник на Институтот за национална исто риjа, год. III, бр. 1, Скопjе, 1959. с.274.

2 Става дума за "Спомени и впечатоци" на Кръсте Мисирков /виж по-горе в Гласник на Институтът.../

3 Никола Трайков взе изказването на Стоянов по времето, когато е събирал матери­али за книгата на Никола Велев. Из политико-обществена дейност на Кръстю Петков Мисирков". Бележката е писана три месеца преди смъртта на Никола Трайков. Оригиналът се съхранява в архива на Веселин Трайков.


Паметна бележка  на  Никола Tpaükoв за разговор с проф. Петко Стоянов, 1963 г.

Паметна бележка  на  Никола Tpaükoв за разговор с проф. Петко Стоянов, 1963 г.


- 6 -

 
ИНСТИТУТОТ  ЗА  МАКЕДОНСКИ 
JАЗИК КЕ  ГО  НОСИТ  ИМЕТО

КРЪСТЕ   П.   МИСИРКОВ

 
Советот на Институтот за македонски jазик, на своjа посебна седница, донесе решение Институтът да го носи името на Крсте П. Мисирков. Со ова, а во рамките на прославата на 60-годишнината од излегувањето на делото "За македонцките работи" му се оддава должното признание на заслужениот македонски син, што сjаjно го антиципираше идниот развиток на македонскиот литературен jазик.1

 Нова Македониjа, XX, бр. 6180, 27.ХII, 1963.

 1 И това въпреки изричните изявления на Мисирков, направени не веднаж, че македон­ците си имат своя литературен език, избран свободно от тях /виж в Предговора, т. 5 б "Въпросът за македонския език".

 
- 7 -

 СПОМЕНИ   НА  ДРАГАН  ЗОГРАФОВ 1

 
Кръстьо   Мисирков

/Спомени/

Беше есента през 1902 г. Аз бях ученик в VI клас на Битолската м. класическа гимназия. Имахме нов преподавател по бълг. език и литература - Кръстьо Мисирков.

Споменът за него като преподавател е бледен в паметта ми, а може би. и моите съученици не биха могли да кажат нещо интересно за Кр. Мисирков като учител. Ето защо иде разкажа тук какво зная за Мисирков като личност.

Някой види се препоръчал на поменатия нов учител нашата стая за квартира. Говоря за една от двете стаи с южно изложение, които имахме в нашата двуетажна къща - на горния етаж и която /стая/ даваме под наем само на гимн. учители, дошли в Битоля от другаде. Мисирков хареса стаята и още същия ден се настани в нея.

Стаята беше скромно мебелирана: креват с пружина и мисла с постелка, чаршафи, завивки; маса, два-три стола и бели завеси на двата прозореца.

Мисирков ми беше учител. Като негов ученик и син на хазаите, аз го посещавах понякога и беседвах с него на литературни теми. Интересувах се от руската и западната литература. Направи ми силно и благоприятно впе­чатление богатата ''библиотека" на учителя. Впрочем каква библиотека мо­же да притежава един скромен гимназиален учител, които не живее в собст­вен дом, а едвам е сполучил да си намери квартира. И все пак Мисирков беше домъкнал от Петербург не по-малко от 50-60, макар неподвързани тома. Те бяха все научни съчинения по неговата специалност - славянска филология. Те бяха на руски, полски, чешки, хърватски, сръбски, украински. Може би имаше и на немски. Нямахме етажерки, затова книгите на учителя /приват-доцент от Петерб. университет - такъв го знаехме в гимназията и у дома ни/ бяха натрупани почти без ред на голямата маса и по столовете /мярна ми се дори, че някои от книгите му бяха сложени на пода/.

Личността на Мисирков не ми беше много симпатична. Аз повече оби­чах Ат. Яранов, математика Панче х. Здравев, учителя по турски език Емануил Ляпчев /родом от Емборе, мисля, че бе учил нещо в Белгия/ и зато­ва нямам богати впечатления от Мисирков нито като човек, нито като преподавател. Помня само, че като връщаше една домашна писмена работа по литература той ми даде ценен съвет: "Ти, Драгане, добре си развил темата, но стилът ти е прекалено цветист. Препоръчвам ти да се стараеш да пишеш по-сух, предметен и отвлечен, а не емоционален, литературен стил". Тук пре давам мисълта на моя читател не буквално, а горе долу по смисъл как съм я запомнил. Аз му благодарих за съвета, но в душата си съзнавах, че едва ли ще мога да се отърва от този ''недостатък"; Все пак искренно се стараех да се възползувам от неговия ценен съвет, но напразно. Види се моят лиричен тем­перамент и досега не ми позволява да пиша прозаично. Ако прочете някой моята /напечатана не помня точно в коя книжка и годишнина на сп. "Демократически преглед"/ статия /по-точно рецензия/ за една стихосбир­ка от Н. В. Ракитин, ще се убеди, че аз съм си останал същият импресионист, какъвто се бях проявил в писмената работа, за която загатвам по-горе.

Мисирков никога не ми бе говорил на политическа тема. Аз знаех, че той е човек на филологията, на науката в тесен смисъл на думата и дълбоко го уважавах за богатите му познания, дори се гордеех, че наш македонски българин беше се издигнал така високо в областта на филологията /славян­ската/, но инстинктивно долавях, че този инак много ценен наш сънародник няма никакво отношение към македонското революционно движение. Неволно прокарвах в съзнанието си паралел между него и покойния вече, обезсмъртил се с геройската си смърт мой учител Парашкев Цветков2, който преди Мисирков живя 6-7 месеца у нас, в същата тая стая, бе лежал на същия креват, на който след него спеше Мисирков. Парашкев Цветков беше мой идеал, а Мисирков будеше в юношеската ми душа само възхищение като човек на науката.

Мисирков по-късно ми стана антипатичен чрез своите сепаратични идеи, считах го за пакостен за свещената кауза на Македония.

Покойният Никола Трайков в един разговор е мен наскоро преди смърт­та си ми нарисува по-друг, положителен образ за Мисирков3. Той не успя - смъртта рано го покоси - да ни убеди, че Мисирков е бил добър българин, добър македонски българин. Аз смятам, убеден съм, че той през известен период от живота си се е заблуждавал и макар неволно, е напакостил на нашия идеал - свободна Македония, но Македония с български характер, а не някаква съмнителна в национално отношение страна.

 
Д. 3 о г р а ф о в

София, 7 март 1964 г.

 
Оригиналът се съхранява в архива на Веселин Трайков.

 
1 Драган Зографов от Битоля пазеше живи спомените за Мисирков дори и 60 години по-късно от времето, когато като ученик в Битолската мъжка гимназия е бил негов възпитаник. След като го помолих да сподели свои преценки за тогавашния си учител, той ми предаде свои спомени, които помествам тук.

2 Парашкев Цветков /1875-1903/, родом от Плевен, завършил консерватория, след което става учител първо в родния си град, а после в Битоля, дето постъпва в редовете на ВМРО. Назначен е за районен войвода, бил е секретар на Смилевския конгрес от 1903 г, когато е взето решението за обявяването на Илинденското въстание. Загива в сражение с турската войска край с. Могила, Битолско, на 8 май 1903 г.

3 Никола Трайков от Битоля също е бил ученик в Битолската гимназия. При разговор той заявяваше, че въпреки немалкото житейски криволици, Кръсте Мисирков по душа е бил българин, който търси и други пътища за запазването на попадналите под чуждо робство българи в Македония - първо под турско, а по-късно и под жестокото срьбско и гръцко владичество.

Спомени на Драган Зографов за Кр. Мисирков, 1964 г.

Спомени на Драган Зографов за Кр. Мисирков, 1964 г.


[BACK]  [INDEX]