Ако искаме да проследим историята на нашите избягали прадеди по-нататък, трябва да ги разделим на два дяла. На западни, или изселени от гр.Чипровец и околните села, и на краидунавските българи, т.е. палкенете. Последните повече ни интересуват, защото и ние сме палкене, а първите като че ли се изгубили, смесили се с други нации.

През това време преселените палкене около гр.Краиова живеели много тежко, като чакали да им се даде някое удобно място, където биха могли да започнат техния земеделски занаят, защото те дошли в Крайова като бежанци с голи ръце. Преди да избягат от старото огнище много им било обещавано от австрийското правителство, но нищо от обещаното не било изпълнено. В Крайова те не получили земя, ливади и лозя, от които най-много имали нужда. Ненужна се оказала дипломата от австрийския крал Карол VI - те нямали от нея никаква полза за земеделския си занаят, а най-вече, че се делили от чипровчаните, които били търговци и занаятчии (майстори), а палкенете до един били земеделци. Палкенете имали свещеници, наричани „патрини", а чипровчаните били свикнали с францисканските калугери. Макар че били една кръв, единезик, чипровчани и палкене никак не могли да се обединят. Но и палкенете помежду си не били обединени. Това се вижда от писмата, изпратени до австрийския царски престол. Тези писма много ни помагат да проследим живота им в Каравлашко. Първото писмо е изпратено през 1731г., в което пишат, че с пот на челото изкарват всекидневния хляб, затова в името на Исуса и под закрилата на Св.Павел представят молбите си в шест точки:
1. Молят да ги приеме царят под негова закрила, тях и техните внуци;
2. Привилегаите, дадени на българския народ, настанен в трите влашки града, да се дадат. и на тях, като на четвърта българска община. Те се изхранват само от земеделие, на което ги принудила съдбата им, но сега под царска закрила могат да бъдат полезни и за хазната само да им се даде някое удобно ненаселено място във Влашко покрай Дунава, а именно Северин, което би било добро не само за хората, но и за общинското благо. Това място се намира на Дунава, между Орщова и границата на Влашко, Сърбия и Банат. Ако биха се населили тук, биха могли да бъдат спокоини от турците и биха могли да служат на Австрия като верни стражи. Биха издигнали набдизо някоя крепост, която би била опора и за царя. Молят да им се даде гр.Северин и биха го кръстили „Каролово" за вечна слава на царя. Да им се отпусне земята между реките Сополница и Водица и земята около тях и да се продаде на цената си, ако тази земя вече има стопанин, те ще я изкупят.
3. Палкенете и под турците били свободни хора, не се смятали за роби на никого и сега по свое желание дошли във Влашко, искат със свои пари да си купят земя, която да обработват и молят царя нито той, нито наследниците му да не ги подаряват на някои спахия, бил тои светски или черковен, те желаят да живеят като свободни хора под царска власт.
4. Молят заради тяхната бедност да не плащат данък три години, а после само по 35 форинта за човек на година.Ако избягат нови братя, те да не плащат данък 5 години.
5. Да им се дале право да ловят риба, като използват по-малките риби, а големите под заплаха от строго наказание да се занасят на отреденете места.
6. Да имат право да плават по Дунава. Тази молба е изпратена от палкенския народ от България, нови преселници.

От другата партия е изпратена молба до коменданта на Влашко, в която се оплакват, че вече пет години от както са се изселили, а не са могли заради властта да орат, нито да сеят, нито да косят, нито да секат дърва, с една дума не са могли нищо да вършат свободно. Добитъкът, докаран или закупен тук, е измрял, защото нямали храна. Едва изкарали с хляба. Затова се молят да им се даде мястото Престол. Има палкене - пишат по-нататък, които по никополския епископ изпратили молба до царския двор, в която молят да им се даде Северин, което те по никой начин не желаят, за да не бъдат така много на едно място и защото не могат да живеят в сговор - и в Турско са живели отделено. Затова искат мястото Престол, че ако доидат нови бежанци да могат да избират. Още молят, докато не се замогнат да не плащат данък. Тази молба е писана в Крайова на 18 юли 1731г., подписана от Себастиян Куков, Иван Манушев, Богдан Магяров, Петьр Бобойчев, Васил Калчов.