Около 1678 г. на един празник се изнършвало обикаляне, на което с байраци и друа осветена църковна утвар извадили от Чипровския манастир и иконата на Света Богородица. При обикалянето забелязали, че иконата проплакала. По лицето и текли сълзи. Мнозинството с очите си могло да види това чудо. Старите смятали чудото за лошо знамение, но по-младите казвали, че Майка Божия плаче, защото е под турско робство.

Когато австрийската войска превзела Виена и започнала да напредва, чипровчани решили, че това е часът да се отърват от мъките. В това въстание, без разлика на вярата, взели участие католиците, както и българи от старата вяра, които можели да носят оръжие. Гюка Парчевич с български момци завзел от турците Оршова. Това накарало цар Леополд да даде помощ на българите. Когато австрийската воиска се приближила, цяла Западна България се вдигнала.

Пеячевич, заедно с Богдан Маринов, двамата братя Станиславови и още осем водачи на българската воиска, заедно с австрииците, водени от генерал Хайслер, а унгарската конница от Ладислав Чаки, се спрели около гр.Кутловица. Турците, под командването на Йеген Осман и беглеца лутеранин Имре Тьокьоли, поради слабостта си отстъпили. Българите занемарили дисциплината и тръгнали без да се пазят и без ред нападнали турците. Тьокьоли, един беглец, точно тогава ги нападнал отзад, когато се връщали, натоварени с плячка и страшно ги разбил. Няколко хиляди българи за един ден били избити, а които успели да се спасят се затворили в гр.Чипровци, който бе пълен с всичко потребно да издържи неприятелска обсада. Напразно ги убеждавал Тьокьоли да се предадат, обещавал им много богатство в Ардела и Влашко. Накрая бил принуден да отстьпи. Българите и сега изоставили дисциплината и не забелязали неочакваното връщане на Тьокьоли, който с голяма сила нападнал Чипровец. Напразно българите се защитавали отчаяно, но не могли да се спасят - нито себе си, нито града от пълно разрушаване. Стотици коли, пълни с богатство, попаднали в неприятелски ръце. Нямало прошка дори за децата, всички били изклани. Само малцина се спасили в планината и горите. между спасените бил и софийския архиепископ Стефан Княжевич, които успял да вземе със себе си и чудодеината икона на Света Богородица с привилегии и до сега запазени във винганското кметство.