- 14 -
 
К.  Мисирков  - македонец
 
МАКЕДОНСКА  КУЛТУРА

Нашата увереност не само в националното ни самосъзнание, но и в тържеството на общомакедонския идеал за независима Македония¹, както сме го казали и другаде, почива не толкова на слабостта на нашия противник или на външна помощ, колкото на познаването качествата и миналото на нашия народ.

Но ще попита някой: има ли наистина македонска национална култура и македонска история, които биха могли да бъдат противопоставяни на сърбите и да обосноват македонския идеал за независима Македония.

За щастие можем да дадем утвърдителен отговор: да, македонска на­ционална култура и македонска национална история, отлична от оная на сърби и българи, има, при все че и едната и другата досега не са били предмет на обстойно и безпристрастно изучаване: сърби и българи едностранчиво и с голямо пристрастие са си избрали от македонската култура и история само онова, което прославява тяхното национално име, като са игнорирани въп­роси от капитална важност само затова, че те не засягат или противоречат на националните стремежи на издирвачите и техните съплеменници.

Казвам за щастие има македонска национална култура и история, защо­то тоя факт въоръжава македонския народ с непобедимо оръжие в борбата му за човешки права и за свободен национален живот като равноправен член в числото на културните народи.

Първото възражение, което очакваме, е: къде ви е македонския литера­турен език?

Ще отговоря: и хърватите нямат отделен литературен език от сърбите, обаче това не им пречи да се смятат отделен от сърбите народ. Първата доброволно си избраха езика на Вук Ст.. Караджич за свои литературен език.

Същото нещо е и с македонците: ние доброволно си избрахме един общ с българите литературен език още преди освобождението на България, когато последната не беше по-културна от нас и не можеше културно, нито полити­чески да ни се наложи, с други думи, ние си имаме литературен език, което си е наша домашна работа и резултат на свободен избор.²

Забраняването на сърбите да употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на нашите човешки права.³

Във всичко друго, освен езика, ние и българите сме си вървели и вървим по свои самостоятелни пътища. Благодарение на това нашата македонска култура и история са толкова богати с факти, достойни за национална гордост, че и когато ни се забранява да се наричаме българи, да изучаваме българска история и ни се предлага да се срамуваме от всичко онова, което би било общо между нас и българите, стига да изучим родната си македонска култура и история, ще се убедим, че ние сме отделен от сърбите народ, с по-голяма дори разлика, отколкото е разликата между хървати и българи, кога­то пък отношението на македонци към българи е почти същото, както меж­ду хървати и сърби.

За съжаление, самостойното изучаване на македонската култура и ис­тория започва едвам тепърва от самите македонци, които от края на мина­лото столетие почнаха да не доверяват на белградските и софийски учени, които почти в един глас изказаха, че "славяни" през средните векове били един дезорганизиран и без национално съзнание народ, който бил спасен от погърчване само благодарение отначало на образуваната от туранските бъл­гари държава, а после от сръбската държава на Неманичите.

Обаче подобно твърдение е толкова софийско, колкото и белградско заблуждение, при все че зад гърба на едните стои авторитета на Марин Дринов, а зад другите оня на Ягича.

Ние, македонците, намираме, че това е едно основно заблуждение, бла­годарение на което криво е схваната и от българи и от сърби не само исто­рията на Македония и македонците през средните векове, но дори истори-ята на сърби и българи.

Ние сме в състояние на докажем тъкмо обратното, а именно, че маке­донците са най-активния елемент от всички южни славяни, па дори и от българите туранци през всички средни векове, до покорението на Балканския полуостров от турците и като тях са водили най-тежка, най-продължител­на борба за своето духовно и политическо освобождение през ХХ-я век.

Нашите несполуки, както и през средните векове, така и в най-ново време, се дължат на причини, нямащи нищо общо с националното съзнание и мнимата неорганизираност на македонците.

Сборът от върховни усилия за културно издигане и национално самоопознаване на македонците, започвайки с 400-500 години по-рано от поява­та на сръбската държава на Неманичите и продължавайки и през време на заселването и разпадането на последната, заедно с епичните ни национални борби за църковна и политическа свобода през XIX-я и първата четвърт на ХХ-я век съставляват нашата македонска национална култура, нашата на­ционална история.

в.  "Мир". XXX, бр.  7155р 19 април 1924.
 

¹ Вече обяснихме политическите съображения на К. Мисирков да говори за "Независима Македония", след като е явно, че не е възможно тя да се обедини с останалите български земи. Самостоятелна, но не антибългарска - това той го обяснява в ред други свои трудове.

² Категоричността на Мисирков за общия литературен български език, резултат на свободен избор, е спряла вниманието на акад. Блаже Ристовски, който се стреми да я обясни пак като изхожда от принципите на македонизма. Мисирков според Ристовски приемал общия български език, но не изключвал и възможността за "по-инакво решение на тоя прашање". Този език бил употребяван и поради обстоятелството, че всички органи на различните македонски организации и в България, и в странство при своята публицистична и друга дейност като средство за комуникация са използували езикът на своето образование, а той най-често бил българският. И за допълнителен "аргумент" Ристовски отбелязва, че не случайно Мисирков е наблягал на културното надмощие на македонците над българите в средните векове и до освобождението като "посебен словенски етно-културен ентитет". (Виж Бл. Ристовски. Одбрани страници. Скопие, 1991. с.428.

³ Статията сочи поредната непоследователност във вижданията на Мисирков. Освен общия литературен български език, той отрича да е имало друго нещо общо между маке­донците и българите. И това въпреки че малко по-рано той пише: "Какво сръбско има в тая чисто българска земя, която си остава такава от VI век и до днешен ден, въпреки всички превратности на историческата съдба" (Виж статията му: Сърбите - Душановата империя. - Мир, XXV, бр. 5850, 8 март 1919 г.).

 

- 15 -
 
К.  Мисирков - македонец
 
"ПОВЕЧЕ  МАКЕДОНЦИ"

Повече българи или повече македонци? Ето един основен въпрос, върху който не веднаж е трябвало да се спира мисълта на мислещия македонец през последните тридесет години и докато едни или по-точно огромното мнозинство са се спирали на първото, намирали са се и такива, които предпочитали второто пред първото. В числото на последните е и автора на тази статия.

Ние, македонците, трябва да бъдем по-малко българи и повече македонци. Това ни се налага от действителността, в която се развива днес историчес­кия живот на Балканския полуостров. Това ни се налага, независимо от туй, как ще погледнат сърбите на нашия македонски патриотизъм, как те ще се опитат да го използуват и да го дискредитират.

Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и маке­донци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име. език и история, то няма съмнение, че и ние би трябвало да го разрешим така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, ромънски и албански, напечатан в  1804 година¹ (екземпляр от него има в Софийската народна библиотека), който за български език взема македонското западно наречие. Това речниче имало за цел, както из­рично в него се казва, погърчаването на трите македонски народности: българската, аромънската и албанската. Значи тогава, когато в Македония и България още не е имало нито спомен за българска екзархия, гърците, оче­видно добре запознати с балканските народности, не правят никакво разли­чие между българин и македонец или македонски словенин.

Ние, македонците, не можем и няма защо да игнорираме този и нему подобни факти, които могат да се цитират със стотици. Ние не можем да ги игнорираме, защото да правим това, значи да изопачаваме нашата история, да кривим истината, да лъжем себе си.² Ние това не можем да направим, защото ние днес сме само продължители на делото, на традициите, на зада­чите на предидните македонски поколения, ние сме продължители на маке­донската история, а не създатели на нещо ново, нечувано до сега в истори­ята на нашата родина и на нашия народ.

Охридската архиепископия "на целокупна България" е наша архиепископия, тя е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистното сръбско светосавско робство.

Против българското име като наше национално име, с което сме кръс­тени от гърците още преди влизането ни за пръв път в състава на българс­ката държава в началото на IX век след Христа, име дадено ни от гърците за племенното ни единство със славяните в България, ние, македонците, ня­маме нищо против и това наше национално име за нас е не по-малко почтено, отколкото за българите в България.

Но наред с това, съвременните условия издигнаха на високо място местния, провинциалния македонски патриотизъм³, македонското национал­но съзнание като най-сигурна основа за изграждането на едно по-добро бъдеще и за нас и за България.

Националното обединение на българското племе пропадна. Всеки опит за осъществяване ше бъде срещнат с подозрение и с явна враждебност от всякъде. Обаче съществуващите мирни договори не отричат правото на свободно национално самоопределение на ония делове на българското племе, които с тия договори бяха поставени под чужда власт.

Значи нямаме право да се обединяваме, но имаме право да се запазим. Добре. Нека Обществото на народите изпълни клаузата за малцинствата в Македония и преди всичко за онова малцинство, което е болшинство в поро­бена и разпокъсана Македония и преди всичко сръбска Македония. Нито България, нито Македония не ще искат повече. Ние сме слаби и не сме обла­дани от безумието с неумерени и неуместни апетити да смущаваме мира в Европа.

Ние, македонците, днес трябва да сме и действително сме по-малко българи и повече македонци, от когато и да било по-рано в нашата история.

Българският патриотизъм за македонеца днес не е избор за възвишена национална дейност, а no-скоро едно вселяване на безразличие към национал­ния идеал. Днес македонецът действително като българин се бори за наци­онално свободно съществуване, но неговия патриотизъм се е зародил в него в поробената му родина и в свободна България той има само осъществен идеал за политическа свобода.

Но свободните българи, с малки изключения, са дълбоко безразлични спря­мо съдбата на своите поробени братя, пък и твърде често към Съдбата на бъдащето на собствената си свободна национална държава, към своето историческо минало и призвание. Те виждат в Македония камениста безплодна земя, ябълка на раздор, пречка за икономическото развитие на България и за добрите й отношения със съседните балкански държави.

Тези и тем подобни схващания очевидно не могат да намерят отклик в сърцето на един македонец, затова никой не е в правото да иска от нас да сме такива българи, като тях, или даже повече българи от тях.

До освобождението на България между българи и македонци е имало очевидно повече духовно сродство, което след освобождението се изменя. Днес македонецът трябва да върви към своя идеал, главно опирайки се на своята духовна мощ, на своето богато историческо минало, на своите ве­ковни традиции. В тях той трябва да търси своя идеал, ръководните си принципи и сила за разумни и целесъобразни дела по достижение на ясно очер­тания и постижим идеал.

Днес македонецът трябва да е повече македонец и по-малко българин.

в. Мир, XXX, бр.  7163, 30 април 1924.
 

¹ Става дума за труда на Даниил от Москополе - Речник на четирите езика, говорени в Македония - на първо място българският.

² Това всъщност правят много автори "македонисти" в Скопие.

³ Мисирков ясно изразява виждания, които развива и в други свои публикации и които са далеч от всякакъв македонизъм, проповядван днес от някои в Скопие. Става въпрос, както пише Мисирков, за "делове от българското племе" (виж по-долу в същата статия на Мисирков). Според Ристовски Мисирков трябвало да търпи натиск от страна на българ­ския печат, който "вршеше силна пресиjа врз македонците" да се борят за "националното обединуване на бугарското племе". Авторът според Ристовски искал да каже на македонците, че това няма перспектива, поради което те трябвало да си ходят по пътя, който са избрали още далеко в миналото. (Виж Крсте Мисирков. Одбрани страници. Приредил Блаже Ристовски, Скопjе, 1991. с. 433, бележка 5).

Повече македонци, 1924 г.


- 16  -
 
К. Мисирков
 
НАРОДНОСТТА  НА  МАКЕДОНЦИТЕ

Статията на г. Арсени Йовков¹ "Българи в Македония", поместена в брой 1 на "20 юли", като че ли отново подига въпроса за народността на македонците, като го разрешава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия, в една друга своя статия, поместена в последния брои на в. "Пирин", се изрази, че македонския въпрос има до тогава, до когато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интерес на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия г. Йовков се изрази дори, че ние македонците трябва да бъдем по-голями българи от са­мите българи.

Тези две интересни статии на г. Йовкова ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.

Началото на XIX в. завари в Македония гръцко духовенство и българс­ко национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, маке­донци и тракийци предшествува и последва създаването на българската ек­зархия и освобождението на България.

Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонски и български твърдения, че македонците са българи и с това те първи постави­ха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците. Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновена упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяше съвременната им наука: и общото езикознание, и сравнителната грама­тика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писме­на народна словесност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегна­ти от сърбите в тяхното стремление да оборят увереността в българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби, даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народнос­тен характер на Македония.

Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши. Сърбите постигнаха само едната половина от своята задача: те успяха да заблудят западно-европейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладяни от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.

Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие и историческата роля, която има да играе за в бъдеще въпросът за народнос­тта на македонците.

И ролята на българи и сърби в развитието и разрешението на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и светов­ната войни: сега за сърбите теоретически не съществува този въпрос, как­то не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както и съществува и въпрос за народността на македонците, които днес българската наука с по-голям от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му даде подобаващото му значение.

Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да присвоят, половината от неговата къща, от неговия двор.²

А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българска­та опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази стра­на сърбите се гарантираха и с ред международни договори и с такива с България.

Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да и наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че вий не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще. Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да поддържаме мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните на­чини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но ма­кедонци със свое отлично от вашето сръбско самосъзнание, със свое истори­ческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в която наци­оналното и религиозното чувство на македонеца да не бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светии, като "св. Сава".

Сърбите много добре познават и сега, както и преди, значението на въпроса за народността и народностното чувство на македонците, ето за­що чрез асимилация на македонците искат час no-скоро да се избавят от него.

Но всичко напусто.

Наричаме ли се ний българи, или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца.³

в. "20 Юлии", I,  бр. 5, 11 Май 1924.
 

¹ Арсени Йовков, (1882-1924), от с. Селци, Дебърско. Още като ученик влиза в редовете на ВМОРО. Взима участие в Илинденското въстание, близък на Мисирков. Редактор на вестниците "Илинден", "Пирин" и "20 юлий" издавани в София - в тях Мисирков помества някои от статиите си.

² Това критично отношение към българската политика Мисирков проявява и в други свои статии. Виж по въпроса тук в Предговора, т. 6г "Критично отношение към българската политика" - стр. 23-25.

³ Това е категоричния отговор на Мисирков към някои негови днешни биографи в Скопие.

 

Народността на македонците,   1924 г.

- 17 -
 
АНГЛИЙСКА ИЛИ СРЪБСКА СТАТИЯ

Английското списание Slavonic Review помества статия на г. Сетон Ватсон¹, съдържанието на която е предадено накъсо във в. "Мир", № 7165 от 3 май т.г. Тази статия изглежда че по погрешка носи подписа на един англичанин, защото ние сме свикнали да виждаме в англичаните добри позна­вачи на балканската действителност, на нейните причини и радикални мерки за премахване на злото.

Тази статия повече напомнюва перото на някой чиновник от сръбска­та легация в Лондон и името на С. Ватсон като че ли стои под статията само за да скрие истинския й автор и източник.

Най-късото резюме на статията на г. Ватсон е: в Македония всичко е добре наредено, остава само да стане смена на някои сръбски чиновници с други такива. Но черковният, училищният въпрос са разрешени правилно и там не съществува никакъв народностен въпрос. От автономия на Македония и от международен надзор върху сръбското управление там трябва да се страхува Европа, защото това само би усложнило работата и.автономията на Македония би била само една вариация на Източнорумелийската.

Пита се кой сърбин по-добре от англичанина г. Ватсон би могъл да защити сръбската теза в македонския въпрос? Обаче ще кажем ние: което е простено на заслепени и фантазирани сръбски шовинисти, никак не е достой­но за доброто има на един английски публицист, от когото ние бихме очаква­ли по-дълбоко познаване на въпроса, по-голяма обективност и повече състра­дание към поробените.

Ние, македонците, не можем да разберем, защо Англия може да облагодетелствува с пълно самоуправление Ирландия, Южна Африка, Египет и други, защо тя съдействува за независимостта на Албания, а за нас, македонците, не би могла да каже тежката си дума и да ни гарантира човешки живот срещу новите ни тирани?

И от това гледище ние не можем да се начудим на мислите, под които се намира подписа на г. Ватсон.

В статията на последния преди всичко се казва, че "погрешно било да се мисли, какво македонският въпрос бил чисто народностен". С други думи казано, няма българско или македонско малцинство, и следователно няма нужда от прилагане на клаузата на мирните договори за малцинствата.

Ами защо тогава е вписана тази клауза в Ньойския договор? Защо не я унищожат, щом не искат да я прилагат?

"Македонският въпрос преди всичко бил въпрос за добро управление и социални преобразования".

Ние питаме: Как и кой може да гарантира това добро управление и социални преобразования, щом сърбинът от Шумадия е единствен господар в Македония, а на македонското население се забранява да се нарича македон­ци и му е отнето правото на свое национално училище и църква?

Ho no тоя въпрос г. Ватсон разсъждава не като англичанин, но като сърбин: "Забраната на българските училища и църква може би изглежда в очите на западняците крайно не либерална, но тази строгост почива на необоримия факт, че разликата между българския екзархат и сръбския пат­риархат е изключително политическа, а не религиозна".

Г. Ватсон и тук има грешка: ако католицизмът и англиканизмът са едно и също нещо, тогава и българската и сръбската църква са едно и също нещо. Обаче всъщност между първия и втория очевидно е съществувала голя­ма разлика, за да е могла Англия да води той продължителна и упорита вътрешна и външна борба за религиозна свобода. Тъй е и в Македония: мно­гобройни сръбски светци, начело със св. Сава, за македонците не са светци. Ние не можем да ги почитаме за светии, и сърбите с лишаването ни от религиозна свобода извършват едно ужасно престъпление на нашата съвест, на религиозните ни чувства. Един англичанин това би трябвало по-добре да разбира от всеки друг европеец.

По въпроса за сръбската забрана на българските училища г. Ватсон се изразява така: "Що се отнася до езика, македонецът еднакво леко и еднакво мъчно разбира литературното българско и сръбско наречие, на които се пре­подава в училищата".

И тук г. Ватсон, както и в цялата си статия, говори само какво е чул от други. Ние преди всичко бихме предложили една международна анкета да провери точността на това сръбско твърдение чрез разследване на въпроса в самата Македония, а до тогава ще си останем на казаното no-горе, а именно, че г. Ватсон е голословен, повърхностен и само повтаря чужди думи. За сведение можем да му кажем, че между македонското и сръбското наречия или езици съществува същото различие, както между френския и латинския езици: както на французина днес мъчно може да разбира латинските падежни форми, така и македонецът не разбира сръбските падежи. Македонският език, както и българският, са едничките от всички славянски езици, които употребляват граматически член и нямат падежни форми.

Можем да уверим г. Ватсон, че той дълбоко е измамен като е повярвал, че "сериозната причина за недоволството на населението се крие в печални­те социални условия, наследство от турското управление". Населението в Македония днес е недоволно от всичко, а не само от печални социални условия "наследство от турското управление". Турското управление в Македония преди разпокъсването на Македония сравнително със сръбското днес е идеално за македонците. Последните днес са просто сръбски роби, на които са отнети или забранени и най-елементарните човешки права на религиозно и национал­но самоопределение.

За автономията на Македония г. Ватсон казва: "Да се защищава пък някакъв си неопределен проект за "автономия" - било под международен надзор, било без такъв - значи да се усложнява, а не да се облекчава положението. Автономията, както се схваща в София, представя само една вариация на Източно-румелииската автономия през  1878 година".

Положението в Македония, на Балканския полуостров се усложнява не чрез автономията на Македония, а чрез сръбския шовинизъм и терор в Македония. Международен надзор в Македония е необходим в интерес на спокойствието на Европа. Той е възможен и върху сръбското управление в Македония преди автономията, както и в случай на създаването на авто­номна Македония.

Европа и преди всичко английската флота в Солунското пристанище винаги има възможност да накара македонците да зачитат интересите на Европа. В София днес македонците мислят съвсем друго за автономията и никак не онова, което им приписва г. Ватсон.

Днес македонецът е повече македонец и по-малко славянин или българин. Нас днес ни интересува не някаква си славянска солидарност, а македонска солидарност, т.е. солидарност между интересите на всички македонски на­родности и гарантиране пълно равноправие и пълна свобода на национално и религиозно самоопределение на всеки македонец, на всички общини, градски и селски, на всички групи от население в селищата с етничен и религиозен състав.

Нас не ни интересува Цариград и кой го владее. Ние няма да подкрепяме никого в борбата за тоя дълбоко безразличен за нас възел между Черно и Средиземно море.

Никаква Източно-румелийска автономия не е идеалът на македонеца и с подобни фантазии сърбите си служат, за да се избавят от прилагането на клаузата за малцинствата.

Автономна Македония искат македонците не само в София, но и в Букурещ, за което и било направено от македонските ромъни цяло изложение на 26 ноември 1912 година, а в 1917 това изложение биде преведено на изкус­твения международен език "Идо" u напечатано в Стокхолм. Това изложение носи названието: Makedonia al Makedoniani. Exposo da la Kulturala societo Makedonian-Rumaniana. Tradukita da F-ro Popescu-Hagiul.  Bukarest-Stohkholm_, 1917. Wilhelmsson Förlag.

И сърбите не само умълчават на това общо желание на всички македонци, но дори нарушават правото на неприкосновеността на международната кореспонденция, като унищожават всички книги, защищаващи автономията на Македония и минаващи от Западна Европа за България и обратно.

Така редакторът на идисткото списание "Мондо", г. П. Алберг от Стокхолм с писмо от 22.IV. т.г. ни съобщи, че ни е изпратил в същия ден 140 екземпляра от книгата "Makedonia al Makedoniani" за разпространение.

Писмото аз получих на втори т.м., обаче ето че се измина от тогава цяла седмица и книгите още не са получени и те няма да се получат, защото те са минали през Югославия и там са унищожени от сръбската цензура.

Ето ония "социални условия", от които страдат днес македонците и които очевидно са напълно известни на г. Ватсон.

Що се отнася до български патриотизъм у македонците, то можем да уверим г. Ватсон и всички други като него "познавачи" на македонската действителност, че няма македонец, който би рискувал интересите на своята страна и на своя народ заради някакви си велико-български, велико-гръцки или велико-влашки интереси: ние искаме да падне потисничеството и да огрее слънцето на равноправието на народностите и на религиите за всички македонци²; ние искаме свобода на всички ни, гарантирана от всичките сили, която би ни дала възможност да се предадем на мирен труд и да спечелим уважението на всички европейци, на което ние и нашите качества сме дейс­твително достойни, а не да бъдем материал за асимилаторски експерименти на славяни и сърби, които далеч по-низко стоят от нас със своята душевна ограниченост и със своя голям шовинизъм.

в., "Мир", XXX, бр.  7181 23 май 1924.
 

¹ Сетън-Уатсън, английски публицист историк, обнародвал ред трудове за нашата географска област.

² 3а Мисирков македонци са жителите на Македония: българи, гърци, албанци, власи, мохамедани, те могат да изградят своя "Швейцария на Балканите".

- 18 -
 
К.  Мисирков
 
МАКЕДОНИЯ   И  ПРАЖКИЯ   КОНГРЕС
 

Предстоящият конгрес на славянските етнографи в Прага, в който македонските етнографи няма да вземат участие, защото няма македонска независима и автономна държава и следователно няма македонска столица с македонско правителство, македонска академия на науките и македонски университет, които биха могли да изпратят свои представители на конгреса, все представлява значителен интерес за нас, македонците.

Ние не можем да кажем, че тоя славянски конгрес ни радва, защото досега славянството в Македония, което е положило основата на национал­ната ни просвета и култура на всички почти славянски народи, и западни и източни славяни чрез дейността на св. св. Кирил и Методи и техните маке­донски ученици, не е видяло за себе си нищо хубаво и добро от славянството. Днес ний сме славяни-роби у славяни-поробители, инициатори на Пражкия славянски етнографически конгрес. Чехите са съюзниците и закрилниците на тия наши поробители. И те, и днешните водачи на славянството, сърбите и чехите, в Прага ще коват може би нови вериги за нашата нещастна родина, която, след като е разпокъсана от славяни и по инициатива на славяни в съюз с неславянски народи¹, след като е обвързана яко със сръбско-български политически договори, ще трябва да бъде обвързана от победителите-поробители и с научни вериги, та по такъв начин да бъде гарантирано завинаги сръбското политическо единство, против което се борят вътре в Югославия явно и тайно всички поробени от сърбите несръбски народности.

В Прага ще се срещнат представители на балканското славянство. Между тях не ще бъде представен македонският славянин, при все че за него и за неговата страна безспорно ще има дума и за македонска сметка ще се взе­мат някои важни решения. И затова ний, македонците, предварително заявяваме, че ний не признаваме за валидни тия пражки "научни" решения. Ние не признаваме също и вашите сърдечни славянски излияния за някаква си славянска солидарност, славянски общи интереси, славянски симпатии.

За нас, македонците, македонският турчин, влах, албанец - роби като нас, са много по-симпатични от вас, алчните славяни-поробители и завоеватели.

Нашият идеал не е славянски идеал, а общо-човешки; ний желаем да се освободим от вашето славянство и да образуваме от нашата родина една такава не славянска, а просто културна държава, в която всяко село и всяка човешка група в село или град да се ползуват с абсолютна свобода на религи­озно и национално самоопределение.

Нашият религиозен и политически идеал е взет от културния запад и там ний no-скоро ще срещнем съчувствие и подкрепа, отколкото от вас славянските шовинисти. Ето защо, ний бихме с по-голяма радост посрещна­ли известието за някой общо-европейски етнографски конгрес, в които дейс­твително само научния интерес би обединявал конгресистите и дето сръбс­кия шовинизъм би бил турнат на мястото си, отколкото един славянски етнографски конгрес, свикан по инициатива на представителите на световната наука и политика на сърбите и в столицата на техните съюзници от Малкото съглашение, които заедно прилагат Ньойския договор в Македония.

Додето този договор остава в сила в Македония, без да бъде приложена неговата клауза за националните малцинства и преди всичко за славянските национални малцинства не само в Македония, но и в цяла Югославия, Пражкият и нему подобни конгреси не ще бъдат нищо друго, освен сапунени мехури.

Няма да има славянска солидарност, славянско разбиране и сътрудничене, докато един славянски народ владее друг славянски народ. Това се е казвало от чехите преди общоевропейската война на русите в защита на поляците. Ще могат ли те и днес със същата откровеност да го кажат на своите съюзници сърбите в защита на македонците?

Нека не забравят чехите и изобщо цялото славянство, че ако Македония е по-малка от Полша, в международните, включително и междуславянските отношения, първата е по-важна от последната.

Без правилното разрешение на македонския въпрос няма да има мир между славяните на Балканите и в целия свят. Това ви го казваме ний, македонците, като македонци, а не като българи, аромъни, турци или албанци.

Вий, славяните, ще може да си водите най-приятни разговори с българите, да си сключвате каквито щете договори, да правите каквито щете заключе­ние за наша сметка; всичко това за нас е невалидно и ако вие с вашата славянска солидарност се помъчите да заягчите веригите, които сте ни тур­нали и да наложите още нови такива, знайте, че ние ще намерим в себе си сили и ще намериме пътища и средства да унищожим "плодовете" на вашата славянска солидарност.

в.  "20 юлий", I, бр. 9, 8 юни 1924.
 

¹ Става дума за съюза между сърби с гърци и румънци - неславянски народи, изковали веригите за българите. Това Мисирков го изтъква ясно в тази своя статия.

- 19 -
 
К.  Мисирков
 
СРЪБСКИТЕ  ЗАКАНИ

Сръбските вестници не еднаж вече, в уводни статии обвиняват българските държавници и политици в предизвикателства спрямо Сърбия заради Македония, които предизвикателства снемали от Сърбия всяка отговорност, "ако тя си послужела с такива мерки, които биха й осигурили веднаж за винаги мирно използуване на сръбските законни и признати права".

В същите статии сърбите негодуват, дето българите наричали днешна "Южна Сърбия" с името й Македония. По техни схващания - особено ония на "Самоуправа" - Македония имало южно от Демир Капия, т.е. в днешна север­на Гърция, а днешна "Южна Сърбия" била средновековна и старата Дардания. Щом е така, в Сърбия не съществува македонски въпрос и той изкуствено е замислен и се поддържа от българските държавници и политици, за да се поднови старата разпра със сърбите и гърците за Македония.

"Братята славяни", които бяха инициатори на славянския етнографски събор в Прага, по един много оригинален начин решават етнографския въп­рос за народността на македонците. И ако някой професор, академик, географ, етнограф, историк, лингвист от България се осмели да твърди, че в днешна Югославия има Македония и македонци, то той се е самозабравил и не е нищо друго, освен български предизвикател спрямо придобитите от сърбите чрез три войни признати права; за такава "дързост" отговаря цяла България със своето съществуване.

Като чете човек подобни страшни работи, неволно си спомня езика на Бог да я прости покойната Австро-Унгария спрямо тогава малка Сърбия. Станала голяма, днес последната държи същия език спрямо малка България. Ний, македонците, стоим настрана и от всичката си душа се смееме: разби­ра се, радваме се не на тежкото положение на България, с гостоприемство­то на която се ползуваме, а на голямата самозабрава на сръбските държавници, политици, журналисти и учени. Сърбите диктуват, заканват се и са по-грозни в своя език от бивша Австро-Унгария, която се сгромоляса тъкмо тогава, когато тя се чувстваше най-силна. Сгромоляса се, защото се надяваше на силата и искаше да потъпчи чуждите права. Сгромолява се, когато извади меча си срещу слабия си противник.

Ние, македонците, не сме от страхливите: ний знаем, че никакви угрози не са в състояние да забранят на учените свободно научно изследване на научните етнографски, лингвистически и исторически въпроси, както не са в състояние и да изменят народностното самочувствие в Македония.

Чрез сръбски декрети, печатани във вид на уводна статия не може да се суспендира свободата на научната мисъл; това не се предвижда в Ньойския договор. А що се отнася до предсказвани сръбски военни експедиции в България, лесно биха могли сърбите да се опитат да изпълнят своите угрози, ала дали след това от Сърбия не ще остане само онова, което беше преди 1912 г.?

Съдбата на Австро-Унгария и нейната съюзница Германия в туй отно­шение е пред очите ни.

И човек трябва да бъде съвършено наивен да мисли, че великите евро­пейски сили ще позволят на малките държави да воюват без нужда, само защото има слаби съседи и държави. Сърбите очевидно страдат от голям оптимизъм и самоувереност, като мислят, че само за това, че в България не гледат със сръбски очи на македонския въпрос, могат да предприемат една военна експедиция против България.

Сърбите решават македонския въпрос много просто: забраняват вътре в Сърбия и в съседна България да се говори за Македония и за македонски въпрос в пределите на Сърбия, вместо да погледнат трезво на въпроса и да задоволят законните права и искания на македонците, за да ги направят доволни, свободни граждани на Югославия.

Сърбите забравят, че македонският въпрос не е чисто сръбски, вътре­шен въпрос на Сърбия, нито е сръбско-български, нито чисто славянски, а е европейски въпрос. Сърбите забравят, че днешното решение на македонския въпрос е само един от опитите на европейската дипломация да се дойде до правилното му разрешение, но ако тоя опит излезе несполучлив и ако сърбите, наместо да владеят и Македония, като направят македонците щастливи, се опитат да я владеят чрез войни с България, Европа отново ще встъпи в правата си и македонския въпрос ще се решава вече не чрез сръбското оръжие, а от европейската дипломация, както едно време воюваха руси и турци, ала Европа в Берлин каза думата си за тяхната борба.

Всичко това е тъй очевидно, че човек може само да се удивлява на късогледството на сръбските Дон-Кихотовци. Време е те да разберат, че от Белград не може да се заповядва на българската наука и че ако сърбите тъй неразумно и безнаказано тъпчат човешките права на македонците, нямат право да диктуват на своите съседи и да искат от тях да постъпват също тъй по сръбски.¹ Ако ний, македонците, с легалната си идейна борба за чо­вешки права нарушаваме с нещо мирните договори, то нека европейската дипломация, а не Сърбия, формулира своите обвинения.

Сръбският шовинизъм не е път, по който Сърбия може да се справи с македонския въпрос и сърбите би трябвало добре да преценят всички въз­можно последици от прилагането на дело своите угрози спрямо България, с което само би се ускорило решението на македонския въпрос от европейска­та дипломация.

в.  "20 юлий", I, бр. 11, 22 юни 1924.
 

¹ Дори и при тогавашното тежко международно положение на България Мисирков защищава българската наука, въпреки че иначе е критично настроен към нея. задето не брани достатъчно енергично истината по македонския въпрос.

 

- 20 -
 
К. Мисирков
 
"ИДО"И МАКЕДОНИЯ НА МАКЕДОНЦИТЕ  

Който се е интересувал от развоя на македонския въпрос, не само вътре в Македония, но и в странство, е могъл да забележи, че успехът на нашето дело в голяма степен зависи от запознаването на европейското обществено мнение с положението на Македония и на македонците. Без последното всич­ките наши усилия вътре в Македония могат да отидат напусто.

Сърбите отдавна са узнали тази очевидна истина и затова, когато ний сме проливали кръвта си в Македония в борба за свобода и човешки правдини, те са систематически заблуждавали европейското обществено мнение по ма­кедонския въпрос и са създавали в странство приятели за своите аспирации. Те са имали свои сътрудници в руски и други чужди вестници, имали са дори лондонски кореспонденти на петроградски вестници, имаха в Москва сръбски метох, дето архимандрит Михаил развиваше най-усърдна противомакедонска и противобългарска агитация, печатаха тенденциозни съчинения на руски и други европейски езици по езика, етнографията, географията и историята на Македония. И успеха да заблудят доста европейското обществено мнение.

Гърците и ромъните полагат не по-малко грижа да спечелят за себе си симпатиите на Европа.

Ясно е, че ний направихме големи грешки, дето всичката си дейност съсредоточихме вътре в Македония и главното средство за културна борба ни беше само родният ни език.

С европейците ний не можем да се разберем на български. Ние трябва да отидем при тях и да им заговорим на един език, който познават, който да е тяхно оръдие за взаимно международно общуване и разбиране. Ние трябва да си кажем болките на културния запад и можем да бъдем чути и уверени, че благородната ни кауза ще срещне съчувствието на мнозина благородни и хуманни среди от всички народи на света. И това ний трябва да направим не само веднаж, а да вършим систематически до тогава, докато не бъдем чути от всички и не получим подкрепата на всички.

Как може да стане това?

Разбира се, не чрез печатане на статии или брошури или научни трудове само на френски, английски, немски или руски езици, а и чрез присъединяване­то ни към течението за изкуствен международен език, който се чете от хора учени, литератори, журналисти от всички културни земи в света.

От това гледище, аз се заинтересувах по-отблизо със съществуващите изкуствени спомагателни езици и, като филолог-лингвист, намерих че изкус­твения "международен език на делегацията", известен още под името "Идо" е най-научния от всички и най-годния за международно общуване. Ако има нужда друг път по-подробно ще се спра върху предимствата на езика "Идо" пред другите изкуствени езици. За сега ще кажа само, че на "Идо" днес същес твуват списания, издавани в много европейски държави като: Франция, България¹, Швейцария, Швеция, Чехословшко, Русия, Унгария и други. Ако и ний, македонците, бихме издавали подобно списание, то би ни послужило като едно ефикасно средство да тръбим из цял свят за потъпканите ни човешки права и за ненаситната кръвожадност на нашите нови тирани.

"Идо" би могъл да стане не само средство за общуване със западните културни народи на стария и новия свят, но и за взаимно общение между всичките македонски народности: българи, аромъни. албанци. турци и гърци², като всеки македонец, освен майчиния си език, като средство за общуване със своите сънародници, изучава още и международния език "Идо" за общува не с другите народности в Македония и в целия културен свят.

Каква услуга може да направи "Идо" на Македония може да се види от това, че ромъните още в 1912 година по случаи победоносните балкански войни направиха едно изложение по македонския въпрос, в което се пледираше идеята "Македония на македонците". Обаче влизането на Румъния във вто­рата балканска война накара ромъните да забравят за независима "Македония на македонците". Но ето, че през време на великата европейска война ромъ­ните бяха разбити и Македония беше окупирана от българската армия. Тогава ромъните си спомниха за своето изложение от 1912 година, преведоха го на "Идо", за да бъде прочетено от всички народи на света и го напечатаха в Стокхолм в 1917 година.

Книжката в превод на български носи заглавие: "Международен език на делегацията "Идо" - Македония на македонците - изложение на културното македоно-ромънско дружество. Преведено от д-р Попеску-Хаджиул. Букурещ-Стокхолм, 1917 - Вилхелмсзоне издателство и комисион: цена 75 шв. оре".

Изложението на македоно-ромънското дружество е подписано от коми­тет на дружеството в състав: д-р А. Леонте, Г. Мирну, С. Ф. Робеску, д-р В Дудуми, И. Валори. Датата и мястото на изложението: Букурещ, 26 ноември  1912 година. Превел д-р Попеску-Хаджиул.

Тази книжка показва колко рано ромъните са оценили международното значение на изкуствения език "Идо".

До колко значението на този език може да бъде полезно и на нас, може да се съди по това, че привържениците на изкуствения международен език се отнасят с голяма симпатия към нас, македонците, както мога да съдя по преписката, която получавам. Освен това аз получих съобщение от нашите приятели на запад, които питаят "гореща симпатия към македонския народ, толкава потъпкан", че ми са изпратени повече от сто екземпляра от маке­доно-ромънското изложение"..."на езика на "Идо", които аз ще пращам безп­латно и на всички дружества, в които ще се изучава "Идо", а съдържанието на цялото изложение ще дам в превод във в. "20 юлии".

Време е ний, македонците, да помислим даже повече - да реализираме едно постоянно културно общение помежду всички македонски народности и с целия културен свят на почва на "Международния език на делегацията" -"Идо".

в. "20 юлии", I, бр. 14,  13 юли 1924.
 

¹ У нас на ИДО език е издавано двумесечното списание Oriental idisto (Източен идист) с редактор Т. Канев. Списанието е излизало от март 1922 до април 1923 г.

² Мисирков и тук ясно изброява македонските народности: българи, аромъни, албанци, турци и гърци. Всички те са македонци - между тях на първо място българите. В това отношение Мисирков не прави никакво изключение.

 

- 21 -
 
К.   Мисирков
 
"МЕЖДУНАРОДЕН  ЕЗИК"

Идеята за международен език в България не се ползува с онова внимание, което тя заслужава. Причината за това се крие в обстоятелството, че живите езици на съвременните велики европейски народи с богатите им ли­тератури могат напълно да задоволят културните нужди на хора, принадле­жащи към малки народности и имащи нужда от чужди езици. Учете френски, немски, английски и вий ще разполагате с най-могъщите оръдия за вашето културно издигане: тъй разсъждават у нас и по-културните обществени среди. Те смятат за излишни търсенето и създаването на един неутрален, изкуст­вен международен език, който да вземе второ място след родния, бащиния език за всекиго.

Защо е нов, изкуствен език, когато има толкова живи, па и мъртви (като старо-гръцкия, латинския, старобългарския) естествени езици, с го­тови културни творения на тях? Защо ни е отново да създаваме език неговорим до сега от никой народ и да създаваме наука и литература на тоя нов изкуствен език, който направо не ще бъде разбиран нито от един народ, не ще задоволява нуждите нито на един народ, а ще гледа да задоволи нуждите на цялото човечество.

В тези и тем подобни разсъждения има известна истина, но немалко и заблуждения. Истина е, че английския, френския и немския езици имат толкова богати литератури, че конкуренцията на един изкуствен международен език за тях дълго не ще им бъде страшна. Знанието на един от тези три живи езици ще задоволи отначало нуждите от един чужд език повече от един изкуствен език.

Но изкуственият език има свои предимства и свой raison d'être. Той не е национален, така че той не дава предимство на една нация пред всички други, той не съдържа в себе си всички недостатъци на живите езици в правопис, произношение, сложна граматика, изключения и т.н., благодарение на това, изкуственият език е благозвучен, приятен и леко усвоим. Когато изучаваме и се ползуваме с един изкуствен международен език, ние с това не съдействува­ме на усилението на националната гордост на нито един от съвременните велики народи, които се стремят към хегемония, и политическа, и духовна, често пъти извънредно жестока спрямо други и големи и малки народности.

Тези две обстоятелства: съвършенство, простота и благозвучие от ед­на страна, неутралност от друга, поставят един изкуствен международен език неизмеримо по-високоот един жив език на великите нации. И понеже членовете на малките нации не могат да се задоволят само със знанието на родния си език, а трябва да изучават и поне един чужд език, то ние мислим, че втор език след бащиния за всеки човек, който иска да разшири своите познания и да следи живота в чужбина, трябва да бъде един изкуствен меж­дународен език. Живите езици на великите европейски народи могат да за­емат само трето, четвърто и т.н място във филологическото образование на всеки един член от малките народности.

Че чуждите езици на нас, българите, ни са нужни, се вижда от учебните програми на средните училища, дето се преподават френски, немски и отчасти английски, също и някои научни и специални издания на два езика едновременно: български и френски.

Тези езици се преподават и изучават в средните училища между друго и за търговски цели и ние и сами не забелязваме, как ползувайки се с живите езици, сами съдействуваме за покачване акциите на тези езици и за усилване­то на националната гордост и на стремление към хегемония на великите и силни европейски нации над малките и слабите. Така например, немски фирми изпращат своите ценоразписи и търговски писма в България на френски език, когато много по-естествено би било търговската кореспонденция между България и външния свят да става на един изкуствен международен език, които е лек, достъпен и приемлив за западните народи.

Ако в Германия, Швейцария, Австрия, Унгария, Чехия, Дания, България, Холандия, Швеция, Норвегия, Ит лия и прочее, т.е. ако търговския свят в цяла западна Европа би знал, че българските търговци, освен родния си език, знаят само изкуствения международен език ИДО, като въведен във всички български средни училища и във всички търговски кантори, всички чуждест­ранни търговски фирми биха кореспондирали е България на международния език "ИДО". Във всеки случай можем да бъдем сигурни, че немци, скандинавци. австрийци, унгарци, па и чехи, едва ли би се ползували с френски език наместо "ИДО".

Разбира се България е свободна да урежда своите търговски междуна­родни сношения по най-задоволителен за нея начин.

Също така за предпочитане е нашите публикации на два езика да ста­ват не както досега, на български и френски, а на български и международния език "ИДО". българският текст е за българите, а Идовия текст за цял свят. Ние не можем да очакваме че ще настъпи такова щастливо време, когато и европейските учени ще знаят български и ще се ползуват за своите научни цели с печатани на български език научни трудове. Затова българските кул­турни учреждения често биват принудени към печатане двуезични научни трудове с български и френски текст. Желателно е френският текст занап­ред да бъде заместен с текст на "ИДО", с което двуезичния труд за България ще получи по-голяма известност и ще бъде достъпен и на учени, които не владеят френски език.

С печатането на двуезичните трудове на български и "ИДО" ще се постигнат едновременно две задачи: 1. външният свят в голяма степен ще се заинтересува и ще познава България, и 2. ще се увеличи значението на избор­ния и предпочетения от България изкуствен международен език като средст­во за търговски и научни сношения между България и външния свят.

Говорейки за въвеждането в България на изкуствен международен език, както е могло да се забележи, аз отдавам предпочитание на "ИДО" пред Есперанто. Това го правя като филолог, но не натрапвам своите схващания за предимствата на "ИДО" пред Есперанто. Аз мисля, че има начин да се уреди тоя въпрос по задоволителен начин. Това е - Историко-филологическият клон на Българската академия на науките и Историко-филологическият факултет на българския университет да се изучи "ИДО" и Есперанто и да предпочете един от тях въз основа на техните вътрешни достойнства.

Но докато научните учреждения в България се изкажат в полза на един от двата конкурента: по-старият и по-консервативният Есперанто и по-младият и по-научният "ИДО", българското общество и особено по-сериоз­ната част от него би трябвало да измени св