НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ
Ние, българите от Банат, които помежду си се наричаме палкене (павликяни) сме една част от тялото на българската нация. Поради това, че нашите деди са прегърнали вяра, различна от вярата на мнозинството от българската нация, те са избрали друга съдба за наследниците си. Нашата история започва с нашето покатоличване.
Прочутият цар на българите Борис (853 - 889) разбирал, че българите могат да запазят отечеството си, само ако приемат християнството. Затова, след сключването на мир с гърците, тойсе покръства и приема името Ми хаил Не бил доволен от гръцките свещеници, затова изпроводил пратени ци през 866г. при Папа Николай в Рим с молба да изпрати свещеници да покръстят българите. Папата изпратил двама епископи: формоза и Паул от Полония, които Борис приел и така допуснал католическото духовенст во в България.
Борис бил провъзгласен за цар с изпратената от папата корона, но пора ди това, че папата не искал да утвърди единия епископ за патриарх, този епископ отиигьл в Цариград на събора на 26 февруари 870г. да каже, че българската църква се присъединява към гръцката и с това католическите попове били прогонени. От споменатите двама епископи единият, Паул, е прочут сред нас папкенете, защото след прогонването на католическите попове, онези българи, които били покръстени от него, го почитат като апостол ("Historija domus" от Бешенов).
След изгонването на католическите попове, българите, които не приели гръцкото духовенство, останали без пастири и приели кривата вяра, така наричаната богомилска вяра. Симеон(893-927), син на Борис, който пръв приел титлата цар, получил от Рим корона. Цар Петър(927-969) също полу чил корона от Рим и известно време поддържал отношения с папата. Но след женитбата му с Мария, дъщеря на гръцкия цар, политиката на Бълга рия се променила: приятелството с Рим се прекъснало и народът отново се объркал във вярата.Тогава се появил поп Йеремия или „поп Богомил", който преработил учението на богомилите и разпространил ереста сред българи- те павликяни.
След падането на България под турско робство(1386) палкенете съвсем останаха без свещеници.
Францисканците, с голяма опасност за живота си, ги обикаляли сегиз тогиз и през 1б30г. нашите деди вече били покатоличени, а в гр.Чипровец имали църква и францискански манастир.

[Начало] [Назад] [Напред]