Спомени от Македония, Артър Смит

В Ъ В Е Д Е Н И Е

На настоящия етап от развитието на света сме склонни да смятаме начина си на живот за прозаичен. Може би донякъде сме прави. Липсват ни яркостта и колоритът, характерни за отминалите времена и поколения. Обличаме се в костюми, а животът в големите градове, дори и в провинцията е по-сигурен, отколкото е бил зад високите крепостни стени от ХV век. Полицаите охраняват улиците пред нашите домове, а ако някой дързък крадец е успел да се прокрадне покрай стражите на закона, алармените инсталации пронизват нощната тишина.

Ето защо не би трябвало да ни учудва, че романтиката в известна степен е напуснала живота ни, оставяйки след себе си примамливия си аромат, който ние толкова много ценим заради неговата рядкост. Нито пък е учудвашо, че не винаги можем да се задоволим с този аромат. От време на време той става толкова възбуждащ, че ние тръгваме във внезапен норив да открием обекта, който го притежава. За тези, които не са си поставяли подобна цел, тя може да изглежда безнадеждна. Но нека не се отчайват. В някои отдалечени и усамотени кътчета на земята има хора, които все още живеят сред романтика и сказанието за техните дела потвърждава, че духът на рицарството не е изчезнал напълно.

За тези, които не са били на Балканите, те са една тайнствено призрачна земя, а за тези, които ги познават, са още по-тайнствени, защото щом някой започне да си въобразява, че е надникнал зад завесата, той бива уловен и завладян от очарованието на тази земя. В известен смисъл става част от това обаяние, от неговата загадъчност и романтика. Той придобива навика да седи дълго над сутрешното си кафе и щом види някой познат в кафенето, половината от разговора преминава в мрачен шепот. Заговори, съзаклятия, тайнственост, голяма смелост и дръзки дела – присъщи на истинската романтика, днес са в душата на Балканите.

Винаги съм се интересувал от Балканите, особено от България и Македония, и когато през есента на 1907 г. ми бе дадена възможност да отида в София и да усетя непосредствено обстановката, аз не се отказах. Естествено, човек не може да тръгне на такова пътуване като на обикновена лятна ваканция. Необходими бяха препоръчителни писма и бях подробно инструктиран за субективните аспекти на въстанието, като ми бяха дадени пълни сведения за личностите на по-видните ръководители.

По това време в Македония срещу турците се водеше борба от три страни – от българи, гърци и сърби [2]. Най-значимо бе въстанието на българите и то бе най-добре познато на останалия свят. Това не бе изненадващо, тъй като българите безспорно съставляват болшинството от македонското население. По изчисления от четирите милиона, живеещи в Македония, два милиона и петстотин хиляди са българи.

Трябва да се помни, че няма обособена македонска нация. Те могат да бъдат причислени към която и да е нация от Източна Европа или Западна Азия, както е в действителност. Македонският българин – това е българинът от същинска България, Княжеството, което обяви своята независимост от Турция през октомври 1908 г. в Търново [3]. По външен вид и по говор те не се различават, а до голяма степен и мислят еднакво. Накратко, те са от един род. Между двете родови линии няма никаква разлика, освен че македонските българи в резултат на положението им под турска власт имат по-ниска култура и образование от своите северни братя.

Независима България е древна държава. През ХIII век тя била една от важните по значение държави в Европа, господствуваща на Балканите. През Средните векове мощта й растяла, но в 1393 г. султан Мурад разбил обединените войски на България и Сърбия в кървавата битка при Косово [4] и оттогава до Берлинския договор българският народ е бил под робство.

За около пет века българската държава престанала да съществува. На практика българите били забравени като народ. Едва славянските писателн от ХVIII век започнали да осъзнават, че в европейските предели на Турция живее голям народ от тяхната група. Мястото на българските свещеници било заето от гръцкото духовенство, българската светска литература и религиозните книги на кирилица били повсеместно унищожавани. Оскъдните знания, които прониквали през булото на робството и се разпространявали из тази злочеста страна, били на гръцки език и в края на краищата българите били почти забравени. Те се смесвали с гърците, приемайки религията си от фанариотското духовенство в Цариград.

Какво странно има тогава в това, че българите мразят поробителите – непримирима и трайна омраза, безгранична и без смекчение, непонятна за чужденците, освен за този, който е ял от българския хляб и сол и е бродил безмълвно с четите по балканските кози пътеки? Българите са убедени, че с турците не може да има траен мир. Европа може със сила да затвърди ненавистното примирие, в което биха живели едно-две поколения, но докато в Европа господствуват мюсюлмани, те могат да са сигурни в омразата на българите – техни съседи или поданици.

Може би на първо място сред най-силните причини за тази омраза е фактът, че голяма част от българския народ е все още под господството на султана. Спокойно може да се каже, че няма друга личност в английската история по-искрено ненавиждана от българите от Дизраели. Той бе човекът, който посредством Берлинския договор осуети създаването на "Голяма България" и по този начин захвърли обратно в ръцете на турците два и половина милиона българи от Македония. През 1878 г. неговите действия може и да са били необходими, за да спрат настъплението на Русия към Средиземно море, но те причиниха години на страдание за милиони християни.

От това кратко изложение може да се разбере, че българите са имали достатъчно време да изградят омразата си към поробителите. Преди около 10 години тя достигна своя връх в революционната борба в Македония, която продължи до лятото на 1908 г., когато младотурците взеха властта. Това бе безпощадна и унищожителна борба, в която никой не молеше, но и не раздаваше милост. Цели християнски общини бяха заличени от лицето на земята, а четниците, както наричаха бойците на въоръжената борба, извършиха неописуеми подвизи.

Борците възродиха духа и бойния възглас на кръстоносците. Отново по земята прозвучаха "За бога! Смърт на неверниците!" и страшната битка между Кръста и Полумесеца опустоши най-красивата страна на Европа. Векове българите са били тъпкани от мюсюлманския ботуш, но видели и други страни, свободни и щастливи, чиято цивилизация някога е била по-неразвита от тяхната. Странно ли е, че са се вдигнали на борба?

Тази борба не бе освободителна в прекия смисъл – те знаеха, че не са достатъчно силни за това. То бе един зов към Европа, към Америка: "За бога, освободете нас, робите!"
 
[Previous] [Next]
[Back to Index]
 


2. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. наред с българската революционна организация в Македония започват да действуват и чети на гръцката и сръбската въоръжена пропаганда. Тяхната дейност обаче по-често е насочена срещу българското население, което те насилствено заставят да се обявява за гръцко или сръбско, отколкото срещу турската власт. Виж писаното по този въпрос от самия Смит в последната глава и книгата.

Броят на населението в Македония не е посочен точно. Явно авторът има пред вид цяла Европейска Турция. Пъстротата на населението също не е толкова голяма. Според Васил Кънчов (Македония. Етнография и статистика, С., 1900), който е извършил най-подробни и точни изчисления, броят на населението в Македония в края на миналия век възлиза на 2 268 224 души. От тях българите съставляват 1 181 336 души (включително 148 303 души българомохамедани). Следващите по брой са турци – 499 204 души, гърци – 228 702 души, албанци – 128 711 дущи, власи – 80 767 души, евреи, цигани и др.

3. Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Авторът има пред вид датата по нов стил.

4. Битката на Косово поле е станала през юни 1389 г. Търновското царство пада под турска власт през 1393 г., а Видинското – през 1396 г.