ПРИВИЛЕГИИТЕ

Желанието на палкенете да се заселят в Северин или Престол не било изпълнено. Северин не бил даден, защото земите около него се допирали до манастира Тисмана. Генерал фон Валис е предлагал палкенете да населят комурското село Юрик. Това село може да се намери на картата между Дунав и Деснегиу. Тук палкенете се заселили през есента на 1731 г. и получили следните права:
1. Палкенете се вземат под царска закрила.
2. Дава им се селото Юрик.
3. Разрешава им се помежду си да събират царския данък и да го внесат във военната къща.
4. Освобождават се от данък три години.
5. През седем години да плащат само по пет форинта на семейство.
6. През това време всички се освобождават да дават кунак, хора и добитък за държавните служби.
Както се вижда от тези шест точки на дадените привилегии, палкенете не са имали големи права, но те били доволни и от тях, защото като земеделци им била нужна земя за обработване, а не условия за търговия. И властта като земеделци ги приемала. От горепосочените привилегии се вижда, че палкенете били задоволени. В онова време много трудно било да се дава кунак, така че те били освободени от това. Нямаме сведения за по-нататъшния им живот в Каравлашко, но както се вижда те били доволни. Тези привилегии за жалост са загубени, само от един документ от 2 януари 1742 г знаем че са га имали. Мирно си обработвали земята, докато не дошла 1737 г т.е. войната между Австрия и Турция, така че палкенете отново били принудени да се крият, да бягат по-навътре в Темешварския Банат, в новото гнездо.

ЗАСЕЛВАНЕТО В БАНАТ

Едва се заселили българите палкене във Влашко и в името на Бога започнали да обработват земята, да бъдат доволни, когато започнала нова размирица междуАвстрия и Турция през 1737г. Надеждата да се върнат в старата родина, в България отноо изгряла в сърцата. Епископ Станиславич и брат му Михаил събрали пари за освобождаването на милата им родина. През октомври 1737г. една турска армия под командването на Мохамед паша изгонва австрииците от Крайова и ги гони до Оршова. Българите, които живели в Крайова, Римник и Брадичени, тръгнали да бягат през прохода Вулкан в Трансилвания. Палкенете пък, които живели близо до Дунава. побягнали към Оршова. Техен водач бил Боно (Добри) Ферменджин. Бешеновската църковна история казва, че преплували Дунава и отишли в Сърбия. Както се вижда те сбъркали пътя и пет дена се лутали, после отново преминали Дунава срещу Брашов, където временно си починали Поради страшната зима трябвало да търсят покрив и затова се пръснали около Оршова и Мехадия. Тук, в Мехадия, свещеникът Блажо Мили започнал да пише първата кръщелна книга. Първото кръщение в тази книга е записано на 5 ноември 1737г., където се казва, че поради турската опасност близначетата Мандалина и Димитър, деца на Стоян Дульов и Станка Баланова, получили временно кръщение в къщата на префекта, а пълно кръщение в църквата в Рекаш. В Рекаш зимували и изпратили петима избраници, като делегация в Тимишоара. Това били Никола Качамагов, Живков Ронков, Тодор Бодуров и Петър Велчов. Техен водач бил епископ Станисла вич. Тимишоарската администрация им отпуска за заселване пустата мест ност Бешенов. Бешеновската история разказва, че от тази делегация Жив ков и Велчов останали в Бешенов, а останалите трима се върнали при тех ните. В кръщелната книга последното записване в Рекаш е от 13 февруари 1738г. и както се вижда след този ден тръгнали да се преселват в новото гнездо. За бешеновчани със сигурност знаем, че на 7 март 1738г. вече били пристигнали в Бешенов, защото тук е кръстен Иван, детето на Иван Русинов и жена му Добра, кръстница била Деметрия, омъжена за Гюка Рашков. Първо то венчаване в Бешенов е отбелязано на 24 април 1738г. на Франц Михаил Орланди и Юлиана, дъщеря на Мартин Монад. На 25 април 1738г. се венча ват Калчиу Маршов и Мандалина Бабушков. Свидетели са Никола Маджа ров и Иван Станков. На 8 януари 1739г.се венчали Девдат (Боно) Маджаров с Е.Марков, стар сват и кум били Стоян Чикаров и Михаил Койов. Нататьк бешеновската история разказва, че половината от палкенете (около 60 се меиства) отишли в Бешенов, а другата половина отишли във Винга. Обаче кръщелната книга от Винга показва друго. Тя започва от 15 октомври 1741г., когато се кръщава Катерина, детето на Стоян и Мария Павликян.
Три години и половина по-късно е отбелязано първото кръщение във Винга. Не е било възможно през тези три години и половина да не е имало кръщение. Ако приемем за истина, че палкенете са се разделили на две половини, тогава, както се вижда, или е загубена първата кръщелна книга, или са кръщавали децата си в Бешенов. В бешеновската кръщелна книга намираме в началото такива фамилни имена, каквито няма в Бешенов, а във Винга и днес съществуват. В Бешенов никога не са се делили на палке не и българи, но жителите на Винга се делили. Според винганската кръщелна книга можем да кажем, че на 15 октомври 1741 г. българите вече били дошли във Винга, но за палкенете не знаем. Българските фамилни имена, които завършват на "-ин" в Бешенов са малко, а които завършват на "-ов" са на българите палкене.
Адаптация: Светлана Караджова

[
Начало] [Назад]