а. Носия
[Девойка от с. Елена]
Мъжкото облекло се е състояло, пък и сега е същото, от шалвари, хаба или гришка, като горни дрехи, и пояс. Всичко е вълнена домашна изработка. Долното облекло се състои от елек /или жабадан/, носен под гришката, антерия под гришката или под бадана, а под антерията - бяла памучна риза без копчета, а вързана под гушата с възи / или петлешки/. Под шалварите се носили и носи памучни каравани, бели или черни, а главата е била покривана някога с шал върху фес или върху "кюляфа". Шалът е бил истински днешен пояс, малко по-къс от него, чиито свободен край с рески /ресни/ е висял върху гърба на 20-30 см. Краката са били обувани с вълнени бели навуща, около които някои, особено по-младите и предимно овчарите навивали черни върви ръчна изработка от козя козина на особен уред, наречен "мандало". Цървулите са били винаги от сурова говежда, биволска или конска кожа зиме и от свинска - лете. Никакво външно украшение не е имало по горното мъжко облекло. Дори гайтанът, отдавна познат в село, е бил смятан за излишестзо и той добива по-широка употреба едва към 1885 год. Само най-заможните семейства употребявали ръчно ча??ковия гайтан, пришит към шалварите и хабата с ибришим /вид копринен конец/ идящ вероятно от Цариград и Одрин чрез узунджовския панаир. По-късно и по-бедните започнали да си пришиват домашен гаитан с познатото ни вече мандило"..
Детското облекло било едно от най-простите. Състояло ое от риза, дълга до глезените и една "аладжа" върху нея и равна на нея. До 8.та или 10.та годишна възраст децата и от двата пола не са били обременявани с гащи. За носна кърпичка на децата е служил ръкавът, който в най-късо време се е обръцал в му???а". Но в същия този промеждутък от време не са били въведени, като помощна работна ръка в стопанствата, а са бивали оставяни на пълна свобода в игри и на прилек-слънце. Пълно детско безгрижие. Сега вече не е тъй.
35
Мъжкото облекло до днес не е претърпяло голяма промяна, когато женското е коренно изменено. Старото женско облекло се състояло от "гришка" като горна дреха, по кройка прилична на едноредно мъжко дълго палто с тясна правоъгълна "уйма" /каре/ на гърдите и обшита с цветен "ибришим". Под "гришката" се носела ризата, с везма на всяка плата по едно или две. Гришката е бивала боядисвана обикновено черна с "тетре" /смрадлика/, но носили я и съвършено бяла, доколкото има този цвят бялата вълна. На главата си старите жени носели "тарпош", малка шапчица; върху тарпоша "валя" и върху последната - "пряшевка". Тази "валя" се помни само като фабричен предмет, но не и като ръчно изделие. Тя имала квадратна форма с размери 60/60 см. с кръгли или елипсовидни бели или червени петна, пространството между които е било кафяво или черно. До 1885, или близо около тогаз, пътуващи "праматари" Коста, Пеню, Манол и др. продаваха с коне, натоварени с по два "сандъка""вали", мъниста, чембери и събираха яйцата вместо пари. Момичетата и по-младите жени за украса завиваха около тарпоша "льонга", сир. един чомбер или "чевре" /плат като канава с червени канци/ и върху така извитата льонка се поставяха златни или позлатени следните украшения: 1. Кръст, образуван от две металически плочки вертикалността до 4 см. дълга, а хоризонталността - до 2 1/2 - 3 см. на чийто десен край посредством малки бръки окачваха две златни монети, "ирмилици", 2. "Хамаил" - дъговидна плочица дълга до 7 см. и широка два см., на долния край на която има 6-9 кукички о които закрепват толкова "ирмилика". 3. "Муска". Това е кух равностранен триъгълник с страни до 3 см. Наричеме го кух, защото той в същност е от два триъгълника, успоредни един на друг с разстояние 0.5 см. един от друг и съединени помежду си с плочки и по трите му страни. На всичките ъгли на този триъгълник закрепват по един "ирмилик", а сагата "муска" чрез въдичка се поставя на лява или дясна страна на "льонгата". Към всички тези украшения на главата, които днес са изчезнали безвъзвратно, момичетата и младите булки носели и по някоя искуствена китка от низани на тел мъниста, което украшение се наричало "зюмбюл". 4. "Причелото". То било гъст наниз от "рубета" или "ирмилици" и се носело на чело-
36
то, откъдето е името му. 5. Гривни, пофти и спустници. Гривните били металически или стъклени; металическите са били предимно бронзови и много рядко - сребърни. Пофтите били всякога сребърни. Те имали сърдцевидна форма с изпъкнали тънки украшения по външната си страна. Към по тъпия край всяка пофта имала кукичка и чрез нея двете се закопчават отпред, като по този начин задържат колана, за който са закрепени. По-острия край на всяка пофта е извит като запетая. Спустниците били наниз от стари дребни сребърни пари. Те били къси и дълги. Късите били носени окачени за "льонгата" зад ушите, а дългите - закрепени за косата и на дължина с плитките, красели гърбът на жената. Не рядко тези спустици били наниз от по-едри монети, в движение или изведени от употреба, и се наричали "цалки". Стойнрстта на едно "цалко", като разменна сребърна монета е била пет или десет гроша. Всички тези украшения са заменени днес само с един, два или три наниза /"дюзии"/ от пендари и ушники /обици/ от ирмилици или "махмудии".
Жените, както и мъжете, на големи и малки праздници били обути в "емении" /папуци/, които до сега носи старото поколение в село. Обувки от съвременния образец се появяват под името "кундури" едва към 1886 год.
Облеклото на жената завършва с "пищемал" /престилка/ и едни "ихрам"
върху пищемаля, когато се върши домакинска работа /"хизмет", от арабски
"хъдмет" - служба, работа/. Лятна дреха на жената е била някога "сегета".
Това е бяла, или с "кенари" памучна дреха, по вид и големина като "гришката",
с тая само разлика, че при носенето й, пешовете й се пречупват /запрятат/
и затъкват в "зунките" [1] и върху така запретнатите
пешове се припасва престилката и "ихрама". Кенарите са предимно червени
или сини нишки в основата и наподобяват днешните кенарени ризи у жената.
"Сегета" е, прочее, лека лятна дреха и най-практична за жената.
1. "Зунка", мн.ч. "зунки". Това е 1.5-2 см. тясна ивица, служеща за връзки или върви, изтъкъна на стан от разноцветна основа и такъв вътък. Зунка наричат още и небесната дъга.
37
Като украсителна горна дреха на жената е служил "кюркът" /кожухът/. Той се явява като подарък от страна на свекъра, докато булката е била още годеница. Този"кюрк" бил на времето си изработван от по скъпи материи. Платът трябвало да бъде непременно "чоха" /копринен или вълнен черен плат/ и подплатен с меки агнешки кожи отвътре, а с лисичи по краищата отвън, включително и яката. Такъв подарък е струвал скъпо, затова и само по-заможни семейства са могли да го имат и подаряват.
Изчезването от употреба на "сегета", везмото, "хамаиля" , "муската" и "кртста", /последните като украшение/ датира от близо 40-45 год. Днешните украшения са много опростени, в замяна на което пък облеклото отива към все по-голяма изисканост и изтънченост. Някогашните "тарпоши", "вали" и "пряшивки" са заменени от фабрични кърпи /"дуалета"/ копринени и ленени.