ЗАСЕЛВАНЕТО В БАНАТ
Едва се заселили българите палкене във Влашко и в името на Бога започнали да обработват земята, да бъдат доволни, когато започнала нова размирица междуАвстрия и Турция през 1737г. Надеждата да се върнат в старата родина, в България отноо изгряла в сърцата. Епископ Станиславич и брат му Михаил събрали пари за освобождаването на милата им родина. През октомври 1737г. една турска армия под командването на Мохамед паша изгонва австрииците от Крайова и ги гони до Оршова. Българите, които живели в Крайова, Римник и Брадичени, тръгнали да бягат през прохода Вулкан в Трансилвания. Палкенете пък, които живели близо до Дунава. побягнали към Оршова. Техен водач бил Боно (Добри) Ферменджин. Бешеновската църковна история казва, че преплували Дунава и отишли в Сърбия. Както се вижда те сбъркали пътя и пет дена се лутали, после отново преминали Дунава срещу Брашов, където временно си починали Поради страшната зима трябвало да търсят покрив и затова се пръснали около Оршова и Мехадия. Тук, в Мехадия, свещеникът Блажо Мили започнал да пише първата кръщелна книга. Първото кръщение в тази книга е записано на 5 ноември 1737г., където се казва, че поради турската опасност близначетата Мандалина и Димитър, деца на Стоян Дульов и Станка Баланова, получили временно кръщение в къщата на префекта, а пълно кръщение в църквата в Рекаш. В Рекаш зимували и изпратили петима избраници, като делегация в Тимишоара. Това били Никола Качамагов, Живков Ронков, Тодор Бодуров и Петър Велчов. Техен водач бил епископ Станисла
вич. Тимишоарската администрация им отпуска за заселване пустата мест
ност Бешенов. Бешеновската история разказва, че от тази делегация Жив
ков и Велчов останали в Бешенов, а останалите трима се върнали при тех
ните. В кръщелната книга последното записване в Рекаш е от 13 февруари
1738г. и както се вижда след този ден тръгнали да се преселват в новото
гнездо. За бешеновчани със сигурност знаем, че на 7 март 1738г. вече били
пристигнали в Бешенов, защото тук е кръстен Иван, детето на Иван Русинов
и жена му Добра, кръстница била Деметрия, омъжена за Гюка Рашков. Първо
то венчаване в Бешенов е отбелязано на 24 април 1738г. на Франц Михаил
Орланди и Юлиана, дъщеря на Мартин Монад. На 25 април 1738г. се венча
ват Калчиу Маршов и Мандалина Бабушков. Свидетели са Никола Маджа
ров и Иван Станков. На 8 януари 1739г.се венчали Девдат (Боно) Маджаров
с Е.Марков, стар сват и кум били Стоян Чикаров и Михаил Койов. Нататьк
бешеновската история разказва, че половината от палкенете (около 60 се
меиства) отишли в Бешенов, а другата половина отишли във Винга. Обаче
кръщелната книга от Винга показва друго. Тя започва от 15 октомври 1741г.,
когато се кръщава Катерина, детето на Стоян и Мария Павликян.
Три години и половина по-късно е отбелязано първото кръщение във
Винга. Не е било възможно през тези три години и половина да не е имало
кръщение. Ако приемем за истина, че палкенете са се разделили на две
половини, тогава, както се вижда, или е загубена първата кръщелна книга,
или са кръщавали децата си в Бешенов. В бешеновската кръщелна книга
намираме в началото такива фамилни имена, каквито няма в Бешенов, а
във Винга и днес съществуват. В Бешенов никога не са се делили на палке
не и българи, но жителите на Винга се делили. Според винганската кръщелна
книга можем да кажем, че на 15 октомври 1741 г. българите вече били
дошли във Винга, но за палкенете не знаем. Българските фамилни имена,
които завършват на "-ин" в Бешенов са малко, а които завършват на "-ов"
са на българите палкене.