ОТ КЪДЕ СМЕ ДОШЛИ

В бешеновската църковна архива се пази една книга "Historija domnus" където на латински език пише, че българите палкене, пръснати по банатското поле, сме дошли от селата: Никопол, Свищов, Лъжене, Белене и Трънчовица. Винганите (жители на с.Винга), според техните стари документи, дадени от влашките управници, разбираме, че близо до границата на Сърбия, на брега на реката Огоста, дето се влива в Дунава, имало един град на име Кипровац или както сега го наричат в България Чипровци, оттам излезли те и от околните села.
Макар че според бешеновската книга по време на бягството сме били размесени, кои от кое село са само можем да гадаем.


ЖИВОТЪТ В СТАРАТА РОДИНА

След загубата на битката при Никопол през 1396г. България загубила своя цар и паднала под турско робство. Животът на нашите прадеди станал тежък. Мразени от гръцкото духовенство заради тяхната крива вяра - богомилска, павликянска, еретическа; мразени по-късно и от турците, защото като католици все към австрийския католически цар поглеждали, който да им помогне да се спасят от робство. В средата на 15 век по времето на втория Мохамед султан, който превзел целия Балкански полуостров настъпил т.нар. „Римски мир", който дал възможност на покорените народи да се отдадат на мирен труд. България паднала под турска власт с център София. Под софийския беглер-бег се намирали 36 санджака. Нашето старо гнездо се управлявало от санджака Видин. Покрай турците имало и българи управници, наричани воеводи. Турците в началото щадили гюробените и запазвали живота им, защото имали нужда от тях - да им плащат да им работят и да им прислужват. Убивали само онези, които не искали да се покорят, особено болярите. Те, за да запазят имотите си, често се потурчвали, но както се вижда от павликяните не е имало вероотстъпник.
Данъкът, плащането. Християните били наричани „рая" - плащали всички данъци. Главният данък бил харач-а. Този данък плащали всички мъже над 16 години. В началото се плащало един златен дукат, а после се покачвал. Изчислявал се по главата, който имал по-едра глава, плащал повече. За пасенето на говедата се плащал данък беглик, юмур от седбата, мито от пътищата. В селата селяните се делили на три категории: изполичари, момци и кeседжии. Изполичарите имали свои земи и къщи, но били принуждавани да обработват земята на местния турчин без заплащане или със съвсем малко заплащане, били и като слуги у спахията. Кесиджиите били цяло село, които плащали годишен данък в натура, който бил разхвърлян между селяните по 20-30 котела жито; те работели по няколко дни по време на жътвата, сенокоса, гроздобера, вършитбата. Носели на турчина сирене, масло, дърва, агнета, колове за стобори и т. н. Най-тежкият данък бил кръвният. На всеки пет години събирали от 7 до 10-годишни момчета, водели ги в Цариград да ги обучават за турски воиници, където ги и потурчвали. Така те забравяли родители, родното място и като хайрсъзи турци се обръщали срещу своите. Този данък се плащал до 1630г. когато Мурад IV го премахнал. Пред съдията само турчинът имал право. Българин, яхнал кон, ако срещне турчин, който върви пеша трябвало да слезе и гологлав да стои, докато турчинът не отмине. Турчинът неканен отивал на гости при българина по никое време и българинът бил длъжен да го гощава и, акатурчинът пожелаел, спал там с когото поискал, а мъжът отвън на прага пазил съня му. От такива безочливи посегателства българинът често пъти се хващал за главата и ставал разбоиник. На някого жената, майката или годеницата обезчестили, другиму убили бащата, ограбили го, така че за да се утеши се криел в планината и там дебнал турчина. Ставали хайдути само тези, които нападали само турци, а помагали на християните. Когато турската държава започнала да запада, турците станали по-зли и свирепи, така че съдбата на християните станала още по-тежка Заради тези тегла нашите деди решили да напуснат своето огнище и да търсят по-добро съществуване отвъд Дунава.


[
Начало] [Назад] [Напред]